След като колективният Запад не успя да се възползва от разпадането на СССР, той смени идеята за пряка интервенция срещу Русия с идеологията на постепенното икономическо и ментално удушаване – появи се проект „Анаконда”. САЩ успя да привлече на своя страна до 80% от държавите-членки на ООН, което е добра предпоставка за изключване на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност (виж Любов Степушева в pravda.ru от 15.02.2019 г.; В.И.Кривохатко в реrevodika.ru от 20.02.2019 г.; Виктор Кузаков в topwar.ru от 21.02.2019 г.). САЩ вече са хвърлили око и на арктическите граници на Русия. Ако това стане Русия ще се превърне в “сухопътен остров” без възможности за пряк достъп да планетарния свят. При тези условия на нея не остава нищо друго освен да се въоръжава като усвоява Космоса и да измисли идеологема, с която да сплотява гражданите на РФ и да остава нещо и за износ. Така се появи мистификацията на А.Сурков за „вечната държава” на Путин и за „дълбочинния” руски народ. Аргументацията на Сурков е проста като мучене.
Всички признаха, че има „дълбочинна държава” и даже има нейно определение. Защо да няма и „дълбочинен народ”? Но Сурков не дава определение какво е това. Само казва, че „дълбочинният народ” не съвпада с народа като такъв, а е част от него. И продължава:
„Дълбочинният народ винаги има нещо на ум и е недосегаем за социологически допитвания. Разбирането кой и какъв е той идва внезапно и късно, и не у тези, които могат нещо да направят. В различните епохи за него са смятани ту селячеството, ту пролетариата, ту безпартийните, ту блогърите, но така и не го намериха. И решиха, че той е фикция. Започнаха дивашки реформи без да го имат предвид и си „счупиха главите”. Тогава разбраха, че „нещо има”.
Сега може да кажем, че със своята голяма маса, дълбокият народ създава непреодолима сила на културната гравитация, която съединява и обединява нацията и обуздава елита ...
Дълбокият народ не е наивен...Той не вярва на в добродушните управници, а в правилните управници ..., които не са злонамерени...
Именно дълбокият народ съхранява народните копнежи!”
Именно в периодите на кардинални промени в живота на народи и държави управниците се увличат по свръхестественото и паранормалното. Това измества вниманието на обществото и народа към тъмнината на словоблудството, в неясните очертания на „реалност”, нямаща нищо общо с „истинската” реалност. Така прави и Сурков с неговата историософска мистика. В официалната наука такъв начин на мислене се нарича „туземна наука”, тъй като нейните изводи не подлежат на верификация – в тях може само да се вярва (мистична есхатология). И тук Сурков допуска своята главна методологична грешка – игнорира всички постижения на философията, социологията, теорията на тълпата, теорията на поведението и други частни науки за човека и обществото. Започвайки от постановъчните определения той звучи като шаман, апостол, вещаеш истина от последна инстанция пред рибари, овчари, пастири, земеделци и други елементи от „дълбокия” народ.
В това пространство идеите, постановките и изводите на Сурков се оказват вторични. Да започнем с първото изречение в неговата статия (ng.ru– 11.02.2019 г.): „На нас само ни се струва, че имаме избор” – поразителни по своята дълбочина и дързост думи. Но не са откритие на Сурков.
Преди да се впуснем в дълбините на историята на човешката цивилизация, ще ви представя книга на мой колега, излязла преди доста години.
„Всемирът съдържа две компоненти – веществена, т.е. базата, хардуера и информационна, играеща ролята на надстройка, софтуер, програма за развитието на процесите във Всемира... Под програма се разбира такава причинно-следствена връзка, при която бъдещото развитие на процеси, събития или структури е неизбежно и точно определено...
Нищо на този свят няма свобода на поведение, движение, действие, развитие, право на произволен избор, а напротив – цялостното поведение е следствие от множеството фактори и ограничения наложени от заобикалящия го свят. В пълна сила това е валидно и за Човека. Никакъв или почти никакъв избор не е оставен за него. Самото му съществуване е предопределено освен от условията създадени исторически и съществуващи на Земята, допълнително от условията в обществото, създадени баща му и майка му да се срещнат и го заченат, да го родят (да отбележим – не по тяхна воля, а по силата отново на природни и обществени закони и дадености) и да му създадат до определена възраст условия за балансиране в околния свят. Тогава , освен споменатите ограничения, започват да се наслагват редица други и то в две направления: първо, в социално отношение, като среда за развитие, работа, колектив, администрация, свят и второ – в биологично направление: храна, условия за живот, деца, родители, близки, познати, колеги и т.н. по инерция и ние въобще не се замисляме, че почти нищо или много малко зависи от нас като индивиди” (Велко Велев – Всемирът, факти, сведения, анализи, теории, хипотези. ВИ, София, 2008 г. Стр. 371).
