Да започнем с участващите.
1.Нелегитимен президент на разпадаща се държава (П.Порошенко).
2.Министър-председател на окупирана държава (А.Меркел)
3.Президент на държава, случайно попаднала сред победителите от Втората световна война (Оланд).
4.Президент на супер-държава, главен победител във Втората световна война (В.Путин).◄
Какви договорености могат да се очакват от преговори в такъв формат ?! Отсъства главният виновник за събитията в Украйна – САЩ ; отсъства ЕС като изразител на мнението на Обединена Европа. Каква е тази сепаративна среща?
И какво прави Путин на нея - тя не отговаря на неговия статус : той с нацисти и бандеровци не трябва да разговаря !
И като резултат какво ?
Нормандската четворка не подписа никакъв документ. С документа на тристранната контактна група „Комплекс от мерки за изпълнението на Минските договорености” нещата са още по-лоши : подписани са от някакви хора, като че ли взети от улицата : някакъв си Хайди Талявини, пенсионирания президент на Украина Леонид Кравчук, руският посланик в Киев М.Ю.Зурабов, и двама бездомници неизвестно какви (не са упоменати никакви длъжности) : А.В.Захарченко и И.В. Плотницки. По същата логика можеха да напишат и моето име или фамилията на българския президент – все тая - минските договорености се оказват подписи на чист лист хартия.
От тук нататък започват различните интерпретации и всеки може да си говори каквото иска. И интерпретациите изразяват не възможните тълкувания на фактите, възможните приближения към истината, а мирогледната същност на самите интерпретатори. Затова ще си позволя едно по-философско обобщение, максимално базирано на неопровержими факти и интерпретирано от сериозни и признати учени.
Според У. Хендерсън Конуей, между 3500 г. преди новата ера и края на 20-я век, на планетата са се водили 14 500 войни, струващи 120 милиарда жертви („topwar.ru” – 18.08.2011) и оставайки само 300 години мир, т.е. за писаната история на човечеството, то е живяло в мир 3,5% от времето (Conway W. Henderson (2010). "Understanding International Law". John Wiley and Sons. 212. ISBN 1405197641). С други думи излиза, че нормалното състояние на човечеството е войната, т.е. няма мир, има малки прекъсвания между войните !
Най-воюващата страна в света сега е САЩ. На флага на въоръжените сили на САЩ са закрепени 183 ленти, всяка от които символизира военна кампания. Получава се, че за своята сравнително къса история от 236 години, САЩ са воювали, средно, на всеки 15 месеца !!
Нека сега да се обърнем към общата Теория на войната, като с това признаваме, че в Украйна се води война. И за да разберем тази война с нейните причини и последици правилно, трябва да я разглеждаме не само като поредица от победи и поражения на армии на бойното поле, а като последователност от събития от момента на възникване на противоречията между воюващите страни, до момента, когато една от страните признае своето пълно и безусловно поражение. Това е и същността на Теорията на войната на Карл фон Клаузевиц (виж „За войната”. Из-во „Сиела”. София, 2001. 351 страници).
Какво е това премирие и какво е това мир ? Ако войната е „продължение на политиката с други средства” (Клаузевиц, стр. 28-29), преминаването на конфликта от скрит (дипломатически) в открит (военен) не е началото на конфликта, а просто преминаване от една негова фаза в друга. От това следва, че преговорите за премирие не са края на конфликта, а обратно - преминаване от откритата (военна) фаза в скритата (дипломатическа ) фаза. Историческите цикли не са мистика, а необходимо следствие от постепенното натрупване на тектонични напрежения вътре в тялото на цивилизациите и подготвящи почвата за поредния исторически завой. В точките на напрежения влизат във взаимодействие цивилизационните архитипове (по Карл Юнг) и това взеимодействие поражда историческите осцилации, които не могат да бъдат премахнати по никакъв начин. Това са огромен брой образи, символи, знаци, спомени идващи от миналото и проектиращи се в днешния ден. Рано или късно, тези осцилации предявяват правата си и неумолимо започват да моделират постъпките на хората.
За съжаление, българските русофили са просто страхливци и като такива, не са конкурентноспособни. Единственото, което могат, е в кръчми и в скучни интелектуални сбирки да пеят руски песни и да съчиняват още по-скучни декларации, но са неспособни на публична конфронтация и на публично отстояване на своите възгледи.Без да разбират историческите осцилации, те спонтанно и неосъзнато разчитат на тяхното обективно действие, без да си дават сметка, че всеки обект, предмет, процес изисква непрекъсната подръжка, рационализиране и защита от вредното действие на дестабилизиращите фактори на външната среда.
