Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2012 21:08 - ВЪРХУ ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3401 Коментари: 0 Гласове:
3




В преддверието сме на знаменателна дата от човешката история – 67 години от завършването на Втората световна война в Европа и победата над нацистка Германия. В рамките на 1945 година завършва и самата война с капитулацията на Японската империя. Войната беше спечелена от световна коалиция начело с три държави : Съединените американски щати под ръководството на президента Франклин Делано Рузвелт, Обединеното кралство под ръководството на министър-председателя Уинстън Чърчил и Съюзът на съветските социалистически републики под  ръководството на Йосиф Сталин.

            Въпреки изминалите години, въпреки че за войната е, като че ли, казано всичко, което може да се каже, интересът към нея не намалява. Значи, тя притежава качества, които я правят непрекъснато актуална, значима, поучителна и нужна като ориентир в днешния ден. Последиците от нея не са отшумели, все още живеем под нейната сянка, все още дори мислим с нейните категории – холокост и геноцид, престъпления срещу човечеството, съд над провинили се политици, омиротворяване и мироналагане, агресия и възмездие, нов световен ред, сфери на влияние и сфери на жизнени национални интереси, национализъм и расизъм - всичко това са понятия на днешния ден, с тях живеем, чрез тях си обясняваме ставащото около нас. Ние непрекъснато се вглеждаме и се оглеждаме в този феномен, търсим нещо значимо и важно за нас, но го правим не като изхождаме от фактите и ги сравняваме с други факти, а деформирани чрез нашето съзнание и, значи, чрез нашите предразсъдъци и обикновено стигащи само до фактите, без да се опитваме да ги подредим в система и да ги интерпретираме като природноисторически процес със всичките негови закони и тенденции.

              В момента сме пленници на модерна и заблуждаваща идеологема наричана „нов прочит на историята”, която ни принуждава да подвеждаме историята към нашите съвременни нравствени, цивилизационни, политически и религиозни разбирания, да осъвременяваме историята и високомерно да съдим за миналото, без да си даваме сметка, че по този начин просто го повтаряме в много по-„лош” вариант и без дори да допускаме какво за нас ще кажат идващите поколения.

            Много може да се говори в тази насока, затова ще обърна вашето внимание само върху няколко акцента, които стимулират към мислене. За съжаление, нямам възможност строго да обосновавам моите тези.

              За първопричината на войната. От гледна точка на природноисторическия процес и неговата историческа реализация, първопричината е германският нацизъм, разглеждан като деградирала обществено-икономическа формация. Каквото и да говорим, както и да го усукваме, нацизмът израстна и е продукт на западноевропейската цивилизация, мутирал вариант на западната цивилизация, припадък на солидаризма от времето на Великата френска революция, евроатлантическа ценност.           

            В науката съществува почти консенсус за конкретните (частни) причини за войната, които се свеждат в следните категории : икономически, геополитически, цивилизационни, идеологически (мирогледни).

            Аналитично, изброените причини не са ортогонални (независими), а образуват единно цяло, от което трудно може да се посочи една водеща. Те, като че ли , възникват една в друга, преливат се и израстват в злокобно чудовище, надвиснало над човечеството и света.Ще посоча пример. Едно съвсем просто и естествено чувство – патриотизмът – разрови и подготви германската почва за семената на нацизма. Това беше националната обида не толкова от поражението в Първата световна война, колкото от високомерното и пренебрежително отношение на победителите към една велика нация, унижението, на което тя беше подложена.Нямаше нищо по-естествено тази нация да иска реванш. Останалото беше въпрос на техника.

            И все пак, може ли някакво обобщение, което да обхваща всички причини интерпретирани от единна гледна точка ?         

           Ако разгледаме природноисторическият процес в неговата компонента на хоризонталния прогрес, Втората световна война се явява като субективно стъпало на мобилизацията на капиталистическата общественоикономическа формация срещу неизбежно приближаваща кризисна, катастрофична, бифуркационна точка на процеса или по-просто казано, към неизбежното революционно преобразуване на самата формация. Това предупреждение трябва да се възприема и като обяснение и като съвременна поука от феномена „Втора световна война”.

