Всичко започна още в Деня на победата, когато към несъмнената тройка победители – СССР,САЩ и Великобритания – се притъкми и Франция, страна без особени военни заслуги освен позорната си капитулация през 1940 г. и масовото предлагане на окупационните германски войски на специални „курортни” услуги. Беше изключена от възмездие Испания –верна следовница на нацизма, която с изключителната помощ на Германия подчини задълго волнолюбивия испански народ и официално изпрати доброволчески корпус срещу Съветския съюз. По-нататък – все по-лошо. Оказа се, че главната военна заслуга за Победата е на доблестните американски войски, на английските военоморски и военновъздушни сили, т.е. че основните театри на военните действия са били небето над Лондон и пустините на Северна Африка.
Паметта за Втората световна война и за Великата победа на Съветския съюз отдавна тежи върху Западния свят. Налага се да се припомня ролята на Запада за „възмъжаването” на нацизма, за капитулация на западните страни пред нацистка Германия, за тяхната колаборация с нацизма, за изгодата от нацизма за англосаксонската цивилизация. Забележителна, според Чърчил, е причината, поради която Западния свят воюва срещу Германия : „Великобритания воюва не с Хитлер и даже не с национал-социализма, а с немския дух, с духа на Шилер, за да не може този дух никога да се възроди”. Ако тръгнем в тази посока, може да стигнем до много интересни и фрапиращи изводи :„Американците дойдоха и умираха в Европа не за да освободят Франция и други европейски народи – казваше Шарл де Гол – Американците дойдоха в Европа и умираха за САЩ, защото в Европа бе възникнала могъща икономическа и военна сила, която беше станала реална опасност за тяхната държава”.
Мнозинството германци и днес възприемат нацисткото минало като глупост, грешка, крива пътека в германската история, с което те нямат нищо общо. Те са напълно съгласни с поражението на Третия райх и са благодарни на западните съюзници за своето освобождение („politobzor.net”- 12.03.2015 г.). Според Чърчил обаче :„Народите трябва да се съдят според ролята, която играят в историята”. С други думи, въпросът не за съдебен акт, а за присъда на Историята.
От такава гледна точка, другояче изглеждат фактите за Русия и руснаците. Победата във Втората световна война остана единственото свързващо звено между героичното съветско минало и грозното и недостойно капиталистическо настояще.За руснаците е трагично осъзнаването, че главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко : капитализмът отне човешкото в човека – тази светая светих за руския манталитет.
Не мога да не отбележа, че предвид днешното вътрешно състояние на Русия не е лишен от смисъл постановъчния въпрос : Е, какво чества днешна Русия на 9 май ? Мисля, че всеки трябва да го решава сам за себе си, поне засега . Аз например, чествам Великата победа на Съюза на съветските социалистически републики над нацизма и фашизма, над вековния западен лозунг : „Дранг нах остен”, прекланям се пред великата саможертва на съветските хора в защита на своята Съветска Родина, на своя съветски проект от посегателствата на западния „Нов световен ред”, като предупреждение към всички, които се надяват да повторят опита на Адолф Хитлер в нов аранжимент.
В предверието но Великия ден ме безпокоят и други въпроси : поканен ли е на площада Върховният главнокомандващ на победоносната Работническо-селска Червена армия ? Ще видим ли истинския Мавзолей, в чието подножие бяха хвърлени знамената на победена Германия или ще гледаме шпертплатовото чучело и ще се тюхкаме защо ги няма Обама и Камерън барабар с Плевнелиев ?
Ако сам не се уважаваш, няма да те уважават и другите !
За нещастие на българските русофоби и лично на президента Плевнелиев, България ще присъства незримо на Червеният площад в сакралния ден.Маршът „Прощаването на славянката” (музика Василий Агапкин) е написан по случай започването на Балканската война. На незабравимия парад на Червения площад на 7.11.1941 г. сборния военен оркестър на РККА извирва марша под диригентството на автора Агапкин. С българската идея родена от гръмките победи на българското оръжие, съветският войн тръгваше да брани столицата на Съветския съюз.
„Демократична” Европа реши да празнува на 9 май „Деня ня Европа”. Но престъпният езиков бич на политкоректността повдига друг интересен въпрос : „А за коя Европа става дума ?” Може би за Европа на недобитите фашисти и нацисти ?! Отговорът даде руския ветеран Константин Ерофеев от Санкт Петербург : „Упорито ми предлагат за нещо да се извиня, на някого да простя, пред друг да се разкая. Но в името на загиналите и живите войници на Победата, няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя”(цитира се по в. „Советская Россия” от 3.05.2010 г.).
Цивилизованият Запад е точно толкова цивилизован, колкото го принудиха съветските войни и съветския народ !
Великата Война завърши формирането на съветската нация и закрепи нравствените принципи на новия цивилизационен проект – братското отношение един към друг, съветската солидарност и хуманизъм, взаимопомощта чак до „сам умри, но другаря си спаси !”
