Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2015 15:11 - ДА ПРЕКЛОНИМ ГЛАВА И ДА ПАДНЕМ НА КОЛЕНЕ !
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 8362 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Народът става НАРОД не само чрез общата кръв, но, преди всичко, чрез осъзнаването на общата историческа съдба. Наличието на всенародни любими празници, издържали изпитанието на времето и отбелязващи се от поколение в поколение, е един от индикаторите за зрялост на социалния организъм, на съзнаването, че той не е химера, че той реално съществува.

          Няма съмнение, че срещу естественото течение на историческия процес отново (за кой ли път !), ще се надигне мътната вълна на антируската злоба заедно с толерантността към бившия поробител. Отново маймунягите от всички цветове на дъгата („демократи”, либерали, реформисти, педофили, европоиди, натовисти) ще започната да философстват „кой ни е освободил”, „от какво ни е освободил” и „искал ли е българина да бъде освободен” (интересното е, че в тази мръсна кампания водеща роля са пада на германската „Дойче Веле”. За пореден път тази гадна антибългарска медия изръси „шегичката”, че Освобождението на България от турско робство била „ най-успешната РR –акция на Русия” – виж „Дума” – 27.02.2015 г.). С тези маймуняги всякакъв диалог е безсмислен, те не трябва да бъдат убеждавани в нещо, което е извън тяхната способност за разбиране. Затова нека дадем думата на нашите деди и националреволюционери, които по-добре от Цветан Цветанов и от Росен Плевнелиев са знаели и кой ни е освободил и от какво ни е освободил.

          1.Цели петстотин години България отсъства от политическата карта на Европа. Във всички дипломатически документи от това време, състоянието на Юго-Източните народи в Турската империя се е определяло като робство. Дали понятиего е било издържано в юридически смисъл, няма никакво значение – за европейците тове е било робство и те са го смятали за робство. Какво са мислили самите българи ?

                                 ●Сърце, майко не трае

                               Да гледа, турчин че бесней

                               Над бащино ми огнище.

                               ................................................

                                Но брат ми падна, загина,

                                За туй, че клетник не трая

                                Пред турци глава да скланя.

                                                              (Ботев – На прощаване)

                                  ●А тиранинът върлува

                                 И безчести край наш роден

                                 Коли, беси, бие, псува

                                 И глоби народ поробен !

                                                               (Ботев – В  механата)

                                 ●Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
                                   противу турци  да стоим насреща!
                                                  (Добри Чинтулов – Къде си вярна ти любов народна)

                                  ●Стани, стани, юнак балкански,
                                  от сън дълбок се събуди,
                                  срещу народа  отомански
                                  ти българите поведи.

                                  Че сълзи кървави пролива
                                  във робство милий наш народ;
                                  високо той ръце простира
                                  да го избави вишний бог!
                                  Да си развием знамената,
                                   да светне нашата земя,
                                   да си прославим имената,
                                   да гинат турски племена!

                                                   (Добри Чинтулов – Стани, стани юнак балкански)

                                   ●Боят настана, тупкат сърца ни -
                                   ето ги близо наште душмани...
                                   Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –

                                  бой за чест и свобода, за мила рода...
                                                                                      (Боят настана, тупкат сърца ни...)

                                ●Какво е ново, ново станало,
                                  ново станало в каменна Клисура?
                                  Пустите клисурци станали московци, 
                                  а панагюрци – донски казаци! ...
                                  Топчето пукна,Европа стресна, 
                                  Русия скокна Клисура да брани. 

                                                   (Топчето пукна – Европа стресна)

          Цитират се стихотворения, тъй като те изразяват емоционалното възприемане на реалността, необременено от никакви ограничения на формалната политика или законност. Става дума не за политкоректност или толерантност, а за отношение на субекта към себе си и към заобикалящата го реалност. И точно това отношение ни насочва към обекта на народната надежда („пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци !”   - „Русия скокна Клисура да брани”).

