Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 20:39 - КАК СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ СПЕЧЕЛИ „СТУДЕНАТА ВОЙНА”
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 7925 Коментари: 10 Гласове:
-20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В общественото пространство съществува устойчиво становище, че Съветският съюз е загубил Студената война и тя е спечелена от САЩ. Има специална награда на американския конгрес – медал „За победата в Студената война”. С него е награден последния президент на СССР Михаил Горбачов (?!). Това становище просто не е вярно – нито Съветският съюз е загубил Студената война, нито САЩ я е спечелил. Изглежда така, но не е така. Това е поредната гнусна мисловна манипулация на общественото съзнание, на съзнанието на народите. Съветският съюз доброволно се отказа от почти спечелeната победа в Студената война. Всички знаят какво става в непримrримо едноборство, когато една от страните доброволно снеме гарда. Да видим за какво става дума. През май 1945 г. Съветският съюз и съветският народ триумфираха, Червената армия стоеше в центъра на Европа, победоносно развяните червени знамена си виждаха от бреговете на Атлантическия океан. Водеше ги мъдър стратег, убеден и несломим комунист, който гледаше надалеч в Историята. Беше разкъсана единната верига на капиталистическото обкръжение на СССР. Във военно отношение Червената армия нямаше равна на себе си и, като че ли, светът беше разтворил обятия за комунистическата идея. Но Сталин нямаше да е Сталин, ако вземаше видимостта за същност на нещата. Първият сталински сигнал прозвуча на 24.06.1945 година – Сталин отказа да приеме Парада на победата. и отстъпи тази чест на своя заместник маршала на СССР Георги Константинович Жуков. Това изненада советските хора. Целият народ очакваше именно Сталин, творецът на победата, с чието име отиваха на смърт и победа и червеноармейци, и обикновени граждани, да приеме победния парад. Тази чест се полагаше на Сталин и по длъжност, и по право, а не на Жуков. Какво е това ? Приумица на Сталин ? Приумица на застаряващ началник, който не може да язди ? Или дълбоко осъзнато и обмислено решение на политически и геополитически ясновидец ? Нека да си припомним. Докато Сталин е жив, датата 9 май е обикновен делничен ден. Нещо повече. Такъв остава и по-нататък. Идва 9 май 1955 г. – 10 години от победата – кръгла дата, юбилей. Живи са легандарните маршали : Жуков, Рокосовски, Конев, Василевски, Малиновски. И не само са живи, но са и на служба, на бойните си постове. Какъв парад би могло да стане. И на трибуната щяха да бъдат сталинските съратници : Молотов, Каганович, Берия, Маленков, Булганин. Но, не ! Никой не празнува и не тържествува. Така минава и 15-тата годишнина. И чак когато „нашия скъп” Никита Сергеевич Хрушчов беше снет от власт през 1964 г. и дойде Леонид Илич Брежнев, 9 май беше обявен за Държавен празник ! Да се вгледаме внимателно във фактите. Преди войната Сталин е удостоен със званието Герой на социалистическия труд (има защо). По време на войната, през 1943 г. , след сталинградската победа става Маршал на Съветския съюз (има защо). През 1944 г., след Белоруската настъпателна операция е награден с най-високия военен орден „Победа” (има защо). След войната, на 26 юни 1945 г. му е присвоено войнското звание „Генералисимус”. Сталин се противи, но приема. Но когато го награждават със званието „Герой на Съветския съюз” и с втори орден „Победа” категорично отказва да ги приеме и никога не ги носи. Дори специално измислените за него пагони на генералисимус той не носи и когато е във военна униформа е с пагоните на Маршал на Съветския съюз, военно звание получено по време на война ! Интересно се получава. Демонстративно и винаги носи Златната звезда на „Герой на социалистическия труд”. Понякога носи и своите военни награди. А наградите и званията за Великата победа не приема и никога не носи. Кратка равносметка : не приема Парада на победата, не приема победните награди, не празнува Деня на Победата. Защото другарят Сталин знае, че няма за какво да се радва и да празнува. Да, ударният отряд на световния империализъм беше повален и разгромен ! Да, Съветската страна беше спасена ! Но най-страшният враг на СССР и на комунистическата идея е жив и е по-силен от всякога. Това се разбираше от всички. „Войната в Европа завърши, но капиталистическото обкръжение остана”. Това е Александър Покришкин, три пъти Герой на Съветския съюз, маршал от авиацията. («Советский Воин». 