Когато говорим за народна съпротивителна еволюция имаме предвид следната еволюционна стълбица : недоволство → негодувание → протест → гражданско неподчинение → класово противоборство → революция → гражданска война → победител !
Недоволството и негодуванието започват от битови проблеми : цената на тока, водата и парното. Тези проблеми са общи за мнозинството от хората и естествено предизвикват единство на действията. Постепенно кръгът проблеми се разширява : бандитизмът и мародерството на веригите молове, на мобилните оператори, на „невидимата ръка на пазара”, която е съвсем видима и т.н. Тъй като обикновено отзвук от властта няма, негодуванието и недоволството минават в масови протести. Социалните претенции набират скорост – вече става дума не само за високи цени, но и за ниски доходи. Не се приемат обяснения за криза и за липса на средства, а за ужасяващата разлика – повече от 100 пъти – в доходите, т.е. появява се призракът на социалната справедливост. Колкото повече властта се оправдава, толкова повече ескалират протестите. Претенциите не са съобразени с тяхната реализуемост и подобно нещо не може да се иска от хората. Те се ръководят от проста и разбираема логика : ние сме ви избрали, за да управлявате в наш интерес и щом не можете – махайте се ! Ще дойдат други, които трябва да могат !
От този момент исканията стават политически.
Имат ли хората основания за такъв подход ? – повече от очевидно е !
В преамбюла на Конституцията се казва, че Република България е „демократична, правова и социална държава”.
В чл. 1 (2) постановява, че „цялата държавна власт произтича от народа”. Забележете, произтича не от гражданите и не от гражданското общество, а от народа.
Чл. 71(3) категорично посочва, че „партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите”, т.е. не „формират” и не „изразяват”, а „СЪДЕЙСТВАТ” !
Следователно, до етапа „гражданско неподчинение” българският народ действа в пълно съответствие с Конституцията.
Когато 20 години глава втора от Конституцията е денонсирана, напълно конституционно е да се иска свикване на Велико народно събрание, защото в противен случай ще трябва Народен съд за политиците на прехода с обвинение в ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА. В българската история има прецедент с въстановяване на Търновската конституция.
Логично следствие е, че парламентарно представените партии на прехода не са изпълнили конституционните си задължения и искането за тяхното отстраняване от политиката е съвсем конституционно.
Нещо повече. Дори искания заклеймявани от политици, политолози и квазианализатори като екстремистки (национализация на електроразпределителните дружества и други монополисти), имат пълно конституционно оправдание в чл. 18, алинеи 1,2,3,4,6 !
Тези ясни и разбираеми народни истини, формирани стихийно от суверена, се сблъскват с реакцията на окопитилата се власт – настъпва етапа на класовия сблъсък, облечен в дрехите на „разумната” политика, на „разумните” действия. Започва активно политизиране с едновременно дискредитиране на народната активност. Ролята на главния политически агитатор се поема от олигархичните и реакционни средства за масова информация. Погледнете кои хора напълниха екраните на телевизиите и страниците на вестниците, кои поеха палките на модератори : „Факторът” Кошлуков, Коритаров от „Пещерата”, Люба Кулезич от „пенсионното”, антиконспираторът Милен Цветков, „Комисията Павлов”, дуета Цветанка Ризова – Димитър Цонев ( обожател на руското леке Резун), самовлюбения Бареков, българофоба Волгин (БНР).
Кои ни учат на ум и разум ? Казано накратко : миналото на пропадналото СДС : Надежда Нейнска, Явор Дачков, Евгений Бакърджиев, вечно засмяния Софиянски, икономиста Каролев, недоразумението Андрей Райчев, Кирил Маречков, Петър Берон.
Първи засвири на познатата антикомунистическа свирка Огнян Минчев, последва го от трибуната на НС Николай Младенов, „разпищовиха се” Емил Кошлуков, Илиян Василев и разбира се, от „Дойче Веле” – Методий Андреев.