Какви очевидни практически изводи може да се направят при подобна интерпретация?
Ако софтуерът, програмата на Всемира съдържа и социално-обществени предписания (ограничения), то в рамките на предоставената му минимум-миниморум свободна воля, Човекът трябва преди всичко да се стреми да направи тези отношения човешки, т.е. да ги очовечи, като ползва за това основното средство, дадено му от програмата: своя разум. Това направо води до теорията на Маркс: за да стане човешката личност свещена, трябва преди всичко да се унищожи обществения строй, който я разпъна на кръст. Излиза, че „дългата държава на Путин”, на която Сурков предвижда неограничено дълголетие, трябва да бъде комунистическа държава ако иска да се впише в програмата на Всемира.
Начинът и средствата, с които това може да бъде постигнато ще ни бъдат подсказани от някои източни религии.
„Бхагавад гита” (песента на Бога) е сърцевината на ведическата мъдрост и е едно от най-великите произведения на философската класика. Нито една друга книга не разкрива така дълбоко природата на Човека, заобикалящия го свят и отношенията му с Бога. Наричат я „най-популярната индийска Библия”.
Бхагавад гита е свещен диалог между Господ Кришна и Арджуна и неговите близки и приятели. В книгата има всичко, което го има в другите свещени писания по света, а също и неща, които ги няма никъде. Това ще ни помогне да разберем що е то ДУША.
В книгата има картина, която илюстрира как ДУШАТА се вози в колесница, управлявана от жена, изобразяваща РАЗУМА и теглена от пет коня (ЧУВСТВАТА). Чрез поводите (УМА) се управляват чувствата.
Умът е потока от мисли, който поток може да е буен (намира се в главата) или тих и спокоен (намира се в сърцето). Триадата УМ, РАЗУМ и ДУША „работят” в хармония (съгласие). ДУША без УМ няма от какво да се захранва, а УМ без ДУША води към бездуховност, т.е. ДУШАТА в колесницата на материалното тяло непосредствено зависи от тях. И ако конете се понесат в различни посоки и РАЗУМА и УМЪТ не ги спрат, ДУШАТА започва силно да страда.
ДУШАТА не притежава страсти и желания, те са работа на ЧУВСТВАТА и УМА управлявани от РАЗУМА. Ако РАЗУМЪТ е слаб и не може да управлява ЧУВСТВАТА, ДУШАТА се лишава от възможността да изявява своята ВОЛЯ и не може да се противопостави на това, на къде я водят СТРАСТИТЕ. Когато УМЪТ е слаб, а РАЗУМЪТ дреме, неограничено властват ЧУВСТВАТА.
Напоследък философите твърдят, че все повече се раждат хора без индивидуална ДУША. Вместо нея те имат колективна ДУША като при животните, т.е. ДУША на ВИДА. Затова и приличат на животни, и се държат като животни. Само индивидуалната ДУША притежава „божествената сила”, която може да се разпространява и на животинското царство.
От изложеното следва сакралният въпрос към „дълбочинния народ” на Сурков: притежава ли този народ индивидуална ДУША или само ДУША на ВИДА? За да отговорим на този въпрос, ще трябва да се запознаем с ДУХА, а затова ще ни потрябва философията на Хегел.
В неговия епохален труд „Философия на историята” (из-во „Евразия”, София, 1995 г.) Хегел постулира, че разумът господства в света, следователно, историческият процес протича разумно. Субектът на процеса е Вселенския разум, което е другото име на природния Абсолют (Бога).
Целта на човешката история е постигане на същността на Абсолюта, която цел Вселенският разум трасира в Принципа на развитие. Чрез него Вселенският разум внедрява в човешките популации своя ДУХ, който го води към целта. Природата на Абсолюта е пълната и безкрайна Свобода, присъща само на него. ДУХЪТ на Вселенския разум се нарича ДУХ НА ИСТОРИЯТА. Той трябва да се схваща като смислово съдържание и волево начало подтикващо към изпълнение.
Духът на историята е придирчив, той избира етноса (популацията), народа, в който ще се внедрява, т.е. не всички народи по планетата са носители на Духа на историята. Критериите на избора са доказани способности към месианство и убедеността, че то съответства или придвижва напред историческата еволюция и прогреса. Затова българският и руският народ са исторически народи, а македонският и украинският народ не са.
„Важността и достойността се определят от историческото значение на всеки народ (по този въпрос същото твърдеше Уинстън Чърчил). Народ без история е нищо, макар да заема половината от планетата и да е многомилионен” (В.Г.Белински, Пълно събрание на съчиненията, том 5, стр. 307). Такъв народ са гражданите на САЩ.