1985. N9. С. 32). Сталин, като никой друг, прозря катастрофалните геополитически последици от Победата за бъдещето на Съветския съюз. Сталин осъзна, че дори огромните граници на Съветския съюз, заедно с неговите съюзници в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка са много крехка геополитическа структура, и най-главната граница – европейската – минава по суша без да има мощни естествени прегради. Източна и Западна Европа не са разделени от високи планини, непроходими гори и разломи, от големи морски пространства. От едната и от другата страна на границата живеят едни и същи хора, с една и съща култура, но с различен исторически път. Източна и Западна Европа са част от единното европейско пространство, което не принадлежи на съветското алтернативно пространство. Да се пази и охранява такава сухопътна граница дълго време няма как да стане.В края на 50-те години на миналия век Сталин смяташе, че тази граница ще рухне много по-бързо, отколкото реално стана. Или целият социалистически лагер ще поиска да се присъедини към Западна Европа, или просто няма да стигнат силите за по-дълго противоборство. Този архиважен геополитически проблем имаше според Сталин две решения : 1.Завоюване на Западна Европа и създаване на Съюз на европейските социалистически републики (СЕСР), при което защита на морските граници е по-лесна, по-евтина и по-надеждна. 2.Изтегляне на Съветския съюз от Източна Европа и създаване на безблокова Европа - без Варшавския договор и НАТО –своеобразна финландизация на Европа. Това ще бъде неутрално, полусоциалистическо, полукапиталистическо пространство – но не и заплаха за съветските интереси.◄ Два проекта : или единия или другия. В противен случай край на Съветския съюз ! Това беше сталинската перспектива. Може само да се очудваме на огромната интелектуална сталинска мощ ! Сталин беше непоколебим и решителен ленинец, който гледаше надалече в бъдещето. Той помнеше ленинското предупреждение от 1918 г. На възторженото пеене на „Интернационала” от „старите” болшевики : „Това е нашият последен и решителен бой !”, Ленин сурово ги прекъсваше : „Това не е нашия последен и решителен бой !” Геополитическата трагедия на Сталин след края на Втората световна война беше, че схващайки изцяло и в дълбочина геостратегическото и геоикономическото положение в света, той не можеше отново да призове съветските хора към пълна военна мобилизация и да им заяви, че ще си почиват и ще се радвата на мира след края на новата битка. Никой нямаше да го разбере и подкрепи. Това по някакъв начин трябваше да направят неговите наследници. Но се оказа, че геополитическата планетарна визия на постсталинското ръководство в лицето на Л.И.Брежнев, беше вписването на социалистическия проект в Глобалния проект. Тази визия се наричаше „мирно съвместно съществуване”. Това нямаше как да стане, тъй като противоречеше на матрицата на Глобалния предиктор, базирана на планетарното единение на човечеството. И тъй като разрешаването на диалектическото противоречие при избора на общото бъдеще на човечество натежаваше обективно към капиталистическата версия, социалистическият проект беше обречен. Действаше законът за преминаването на количествените натрупвания в ново качество. Но животът си вървеше и генералния извод от първото пряко премерване на силите между двете системи-Корейската война беше : трябва де направи възможното, за да се превърне войната водена от САЩ от война между техники и технологии, във война между хора. За тази цел на първо място трябва да се подавят американските средства за свръзка и комуникация, наред със средствата за електронно управление на боя. Желателно е броят