На 14.02.2015 г. водещият на предаването „Конструкция” на БНР Калин Янакиев заяви : „Главната задача на българското общество и на българската средна класа, е да ликвидира руското влияние в България”. Днес в България да си русофоб е модерно, престижно и печелившо. Русофобите са като вируси по тялото и организма на България. Отношението към тях трябва да бъде като към вируси.
От друга страна, в политическото пространство няма политически субект, който да отстоява русофилската природа на българина от гледна точка на българските национални интереси и на българските архитипове. Така стигаме до българските парадокси – една доказано русофилска страна да демонстрира по всеки повод най-мракобесните съвременни прояви на геополитическия процес (като пример виж статията на Николай Слатински във в. „24 часа” – 14.02.2015 г.).
Като се има предвид, че гражданската война в Украйна не е самостоятелен конфликт, а само малка част от глобалния геополитически конфликт между Русия и САЩ, фазовите преминавания в отделен участък от глобалния конфликт не променят състоянието на противоборството в главната му част. С Минските договорености ще стане същото, което стана и с предишните договорености, защото решителната битка не е битката за Украйна.
Всякакви обвинения срещу Русия за участието й в украйнските събития са лишени от каквито и да било разумни основания. Собствено казано, каква трябва да бъде реакцията на Русия, когато нейната граница със агресивния Запад се променя (след Втората световна война) от Елба до Двина и от Двина до Днепър (общо – 1400 км.), заплашвайки да стигне от Днепър до Москва-река ? Нима е нужно да припомняме за поведението на САЩ в Афганистан, Либия, Сирия и т.н.? В Минск Русия просто компромисно протегна ръка на Западна Европа, надявайки се тя да разбере, че на територията на Евразия няма други геополитически играчи и, че проблемите в Евразия трябва да се решават от големите евразийски играчи (ЕС и НАТО не са евразийски играчи и нямат статуса на геополитически играчи). Исторически, най-върлият враг на континентална Европа е англосаксонството в лицето на Великобритания и САЩ и то продължава да остава такова до ден днешен. Затова и геополитеческото противоборство е между телурокрациите (континентална Евразия) и таласокрациите (Великобритания и САЩ) и изходът от това противоборство ще реши съдбините на света поне за 200 години. Пътят на континентална Европа е заедно с Русия в единна Европа от Атлантика до Владивосток – такъв е подтекстта на „Минск-2”, в която няма място за таласокрации и за тяхните европейски слуги, като Полша, Прибалтика и поамериканчена България (затова в Минск отсъстваха Великобритания, САЩ, Европейския съюз и НАТО). Целта беше главните европейски ( неевроатлантически) държави да се опитат да решават европейските проблеми. За сега САЩ не смятат ситуацията в Украйна за напълно загубена, затова и се съгласиха на минската среща, без да участват в нея, защото все още са сигурни в своите наемници. Нещо повече – водещият украйнски психиатър определи главната причина за руската инвазия в Украйна. Оказа се, че средностатистическата дължина на украйнския полов член е по-голяма от средностатическата дължина на руския полов член ( Гаврил Старожилко – „Topwar.ru” – 12.02.2015 г.). В тази област американците имат голям научен потенциал, за да владеят положението.
И още нещо съществено – никой не иска да воюва. Съвременният западен човек достатъчно дълго го превръщаха в „свободен егоист”, което той демонстира по най-добрия начин през Втората световна война – вместо да се сражава срещу нацизма, западният егоист по повод и без повод вдигаше двете ръце, твърдо убеден, че войната може да се печели, като се предаваш на фронта и предаваш страната си на неприятеля без никаква съпротива. Американците много добре разбират, че да започват глобална война с Русия с такива съюзници, е безсмислено и опасно.
Остава да видим, как ще завърши поредния опит за европейско единение, без да храним прекалени и неоправдани надежди – англосаксонството в съюз с много други задкулисни организации е много силно и с много голямо влияние и битката ще бъде безкомпромисна и смъртоносна, както впрочем и всяка друга съдбоносна битка досега.