          Ето едно поразително описание за времето на Пайсий направено от А.Тодоров през 1898 г. в неговия предговор към изданието на “История славянобългарска” (издание и печат на Хр.Г.ДановПловдив):

          “Българският народ, някога славен между своите съседи и пръв между славянските си братя, стана клетник роб на турци и на гърци; оставен сам на себе си, лишен от духовно средство, което да го свързува в едно по чувства и помисли, той се разложи в просто множество, що живееше по отделни краини само със свои унаследени обичаи и устна словестност. В това положение той изгуби постепенно ясно съзнание за своето заеднично политическо минало, и като отдаваше своите страдания само на противата межде мухамеданство и християнство, претопи всяко чувство за народност в чувство за вяра. А това чувство, що заличаваше народността му, биде твърде хитро употребено от гръцката духовна власт, поставена от завоевателя и над българските земи, за едничка полза на гръцкия народ. Така изпаднаха българите под суровата мухамеданска власт политически и под коварната гръцка власт духовно, разединени помежду си умствено, забравили минало, престали да чуствуват своята народност и обречени единично на подръжката на своите словесни и обредни предания. Краят на такава робия можеше да бъде само дълбоко невежество и национално пропадане”.

          Ще добавим и авторитетното мнение на Христо Ботив : „Мрачна и жалостна е нашата история от попадането ни под турците дори до наши времена ; тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на връта му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли ; тежки вериги, ръждясъли от кръв и сълзи, вериги, в които са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дедове и синове – злодества, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница, - най-после даалийци и кърджалии, фанариоти и чорбаджии, черкези и татари – с една дума, зло, варварско зло, кое само едно азиатско въображение може обхвана, зла от завоевателя Мурада да читашкия реформатор Азиса – това са страниците на тази история, на това неше вчера. Кървави страници ! Горчиво преминало ! (Хр. Ботев –Съчинения-пълно събрание.Издание „Вестник на жената”. София,1940 г. Стр. 194).

             2.Необорим факт е, че от чуждоземно робство ни освободи Русия. Именно Русия, а не някакви казаци и финландци от покрайнините на Империята. И да бъдем благодарни, че нашите освободители бяха братя по кръв и по вяра, че, въпреки всички условности, дойдоха тогава, когато други не желаеха да идват и не пожалиха кръвта и жертвите, за да ни дарят нова държавност. Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви : : „Не нам, не нам, а имени твоему!  Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария”.

                              ●Руский цар е на земята,

                                   Най-велик, от всички пръв.

                                   Русите са наши братя,

                                   Наша плът  и наша кръв.

                                   Руска сила, руска воля,

                                   руска кръв и руска пот

                                   ще избавят от неволя

                                   нашът падналий народ

                                   Нам Русия е надежда;

                                   руский цар е наший Спас ;

                                   никой друг не ни поглежда,

                                   не помисля зарад нас.

                         ..................................................................

                                                                (Петко Р.Славеиков)

          Русия не освободи България поради братска любов и зов на кръвта – такива абстракции историческия процес не признава и не ползва, но тя дойде, когато българите бяха пренесли кръвната си дан върху олтара на националната свобода, когато цивилизования Запад се възмущаваше, но си траеше пред воплите на българските майки, жени и деца и правеше „тънките” си геополитически сметки върху труповете на националните герои – така, както прави и днес ! И Русия дойде върху благодатната почва на историческата реалност, а зовът на кръвта и дълбоката ментална връзка постилаха пред нейната армия килима на Победата.

         3.Още в началото на Руско-турската война обстановката в Европа се нажежава. През февруари 1878 г. външният министър на Австро-Унгария Дюла Андраши възразява остро срещу разпростиране на България на юг от Стара планина. Междувременно Русия започва да изпитва затруднения и с балканските си съюзници. Румъния недоволства от преминаването на Южна Бесарабия в състава на руската империя, макар че тя получава Северна Добруджа като компенсация. По-късно всички тези обстоятелства, включително и фактът, че руската армия не освобождава Македония и Родопите, възпрепятстват реализирането на Санстефанския договор, който обаче е само предварителен по характер. Несъгласието на Великите сили с него ражда и Берлинския договор.

           Заедно с Обединеното кралство, Италия и Франция се обявяват силно против излаз на България на Бяло море, под претекст, че ще бъде използван от Русия, за да окаже влияние над Средиземноморието и морските сили в Европа. Готово да покаже настойчивостта си, Обединеното кралство започва да се готви за война. Започнати са мерки за съставянето на два експедиционни корпуса за военни действия срещу русите и превоз на английски войски от Индия, през Суецкия канал в Средиземно море.

          Австро-Унгария изявява недоволство от създаването на българска държава, която включва в пределите си Македония, за която Виена отдавна има апетити.

          Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.

      Тази криза в отношенията със западните Велики сили карат Русия да мисли, че надвисналата война с Обединеното кралство и Австро-Унгария ще се състои. Руската армия не е способна на втора война веднага след приключилата, а флотът - за бъдещи военни действия в Черно море срещу Обединеното кралство, освен всичко сред войските върлува тиф. Мненията в Русия са противоречиви, народът не би одобрил нова продължителна война.