технически средства да бъде съпоставим (съотношение от 1,5:1 до 2:1). При това условие поражението на американските войски в локални конфликти е неизбежно – потвърди го виетнамската война. Сталин се надяваше на нов исторически компромис със световния капитализъм чрез достигане на равенство във военния статус и като използва вътрешните противоречия в капиталистическия лагер, в едно с обективната подкрепа на освобождаващите се от колониално иго държави във Африка и Азия. В тази обстановка става ясна и генералната задача на Сталин. Със създаването на океански флот се отнема последното геостратегическо преимущество на обединения капиталистически свят. Студената война се оказа закономерно историческо явление. Двата свята не можеха да съществуват едновременно и заедно в миролюбиво и доброжелателно сътрудничество. Беше възможен само временен баланс, основаващ се върху позицията на силата. Да се интерпретира обаче историческият процес само като борба на две социални системи – капитализъм и комунизъм изглежда повърхностно - може да се вземе за същност историческата форма. Самото развитие на Човечеството сочеше неизбежността от капитулация на една от страните – независимо дали след военна загуба или след вътрешно саморазпадане. Западът не се страхуваше от недостатъците на социалистическия строй, а от неговите предимства. За Запада Студената война беше борба за оцеляване и за световно господство, като необходимо условие за това оцеляване. Събитията показват, че Сталин е разбирал дилемата на времето : слабостта не гарантира мира, както и отстъпките – безопасността - и се е стараел да подготвя Съветския съюз за новото изпитание. Сталинските наследници, като изключим дебила Хрушчов, използваха сталинската инерция и постигнаха добри резултати. Но колкото по-задоволителни ставаха тези резултати, толкова по-осезаеми ставаха опасенията на Сталин. След караибската криза и свалянето на Хрушчов съветското ръководство преразглежда из основи геостратегическата ситуация на планетата. Геополитическото и геостратегическо положение на социалистическия лагер оставаше благоприятно. Към 1980 г. 34% от населението на планетата или около 2 милиарда души живееха в условията на социализъм. Други 1,5 милиарда бяха в държави от третия свят, симпатизиращи и гравитиращи около социалистическата система. В 102 държави съществуваха и действаха комунистически и работнически парти и партии изповядващи марксизма, в това число във всички мюсюлмански страни (!!) Общият брой на техните членове надхвърляше 120 милиона, от които 80 милиона комунисти. За военната защита на европейския социализъм бдеше Варшавският договор, за икономическа защита – Съвета за икономическа взаимопомощ. Въоръжени движения с национална, социална, но антикапиталистическа насоченост разтърсваха с действията си Централна и Южна Америка : Тупамаросите в Аржентина и Уругвай, Сандинистите в Никарагуа, „Фурабундо Марти” в Салвадор, „Камилио Торес” в Доминиканската република, „Мачатерос” в Пуерто Рико, „Сендеро Луминосо” в Перу, „Тупак Катари” в Боливия, „Мануел Родригес и Лутари” в Чили. Близо до границата със САЩ действаха партизанските отряди в Мексико. (.439) В Близкия Изток въоръжена борба се водеше около Палестина и Ливан, в Иран се утвърждаваше антиамериканският шиитски режим на аятолах Хомейни, завършваше успокояването на Лаос, Камбоджа и Виетнам след американската агресия. В самия бастион на капитализма – бившите европейски колониални империи – съществуваха райони на вътрешно напрежение и дестабилизация : Северна Ирландия, Баския, Фландрия, Корсика, Северна Италия. В Западна Германия действаше „Фракция Червена Армия”, в Италия отекваше ехото на „Червените бригади”. На източния фланг на НАТО се разгаряше въоръжената борба на кюрдския народ. Исторически обременените отношения Гърция-Турция периодично се изостряха заради Кипър. На южния фланг на НАТО, в Либия, полковник Моамар Кадафи водеше своята „малка война” със САЩ. Призракът на комунизма витаеше над целия свят. Социализмът контролираше европейската континентална сърцевина – ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария – а югоизточните социалистически страни прикриваха всички меридианни, паралелни и диагонални пътища и трасета към Азия и източна Африка. Съединенията на Варшавския договор се намираха на 50 км. от Хамбург, на 100 км. от Франкфурт на Майн, на 200 км. от Мюнхен, на 300 км. от френската граница, на 250 км. от Босфора. Мощна съветска военноморска ескадра постоянно присъстваше в Средиземно море. Суецкият канал се контролираше от Етиопия и Южен Йемен по протежение на Африканския рог (Сомалия). Южните морски пътища през Кейптаун и Порт Елизабет удобно се наблюдаваха по оста Ангола-Мозамбик по линията на 20 паралел на юг от Екватора. От Мозамбик, в зоната на нормалната оперативно-стратегическа достижимост (около 4000 км.) се намираше архипелага Чагос с изключително важната американска база Диего Гарсия. На американския континент социалистическа Куба беше идеален плацдарм за застрашаване на САЩ – до полуостров Флорида са 200 км. ; до космическия център на нос Кенеди (Канаверал)-650 км. ; до Вашингтон-1800км. Ако се използва територията на Никарагуа, до Панамския канал са 400 км. Известно е, че който владее Куба, той разполага с Мексиканския залив и контролира устието на Мисисипи. Мисисипи е исторически и стопански път на хора и товари от Охайо до Нови Орлеан. Това е гигантска равнина, която произвежда 90% от селскостопанската продукция на САЩ и където е съсредоточена демографската енергия на страната. Удобно разположен върху евразийската „ключова зона”, само 1200 км. отделяха социализма от топлите води на индийския океан. Охотско, Японско, Жълто, Източно и Южнокитайско море бяха всъщност вътрешни морета за социалистическите страни. Индокитайското „съзвездие” Виетнам, Лаос и Камбоджа откриваше удобно предмостие към Шри Ланка, Тайланд, Малайзия, Филипините и Индонезия. Социализмът разполагаше с 40% от всички природни ресурси и полезни изкопаеми на планетата и с възможност площта му да поеме и изхрани още до 4 милиарда жители. Контролираха се почти 50% от енергоносителите, над 60% от златните, диамантените и уранови запаси. Общият „социалистически” БВП се приближаваше до 15% от планетарния. Във военната област към 1980 г. социалистическата система постигна равенство в статуса с главните капиталистически държави. Като цяло, тя беше по-добре подготвена за световна коалиционна война. СССР притежаваше отлично въоръжение.Във военната област Съветският съюз и социалистическата система нямаше от кого и от какво да се страхуват. След като и икономическата област, въпреки много големи недостатъци, не се намираше в колапс, изглежда, че причините за краха на европейската социалистическа система и на Съветския съюз, трябва да се търсят другаде, например – в организационната и в духовната област. Мисля, че е време да се разкаже за едно много страшно руско оръжие, за което нищо не се говори, но за което руските военни преди няколко дни намекнаха на своите американски „колеги”. В момента в света се разработват най-различни нови оръжия : биологично (расово) оръжие, климатично оръжие, електромагнитно оръжие, селскостопанско оръжие и дори фекално оръжие, което е много ефикасно за борба с терористите в Близкия изток, но това ще оставим за друг път. Сега става дума за съветския комплекс „Статус-6”. Преди повече от 50 години Сахаров предлага да се конструира гигантско торпедо с дължина 25 метра, носещо ядрена бойна глава с мощност 100 мегатона !! Звукът от работещите двигатели на торпедото ще бъде достатъчно високочестотен, за да не могат крайбрежните американски буьове (до 100 м. от брега) да я засекат.