Споровете за АЕЦ „Белене” не утихват. За никой не е тайна, че решението е политическо, т.е. няма нищо общо нито с енергийната ефективност, нито с финансовата проблематика. Българският „русофоб № 1” Евгений Дайнов беше прекалено откровен– АЕЦ „Белене” не трябва да се строи, защото е руска („Новинар” – 17.04.2012 г.). С други думи, в България не трябва да има нищо руско. Кой и защо провежда такава политика сега няма да се обсъжда.
Ще се спра на друг въпрос : коя е главната научна причина за нарастналата резервираност на хората към ядрената енергетика ?
Пишещият тези редове дълги години е работил в областта на надеждността на технически изделия и системи, в това число и на АЕЦ. Изследвал съм надеждноста на какви ли не изделия, участвал съм в изпитвания по надеждност, пресмятал съм надеждността на огромни технически съоръжения и на миниатюрни изделия, писал съм стандарти по надеждност, безопасност и сигурност и инструкциии по тяхното осигуряване, чел съм лекции и имам издадени няколко учебника по тези въпроси.Това ми дава основание да кажа няколко думи за надеждността на АЕЦ от гледна точка на науката.
Откакто съществува, човекът живее в рискова обстановка, пълна със смъртни опасности и заплахи – от небето падат метеорити, земята се тресе от заметресиния, в океаните възникват опустошителни цунами, реките и дъждовете предизвикват опустошителни наводнения, ветровете – страшни бури и торнадо, през зимата падат лавини, през лятото – суша и глад. От към нашите „мили приятели” – животните, върху хората връхлитат смъртоносни болести. В голяма степен историята на човечеството е история на неговата борба с природата. Рискът за човека от самия факт на неговото съществуване, днес се оценява с величината 10ˉ⁵ 1/час. Човечеството не може да живее в единство с природата, това е противоестествено, това е илюзия. То може да живее заедно с природата в относително неустойчиво равновесие. Нещата още повече се усложниха с напредването на научно-техническия прогрес. И, ако има някакъв смисъл в съществуването и действията на екологичните движения, той е в намирането на крехкия баланс във връзката „човек-природа” без да се нанася вреда на вертикалния и хоризонтален човешки прогрес.
Бъдещето на човечеството ще изисква все повече енергия. Единственият неизчерпаем источник на енергия е енергията на ядрения разпад и синтез. Засега се използва само ядрения разпад и негово приложение са АЕЦ.
През 2004, атомната енергетика осигурява 6,5% от енергията и 15,7% от електричеството в света. САЩ, Франция, и Япония заедно произвеждат 57% от това електричество. Доскоро, според МААЕ, имаше 435 действащи ядрени реактори в 31 страни по света.
САЩ произвежда най-много - с 20% от електричеството, докато Франция има най-голямо процентно съотношение за електричество произведено от атомна енергия - 80%. В Европейския съюз като цяло, 30% от електричеството се произвеждат от атомна енергия.
В края на 20-ти век се създаде негативно отношение към атомната енергия, най-вече поради нарастващия страх от въможен ядрен инцидент и от създаването, транспорта и съхранението на атомни отпадъци. За обществот - на преден план излезе надеждността и сигурността на АЕЦ. Тук обаче е скрита субективност, която не се артикулира открито и по нея не се дискутира. В повечето случаи се говори за политически и икономически причини, с което само се замъглява проблема и се отваря пространство за спекулации и лъжи.
Като технически обект АЕЦ е един от най-надеждните и безотказни технически средства използвани днес – средното време за безотказна работа (до катострофален отказ) се измерва с години и е без конкуренция. И при двата трагични случая с Чернобил и Фукушима бедите се дължат на човешки грешки (едната- при експлоатацията, другата – при проектирането) и към техниката нямат никакво отношение. Главната причина за влошеното отношение към АЕЦ е другаде и в Теорията на надеждността се нарича цена на последиците от отказа.
В наше време ние ползваме най-различни технически средства с висока степен на личен риск. Самолетите падат твърде често, грамадни параходи потъват, влакове дерайлирират, по шосетата се запалват автобуси, пешеходци и шофьори гинат с хиляди, взривяват се газови балони в домовете, но едва ли някой би поискал да се забранят авиопревозите, корабите, влаковете, автобусите и колите. Психологически всичко е просто - в течение на векове обществото е свикнало със съответния риск и го приема като допустим и приемлив като цена за качеството на живота, който имаме. Всички знаят и си спомнят за трагедията на „Титаник”, при която загинаха 68% от посажерите или 1514 души. По-малко се знае за най-голямата авиационна катастрофа, станала на пистата в Тенерифе на 27.03.1977 г., при която мигновено загинаха 583 души. Но това е минало, с него всички ние сме се примирили. А атомните централи са нещо сравнително ново и за щастие авариите в тях стават много рядко. Като всичко извънредно, с което не сме свикнали, това ги прави "особено страшни". Но, честно казано, има защо.
При катастрофален отказ, убива не самият отказ, а неговите последици, които при катастрофа с АЕЦ :
1.са с много голям географски радиус ;
2.са много устойчиви и дълготрайни ;
3.засягат и живата и мъртвата природа ;
4. крайно опостошителни са.