          Към всичко това трябва да добавим и слабостите в характера на император Александър ІІ, които не му позвлиха да отстои плодовете на победата, да издържи западния натиск и да завърши войната с една блестяща победа. Славянското единство беше страшна заплаха за англосаксонския глобализационен проект и неговото укрепване чрез голяма и мощна българска славянска държава на Балканите – това беше техния кошмар! Те оставиха остатъците на Османската империя като бюфер пред руското придвижване на Юг, без да се интерисуват от българските национални интереси.

          Ето и позицията на Англия изказана на Берлинския конгрес през 1878 от външния министър Лорд Роберт Гаскойн-Сесил, трети маркиз на Солсбъри :
,,Допускането до крайбрежието на Егейско море на една нова морска сила не може да бъде посрещнато без остро чувство на съжаление от силите съседни на Средиземноморието.Ако България вместо да се простира от Егейско море до Охридското езеро,бъде ограничена на юг до линията на Балкана, а другата част от провинцията остане под властта на султана,тези опасности ще бъдат чувствително смекчени.”

          Сега сравнете историческата истина (фактологията) със субективната истина на Петко Р. Славейков :

                                       Немци, френци, англичани

                                         наши са враждебници,

                                         дружни с нашите тирани,

                                         с нашите изедници.

          Ако подхождаме към такива поетични истини съгласно теорията на Аристотел (За поетичното изкуство. Из-во „Наука и изкуство”. София, 1975. Стр. 77), те струват много повече от историческите бълнувания на съвременните необразовани експерти, защото изразяват отношението на българите към протичащите процеси, базирано на това, което в науката се нарича архитип.

          За 1300 годишната си история българите нищо добро не са видели от Западна Европа. Техното „западно” влечение са били или надеждите на християнската вяра, или качеството на живота, който им се е виждал като „небесно царство” спрямо тяхното робско битие. Това са силни мотиви за привличане, но са повърхностни при непосредствен сблъсък с тях. Този проблем се разбираше от нашите предци и много от тях предупреждаваха чрез слово и действия (виж известната  комедийна класика на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Особено интересно е, че класикът говори за „цивилизация”, а не само за „начин на живот”. Следователно, става дума не само за непосредственото битие, а и за духа и менталитета на взаимстването).

          Въпросът за българската благодарност към Русия не се свежда само до израз на признателност за нашето Освобождение. Той има и други, по-дълбоки корени и опира до по-сериозни неща. Българите разглеждаха и разглеждат Русия като продължение на менталната идея на Средновековна България за обединяване на славянството, за реализатор на мечтите на Крум, Симеон и Калоян против цивилизационните набези на Западна Европа и Ватикана – затова може да се прочете и у такива западни автори като Рънсиман и Тойби.

          Нека сега да си припомним книгата, която направи поробените българи народ (виж дядо Вазов : „От днеска нататък българският род/ история има и става народ”) : История славянобългарска – 1762, от йеромонах Паисий Хилендарски.

          „...Княгина Олга приела кръщение в 958 г., но с малко хора от руския род...След нея руският и киевски княз Владимир приел светото кръщение в 1008 г. – покръстил се целият руски и московски народ. Тук е явно, че българите приели всенародно кръщение 153 години преди руския и московския народ...

          Русите и московците имат царство и църковна свобода от много време, уредили са училища и така постепено са възприемали...писмена мъдрост. Понеже имат възможност да печатат славянски книги, затова превеждат на своя език много речи и пишат, каквото им е угодно...Някои от тях хулят българите, че са били прости и некнижни в грамотността, но тези руси и сърби да благодарят на Бога, загдето ги е запазил от агарянско робство и от гръцка архирейска власт, от които страдат българите. Ако бяха вкусили малко от това, то твърде биха благодарили на българите, защото сред толкова страдание и насилие държат своята вяра непреклонно” (издание на из-во „Наука и култура”. София, 1972. Стр. 111-112).

          Чрез менталните връзки с Русия България още подържа връзка със своето велико месианско минало и се мъчи да запази и съхрани своята славянобългарска ценностна система в един размирен и хаотичен свят. Такава дружба е многократно по-силна от всякакви икономикси,  кредити и всякакви „потоци”. За България Русия е истинската врата към света и тази врата не бива да бъде затваряна.