Взривът на подобно торпедо би могъл да предизвика приливна вълна с височина над 300 метра , която мигновенно ще помете всичко по американското крайбрежие с последващо дълговременно радиационно заразяване на огромна площ. Идеята възникна, когато СССР изоставаше в количеството и качеството на носителите на ядрено оръжие, а ракетния щит беше в период на създаване. Съветските военни се шегуваха, като възкликваха „Да живее пролива на името на Сталин между Канада и Мексико !” Майтапа си е майтап и е много мрачен, но така беше! В противовес бих споменал за един друг канал, който ще се строи от Русия и Иран и ще свърже Каспийско море с Индийския океан. Всеки може лесно да прецени какъв огромен геостратегически ефект ще има такъв канал (В обход Босфора-Алексей Чичкин –„cont.ws”-2.02.2016 г.) Идеята на академик Сахаров наистина е стара, но се появиха откъслечни сведения и намеци, че Руската Федерация строи два свръхсъкретни атомни подводни кораба - «Белгород» и «Хабаровск» - носители на сахаровските торпеда. Може да говорим и за една от най-секретните атомни подводни лодки на Русия – „Саров”, постъпила на въоръжение през 2008 г. („topwar.ru” – 20.10.2016 г.). За «Статус-6» растоянието Европа-Америка не беше проблем. Неговият атомен реактор имаше течнометалически топлоносител с много висок КПД и много ниско равнище на шумовете. Беше пресметнато, че подобен апарат може да бъде открит от най-чувствителните сонари на растояние не по-голямо от 2-3 км. Неговите акустични шумове бяха по-слаби от шумовете на най-безшумната подводна лодка «Варшавянка». Водометните двигатели позволяваха развиването на максимална скорост от 100 до 185 км./час. При масимална дълбочина на потопяване до 1000 м. «Статус-6» беше в същност подводен робот с искуствен интелект действащ самостоятелно според ситуацията. Благодарение на прекрасните си характеристики, «Статус-6» притежаваше повишена способност за преодоляване на отбраната на САЩ срещу подводни апарати. Даже ако бъде открит «Статус-6», той много лесно можеше да се изплъзне на максимална скорост от всяко торпедо.Най-бързото американско торпедо “Mark-54” имаше максимална скорост 74 км./час, а най-дълбоководно торпедо «MU90 Hard Kill” на максимална скорост от 90 км/час можеше да измине най-много 10 км. Изкуственият интелект позволяваше на „Статус-6” да извършва най-различни сложни маневри. Стратегията за използване на „Статус-6” беше както настъпателна, така и сдържаща. Апаратът можеше да се приближи към набелязаната цел, да „легне” на дъното и да чака стартов сигнал, който се подава на свърхдълги вълни проникващи през вода. Следователно, „Статус-6” е готово винаги за действие без време за подхождане към целта. Това е много мощен сдържащ фактор, който е невъзможно да бъде пренебрегнат. Бойната глава на „Статус-6” има кобалтова секция пресметната за радиотактивно заразяване на американското крайбрежие в правоъгълник с размери 1700х300 км. „Статус-6” имаше пълната възможност за унищожаване на военноморски бази и авионосни ударни групи още с излизането им в открито море («Статус-6» — совершенно секретная головная боль Пентагона –Виктор Качурак – „cont.ws” – 27.04.2017 г. ). От началото на 60-те години на ХХ-я век лежеше в запас и подобно наземно страшно оръжие – подземната лодка. През 1962 г. в месността Громовка – Украйна започна строежа на стратегически завод за подземни лодки. През 1964 г. заводът е завършен и е произведена първата съветска атомна подземна лодка. Наречена е «Бойна къртица». Подземната лодка има титанов корпус със заострен нос и диаметър 3,8 м. при дължина 35 м. Екипажът на лодката е от 5 души и може да побере още десант от 15 души. Ядреният реактор позволява на лодката да развие подземна скорост от 7 км/час. Нейната главна бойна задача е унищожаването на вражески подземни командни пунктове и ракетните шахти. Имало е проект за доставяне на такава подземна лодка в района на Калифорния, където ще монтира мощен подземен ядрен заряд. Неговия взривт ще предизвика голямо земетресение и по такъв начин диверсионната атка ще се възприеме за земетресение. Първите изпитания на подземната лодка дават поразителни резултати. Тя прорязва сложен много твърд земен паласт като масло и унищожава подземния бункер на условния противник. Подземните изпитания продължават на Урал, в Ростовска област и в подмосковското селце Нахабино. Всичко върви отлично докато при поредното изпитания става авария придружена с взрив. Подземната лодка заедно с десантниците, техния командир полковник Семьон Будников и екипажът остават навеки в каменните пластове на Уралските