Home

Очевиден факт е, че в първите дни на народния протест, всички български политици заедно с техните медийни прислужници се изпокриха в „дън земя”. Бяха страшно изплашени и не знаеха какво да правят. Но мина време, те се окопитиха и вкупом се хвърлиха да „яхнат протеста”, да го омаломощят и да го подчинят на своя интерес. Протестиращите трябва да знаят, че тяхните „опоненти” за сега успяват – загубата на власт и превилегии е много мощен стимул за сплотяване.
Къде е насочен тяхния удар ?
На първо място –чрез средствата за масово осведомяване, които в повечето случаи са олигархично зависими, манипулативни, некомпетентни, безочливи и нагли.
На второ място, чрез тези средства се налага опасната философия, че народа е тъп, нищо не разбира, не вижда по-далече от чинията си, поради което не е в състояние да управлява. С други думи, че народните протести са безмислени.
●„Разумът не е на почит сред протестиращите” – заяви малко позабравения „син бард” от миналото Пламен Даракчиев.(в. „Сега” от 7.03.2013 г.).
●Някой си Любен Обретенов направи малко „научно” откритие : „Отзоваването на депутати пък е непрактично и неразумно искане. Освен това отзоваването е тоталитарен механизъм и съществува като възможност в двете конституции на Народна република България” („Сега”, 6.03.2013 г.).
●Георги Георгиев от „Дума” : „Лозунгът “Долу ТИМ”, макар и моден, е безсмислен. По същия начин може да протестирате срещу конкретни банки и други икономически конгломерати. И какво от това? Какво ще сторите? Ще унищожите сами работните си места?” (7.03.2013 г.).
●Иво Атанасов ( „Дума” – 23.02.2013 г.)се спира върху едно от вай-важните искания на протестиращите : делегитимирането на всички политически партии.
„За съжаление, партиите доказано не чуват онези, за чиито гласове се борят. За толкова години няма нито един случай гражданите по собствена инициатива да са успели да наложат дори един-единствен свой представител в изборната листа на която и да е партия. Ролята на така наречената гражданска квота е в немалка степен деформирана. Тук-там ще бъде привлечен по някой професор или друг авторитет, но в повечето случаи тя е средство за вкарване на избираеми позиции на лица, които се промушват като коалиционни партньори или граждани, защото не могат да се преборят за същото в рамките на собствената си партия. И още по-лошо – за гарантирано място в политиката на номади, които преди това не са успели да развият личната си кариера в други партии. Ако няма партии, мнозинствата в парламента и в общинските съвети ще се натъкмяват точно от олигарсите и от мутрите, срещу които е насочен сегашният протест. Виждаме, че те и без това успяват с изграждане на подопечни политически формации и с контролиране на вота да решават в немалка степен кои да бъдат депутати, общински съветници или кметове. Скандираните по митингите промени съвсем ще им развържат ръцете. Ето защо партиите трябва не да бъдат демонтирани, а оздравени”.
Примерите са много, не могат да се изброят, но всички те, по един или друг начин, „разобличават” народните искания. Всички те са срещу суверена. Липсата на истински народен политически авангард се чувства осезателно. Но народът не трябва да се обвинява – той е такъв и не може да бъде друг. Той не е длъжен да облича своите искания в юридически приемлива форма, защото като суверен, той стои над всякаква конституция и над всякакви закони. Той само маркира магистралните проблеми подлежащи на решаване. Той търси и насочва към главното в историческия процес. Аз ще го кажа чрез думите на един велик световен поет, написани преди 200 години.

Джордж Байрон
Песен за лъдитите
Тъй както момците отвъд океана
надвиха потисника гръд срещу гръд,
тъй срокът настана
и тук за тирана.
Свалете кралете освен краля Лъд!
Когато платното последно развием,
совалките с ножове ще заменим.
Врага ще убием,
саван ще му сшием,
а после с кръвта му ще го оцветим!
И въпреки че е по-черна от тиня,
щом буйно облее тя нашия път —
Земята пустиня
ще стане градина
със святото семе, посято от Лъд!
1816
————————————-
Лъдити /лудити/ — нотингамски тъкачи, които чупели становете си в знак на протест срещу въвеждането на машини, заместващи труда им. Името идва от Мед Лъд, първия работник, който през XVIII в. разрушил машината, на която работел, в знак на протест. С няколко стихотворения и особено с речта си пред Камарата на лордовете през 1812 г. Байрон се обявява в защита на лъдитите.(изпратена от блогера „Пешко” до в. „Дума” на 23.03.2012 г. Може да се намери пак във в. „Дума” от 7.03.2013 г.).

България не е самотен остров и е част от всичко което се случва в момента по света.А то е опит за инсталиране на финалната фаза на новия световен ред. Народният протест ще успее, ако бъде перманентен и се учи от победите и пораженията си.Световния доминант и в България се е погрижил за всичко. Народът трябва да направи същото, без да се страхува от Апокалипсиса, който му пророкуват.

бесни от сутрин до вечер плюят тълпата. Колко змии сме си отгледали! Ах, каква жлъч, високомерие и надменност се лее от екрани и студиа.

Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

Одеса, 1888 г.

Иван Вазов

за добро...

Народът, без идеология и водачи, е по- скоро разгневена тълпа.Организираната олигархия наистина много бързо си закупи "адвокати" и знае какво защитава- парите и властта си. Продажната ни интелигенция е в първите редици.

когато казва, че "народът, без идеология и водачи е по-скоро разгневена тълпа." Но, за да бъде истината пълна, трябва да се добави и " без революционна класова партия". Истина е, че всичките партии на прехода, в т. ч. и БСП, заслужават да бъдат ненавиждани, защото всички те, малко или много, са виновни за всичките злини, против които се надигна народът. Изходът е не отрицанието на партийната система, което намирисва на фашизъм, а създаването на нова партия, изразяваща интересите на народа ( хората на наемния труд и на долната и средната прослойка на т. нар. "средна краса". Мантрата "гражданско общество" е уловка за отвличане на вниманието на хората от истинските проблеми.

Най- первезното е, че БСП се изживява като партия от социален тип?!Не може да съм "другар" с облагодетелствувалия се от властта и дребен или едър собственик живеещ от наемния труд. Играят си с чувствата и емоциите на хора, които помнят как социализма в България , с всичките си недостатъци и омаскарен от "чантаджиите", както е предупреждавал Г. Димитров, уми гуролите на един предимно селски народ, с дребнобуржоазна душица, който тъкмо се бе образовал и цивилизовал и пак бе натикан в блатото. Заговорът от собствените му мерзавци проработи и той като стадо на заколение се навря сам, с "големите надежди", в скотобойната на капитализма. Налага се да се работи къртовски за преодоляване на наложената ни простащина и неграмотност. Планираната агиткаджииска клапа за изпускане "парата" на младежката енергия е необходимо да се замени с организираност и идея за градеж на обществото в интерес на всички- социализъм, те са носителите на прогреса и действието!