Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2019 22:05 - НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ ЗА ИЗРАЕЛ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 1095 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

           В последните месеци образът на Израел в света се промени – не много, но се промени. Израел загуби тоталната и безусловна подкрепа на Европа и дори на САЩ. Непосредствената причина е развитието на палестинския проблем и избирането на Палестина за наблюдател в ООН. Основните световни процеси към днешна дата: „арабската пролет” в Северна Африка, сирийския възел и ставащото около Иран е пряко или косвено свързано с Израел и тази връзка от хилядолетия определя противоречията между държавите от Близкия Изток и Северна Африка.

Винаги и във всички времена посягането към еврейския проблем е било неблагодарна и деликатна работа. Тук той се обсъжда изключително от геополитическа и историко-стратегическа гледна точка, съобразно сложните следвоенни проблеми.

Съгласно съвременните научни виждания древните евреи са се появили в 2000 г. пр.н.е на територията на древния Ханаан като резултат от асимилиране на семитските скотовъдни племена по средното течение на Ефрат от уседналите земеделски племена, живеещи в оазиса Ханаан.

         Според еврейската традиция еврейският народ се е формирал от робите-бегълци от Египет, които след дълго скитане по пустинята са се добрали до Ханаан.

         Така или иначе, първите евреи настина са населявали Ханаан, като са изтикали по-раншното несемитско население, дошло от Шумер и Вавилон.

         Палестина - това е древния Ханаан, област от Близкия изток, обхващаща територията на днешен Израел, сектора Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и част от Йордания. Най-северните части на Ханаан опират до древна Финикия (днешен Ливан).

            Територията на Палестина от векове е преминавала от едни  към други завоеватели. Започвайки от Асирия, тук идват римляните (4 век), след тях –византийците (до 638 г.) и ето, че се появяват  и арабите. С малки изключение около европейските кръстоносни походи, арабите господстват до 1517 г., когато идват османските турци под предводителството на султан Селим І и Палестина остава турска за 400 години.

        Новата „ера” започва след края на Първата световна война при подялбата на турското наследство.

        От края на 19-я век започва мащабното заселване на Палестина от евреите, увлечени от идеята за обединяване и възраждане на еврейския народ на неговата историческа родина. Първата имиграционна вълна е от 1882 г. след еврейските погроми в Източна Европа. Втората вълна от 1903 г. е породена от Кишиневските погроми. Общо в Палестина имигрират 40 000 евреи, което е доста по-малко от живеещите там араби – около 500 000. На Версайската мирна конференция през 1919 г. Хаим Вайцман, бъдещият първи президент на Израел  оправдава желанието на евреите да имат  държава в Палестина по следния начин: „Нашият мандат за своя държава в Палестина е Библията”.

Така за първи път официално се легитимират и легализират претенции върху някаква територия като  се обосновават чрез Историята. В историята обаче никъде няма дори намек за подобна обосновка. Нещо повече,  Геополитиката недвусмислено твърди, че няма „наши” и „ваши” земи. Има завоювани и отвоювани земи.

Евреите - имигранти в Палестина много бързо разбират и усвояват този геополитически принципи.

          През април 1920 г. Великобритания получава мандат за управление на Палестина и министърът на външните работи Артур Далфур заявява, че Британия „гледа положително на създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ“. След тази декларация следва нова имигрантска вълна от 40 000 души, още една през 1924-1929 от 80 000 души и с последната предвоенна имиграционна вълна в Палестина пристигат 250 000 евреи.
         След Втората световна война, Транс-Йордания излиза от британския протекторат (1946 г.), а на следващата година британското правителство се отказва доброволно от мандата над Палестина. На 29.11.1947 г. ООН решава да се раздели Палестина между евреи и араби в пропорция 56% : 44 % в полза на евреите. В отговор арабските ръководители протестират, че е нарушено правилото на мнозинството и отказват да признаят разделението на ООН. От тогава води началото си арабо-израелския конфликт, който продължава и до днес.

          Какво всъщност представлява географското понятие „Палестина“? С какво е толкова привлекателно това късче земя?

         Израел заема територия от 20 770 км.І. Общата територия под израелска юрисдикция включва още Източен Йерусалим  и Голанските възвишения,  и е с площ 22 072 kmІ. С включване на зоните на Западния бряг, които са част от Палестинската автономия, но на практика са под военен и частичен граждански контрол на Израел, територията на страната е 27 799 kmІ. Най-голямата „дължина“ на Израел е 400 км., а най-голямата „ширина“ – 170 км.          