            Могат да се правят много и различни изводи от самата война – от чисто военни до чисто човешки - и тези изводи са поучителни и важат с пълна сила и днес. Няма възможност да се говори за всички тях, това съм го направил в моите книги. Но мога да ви насоча към няколко, които смятам за особено важни.

           На първо място, това е цената на победата. 50 милиона души е страшно число. Повече от половината загинали са от народите на Съветския съюз.И, ако сравним жертвите от страна на западните съюзници, ще се натъкнем на шокиращи неща,които трудно се възприемат. Та какво са общо  убитите и загинали 824 928 британски и американски офицери, войници и граждански лица от близо 1 милиард поданици на Британската империя и  САЩ ?           

         Практически цяла Европа воюва срещу Съветския съюз, като 6 страни имаха военни контингенти на Източния фронт : Испания, Италия, Румъния, Унгария, Словакия, Финландия. Доброволци в различните войскови части и в СС формированията имаше от Франция, Белгия, Дания, Холандия, Полша, Хърватия. Жертвите на западните държави в антифашистката съпротива са по-малко от жертвите им на Източния фронт. Дори неутралните страни – Швейцария и Швеция – активно сътрудничеха на Германия.                

         Кой как е воювал срещу Съветския съюз е особено видно от националния състав на военноплениците в СССР за периода от 22.06.1941 г. – 2.09.1945 г. : немци, японци, унгарци, румънци, австрийци, чехословаци, поляци, италианци, французи, югославяни, молдавци, китайци, евреи, корейци, холандци, монголци, финландци, белгийци, люксенбургци, датчани, испанци, цигани, норвежци, шведи.

             На второ място, това са огромните цивилни жертви във войната в сравнение с всички други войни. Ще изброя по-важните : СССР – 13 684 692 души (демографски загуби), Германия – 7 443 000 души (демографски загуби), Полша – 5 500 000 души, Гърция – 500 000 души, Англия – 150 000 души. Пресметнати на 1000 души население, загубите изглеждат така : Полша-220, Германия-148, СССР-116, Холандия-22, Франция-15, Англия-8. Най-висок е показателят за Белоруската ССР-240. Разликата в загубите на окупираните територии на запад и на изток достига до 20 пъти ! (виж Жан-Луи Дюфур, Морис Вайс – Войната през ХХ век. Академично издателство. София, 1999. Стр. 66). Това е във висша степен многозначително и показателно. То може да има само едно обяснение : окупираните западни народи посрещнаха спокойно окупацията и станаха мълчаливи съюзници на нацизма.  

           На трето място, това е явния и неприкрит геноцид провеждан от нацистите срещу етноси и народности.  Еврейският геноцид е широко известен, за него непрекъснато се говори. Думата холокост е гръцка (взета е от гръцкия превод на Библията) и буквално значи   жертвоприношение, при което жертвеното животно изцяло се изгаря”. Евреите придават на термина мистичен смисъл, като че ли жертвата е целият еврейски народ. Затова, когато редом с евреите, като жертви на нацизма, се изброяват и други народи, това предизвиква много силни отрицателни реакции (?!) Но има друг геноцид, за който изобщо не се говори. Германските нацисти избиха и предизвикаха демографски загуби на славянските народи от над 12 милиона.       Ако се промъкнем през словесните дебри и прочетем „Моята борба” с молив в ръка ще се убедим, че в нея доминират две основни тези : Германия трябва да си осигури жизнено пространство на Изток и е желателно това да стане заедно с Великобритания. От 235 000 английски и американски военнопленици умират или са убити в плен 8300 души, или 3,5%. От 5 700 000 съветски военнопленици – 3 300 000 или 57%.  Нека всеки сам да си направи изводите. Високата смъртност след „остарбайтерите” и концлагеристите се дължи на каторжния трад и жестокостта на  немските „стопани” и на лагерната администрация.

