Това не е война между държави и даже не е война между коалиции от държави. Това е война между глобални проекти. Държавите може да се помирят, но глобалните проекти – никога! И слабостта на Русия е, че до сега тя не се определила със своето бъдеще.
Цялата история започна с разпадането на СССР не по етнически признаци, а по административни граници. Така руският етнос загуби територия от един милион км2. Подобна картина не е нещо ново по руските земи – тя се наблюдава от началото на руската държавност.
През 1240 г. монголските орди превземат и разоряват Киев. Това е края на Киевска Русия. В пространството за запад от Урал се образуват множество малки самостоятелни княжества наричани по името на техните столици: Черниговско, Переславско, Муромско, Рязанско, Ростово-Суздалско, Смоленско, Галицко, Владимиро-Волинско, Полоцко, Турово-Пинско, Тмутараканско, Новгородско и Псковско. Тези княжества са притиснато от запад от набиращата мощ Реч Посполита (поляци, пруси и литовци) и от унгарското кралство; от изток – от остатъците от Златната орда. От тук води началото си идеята за „руския свят”, т.е. че великорусите, малорусите (украинци) и белоруси са един етнос, един народ, една история. По-късно тази идея е подхваната от Руската империя и става основа на новото славянство. Допълнително в темелите на „руския свят” е втъкана православната религия.
Става ясно защо в днешната „студена война”, произлязла от нусогенната криза на човечеството като консциентална война (за подробности виж моята книга „Световната конспирация”. София, „Пропелер”, 268 страници), усилията на интегралния Запад са насочени не само в материалната област (санкции), но и в менталната област (срещу руското православие). Сломявайки руската религия Западът е убеден, че лесно ще се разправи с самата Русия.
Предполага се, че останалата моноетническа държава Московия (Московщина), заедно с Украйна и Полша (всяка една с население 30-50 милиона) ще бъдат враждуващи помежду си тройка славянски държави, намиращи се под пълен западен контрол и достатъчни за затварянето на северно-източната „Адска врата”.
Да погледнем днешната карта на Украйна
Вижда се, че днешна Украйна е изкуствена държава и е съществувала като такава само като част на Съветския съюз. Идентификацията й като самостоятелна държава може да се търси само чрез някакво „малко” различие в религията. Така се стигна до прословутата автокефалиия на украинската православна църква.
На Украйна няма русофобия, има антирусизъм. Антирусизмът не е етнически или културен. Антирусизмът е отказа да бъдеш руснак, отказ да участваш в руския цивилизационно-исторически процес. Антирусистите са убедени, че оставайки в руската цивилизация те не могат да съградят своята съдба. Украинският въпрос не трябва да се свежда само до противопоставянето Русия-Запад или Запад (Европа) – Изток (Русия).
За разлика от руските „ура-патриоти”, трябва да признаем, че известни исторически предпоставки за украинска православна автокефалия има. Само ще напомним за „шмалкалденския компромис” според Аугсбургския мирен договор (1555 г.) между католическия император Карл V и германските протестанти. Този компромис провъзгласяваше принципа „cujus regio, ejus religio” - „който властвува, негова е и религията”. С други думи, вярата можело да избират само князете, докато поданиците е трябвало да следват религията на своя сюзерен.
От тук е една крачка до Византийският принцип: ”Imperium sine Patiarcha non stareti” (Царство без Патриарх не бива!) или „Единство на престол и олтар!”. Става дума за традиции, но само с традиции в днешния свят не може, защото отказът от традициите е самата му същност.
Тогава кой е този Константинополски патриарх и какво е това Константинополски патриархат? Някой знае ли по света да има град с името Константинопол?
От историческа гледна точка Константинополският патриарх е турски чиновник, назначен от султан Мехмед ІІ (завоевателят на древния Константинопол) да се грижи за правата на православните в Османската империя. След изчезването на Османската империя (1922 г.), изчезва в небитието и „Константинополският патриарх”. Но тук се срещаме с един друг предразсъдък, останал и на Запад, и на Изток, а именно че днешните гърци са наследници на Византийската империя.
След падането на православните държави и Константинопол под турско владичество, в действие остава византийското църковно, гражданско и обичайно право и от тогава Вселенският патриарх става духовен глава на целия православен „милет“, което води до ново обединение на Вселенската църква. Султански берат от 1454 г. закрепва неприкосновеността на Източната църква, гарантирайки на Вселенския патриарх в Константинопол неприкосновеност на личността, данъчна необлагаемост, свобода на разпространение и обезпечение на православното учение. Светият синод продължава да носи отговорност по всички отнасящи се до догмата въпроси. Патриаршеските съдилища получават правото да отсъждат по църковни и светски дела, засягащи християните. Източноправославните християни и патриаршии, доколкото още съществуват, запазват своята литургия, но се намират под юрисдикцията на Цариград, което не винаги е било във византийско време.
