Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2011 17:36 - ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В БЪЛГАРИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 7448 Коментари: 1 Гласове:
2





Сръбско-българската война, Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война бяха последния изблик на народен ентусиазъм, на народна надежда и народна илюзия, че без да имаш сплотен национален елит и качествени управници може да защитиш националните си интереси и да си възвърнеш осакатеното Отечество. Изглежда, преценката на Уинстън Чърчил е справедлива : „В продължение на моята политическа кариера тоя беден народ (българите) от трудолюбиви и честни селяни се въглавява от чужда на националните му интереси династия и се ръководи от корумпирана и подкупна интелигенция” (цитира се по в. „168 часа” от 1-7.01.2001 г.).  През септември 1914 г., германският военен аташе в България барон фон дер Холц така описва българите и всички балкански народи : „Общият балкански идеал е да вземаш и нищо срещу това да не даваш” – типична надменна империалистическа оценка.

          Историята на България в тези години потвърждава теорията на Карл Шмид според която, за да бъде едно общество сплотено - незовисимо от социалното неравенство - то трябва да има общ враг. Крахът на борбата срещу общия враг, стана крах на националното съгласие, на националния мир и на националната сплотеност.

          Три  безплодни войни в разстояние на пет години са над възможностите на всяка държава, особено за току-що излязла от пет века безпросветно робство. Резултатите им се оказаха окончателна присъда на хилядолетната българска геополитика за обединяване на Балканския полуостров под българска доминация. България вече не беше Българската империя от средните векове, а малка и нищожна европейска държава напълно зависима от волята на големите европейски държави. Тя нямаше да може да съществува без геополитическа протекция и намирането на такава протекция щеше да се превърне в главния геополитически приоритет на българската политика.

         Новата българска буржоазия, чуждите на българската национална идея владетели, разложената царска камарила, не изпълниха основните задачи на буржоазията от времето на Великата френска революция : не обединиха страната  в нейните естествени исторически и етнически граници, не осигуриха икономически подем и подобряване на качеството на живота на българите, не намериха достойно място за България в семейството на европейските народи и се „изхитриха” за разпалят четвъртвековна гражданска война.Българската следосвобожденска буржоазия се провали исторически и трябваше да бъде премахната от природноисторическия процес (9.09.1944 г.).

           Гражданската война в България започва с Владайското въстание (1818 г.), минава през фашисткия преврат на 9.06.1923 г. и кулминира в Септемврийското въстаяние. След неговото потушаване са избити 20 000 души, а в затворите и концлагерите се оказват100 000 души.

            Общо в българската гражданска война, заедно със жертвите на класовите битки, загиват над 100 000 души, минават през затвори и концлагери над 300 000 души. Такива жертви не се забравят и не се прощават ! (по данни от книгите : Орлин Василев – „Съпротивата”. Из-во на БКП.София,1946 г. и „Материали по история на Българската комунистическа партия”. Из-во на БКП. София, 1952 г.).

image

На 9.06.1923 г. е извършен военен преврат. Това беше опит да се предотвратят социалните сътресения, предизвикани от предателството на буржоазната класа в Междусъюзническата и в Първата световна война. Превратът постави началото на страшна кървава поредица от около 8 години, която обезглави българската интелегинция и отвори широка рана в народната душа. В жестоката битка падат : Александър Стамболийски, водач на българските земеделци и министър-председател на България ; капитан Петко Д. Петков, министър, виден деец на „лявото” движение ; Тодор Страшимиров, комунистически депутат, брат на писателя Антон Страшимиров ;  народният водач Вълчо Иванов, „червеният кмет” Коста Петров ; поетите : Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, литературния критик Васил Пундев , издателят Йосиф Хербст; доблестните български войни : майор Коста Янков, капитан Минков, подполковник Коджейков, поручик Петрини, поручик Георги Цанев, както и : Димо х. Димов, Хараламби Стоянов, Вела Пискова, Елена Гичева, Яко Доросиев, Коста Шулев – поредица от ярки личности. Терорът придоби космически размери и това даде повод на Антон Страшимиров да даде най-ярката, точна и безпощадна характеристика на неговите творци : „Клаха народа така, както и турци не са го клали !

image

Макар и нелегална, борбата срещу надигащият се български фашизъм продължава. В българските планини отново са развяни старите знамена на Раковски, Ботев и Левски. Панагюрската чета на Кискинов, бургаските чети на Георги Янчев и Атанас Премянов, хасковската на Митьо Ганев, копривщенската на Тумангелов и много други всяваха страх и трепет всред злодеите и золумджиите. В отговор на бесния фашистки терор започна възмездието срещу главорезите, главатарите и народните изедници.

image

На 16.04.1924 г. е извършен антентата в Софийската катедрала. Днес съвремените „демократи” развяват този атентат като бойно знаме, обвинявайки  българските комунисти в тероризъм. Каква беше логиката на този атентат, извършен от военната организация на Комунистическата партия ? Това беше логиката на воюваща партия и на воюващ народ. Това беше частично и дребно възмездие срещу буржоазията заради нейното затъване в тинята на нацизма и фашизма. След двадесет години ще дойде още едно  възмездие и народът ще го въздаде ! Воплите на монархо-буржоазията по жертвите в черквата „Света Неделя” са смешни. Там загиват 120 души или под 1% от народните жертви.