планини. Изпитанията са прекратени, а след свалянето на Хрушчов проектъ е закрит и материалите - засекретени. ("Секретные проекты-Подземный крейсер." -„topwar.ru” – 19.04.2017 г.). В началото ва 80-те години съветските въоръжени сили нанесоха последния съкрушителен удар върху американската военно-морска мощ. Мащабните операции „Апорт” и „Атрина”, проведени в Аталантическия океан от 33-та дивизия подводни лодки на съветския ВМФ драматично разколебават увереността на САЩ, че нейният военно-морски флот може ефекасно да изпълнява задачи по неутрализиране на противников подводен флот. Сталинската поръка беше изпълнена ! На 29.05.1985 г. от Западна Лица едновремено излизат три подводни лодки : К-299, К- 324, К- 502 (проект 671РТМ) и лодката К-488 (проект 671РТ), към които се присъединява и подводна лодка К- 147 (проект 671). Американското военно-морско разузнаване засича тяхното излизане от базата, но по-нататъшното следене пропада. Съветските атомни подводни лодки се изплъзват и сами започват непрекъснато следене на американските подводни лодки и на и на американската авиация за следене и откриване на подводни лодки. Все пак американците откриват една от съветските атомни подводни лодки и то когато тя се връща в базата си. Операция „Апорт” завършва на 1 юли В периода март-юни 1987 г. се провежда операция „Атрина”. В нея участват 5 подводни лодки : К-244, К-255, К- 298, К -299 и К- 524 (проект 671РТМ). Макар тяхното излизане от Западна Лица да е засечено, американците отново ги изгубват в Северния Атлантически океан. На крак са вдигнати всички сили за борба с подводни лодки на Атлантическия флот на САЩ, заедно с английски кораби. Концентрацията на англо-американскита средства за борба с подводници е била такава, че е било невъзможнао изплуването на съветските подводни лодки за прочистване на въздуха и за радиосеанси. И въпреки това съветските подводни лодки незабелязано се съсредоточват в Саргасово море. Там, след 48 часа бродене по океана американците откриват ескадрата, но грешно определят вида на подводниците, смятайки го за тежки подводни стратегически ракетоносци. И то в крайбрежието на САЩ. Настъпва лека паника. Тогава съветските лодки изплуват, за да ги идентифицират и американците се успокояват. На обратния път към базата на съветските подводници е разрешено да използват секретни прибори за хидроакустично противодействие. Съветската ескадра се откъсва от американското преследване и благополучно се завръща в базата. Двете успешно проведени операции „Апорт” и „Атрина” потвърдиха предположението, че при масирано използване на атомни подводни лодки от СССР, ВМС на САЩ не могат да организират успешно противодийствие. С американската военноморска доминация беше свършено. Тъй като по суша и по въздух американците отстъпваха на Съветския съюз и тяхната национална територия се оказа достъпна и за трите вида въоръжени сили на СССР, това беше КРАЯТ на Студената война. Оставаше цивилното ръководство на СССР да потвърди Великата победата – Западът беше на колене , трябваше само да бъде доунищожен ! Но вместо това, на власт дойде „миротворецаът” Михаил Горбачов. Моментът беше изпуснат и Победата отиде, без никакви основания, при врага. В онези времена след Сталин съветската политико-дипломатическа обстановка беше съвсем друга. Всичко започна, както винаги, съвсем обикновено с един безобиден разговор. През 1970 г. се срещат двама приятели, Алексей Косигин, тогава министър-председател на СССР и Юрий Андропов - председател на КГБ. Те обсъждат състоянието на СССР и стигат до извода , че най-добрите години на СССР са завършили с края на осмата петилетка (1970 г.) и е започнал период на нестабилност, главно в националните републики. Прословутите «косингински реформи» започвати през 1965 г. са се провалили. Целта на реформите беше децантрализиране на икономическото планиране. На републиките беше заявено : вие там сами решавайте, сами намирайте ресурси и т.