Израз на единството на Вселенската Църква е Вселенският патриарх в Константинопол, чийто диоцез е малък на брой, но който се почита като пръв между равни, защото Константинопол е бил столица на Византийската империя и център на Християнския Изток.
Ето казва Гиоргос Папафанасопулос, журналист и експерт по църковните въпроси, бил свещеник в Османската империя : „Константинопол е нашата душа, нашата история. Това е новия елинизъм. Ние обичаме този град, защото в него живее духът на хилядолетната византийска цивилизация. Ние просто сме сантиментални”. („Второе падение Константинополя или как Запад разжигает войну в православном мире”– Даря Асламова – „переводика. Ру”, 16.12.2018 г.).
Подобен „елинизъм без граници” няма никакви обективни основания. Днешните гърци не са елини. Достатъчно е да се прочете известното изследване на Якоб Фалмерайер “За произхода на днешните гърци” (българско издание на фондация ВМРО. Варна, 2012 г.), както и книгата на Макс Фасмер „Славяните в Гърция” от 1941 г. Наследниците на императорите от последната Византийска империя твърдят, че наследник на Византийското православие е Българското православие.
След октомврийската революция, когато в Русия побеждава атеизмът, Константинополският патриархат се курира от САЩ.
Трябва да отдадем дължимото на Сталин, който разбира грешката на СССР спрямо религията и прави опити да я поправи. През 1948 г. по негова инициатива в Москва се провежда общоправославно съвещание на главите и представителите на автокефалните православни църкви по повод 500-годишнина от фактическата независимост на Руската църква. По плана на Сталин, това е трябвало да бъде Вселенски събор, който да присвои на Московския патриарх титлата Вселенски. Основанията за подобно решение са били повече от достатъчни: Съветския съюз току-що беше освободил Европа от нацистката чума, спасявайки православието от изчезване, докато Константинополската патриаршия тихичко се скътавала в Цариград. Планът пропада, тъй като Вселенският събор предполага задължителното присъствие на всички църкви, а в Москва липсва именно Константинополският Патриарх. Затова събирането е наречено просто съвещание.
Не знаем защо тогава Сталин не е решил кардинално въпроса. Времената бяха сурови и на чекистите не струваше нищо тихо да изведат Патриарха от Константинопол направо в Лубянка и там разбираемо да му обяснят, че страхът е страшен християнски грях, а Московската патриаршия законно би получила статуса на Вселенска. Като резултат участниците в съвещанието приемат две важни решения: осъждат Ватикана като съучастник на Хитлер в престъпленията срещу човечеството и отказват участие в създаването на икуменическия Световен съвет на църквите, в който щяха да доминират протестантите.
Ако тогава Сталин беше действал с присъщата му твърдост, именно Москва щеше с пълно право да раздава днес автокефалии, а не нищожният и продажен фантомен Константинопол.
Нашите южни съседи имат тежък „емоционален” проблем – гръцката православна църква и до днес няма патриарх и се управлява от архиепископ (Изроним). Защо ли?
Защото новите елини могат да имат за патриарх само патриарха на Константинопол. А такъв може да бъде само турски гражданин. Ето ти и дилемата (от историческа гледна точка, това е съвсем справедливо).
Ние българите, също си имахме проблем с Цариградския патриарх. През 1870 г. църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман, създава (за първи път от падането на България под турско робство) Българска екзархия като официален представител на българската народност в Османската империя. За първи екзарх е избран Антим І. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална, а не за автономна, както е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 година Българската православна църква за схизматична. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Това продължава до 1945 г., когато е избран новият български екзарх Стефан. На 22.02.1045 г. Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. Но тогава на българо-турската граница стоеше победоносната Червена армия и само едно позвъняване на Сталин в Цариград реши проблема – турският Истанбулски патриарх нямаше къде да мърда. Така че хомосексуалните изцепки на Вартоломей не са изненада. Но днес Сталин го няма и турският ибрикчия се нахвърли срещу руския свят. Ето и Македонската православна църква пожела автокефалия. Така ни се пада и на , и на руснаците за липсата на принципна и твърда външна политика. Който народ не си знае националния интерес няма оптимистична перспектива за в бъдеще!
Единственият начин да покажеш своето уважение към подвизите на дедите ни, е да извършиш нов подвиг. Уважението към кръвта и огъня е кръв и огън, а не да се надяваш на чудо, да строиш църкви и да носиш икони. Амин!
То и Индия и Африка също. Как се казва на такова нахалство?
06.01.2019 00:55
Страшното за нас е друго - да не тръгне нашата Патриаршия по акъла на полковник Гундяев. Веднаж стори това с неотиването си на Вселенския събор, тогава ни се размина, но сега ако тръгне след бръмбара /Гундяев/, той ще ни доведе до отлъчване от Православната църква и загуба на имотите на Атонския полуостров.
Поздравявам Ви и тези, които са се изкоменирали под постинга Ви с новата хиперракета на Путин. Срещу нея никаква ПРО не върви, така Путин се превърна във владетел на света. Глория ему!