Народният протест през последните седмици, като че ли затъмни две от основните послания на българските адепти на „Новия световен ред” : антикомунизма и русофобията. Тези послания, заедно с неистовата любов към пазарното общество – облагороден ефимизъм за капиталистическо общество – са трите кита, върху които се надяват да изграждат „нова България” недобитите сноби на едно извратено общество. Но глаголът „затъмни” е слаб да предаде истинското състояние на нещата.
„Новите кокичета” някак си между другото избиха в сложното време на нротестите, но бяха забелязани и в Русия. На 4.03.2013 г. на сайта STOLETIE.RU се появи статията на Олга Решетникова „Храмът като символ на свободата” (Храм как символ свободы). Това е трогателна и емоционална статия в защита както на руските паметници от времето на Освободителната война, така и на историческата памет и на руския, и на българския народ.
„От началото на 90-те години не утихват (в България – бел. моя) споровете за паметниците от съветския период и преди всичко за паметника на Съветската армия и за пловдивския „Альоша” – пише Решетникова – Към паметниците в чест на освобождаването на България от османско робство, открито още никой не е посягал. Но, ето че през есента, веднага след смърта на Светейшия български патриарх Максим и в дните на 100 годишнината от построяването на храма „Св. Александър Невски”, в българското информационно пространство беше повдигната темата : допустимо ли е катедралния храм в българската столица да носи името на руски светия, който се явявал „тотален символ на руското самодържавие”. От екраните на телевизиите и от страниците на някои вестници бе издигнат призив към гражданите да отговорят във „фейсбук”, на въпроса, искат ли те Патриаршият катедрален храм да носи името на светите братя Кирил и Методий или на някой друг. Изглежда, за да подтикнат обществеността към „правилния” отговор, едновремено бяха публикувани и съответните статии”.
Всичко това е вярно, с една малка поправка : популярното име на храма в България е „Храм-паметник Александър Невски”. С това се подчертава, че храма не е толкова богослужителна сграда, колкото паметник. Това е което безпокои русофобите – не са ли твърде много благодарствените паметници към Русия в България ? Те пазят историческата памет, а тя за русофобите е непоносима. Оплакват се те, че в София е пълно с руски паметници, че централните улици и булеварди носят руски имена. Към „словесна помия на проф. Пламен Цветков от Нов български университет, който поне от четири години насам на всеки Трети март хули безогледно националния ни празник и “окупатора” Русия, се прибави и вресливият грак на една доцентка от Института по история на БАН – Лизбет Любенова. Тъжно бе да наблюдава човек как електронните медии отразяват юбилея – от повечето репортажи така и не се разбра от какво и от кого сме се освободили през 1878 г., а думата Русия не за първи път не прозвуча дори в официалното президентско слово” („Дума” от 6.03.2013 г.).
Какво пък, просто наблюдаваме реализацията на „новия цивилизационен избор”, нахлузен на врата на нацията от началото на прехода. Адептите на този избор се надяват , че „може да хване дикиш поне сред младите, особено ако им туриш в учебниците едно “османско присъствие в контактната зона между две цивилизации” редом с “руското подбудителство към разрушаването на реда в държавата” (пак там).
Историята с преименуването на Храма паметник „Александър Невски” не е нова. В навечерието на националния празник (2.03.1916 г.), след като Фердинанд вкара България във войната срещу Русия (14.10.1915 г.), българският парламент приема решение за преименуване на храм-паметника „Александър Невски” във съборна църква на светите братя Кирил и Методий, тъй като „името Александър Невски, присвоено на монументален храм, намиращ се редом със старинната съборна църква св. София, никога не е отговаряло на народните надежди и идеали” (???). Оригиналното име на Храм-паметника е възстановено по поръка на цар Борис от 4.03.1920 г.По-големи исторически подробности по въпроса се намират в оригиналната статия на Олга Решетникова.
Колкото повече се влошава социалната ситуация в страната, толкова повече се проявяват русофобските тенденции. Националният празник ще мине и отмине, но русофобите умора нямат. Прочетох коментар в българския нет : „Лошото в България е че мозъците на хората са промити. Видяхме Руски знамена на Български празник. А мне мама така е учила: У нас все плохо произошли из Росии. И холод, и голод . .”(в. „Труд” – 5.03.2013 г.). И, ако това звучи несериозно, какво да кажем за изявление на политика Яне Янев : „Имам достоверна информация, която може само да се обобщи, но не може да се влиза в детайли, поради спецификата на българското законодателство, че руски олигарси и руски служби са се задействали много здраво, в това число и при последните разговори между президента Путин и премиера Борисов е било намекнато за развитие на събитията, които видяхме.”. (в. „Труд” от 5.03.2013 г.).
Що се отнася до провокацията „Булат Нигматулин”, тя е политически въпрос и трябвя да се изясни „кой го покани в българския парламент да говори на руски от трибуната? Вероятно същите тези русофоби, които иначе с удоволствие целодневно пелтечат за “петата колона на Москва”, “дългата ръка на Кремъл” или “рубладжиите”. Но когато руският гражданин Нигматулин откровено лъже, само че в техен интерес, те въодушевено ръкопляскат. И даже го цитират.” (в. „24 часа” от 2.03.2013).
Естествен е въпросат за начина, метода и формите на противодийствие на подобна дива русофобия. Естествено е в първите редици на борбата да се намират тези, които претендират да са приятели на Русия в България, тези, които милеят за българо-руската дружба, тези, които се позиционират като русофили.
Но къде сте вие, русофили ? Къде са вашите „научни центрове”, къде са русофилските „интелектуални кръгове”, да защитят менталните, културни и исторически връзки с Русия ? Къде са възторжените тълпи от земляческите срещи край Казанлък ? Къде са всички знайни и незнайни „приятели” на Русия ? Излезте, представете се, защитете своята кауза срещу озверелите русофобски изкопаеми от началото на българската интелектуална, икономическа и политеческа зима ! Хайде да ви видим и да ви чуем ! Аз няма да изляза. Защото, когато пишех и предупреждавах за нарочното профаниране на русофилията, ме изгониха като колумист от в. „Дума” и спираха мои публакации дори в останалите „леви” вестници. Хайде сега да видим колко струвате !
РУСОФОБСКИ ПОГЛЕД - РУСНАЦИТЕ ИДВАТ !
Русофобията няма почва у нас. Тя е мода за дребните политиканстващи шмекери, които се нагаждат към силните на моменто.
Те са като вятъра който само къдри морето с дребни вълнички, докато дълбините(народната душа) си остава с дълбоки симпатии към всичко РУСКО, което нищо не може да промени.
ВСЕ СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТАКА ЩЕ БЪДЕ ДОКАТО Я ИМА България.
Доларовите русофоби ще изметем тотално.
Гадното копеле се храни с помии и снася екстременти от воня, като кастрирано интелектуално евнухче.
И Господ бави ... но не забравя.
"Ентелегентното" ... нищожество
ПЛЪХ ГЛАДЕН ВЛАСТ СЪНУВА.