Приемливи ли са подобни последици ?
Някои смятат, че не са. Други смятат, че трябва да се засилят научните изследвания свързани с надеждността, безопасността и сигурността на АЕЦ, и че тези изследвания неминуемо ще доведат до намаляване на риска от последиците от отказите до приемлива и поносима цена, както стана с всички други транспортни средства и рискови индустриални предприятия. Просто няма друг изход, защото един път навлязло в енергийната ера, човечеството никога няма да я напусне, а това означава все повече и повече енергия за хората.
„Етомната енергетика, е съвремното енергийно чудо на човечеството – заяви Бил Гейтс във „The Wall Street Journal” от 26.03.2012 г. – Сега тя се базира на реактори от първо и второ поколение. Има и няколко станции с реактори от трето поколение. Аз искам да инвестирам в разработването на реактори четвърто поколение.
Може, разбира се, да се надяваме на чудо, свързано с останалите източници на енергия, било то слънцето, вятъра или биотопливото. Но размерите на използваната земя, мястото, което вие трябва да оборудвата по съответен начин и – ако става дума за ватъра и слънцето – неизбежната интервалност в работата създават огромни проблеми. Тяхното решаване е свързано със съхраняване и транспортиране на енергия. Това все още струва много скъпо”.
Само преди няколко дни (април 2012 г.) четири европейски страни - Франция, Великобритания, Полша и Чехия - поискаха Европейския съюз да субсидира ядрената енергетика , както подпомага вятърната и слънчевата енергия, съобщава в. "Зюддойче цайтунг", цитиран от Франс прес.
Без да се съобразяват с решението на Германия да се откаже напълно от ядрената енергия до края на 2022 година, тези страни искат в бъдеще ядрените централи да бъдат смятани за технологии, които не отделят парникови емисии наравно с вятърната и слънчевата енергия, посочва изданието.
Ако тези четири страни успеят да наложат вижданията си, изграждането на ядрени централи и продажбата на ядрена енергия може да започне да се субсидира, отбелязва "Зюддойче цайтунг".
Ще напомним, че през миналата година Германия се отказа от използването на ядрена енергия.
Колкото и да се иска на някои, човешкия научно-техническия прогрес не може да бъде спрян. Останалото е долнопробна политика и отвратителна обществена манипулация.
Прототип на миниатюрен инвертор с мощнос...
Как да се предпазим от болести и да не п...
03.05.2012 08:17
03.05.2012 09:12
03.05.2012 10:37
И така, наистина ли трябва да се страхуваме или, обратното, да се успокоим? Ще изложа само някои факти. В последния доклад на японската Агенция за ядрена сигурност се посочва, че: „не са забелязани никакви вредни последици за здравето на хората, подложени на радиоактивно излъчване по време на аварията в атомната електроцентрала”. Тоест, породилото толкова страхове и дори ужас изтичане на радиоактивност не е причинила ничия смърт, никой не е бил ранен, никой не се е разболял. Чиста нула. Ако пък ви интересуват цифрите, радиоактивното излъчване във Фукушима е достигнало 18 милиона кюри, докато в Чернобил то е било 380 милиона кюри. Но дори и в Чернобил радиоактивното излъчване през последните 25 години не е предизвикало смъртта на хора от околните райони. Никой не е бил ранен, никой не се е разболял. Отново нула.
Не са умрели или разболели , но тяхното поколение ще се изроди от тази радиация , което дори е по лошо.
03.05.2012 10:39
03.05.2012 10:41
Да , но и с по голям риск , защото с увеличението на броя АЕЦове се увеличава вероятността от аварии .
Вторият аспект е политикоикономически и геополитически. В съвременния Свят съществуват или са възможни (реално или абстрактно) общо взето шест икономически идеологии и съответстващи им реални икономически политики и практики: 1. Неолиберална. 2. Неокейнсианска. 3. Социалистическа от съветски тип. 4. Социалдемократическа (държава на всеобщото благоденствие). 5. Социалистическа от китайски тип. 6. Анархистки и анархо-синдикалистки.
Неолибералната или монетаристка идеология и икономическа политика днес са глобално господстващи извън реално съществуващите социалистически страни (КНР, Виетнам, Куба, КНДР). Българската икономическа политика е може би най-неолибералната измежду бившите социалистически страни и сред държавите - членки на ЕС. Според възглуповатите (в съответствие с заеманите високи държавни постове) адепти на неолиберализма (монетаризма) строителството на АЕЦ Белене е икономически неоправдано. И това е така, но само от тяхна гледна точка. Както всеки идеолог лишен от способност за научно мислене, така и нашите Б. Борисовци, Плевнелиевци, Дянковци, Добревци и др. тям подобни смятат, че тяхната идеология е единствено истинска и вечна. Според тях, като изявени компрадори, за България е неизгодно всичко, което е неизгодно за Западния монополистичин капитал, на който те са прилежни слуги. За всички други от изброенити по-горе идеологии и политики строителството на атомни централи е не само изгодно, но и единствено възможният път за решаване на енергийния проблем на човечеството.