          „Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, които съставляват своего рода държава на духа, българската държава като цяло не бива да се смята дори временно унищожена от османското иго. Тя е била само пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската писменост замениха най-важната общонационална функция на българската държава – обединителната.

Аналогично явление имахме и ние в древна Рус. По време на феодалната раздробеност през 12 и 13 век, когато държавата престава да съществува като единно цяло, единният литературен език, по произход старобългарски и единната писменост и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприян и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за запазване единството на руския народ…“, – (Димитрий Лихачов).

      4.Опитите на българските маймуняги да разкъсат историческите и ментални връзки между България и Русия продължават и ще продължат. Тези западни хрантутници умора нямат и може един ден да честваме Освобождението на България от турско робство на връх Шипка в компанията на Барак Обама, Ангела Меркел, Йенс Столтенберг, Петър Порошенко и официален представител на „храбрите турски войници” бранещи своята родина от руските нашественици.

Това ще бъде края на България и на българите. Това ще бъде някаква нова, неизвестна страна от идиоти и дебили, нагледно доказателство за казаното от американския писател и учен Лиланд Екстон Модезит : „Логиката е твърде рехава основа за реалността, която съдържа в себе си и хармония, и хаос”. И на българските русофоби ща кажем :  Не се тревожете, че руснаците пак ще дойдат в България - те ще дойдат с най-демократични  и цивилизовани намерения : да денонсират Освобождението ни и да ни върнат там, където ни е най-добре - при турското „търговско присъствие”, при новосманска Турция, при близките ни и „родни” мохамедани, при Ердоган.

          Остава ни слабата надежда, че в българските храмове ще продължава да звучи ежеседмичната молитва :„Блаженно почившаго освободителя нашего Александра Hиколаевича и всех войнов падших на поле брани за веру и освобождение Oтечество нашего да помянет Господ Бог вo царствий Своем, всегда, нине и присно и во веки веков. Амин”.

           5.Геополитиката е отредила на България тежка съдба. И тази съдба е в разрез с модерните парадигми на политкориктност и толерантност. България няма никога да реши своите национални задачи чрез консенсус със своите съседи. Тя може да ги реши срещу тях. Това не означава, че трябва да се бием, но че ще чустваме осезателно тяхното неодобрение и ще получаваме удари в гърба, е сигурно. Няма как. Светът е такъв, какъвто е и не търпи слабите и неспособни нации. Толерантност към врага? Що за глупост е да си толерантен към врага си ? Толерантен към врага може да бъде само силния, или глупавия. България в момента не е силна. А трябва ли да бъдем и глупави ?

          Нравственото съдържание на националния интерес е запазване на верността към най-добрите идеали на народа.Няма ваши и наши земи. Има отвоювани и завоювани земи !