И тъй като основен мотив беше „дългата ръка на Москва”, в „дебата” изненадващо се намеси и Румен Овчаров, който даде „окончателно” политическо обяснение на краха на „мита Бойко Борисов”, макар че беше по-добре точно Р.О. да си мълчи : „Москва няма причини да обича Бойко Борисов. А когато едната велика сила ти е прочела присъдата, втората очевидно няма за какво да те хареса, а третата (Европейският съюз) просто не се интересува от теб, то явно дните ти са преброени („24 часа” – 26.02.2013). За личност като Р.О, изказването е много повърхностно и елементарно.
С други думи, българската реакция мина в настъпление. Главната цел е вкарването на народния гняв в законово-капиталистическия коловоз, където да се укроти и затихне. Не трябвало да решава улицата, а тези, срещу които се разбунтува улицата. Многозначителна е тази подмяна на суверена с улицата, като че ли той, народът, разполага с дворци, замъци и палати, в които да се събира, разполага с вестници, телевизии и радиа, чрез които да се чува неговия глас.
Тези терминологични подмени са бойното оръжие на информационната манипулация. Прави много тежко впечатление как понятието „народ” изчезна от лексикона на българските политици. Не е от днес и не е от вчера. Страх ги е политиците от народа, предпочитат да си имат работа с „граждани” и с „гражданско общество”.Тази подмяна беше извършена още в началото на 90-те години. И, ако трябва да са променя Конституцията, първо трябва да се допълни текста на чл. 1 (2) : ВЛАСТТА ПРОИЗТИЧА ОТ НАРОДА И ПРИНАДЛЕЖИ НА НАРОДА !
Защо подобна постановка се смята за особено важна ?
Защото неуките и предубедени коментатори и анализатори вече открито поставят под съмнение ДЕМОКРАЦИЯТА като такава, т.е. отричат самата възможност народа да управлява. Някой си Бойко Пенчев написа във в. „Сега” (26.02.2013 г.) : „Никога в човешката история „народът” не е управлявал пряко. Винаги някой управлява от негово име...Повечето искания са скарани с икономическите закони и политическата логика”. Да започнем с това, че твърдението не е вярно. И не е нужно да ходим надалече в историята, вижте днешна Швейцария. Там решенията на всенародните референдуми стават неразделна част от Конституцията. Защото какъв е смисълът на пряката демокрация : участието на народа (без кавички) в процеса на вземане на решения.Как това участие да стане постоянно и всекидневно, е технически (функционален) въпрос. За народа, главният проблем на представителната демокрация е невъзможността за отзоваване при необходимост на оказалите се неподходящи представители, наред с изтеглянето от демократичното поле (от процеса на избиране) на важни части на властовата система – представителите на съдебната власт и на полицейската система. Изглежда, подобни нагласи водят до потресаващ понятиен хаос, този път не в народния протест, а в разсъжденията на различни коментатори. Във в. „Дума” (26.02.2013 г.) се появи следното обобщение от анонимния Алеко Бичевски : „Белите държави са организирани на принципите на справедливостта, отговорността и закона”. Боже мой, колко мъка има в този свят ! Вместо да пише, този Бичевски да беше прочел нещо и друго от мислителя на хилядолетието : „Не обществото се основава на закона. Това е илюзия на юристите. Обратното, законът трябва да се основава на обществото и на материалното производство” (К.Маркс, Ф.Енгелс – Съчинения, том 6. София, 1957. Стр. 259).
Похлупак на антидемократичните глупости сложи министър-председателят в оставка Б.М.Борисов при връщането на президента на мандата за съставяне на ново правителство : „Тъй като през 1917 г. от властта на народа дойде Сталин с КГБ, в Германия дойде Хитлер с Гестапо, в Румъния Чаушеску със Секуритате”. Г-н Борисов се е показал скромен. Би могъл да продължи изброяването : „в България ГЕРБ начело с мене”. Така или иначе, подобно долнопробно невежество и позьорство не подлежи дори на критика. Неверието и презрението към народа може да изиграе кървава шега на българските политици и на българската „интелигенция”, която се изпокри и пренебрегна протеста.