На окупираните територии нацистите избиха 7 400 000  души от гражданското население, главно – славяни. Още 4 100 000 души умират от непоносимите условия на окупацията – породения глад от масовото реквизиране на продукти за нуждите на германската армия.

Подобна изтребителна, геноцидна политика окупираната Западна Европа не познава.

Тук ще направя отклонение. Когато се казва, че идеологията на нацизма е западно творение, това не са празни думи. Ако разгледаме един от основните идеологически стълбове на нацизма – идеята за „чистата кръв”, нещата стават по-разбираеми. Тази идея е католическа, институционализирана от папа Александър VІ през 1496 г. и е реализирана за първи път в испанската инквизиция. Но привърженици на нейната практическа реализация като расизъм, се били западните колонизатори и най-вече – англосаксонските протестанти. И не е случайно, че върхушката на Третия Райх разглеждаше Великобритания като свой най-близък потенциален съюзник при изграждането на Новия световен ред.

           На четвърто място, това е крахът на идеята за нов световен ред по нацистки образец.Това е суров урок за всички съвременни претенденти за световно лидерство и за още „по-нов” световен ред.

              На пето място, трябва категорично да се отбележи, че основната заслуга за Победата във Втората световна война принадлежи на Съветския съюз. Не Западът строши грабнака на нацизма и на фашизма. Това го направи Червената армия. Днес настойчиво, настървено и с всички възможни средства ни убеждават, че това не е така, че има друга истина. Такава истина няма, фактите говорят убедително.◄

         Аз приключвам с изводите. Може още много да се говори. Изключително интересни са военните изводи от Втората световна война, Нюрнбергският процес, има какво да се каже и за антихитлеристката коалиция, за ролята и мястото на Съветския съюз в коалицията, за лидерите на участвалите страни, за принудата на природноисторическия процес изразен в военния сблъсък Според У. Хендерсън Конуей,  между 3500 г. преди новата ера и края на 20-я век, на планетата са се водили 14 500 войни, струващи 3,5 милиарда жертви и оставяйки само 300 години мир, т.е. за писаната история на човечеството, то е живяло в мир 3,5% от времето.     ( Conway W. Henderson (2010). "Understanding International Law". John Wiley and Sons. 212. ISBN 1405197641). С други думи излиза, че нормалното състояние на човечеството е войната.Има над какво да се замислим !

            Най-воюващата страна в света сега е САЩ. На флага на въоръжените сили на САЩ са закрепени 183 ленти, всяка от които символизира военна кампания. Получава се, че за своята сравнително къса история от 236 години, САЩ са воювали, средно, на всеки 15 месеца !! И тука има над какво да помислим.

            Не мога да не отбележа, че предвид днешното вътрешно състояние на Русия не е лишен от смисъл постановъчния въпрос : Е, какво чества днешна Русия на 9 май ? Мисля, че всеки трябва да го решава сам за себе си, поне засега . Аз например, чествам Великата победа на Съюза на съветските социалистически републики над нацизма и фашизма, над вековния западен лозунг : „Дранг нах остен”, прекланям се пред великата саможертва на съветските хора в защита на своята Съветска Родина, на своя съветски  проект от посегателствата на западния „Нов световен ред”, като предупреждение към всички, които се надяват да повторят опита на Адолф Хитлер в нов аранжимент.

            Ще напомня, че „демократична” Европа реши да празнува на 9  май „Денят ня Европа”. Но престъпният езиков бич на политкоректността повдига в случая интересен въпрос : „А за коя Европа става дума ?” Може би  за Европа на недобитите фашисти и нацисти ?! Отговорът даде руския ветеран Константин Ерофеев от Санкт Петербург :Настойчиво ми предлагат за нещо да се извиня, на някого да простя, пред друг  да се разкая. Но в името на загиналите и живите войници на Победата, няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя(цитира се по в. „Советская Россия” от 3.05.2010 г.).





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951112
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031