н. Казахстан, Узбекистан, Киргизия решително възразяват : вие ни дайте ресурси, тогава ние ще работим. Но Кремъл не бил съгласен. Точно този пункт обсъждали Косигин и Андропов. Те се съгласили, че страната трябва да се освободи от дотационните райони : Узбекистан, Тюркмения, Киргизия, Таджикистан, Молдавия, Армения, Прибалтика. С други думиы, СССР да изчезне, а Русия да се превърне в суровинен придатък на Западния свят. Те вярвали, че само така руските хора ще заживеят по-добре. Да, СССР е хубаво нещо, но те ясно осъзнали, че не могат да управляват огромната държава. Сталин можеше, но те не могат и, ако така продължава, Съветският съюз ще се саморазпадне. Но не искаха да предадат властта на други, които може би щяха да се справят. (Михаил Полторанин: «12 июня для России не просто «черный день»...». Интервю на Валерий Береснев – 12.06.2017 г. - „cont.ws”). Не след дълго Съветският съюз подписа първия капитулационен документ – споразумението от Хелизнки. Започна времето на размразяването. То обаче приключи бързо при началото на съветската военна акция в Афганистан (1979 г.). След смъртта на Брежнев в началото на 80-те години съветското ръководство на специално заседание на Политбюро на ЦК на КПСС, след обстойно разглеждане на положението в света, взема следното решение : СССР и социалистическия лагер повече няма да работи за световната победа на социализма, защото след капитулацията на Запада и на САЩ „реалният” социализъм няма ресурсните и идеологическите възможности да овладее неизбежния планетарен хаос, който ще възникне. В името на съществуването на човечеството, мирното съвместно съществуване между социализма и капитализма трябва да продължи ! Малко след това съдбоносно решение на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов Започва последния акт на гигантската историческа трагедия – СССР се разпада, възниква Руската Федерация. Това е съвсем нова по своята същност държава, нямаща нищо общо със Съветския съюз, освен част от територията му. Основния стремеж на руските ръководства (Елцин, Путин) е осъществяването на многополярен свят. Макар от научна гледна точка това да е абсолютно несъстоятелен планетарен проект, несъвместим с идеята на Глобалния проект, това се оказва единствената възможност на държавата-континент да използва натрупалите се неизбежни дълбоки диалектически противоречия в носещата парадигма на Глобалния капиталистически проект. Този проект се оказа неспособен да разрешава загадката на Историята и загадката на Вселената поради своята есхатологична несъстоятелност и с това поставя целокупното човечество пред реалната възможност да прекрати своята еволюция и да изчезне като прах във Всемира. За разлика от социалистическия свят, капиталистическият свят не се поколеба да рискува бъдещето на човечеството в интерес на своите антихуманни, безумни, егоистични и престъпни цели използвайки като оръжие една позабравена историческа максима, че различните богатства по-лесно се обединяват, отколкото различните бедности ! Какво ще стане с „многополярния свят” може само да се досещаме, като наблюдаваме какво става с Глобалния проект (за информация виж статията «Академик В.П.Филимонов за бъдещето на човечеството. Цифровизацията – „cont.ws” -4.07.2017 г.). Така или иначе, причината за планетарния хаос, който днес е очевиден, е несъстоятелността на съветското ръководство да наблюдава, прогнозира и управлява световните процеси, очудващата безпомощност на КПСС за защита на завоеванията на съветските народи и пълното безразличие на целокупния народ за собственото си бъдеще, т.е. смъртоносна неспособност за самопознаваие на пълноценната реалност.(Сергей Роганов – „Частныий кореспондент” -15.08.2011 г.). С други думи, от величавите дни на историята Ленин и Сталин ни казват : „Последният и решителен бой предстои. Да се готвим за него !”



Гласувай:
6
26



1. blackprredator - всички путинофили са генетично ...
13.07 00:07
всички путинофили са генетично увредени
цитирай
2. yootova - Тук съм съгласна с блеки. Путино...
13.07 00:14
Тук съм съгласна с блеки.
Путинофилите са чисто и просто идиоти.
цитирай
3. blackocean - Няма по-голямо чудовище в човеш...
13.07 00:36
Няма по-голямо чудовище в човешката история от сатаната сталин.