Гласувай:
12



1. planinitenabulgaria - Извод от поместените на постнги в тозии блог:
28.02.2015 10:08
Аз не съм с титла комунистически професор и съм много над Вашето ниво. А Вие сте в състояние на хладна треска.
цитирай
2. ok3223 - Брависимо г- н професор Гиндев ...
28.02.2015 14:24
Нещо повече към написаното от вас едва ли може да се прибави, защото е светата истина. Което не се харесва на тънката прослойка от соросоиди и явни и тайни/агенти/ възпитаници, стипендианти на финансирани от Западни секретни служби ФОНДАЦИИ, КОИТО СА И ОСНОВАТА И ЯДРОТО НА МАЛОБРОЙНАТА НО ГЛАСОВИТА КЛИКА ОТ РУСОФОБИ. ОПИТВАЩА СЕ ДА ДИКТУВА ПОЛИТВРЕМЕТО У НАС, И НАСОКИТЕ НА НАШАТА ДНЕШНА МЕЖДУНАРОДНА И БАЛКАНСКА ПОЛИТИКА.
НАРОДЪТ НАШ разбира напъните на тези ПЛАТЕНИ МАЙМУНЯГИ, ДА НИ И НАКАРАТ ДА ВОЮВАМЕ ПААК С РУСИЯ.
За интересите на старите врагове на Русия, немците и САЩ.
Нашата история, и пораженията праз ПСВ И ВСВ, и териториалните и материални загуби ни показаха, че това е катастрофална и губеща позиция за нас.
При ядрен конфликт, западна и централна Европа ще бъде опустошена от руския ядрен защетен контраудар.
Ще загинем и ние като нация, за този дето клати дърветата.
цитирай
3. ok3223 - Професоре
28.02.2015 14:33
не обръщайте внимание на този дивак-соросоид от Планинитенабулгария. Това бившо комуноидно ченге се изживява от доста време като върл антикомунист и русофоб.
Бившо ченге и "служител"в нашата легация в Югославия, и з други наши легации по Света„ Ченге, прекръстено след 89, което се изживява като яростен русофоб.
цитирай
4. anonimen65 - eeeee visokoparni dumi za shirokite sloeve ne chetiashti.
13.03.2015 09:01
stiga s tezi izopachneia na deistvitelnostta oshte pri komunizma imashe danni kakvo e voinata.Patia kam sofia pokaza iadno,koi sa tragnali da ni osvobojdavat.polititsite katorjnitsite i zavismite seliani.i te stapvaiki na balgarska zemia sa se pitali na glas kakvo sme bili nedovolni.taka e mujik ai katorjnika iska dom i hrana a balgarina imal vinagi tova dori i v turskata imperia iska balgarski upravnitsi .kakva e voinata osvoboditelna?ne.doiche vele bila protiv nas ama koi zastavia turkia predstavitel da spre da iska i koi go pooshtriava da iska?i v kraina smetka sme osvobodeni vasali pak shte plashtame na turchina danatsi tova li e svobodata.i ne stiga tova ami i da si platim na voiskite koito sa ni okupirali neshto kato v krim hem sme gi hranili i jenite sigurno sa polzvali vie ste maj i nai dobre mojete da razberete edin maj kakvo moje da pravi bezdeistvasht v chujda strana.voinata togava i frenskata revolutsia sa edno i sashto rabivane na stara struktura ot niakoi si koito pecheliat ot tiah pari vlast geopolitichsko vliianie.kak da si obiasnim dumite i povedenieto na benkovski i negovata cheta.na koi pomogna tia?no s nenavremennoto zapochvane se zasilvat klanetata i se vdiga vriava v sveta i voivodata kazva az otvorih rana v sartseto na turstia rusia da zapoviadakrim egipet libia iirak iran siria i v afrika ne epo razlichno.grata e edna i sashtaot hiliadoletia.jalkoto e che nie ne politiziranite se vrazvame i se izbivame pomejdu si vmesto da si gledame jivota i narodnia interes .polititsi trupat pari za kakvo edin sriv ikonomicheski kato izrabotiat vsichkite pari pri golemite igrachi shte ostanat i pak shte seiata fobstva i filstva sred prodajnitsite a naivnitsite shte se deliat i izbivat.
цитирай
5. merlin68 - Чудесна статия, поздравления!...
21.03.2015 13:50
Чудесна статия, поздравления!
Бих добавил, че далеч преди създаването на България, източно-европейските народи не са видели нищо добро от предшествениците на днешната "европейска цивилизация", тези предшественици са Елада и Рим.
Днешната западно-европейска цивилизация, не само, че не крие, но се и гордее с това, че се явява наследница на елинизма и на Римската империя. Особено се набляга на ценностите на демокрацията - елинската демокрация.
Съвсем на кратко елинската демокрация, звучи така - общество от свободни хора имащи право на глас и занимаващи се с усъвършенстване на себе си чрез култура, философия, спорт. За да съществуват тези свободни хора е необходимо да има и напълно безправни роби, които да се грижат за материалното благополучие на свободните ("умните и красивите"). Това е елинизма - свобода и демокрация стъпила върху робството, свободни - елини и всички останали - варвари, тоест потенциални роби.
Този модел на демокрация преминава в Рим, а по-късно след ренесанса, Европа преоткрива елинската демокрация, на нея се основава колониализма и неоколониализма от наши дни. Чрез пропагандиране на културата и високия стандарт на живот, западната демокрация лесно намира поддръжници сред елитите на "варварските" народи, те стават готови в името на своята цивилизованост, да продадат народите и богатството на страните си. С две думи - нищо ново под слънцето в исторически план.
Но заедно с елинската е съществувала и друга европейска цивилизация, тази на траки и скити. Цивилизация имаща своите огромни постижения в областта на култура, изкуство, религиозни вярвания. Цивилизация също демократична, но имаща демокрация не почиваща върху робството. Историята на тази цивилизация отдавна е окрадена и потулена, днес ние източно-европейците, които сме и най-старите европейци, на практика сме лишени от цивилизационните си корени и така ставаме лесна плячка на "демокрацията".
Когато изчезне дори усета за различната ни цивилизация, тогава ще загинем и ние.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948879
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031