Следва важен извод за бъдещи действия : когато народния процес набира сили, не са нужни демонстрации само пред НС, Министерския съвет и президенството. Трябва с лозунга „Да се чуе гласа на народа !” да се окупират БНТ и БНР, като се поиска веднага квота от 50% в управителните съвети. Трябва да се каже на висок глас : широко прокламираната лъжа за свободата на словото доведе „демократичните средства за масова информация” до състоянието да демонстрират хармонична смес от нагли лъжи, удивително невежество и невероятни глупости. Народът трябва да си върне тази важна информационна компонента !
Въпреки очевидната масовост на протеста, съотношението на силите не е в негова полза, т.е. наличното количество не е в състояние да прерастне в ново качество. Слабо структурирания хаос не съдържа вътрешната логика на отрицание на отрицанието, което единствено може да роди другото, позитивното. Няма го двигателя на субективността – политическия авангард – който единствен може да насочи критиката от елементите на политическата система към системата като такава. Затова издигнатите лозунги за смяна на политическата система остават само лозунги, без да бъдат мирогледно осмислени. Някакси неусетно наченките на лявото се трансформираха в битов реализъм : ти ми дай кюфтета и бира, а сам прави каквото си искаш. Как по друг начин да се интерпретира появата на телевизионния екран на собствениците на футболни клубове – откровенни плутократи и олигарси – в ролята на социални учители на народа. И още нещо недопустимо. Дава се обществена трибуна на членове на изгоненото правителство, за да се оправдават.
Като обобщение трябва да се подчертае карцерогенността на модерната информационна манипулация, която създава ракови образувания в тъканта на народния протест и фатално го обрича.
Ако затънем в дебрите на конспирологията, цялата тази дандания изглежда като провокация срещу засилващото се влияние на лявото и прелюдия към изтласкване на БСП от победа на изборите. БСП в момента не разполага с много варианти за действие, освен да спасява това, което е останало. Беше ясно, че отричането на партийно участие в протеста е насочено главно срещу БСП и ДПС. Социалните инженери не се посвениха да ориентират социалния протест избирателно към лявата част от политическия спектър. Сериозна вина за това носи „лично” БСП. В близките изминали години тя пропусна уникалния шанс да овладее социалния протест чрез създаване на Единен национален ляв фронт, за какъвто призоваваха и мнозинството леви интелектуалци и повечето от левите симпатизанти. Не се получи. Сега ще се плаща!
За да се изгради позитивен образ на която и да е политическа партия, трябва отначало да се пречупи презумпцията за народното недоверие към властта.
Някои оприличават ситуацията като революционна. Не е точна така. Наистина, налице са необходимите условия, когато низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому. Но липсват достатъчните условия, липсва логиката на революцията, т.е. посоката на промяната, нейната диалектична сърцевина – единството и борбата на противоположности схванато като субективен момент. Затова ситуацията повече прилича на стадионна, когато сетивата са изострени, чувствата-на показ и емоциите – самоподгряващи се. Интуитивно се напипват някои революционни послания, но съдържанието е мъгливо. Да вземем лозунга за смяна на системата, който силно смути адептите на властта. Очевидно става дума за институциална смяна на модела на управление – иска се смяна на елементи на управлението, а не на самата система в смисъл на обществено-политическа и обществено-икономическа формация. Доколкото може да се схване, никой не иска социализъм. Искат „народен капитализъм”, „капитализъм с човешко лице”, „социалистически капитализъм”, но без БСП. „Хората, които протестират, не искат крайности, те не искат нито „експроприация на експроприаторите”, нито връщане на комунизма. Те искат друг, по-егалитарен капитализъм. Такъв, какъвто се наблюдава в САЩ, Франция, Германия и в другите държави, където те се канят да емигрират. Те не искат жените да са общи, а човешки шанс да създадат семейство и да отгледат деца. Те не са против чуждите инвеститори, те са против чуждите грабители. В нормалния свят това не е нито ляво, нито дясно. Но не и в България – политическата лаборатория на сатаната. (Валерий Найденов – „24 часа”, 16.02.2013 г.). В съвременния капитализъм твърде много зависи от залагане на иррационалното – като че ли на „човешкото”, но то е само емоционално, което съвсем не се свежда до „човешкото”. Така става винаги, когато народното движение няма политически авангард.