На 28 февруари т.г. беше убит почти неизвестния и маловажен руски опозиционен политик Борис Немцов (личен рейтинг към датата на убийството – 0,01%). Тази новост стана център на внимание на всички новинарски телевизионни канали в Русия и по света. Убийство, следствие, погребение, траурни маршове, масови сълзи и вайкания. Развихри се либералната „ новост” – „принуждаване към скръб”. Отговорът на Герман Садулаев е изключително точен :”Никой не може да ме накара да скърбя за неговата мъка. Аз имам свои загинали герои и скърбя за тях” (sovross.ru”–7.03.2015 г.).
Никой не си спомни, че на датата на убийството на Б.Немцов преди 15 години 6-та рота от 2-ри батальон на 104-ти парашутно-десантен полк от 76-та Гвардейска Псковска дивизия на Въздушно-десантните войски прие своя последен бой в Аргунското дефиле – Чечня. 90 млади момчета с нечовешко мъжество три дни удържаха натиска на терористичната чеченска групировка от 3 000 бойци, убивайки 700 от тях. 84 парашутисти-гвардейци загинаха, само 6 оцеляха.
Тази саможертва показва, че сталинските наследници в Русия не са се свършли. Това е надеждата, която трябва да крепи света.
Встанем, товарищи! Выпьем за гвардию!
Равной ей в мужестве нет!
Тост наш за Сталина! Тост наш за Партию!
Тост наш за знамя побед!
https://www.youtube.com/watch?v=K10iMbG2mXk
https://www.youtube.com/watch?v=9MfShCixafs
Я не профессором, но умнее чем Вами...
Това, което сте написали има много малко, почти никаква истина. Вие си живеете някъде в 1945 година, но сега е 2015. Това, че не сте чували или съзнателно забравяте Рапалския договор" и тайния анекс между Германия и СССР от 1922 г не ви оправдава. Това, че не четете нормални книги, а само старите лъжи и манипулации не ви дава право да се опитвате да манипулирате съзнанието на българските граждани. В писанията ви има много пропуски, клишета и обикновени лъжи. Вие сте възрастен човек, но поне преди да умре човек трябва да види истината, за да си отиде спокоен от този свят.
Четете, господин Гиндев. Дори и на стари години четенето е свитлинка. Да се препрочитат само старите книги не е здравословно.
И понеже е вече на възраст, като мен, може да му се прости деменцията за победителя във най- отвратителната война в света!Колкото и да се опитват да заблуждават, не могат да изтрият написаното- Чърчил е казал: "Моят велик враг!", не че уважавам циникът Чърчил, но все пак е бил лидер на световния интригант UK.
Все страни под контрола на евреите! Войната е замислена, финансирана, провокирана и започната от тях! Големите жертви въобще не са дадени от евреите,а от Християните,но баснословните печалби от войната са за евреите! Винаги е било така!Нашият народ казва: "Един бие тъпана,друг обира парсата!" Основен постулат за евреите!
Относно тежестта на войната според Босия и други фашистки симпатизанти - била изнесена от САЩ?
Факт е - цяла Западна Европа беше предоставила своите ресурси за войната на Хитлер. Тя не беше само негова!! САЩ наблюдаваха и чакаха. Те трябваше да се включат в момент, когато се разбере, че настъплението на СА е необратимо. Те дори не се постараха да стигнат до Берлин, надявайки се на чудо - Хитлер да излезе от "реанимацията". Целта беше пълно изтощаване на СССР.
За настъплението на Изток своята заслуга има и католицизмът:
"Нацистката партия пое властта при мълчаливото участие на Католическата централна партия на Германия и чрез висшата стратегия на Ватикана. Лостовете на тази стратегия били Reichskanzier Франц фон Папен и папския нунций монсиньор Пакели, бъдещият папа Пий XII. Фон Папен, собственик на официалния вестник "Германия" на Католическата централна партия, изиграл основна роля, за да получи Хитлер две трети мнозинство, подписал закона, който направил Хитлер глава на държавата, и бил отговорен за неимоверно важния Конкордат с папата в Рим през 1933 г. Конкордатът бил най-забележителното му постижение и върхът на неговото тясно сътрудничество с Пакели и Ватикана. Фон Папен заявил: Третият Райх е първата сила в света, която не само ще признае, но и ще приложи на практика възвишените принципи на папството" /М. де Семлиен. Всички пътища водят ли към Рим, София, 1996 г./.
Резултатът от прилагането на "възвишените" принципи - 50 000 000 човешки живота. Приблизително толкова са и жертвите от "християнските" действия на "светата" инквизиция.
Това , в което Хитлер не успя, днес е мечта на САЩ и отново в сътрудничество със страни с католическо вероизповедание /Полша и Украйна/. А ние българите представляваме пудел в голямата борба, водени от топографски знак, набеден за президент.
Няма по-грешно схващане за света днес! Дано не те шокирам,но простичко казано и едното и другото служат на една и съща цел...ако помислиш.Хората не мислят обаче! И древната максима че, "ВСИЧКИ пътища водят до Рим!", не прави впечатление на никого!Толкова по-зле за хората!