В географско отношение Палестина е оазис край Средиземно море насред пустинята, където може да се живее сравнително добре. Благодатният Нил е далече на Запад, животворната Месопотамия – далече на Изток. Палестинският излаз на море е вратата на Мала Азия към Европа и към света. И обратното – всеки завоевател, преди да тръгне към богатствата на Изтока, трябва да отседне някъде и това са две места: Палестина и Месопотамия. Към Египет и от Египет – пак е същото. В древните времена това направи Александър Македонски, в новите - се опитаха да направят Наполеон и Хитлер. С други думи, Палестина е удобен сухоземен плацдарм към Индия и Юго-Източна Азия. Затова беше толкова важна за Великобритания, затова е толкова важна за евроатлантизма (преди Индия е Афганистан!).

От цивилизационна гледна точка нещата са по-ясни. Палестина е „родното“ място на две световни религии: юдаизма и християнството. Но има и нещо специфично, за което малко се говори – протестантството, тази религиозна опора и стълб на евротлантизма, също претендира, че води началото си оттам, като синтез на юдаизма и християнството.

Съществува особено протестантско есхатологично учение – диспенсационализъм, от латинската дума «despensatio», което може да се преведе като „замисъл”. Съгласно тази теория Бог има един замисъл спрямо християните - англосакси, друг – спрямо евреите и трети – спрямо останалите народи. Англосаксите се смятат за потомци на десетте израелски „колена“, които не се връщат в Палестина от Вавилонския плен. Същността на протестантския замисъл е такъв: преди края на света ще настъпи периода на размирното време („мъка велика“, tribulation). В този момент силите на злото (когато Рейгън нарича Съветския съюз „империя на злото“, има предвид точно този есхатологичен смисъл, като най-разбираем за американците) ще нападнат англосаксонските протестанти и останалите „родени отново“ (born again) и за кратко време ще настъпи „пълно разорение“. Отрицателният герой на размирното време е „цар Гог”, настойчиво отъждествяван с Русия. Начало на тази интерпретация поставя американският евангелист Джон Каминг, нарекъл през 1855 г. руския император „цар Гог”. Темата е продължена в 1917 г. и стана официална позиция на „моралното мнозинство” на религиозна Америка по време на Студената война. Замисълът относно евреите предполага възстановяване на еврейската държава, която през размирното време ще бъде нападната от евразийските сили на злото. В момента на „великата мъка“ протестантите ще бъдат „евакуирани“ на небето (rapture), където ще преживеят войната на Гога с евреите и след тяхната победа отново ще слязат на Земята, ще се обединят с евреите в световно протестантско общество, господстващо над света в единната парадигма на Глобалния свят.

            Бихме подминали подобни религиозни фантазии, ако те не се насаждаха в американския народ от над сто години. В пропагандната основа на тази манипулация лежи англоезичната Библия на Сайръс Скофилд— «Scofield Reference Bible», издадена в милионен тираж и смятана за основен стълб на американското патриотично възпитание  („Manifest Destiny“). Това, наред с факта, че САЩ са най - еврейската държава в света, предопределя неизменната поддръжка на Израел от САЩ (евреите в САЩ са 5 275 000, в Израел – 5 309 000). Евразийската есхатологична индоктринация (безкритично налагане, насаждане и дори втълпяване на идеи и обществени нагласи) и акцентирания ционизъм правят от този съюз мощно политическо оръжие.

            Напоследък се наблюдава предпазливо отстраняване на американската политика от прекалената подкрепа на Израел. Вероятно причината е, че политиката на Израел започва да пречи на американските геополитически интереси. От друга страна, ролята на Русия в Близкия изток съществено е намаляла – Русия няма ефикасни инструменти и ресурси, за да отстоява своите интереси. По времето на Съветския съюз и на социалистическия лагер нещата изглеждаха по друг начин.

            СССР не е против образуването на държавата Израел, но решително възразява срещу разширяването на новата държава за сметка на арабските страни. Далечна стратегическа цел е превръщането на еврейската държава в  съветски форт-пост на Близкия изток, блокиращ западното влияние - преди всичко  на Великобритания и на САЩ – в богатия на енергийни суровини район. Надеждите са свързани с големия авторитет на СССР сред еврейството и с евентуалния приток в новата държава на много съветски евреи. Така и става, и много от „основателите“ на еврейската държава са съветски хора (един от министър-председателите - Голда Мейр, един от най-известните министри на отбраната - Моше Даян, награден със съветски орден за участие във Великата отечествена война и много др.). Първите еврейски терористични отряди в Палестина се снабдяват с оръжие от Съветския съюз през Чехословакия. Както показа историята тези надеждите не се оправдаха.