Бурното начало на 2015 г. индицира формалното завършване на фазовото преминаване на Глобалния процес през украинския възел, което би трябвало да сложи край на еднополюсния свят. Дали с това ще завърши 70-годишния цикъл на Световната история предстои да видим не по-късно от началота ва месец май. До тогава информационният хаос, слуховете, провокациите, отвличането на вниманието от същността на процеса, са нещо естествено и те ще продължат. Възможни са локални екцеси и техната непредсказуемост и крайно циничен характер са зададени от финалната гонка на украйнския етап. Но края на едни цикъл, пък бил той е достатъчно продължителен, не е края на Историята.
Нотр-Дам, Париж това вече е друго, - тов...
Как да изживеем живота си?
18.02.2015 08:25
"У профессор - гуй агрессор,
нагнетают как компрессор".
Очаквам и облигатния танц на актьори-коментатори, които подобни статии путкa_нват към облигатния танц, който са разработени да подскокват, чиито стъпки виждаме от клипа в линка който прилагам.
https://www.youtube.com/watch?v=3fUqABFWuxQ
Пожелавам Ви да посетите берлинския квартал Йохатистал и да мЕните мисли с тамошните Betonköpfer.
С тези Ваши данни "как компрессор" с аз бих могъл да меня с Вас не мисли, а само една част от организъма Ви, ако твърдението за товарщ профессоР в сръбската народна песенка е правда.
18.02.2015 11:21
Едновременно с това, бяха изтеглени в Русия и някои от най-популярните военни командири, сред които с неотразима светлина грее небезизвестният Гиркин - Стрелков. Същият Гиркин, за когото се знае, че въпреки доста емоционалния си изказ следва стриктно путиновата логика и е смятан за крайно лоялен към президента на Русия, многократно призовава военните командири в Луганска и Донецка област, които са с руско гражданство, както и казашките атамани да се върнат в Русия.
Междувременно, някои от най-крайните военни командири на сепаратистите се оплакват доста на висок глас, че руската материална помощ изобщо не достига до тях, а се разпределя между не чак толкова гръмогласни полеви началници.
Стигна се и до физическото ликвидиране на един от най-нашумелите полеви командири на "опълченците" в Луганска област. Това предизвика невъобразим скандал между различните фракции в ЛНР, като единственият неизяснен въпрос остана дали въпросният "war lord" е ликвидиран от актуалния министър-председател на ЛНР или направо от руското военно разузнаване. Имаше дори слухове (непотвърдени до този момент), че всъщност въпросният пълководец е пленен от руските служби, а е избита само охраната му.
Каквото и да е станало, важното е друго - на всеки здравомислещ човек е ясно, че на Путин му трябва послушна, НЕ натовска и НЕ европейска Украйна и затова той предпочита да търси начин да "внедри" там свои хора, които трябва поне формално да са украински граждани. Самите граждани, които са се озовали по върховете на ЛНР и ДНР хич даже и не искат да слизат от тези висини и те се опитват да балансират между указанията на президента на Русия и екстремизма на част от полевото командуване на опълченците.
18.02.2015 11:24
Едновременно с това, бяха изтеглени в Русия и някои от най-популярните военни командири, сред които с неотразима светлина грее небезизвестният Гиркин - Стрелков. Същият Гиркин, за когото се знае, че въпреки доста емоционалния си изказ следва стриктно путиновата логика и е смятан за крайно лоялен към президента на Русия, многократно призовава военните командири в Луганска и Донецка област, които са с руско гражданство, както и казашките атамани да се върнат в Русия.
Междувременно, някои от най-крайните военни командири на сепаратистите се оплакват доста на висок глас, че руската материална помощ изобщо не достига до тях, а се разпределя между не чак толкова гръмогласни полеви началници.
Стигна се и до физическото ликвидиране на един от най-нашумелите полеви командири на "опълченците" в Луганска област. Това предизвика невъобразим скандал между различните фракции в ЛНР, като единственият неизяснен въпрос остана дали въпросният "war lord" е ликвидиран от актуалния министър-председател на ЛНР или направо от руското военно разузнаване. Имаше дори слухове (непотвърдени до този момент), че всъщност въпросният пълководец е пленен от руските служби, а е избита само охраната му.
Каквото и да е станало, важното е друго - на всеки здравомислещ човек е ясно, че на Путин му трябва послушна, НЕ натовска и НЕ европейска Украйна и затова той предпочита да търси начин да "внедри" там свои хора, които трябва поне формално да са украински граждани. Самите граждани, които са се озовали по върховете на ЛНР и ДНР хич даже и не искат да слизат от тези висини и те се опитват да балансират между указанията на президента на Русия и екстремизма на част от полевото командуване на опълченците.