Сравнявайки с модела на Сурков трябва да предположим, че Духът на историята първоначално се внедрява в „дълбокия народ”. Но дали това е достатъчно народът да стане исторически остава философска загадка, за която Сурков не дава разяснения.
Главният признак на историческия народ е способността му да мисли абстрактно с категории. Хегел смята, че човешката цивилизация започва с Елада.
На долната снимка е най-големият митинг в човешката история –нацисткия митинг в Бюкенбург през 1934 г. Пита се, това ли е „дълбочинния” германски народ или просто е германския народ.
Няма „дълбок народ” – това е мошеническа абстракция!
Защо е абстракция е ясно – не може нито да се пипне, нито да се усети.
Защо е мошеническа също е ясно – защото с нея може да се оправдаят и най-големите извращения на БАШ НАРОДА. Народът, заедно с „дълбокият германски народ”, признат за „най-културния народ” в Европа, германският народ от Бюкенбург, подкрепи Хитлер, подкрепяше Хитлер до края на войната и доста след нея. Това ли беше „германският ДУХ”, германското месианство и германският проект за прогреса на човечеството, за неговото бъдеще?!
Мошеническото философстване на Сурков е опасно, защото превръща философията в устав на казино. Хитър, но тарикатски подход. Жанрът на статията може да се нарече „историософска мистика”.
Пропагандирането на идеята, че днешното политическо устройство на Русия е най-доброто, измислено от човечеството, защото се базира на доверието между управляващи и управляеми, е най-голямата глупост, казвана някога. Тя напълно унищожава другата глупост за „дълбочинния народ” и направо води към нацисткия митинг в Бюкенбург.
За Русия путинизмът съответства оптимално на националните интереси и затова ще съществува вечно. Но ние знаем за идеалните държави на Платон и Хегел, пък и нацизмът беше от същата порода. Затова и идеята на Сурков е погрешна и дълбоко вредна, тя няма експортен потенциал. На Русия трябва нещо много по-последователно, могъщо, съзидателно и системно.
На този фон „дълбокият” народ присъства в един измислен свят, в който идеологията побеждава икономиката и хвърля ЦЕЛИЯ НАРОД в геополитическа изолация и в непрогледна цивилизационна самота. Не трябва с такива измишльотини да се обижда руския народ и да му се пречи да следва ДУХА на Историята.
Винаги има избор. Може да е ограничен, може да е непълен, но го ИМА!
Ако от хегеловата конструкция съблечем дрехите на идеализма и постулираме, че Абсолютът е Всемира, т.е. наблюдаваната и ненаблюдаваната Вселена като колективен субект и от нея отделим колективния Човешки разум като фактически реализатор на човешката история, ще получим следното: Духът на историята решава отначало Загадката на история, която се формулира като истинско разрешение на противоречието между човека и природата, човека и човека, истинско разрешение на спора между съществуване и същност, между опредметяване и самоутвърждаване, между свобода и необходимост, между индивид и род. Това е прелюдията към окончателното разрешаване на загадката на Вселената (Всемира). Тя е предопределена от тренда на човешкото развитие (прогреса): от животното към човека; от малкото към голямото; от дребното към великото; от простото към сложното; от лошото към доброто; от грозното към красивото; от моето към нашето; от миналото към бъдещето; от пещерите към звездите! Това е пълно тържество на човешкия вид и на колективния Дух на Историята, съчетал по блестящ и неповторим начин най-добрите придобивки на човешкия разум по неговия дълъг, трънлив и победоносен път.
Цялата руска политика след разпада на СССР е, преди всичко, антируска, а след това – и всичко друго.
Същото е и с България. След капитулацията на БКП, новата българска политика е откровено антибългарска.
И с това нещо трябва да се прави!!
„Трябва да добавим, че Глобалният проект се смята за единствената възможност за бъдещото оцеляване на човечеството. И тук отново главната пречка е Русия и вероятността тя да се върне към съветския проект. Тази възможност много тревожи САЩ и определя нейната тактическа цел в близките 5 години: укротяване и разчленяване на Руската Федерация.“
Колко РЕАЛНА е възможноста Русия да са върне към съветския проект? Интернет създава незаменима възможност да се следи живота в РФ. Моят отговор е: спасението на Россия, а с това и на човешкия род е в тесния и нерушим съюз с КНР, въпреки различието в обществения строй господстващ в двете страни. Такива прецеденти съществуват. Абсолютно сигурно е, че към края на третото десетилетие на този век ККП ще обяви: ние победихме бедността, в КНР вече няма бедни! Това ще бъде световноразтърсващ факт, който още преди да се случи ще е убедил народите на РФ, че в условията на компрадорски, олигархичен капитализъм Россия няма бъдеще.