             Диференцираният подход към еврейския етнос е отдавнашна болшевишка практика. Още на 7.05.1934 г. в Хабаровския край на РСФСР, на левия бряг на река Амур, е образувана Еврейска автономна област на площ от 36 000 км.І (колкото държавата Израел при образуването й). Дори в моменти на най-голямо противопоставяне между СССР и Израел Москва никога не е желаела ликвидиране на държавата Израел по същия начин, по който Руската империя никога не е предполагала пълното разгромяване на Турция и изтласкването й от Балканския полуостров. Всички съветски ръководители са разглеждали Израел като главен фактор за баланс в Близкия изток. Разгромяването на Израел от мюсюлманите би довело до непредвидим геополитически земетръс с много тежки последици за Европа и света.

            Може ли Израел да бъде пренесен в жертва на олтара на ясната американска геополитическа цел да овладее мюсюлманските страни, да ги „опитоми“ и да ги подчини? Има се предвид, че тази цел има като неизбежен резонанс подкопаването на Европейския съюз отвътре, чрез така наречения мултикултуризъм, характерен за американското общество. Европейските страни категорично отхвърлиха тази идеологема, много добре разбирайки, че нейното пълно реализиране означава цивилизационна гибел на Съюза – вътре в европейската цивилизация има достатъчно невралгични точки, за да се прибавя такъв мощен цивилизационен натиск, като ислямския цивилизационен религиозен код. За разлика от САЩ Европа притежава огромен исторически пласт от миналото и този пласт не може да бъде пренебрегнат. Между християнството и мюсюлманството е възможно да има поносимост до момента на пресичането на двата начина на живот, след което неминуемо настъпва момент за търсене и налагане на доминация. Класическият изход е в прилагането на принципите на политическата държава, нещо, което за днешния ден ислямизмът отказва да приеме. Дори временното затихване на ислямската духовна агресия и преминаването й в латентно състояние съдържа огромен възстановителен потенциал и това е доказано от процесите след разпадането на Социалистическия лагер. Окончателното решение лежи в силовото пространство и то в неговото поддържане в достатъчно дълго време, както не един път е било и с християнството, и с исляма. Дали ще дочакаме  раждането на нова световна религия или нейното пълно ликвидиране, ще реши историческия процес, но ислямът в сегашната му религиозно-политическа и военна форма няма бъдеще и рано или късно ще бъде ликвидиран..

            Предположението, че САЩ ще предадат Израел означава голямо вътрешно разтърсване на страната с непредвидими последици. Известно дистанциране е неизбежно и това се чувства от американския истаблишмънт. Как ще бъдат пренаредени американските геополитически приоритети не може да се предвиди със сигурност, но главните направления няма да бъдат изоставени. Най-главното от тях е руското направление и крайно решение ще се взима по преценката кой геополитически инструмент е по - ефикасен: световният ционизъм или световният радикален ислямизъм. Използването едновременно и на двата е твърде рисковано.

           В заключение трябва да се каже нещо много важно и за нас, българите. Изчезването на Израел ще влоши драматично и непоправимо цивилизационното положение на България и ще я изправи пред окончателна национална катастрофа. Всички политически действия, приближаващи тази катастрофа трябва да се квалифицират като национално предателство и да се наказват с най-висшата наказателна мярка без всякакво снизхождение. Или американизъм или европеизъм – такава е геополитическата дилема пред България днес.

 




Гласувай:
6
0



1. planinitenabulgaria - Има тенденция при Вас, нещо като опит, да скъсате с беноноглавото си
15.01.2019 23:47
промитомозъчие. Много в началния стадий сте обаче, но все е нещо. Берекет вересим, казват турците при такъв казус. Като митиви към мнението си като бивш профессор от Центъра, на несъгласните с мен нътъртвам на тази Ваша статия. Тя за сега е само знак на признак, но както е казал Татко Ленин, от искрата ще се разгори огън.
Променил сте се в последните години, но много малко, един промил сте по.близо до истината, обяснявана Ви цял живот с лъжи....
цитирай
2. petkodox - Содом и Гомор за Израел. Всъщност ...
16.01.2019 00:37
Содом и Гомор за Израел. Всъщност повечето евреи не са семити, а ашкенази(хазари).
цитирай
3. radostinalassa - Или американизъм или европеизъм – такава е геополитическата дилема пред България днес.
20.01.2019 15:57
И двете са губещи. Европа да потъва сама, а США да си воюва вътре в себе си. Те си имат много негри и латиноси.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1535583
Постинги: 367
Коментари: 1554
Гласове: 1265
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829