18.02.2015 11:39
18.02.2015 12:07
Така се стигна до над 200 дневните боеве за летището на Донецк, където и двете страни дадоха големи жертви – напълно НЕсъответствуващи на военното и стратегическо значение на вече напълно неизползуваемото и извадено от строя летище. Така се стигна и до сегашните епични боеве около Дебалцево, за които и двете воюващи страни не могат да дадат смислено обяснение за какво се лее кръв след ужким сключеното примирие.
От страна на украинците се появи едно доста съмнително обяснение, че който контролира Дебалцево – той контролира транспорта на въглища, но към такава трактовка на въпроса могат да се направят много и най-различни възражения. От страна на „опълченците“ дойдоха меко казано абсурдни тези – че Дебалцево е тяхна „вътрешна територия“, по която могат да си стрелят колкото искат, както и че … нямало да е „морално“ ако боевете там спрат.
Всъщност, украинците не искат, а може би и не могат да се изтеглят. Без значение как ще се изтеглят, за тях това би било тежка загуба на престиж. За „опълченците“ пък е жизнено важно конфликтът да не спира, за да не спират и конвоите с всякаква помощ от страна на Русия.
В такава ситуация, за Владимир Путин е необходимо да се опита да продължи да прокарва своята политика – постигане на пълен контрол над Украйна. За него е ясно, че това вече е непостижимо с военни средства. Затова трябва да се водят някакви преговори. Форматът на който се чуди проф. Гиндев е възможно най.удобният за Путин. На него не му е необходимо да има на масата на преговорите нито САЩ, нито консолидирано европейско представителство.
Друг е въпросът, че дори и в този формат, крайните цели на руската политика не са лесно постижими, още по-малко – от днес за утре. Затова ще продължаваме да сме свидетели на примирия и нови възпламенявания на конфликта, като всеки цикъл „примирие – бой - примирие“ ще цели да легитимира промените във фронтовата линия между украинците и сепаратистите. По принцип в Москва вероятно смятат, че линията на фронта ще се променя все благоприятно за „опълченците“, макар че последните събития около Мариупол показаха, че е възможен и друг развой в тактически план.
Освен това, Путин основателно смята, че Украйна е в по-тежко икономическо и финансово състояние от Русия. Колкото и да е притеснен президентът на Руската федерация от икономическия и финансов колапс в страната му, той знае, че Украйна е в още по-тежко продължение и във войната на изтощение шансът е по-скоро на негова страна.
Така че, няма какво да се чудим защо Владимир Путин сяда да води преговори в такъв формат – с Германия, Франция и Украйна. Това е възможно най-комфортната формула за него.
http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2015/02/18/ot-zamrazeni-kym-priplamvashti-i-razgariashti-se-konflikti.1339426
Тези същите от много демокрация са затворили блоговете си за друго мнение,
но много ги бива да осират чуждите.
Представляват 8- те процента чужди тела, вкарани насилствено при
25- годишната обработка на народа ни от могъщи централи.
Толкова успяха да рекрутират.
Повечето с лекота ще обърнат палачинката при промяна на обстоятелствата.
Най- опасният враг за Русия са огромната пета и шеста колони, незнайния брой агентура на всички възможни разузнавания, 400 000 -те хиляди безродници ограбили построеното в СССР народно богатство и сега живеещо в мазно охолство по екзотичните местенца на земята.
Срещу фашистката хунта и разните частни армии в Украйна е необходимо да се опълчат етническите руснаци във всички градове и села, родителите на безсмислено загиналите украински младежи хвърлени като пушечно месо срещу братята си, родителите на потенциалните новобранци!Европейските народи да се събудят и да покажат характер, а не да се сучат като управниците си- американски протежета и зависима агентура!
В Русия има огромен интелектуален и политически потенциал, в Русия има друга менталност за разлика от англо- саксонската, руският човек е издръжлив има и много проблеми- безработица, пиянство, разпуснатост,"месианство", и много други, но се възражда и повече няма да позволи да бъде унижавана- това Путин го заяви много ясно, а който не го е разбрал си е за негова сметка!
Имам грях, от нехайство не научих руски и нямах късмет да отида някога по- на север от Дунава, но разбирам сносно руски и си помагам с речници- препоръчвам на всички русофоби- модернисти и дупедавци да преглеждат и руски сайтове.