И всеки, който се възхищава от изверга, е също като него.

"съветският и руски историк Рой Медведев публикува своите данни за жертвите на сталинските репресии в СССР през периода 1922-1953 година. Според него, със съдебни присъди са били разстреляни 760 000 души. Те са минали по така наречената „кратка процедура”, в която съдебното заседание трае 15 минути. Около 1 милион души са загинали в лагери от глад, студ, каторжен труд и разстрели. Разбира се, по документи всички те са починали от болести. От намиращите се в лагери над 5 милиона души едва 2 милиона са се върнали в къщи след като са били освободени от Хрущов след смъртта на Сталин. Към 10 милиона селски семейства са били разкулачени, колко са загинали в този процес, не е известно. За тях се знае, че не са били разстрелвани, а са бесени. Предположенията са за гибелта на 500 000 семейства. Много народи са били изселени от мястото, където са били жилищата им. Това са Чеченци, ингуши, кримски татари. И тук точни цифри липсват, но вероятно жертвине са над 300 000. така общата цифра на загиналите по време на управлението на Сталин е около 10 милиона души"

цитирай
4. apostapostoloff - Спечелиха, наистина-
13.07 05:51
40 милиона руски пенсионери мизеруват с пенсии от по 92 долара, а милиони руснаци опъват каиша за минимална работна заплата, която е 104 долара!
цитирай
5. kusshell - 40 милиона руски пенсионери миз...
13.07 07:26
apostapostoloff написа:
40 милиона руски пенсионери мизеруват с пенсии от по 92 долара, а милиони руснаци опъват каиша за минимална работна заплата, която е 104 долара!


Кретен, кой си ти бе, гнидо нищожна, дето ще даваш наклон на сайта. Ти си някаква нула, дето няма думата изобщо. Тъпак смотан! Ще те размажа като лайно ако ми се мернеш пред очите.
цитирай
6. kusshell - На 3-ти март всички на Шипка! Ще се ...
13.07 07:28
На 3-ти март всички на Шипка! Ще се даде знак за дълбока промяна. Присъствието ви е задължително. Бъдете щастливи и оптимисти! И на това леберастко психодясно робство скоро ще му дойде края.

Ще ви раздаваме оръжие. Излизаме в балкана, осигурили сме ятаци. Нашата цел е край на американското робство и ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НИ КЪМ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.

СМЪРТ НА НАТО! БЪЛГАРИЯ - ЧАСТ ОТ РУСИЯ!!!!!!!
цитирай
7. bojinkata - Така де! И накрая нищожеството г...
13.07 17:56
Така де! И накрая нищожеството горбачов беше просто купен с два милиарда долара! И той спря тока! ЦРУ-то/мосад/ си свършиха елементарно работата!
цитирай
8. kolevn38 - Словесна диария,
13.07 20:24
на умопобъркан идиот.
цитирай
9. jelezov - Сериозна и много ценна в научно о...
15.07 14:28
Сериозна и много ценна в научно отношение статия. Споделям оптимистичния тон на автора й, изразен прекрасно с заключителното изречение: „С други думи, от величавите дни на историята Ленин и Сталин ни казват : „Последният и решителен бой предстои. Да се готвим за него !”
Оптимизмът ми се подсилва и от следния факт: капитализмът изпитва остър дефицит от що-годе умни идейни защитници. Доказателство за това са например петте негативни коментара под статията. Ако техните автори не бяха идиоти, щяха да направят опит, да оборят аргументирано поне една от множеството истини, които съдържа статията на проф. Гиндев.
цитирай
10. jelezov - Изминаха повече от 10 дни откак н...
27.07 00:40
Изминаха повече от 10 дни откак нарекох петимата коментатори идиоти. Сигурен съм, че поне един от тях е прочел коментара ми, а мълчанието им е доказателство за истинността на определението идиоти. Иначе биха се опитали да опровергаят с логика и аргументи поне една от тезите на проф. Гиндев.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 954917
Постинги: 329
Коментари: 1259
Гласове: 1177
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31