Някои ще кажат, че казаното е много тъмно и сложно. То че е така, е така, но и не е съвсем така. Характерна черта на народното мислене e, че то се бои от сложността като дявол от тамян. Но живеем в свят, където сложността във всичко все повече ще се увеличава. Предизвикателствата на 21-я век никога вече няма да бъдат прости. По-точно, твърде късно ще станат прости. Тогава, когато адекватния отговор ще бъде невъзможен.
Повече от 20 години нито една политическа партия не желае да отговори на два много практически и жизнено важни за народа въпроси.
Първият е доколко характерът на съвремената българска икономика може да помогне за оцеляване и съхраняване на страната и народа. Печалбата наистина е показател на ефективността на икономиката, но всяка ефективност трябва да има ориентиран вектор към какво е насочена тази ефективност. Засега тя е насочена единствено към себе си – печалба и печалба като такава : да се плюска с две устта и да се с..е с три задника – ето ти цялата парадигма.
Вторият въпрос е за липсата на вменяема и единна национална идеология.Защо няма, е разбираемо, но не е приемливо – такава идеология се базира на етически принципи, но има ли храбрец, който да озвучи етическите принципи на днешния капитализъм. За тях не се говори,те само се използват.
Проблемите, произтичащи от отговорите на тези въпроси, са свързани в единно цяло : първият катализира втория, вторият усилва действието на първия. Получава се автоколебателен процес с нарастваща амплитуда. Която и да е природноисторическа формация няма достатъчен запас от здравина за да издържи. Границата е близо.
Но дали и наличието на достатъчни условия могат да променят изхода от спонтанния протест ? В обозримо бъдеще революционно преустройство в България е невъзможно – просто то липсва в логиката на процеса (логиката на обстоятелствата), в програмата на матрицата на привидния хаос. Политическите процеси са дълги – те не са само избори, договори и войни. Те са триразмерно взаимодействие на обективното, субективното и проектното. И само в това триизмерно пространство те могат да се оценят обективно. А не да искаш всичко тук, днес и веднага. Така счупеното няма да слепиш отново, но разлепеното - може.
Какво тогава да предвидим като резултатът от сегашния народния протест ?
Народът няма да получи исканото освен дребни залъгалки и трохи от масата на богаташите. И това ще му е за урок.
И все пак, и все пак, това е урок. Урок и опит за тези, които искат и могат да се учат. Преди повече от 150 години Карл Маркс предупреди английските работници : „Трябва да преживеете 50 години на класови битки и революции, за да станете способни да управлявате”. С други думи, трябва да се създават и използват нужни на обществото обстоятелства за радикална трансформация.
Какво послание отправят българските събития към суверена ? Казал го е много известен човек : „Капитализмът създаде чудовищно несправедлив ред. Трябва да се създаде друго общество, в което печалбите и богатството да бъдат обявени за пороци”. Не се цитира нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин. Това е Бил Гейтс – най-богатият човек на планетата.
Народът трябва да се готви - бъдещите битки предстоят !
ОРЕШАРСКИ МЕ ПОКАНИ В КАБИНЕТА!
Скандално! Запис на депутат от ГЕРБ : Пр...