         Периодът 1930-1939 г. е период на частична стабилизация на капитализма, но и през този период гражданската война продължава. И от двете страни на барикадата се готвят за предстоящите грандиозни събития. Българската буржоазия продължава да тласка страната към нова национална катастрофа.

            След нападението на нацистка Германия върху Съветския съюз гражданската война приема ожесточен въоръжен характер – възниква партизанското движение.

            Българското партизанско движение е уникален случай в борбата на европейските народи срещу нацизма и хитлеризма. От всички европейски съпротиви само българската беше освен антифашистка и антикапиталистическа. Това е причината тя да се възприема сдържано от западните съюзени държави. Това е причината тя да не се признава от днешните български „демократи”.

Първият партизански отряд е образуван на 26.06.1941 г. в Разложко от Никола Парапунов. През пролетта на 1943 г. партизанските чети и отряди са обединени в Народноосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони. Първият командващ на НОВА е Емил Марков. След неговата смърт (13.07.1943 г.) е назначен Христо Михайлов (убит на 9.02.1944 г.). Последен е Добри Терпешев. През 1944 г. НОВА включва 11 партизански бригади и 37 отряда с 18 300 партизани и 200 000 ятаци. В съпротивата загиват 9415 партизани и 20 000 ятаци. Без съд са убити 2470 души. арестувани са 60 345 души от които : осъдени на смърт – 1590 , на доживотен затвор – 1133, на различни срокове затвор – 7 324, общо се е искало смъртно наказание за 12 461 души.

            Фашистко-монархическото отношение към недоволния български народ премина всякакви мислими граници. Управляващата върхушка беше просмукана от фашистки идеи, тя обяви война на собствения си народ и не се посвени да сподели расовите безумства на хитлеризма. Бяха поставени под съмнение славянския произход на българския етнос и на чувствата на българите към Русия. Раздаваха се истерични призиви “Да литнем срещу Англия!”, бранници и ратници устройваха погроми над евреите. Властта палеше, бесеше и разстрелваше антифашистите и всички, които бяха срещу безумната й политика. През 1944 г. разузнавателния отдел на германската военна мисия в София подготвя характеристика на 66 висши български офицери, от които са „атестирани” 54 души – 40 генерала и 14 полковника (щаб на войската, инспектори на родовите войски, командващи армии, корпуси и дивизии, командири на бригади). От тях като германофили са определени 44 души и още 5 души – като франкофили и англофили. Част от легалната опозиция (Малинов, Мушанов) са западняци и англофили (най-изтъкнатия  Г.М.Димитров). Русофили са народняците, по-голямата част от земеделците (Н.Д.Петков) и звенарите (Кимон Георгиев, Дамян Велчев).

            Рано сутринта на 9.09.1944 г. властта в София преминава в ръцете на правителството на Отечествения фронт. Министър-председател става Кимон Георгиев, в правителството влизат и 4 комунисти. И ако трябва да сочим една от най-важните причини за преминаване на властта по-късно изцяло в ръцете на БКП, тя не е толкова в присъствието на съветските войски, колкото в наличието у БКП на въоръжена сила в лицето на партизанските отряди от НОВА. Тази заслуга си е изцяло българска заслуга, заслуга на българските комунисти.

image

image

Българската съпротива срещу капитализма и фашизма беше забележителна страница от българската и европейската история. Тя донякъде изтри срамното фашистко петно лепнато от българската буржоазия и от българската монархия върху светлото лице на България.

image

На 9.09.1944 г. беше сложен край на капиталистическа България.Започна 45-годишния социалистически период от нейната история. Този период се оказа и историческият върх на страната – тя постигна качествено преобразуване, каквото малко народи по света са постигали и се превърна в световна държава. Този период и в бъдеще ще остава като неизбежна съпоставка с всичко новопостигнато, като ориентир за бъдещите поколения.

          В българската съвременост, в днешния ден на българина, е в ход създаването на паралелната история. Това е жизнено необходимо за тези, които възторжено възприеха смяната на обществено-икономическата система и ефикасно се вписаха в новите условия. Те искат не само легалност, но и легитимност, т.е. да докажат, че тяхната виртуална борба е в съотвествие с посоката на историческия процес (легалност) и поради това да получат признанието за нейната справедливост в масовото съзнание (легитимност). И тъй като нямат история, я измислят.

            Нагледен и типичен актуален пример е новата книга на Иво Инджев „Течна дружба” (из-во „enthusiast”. София, 2011.384 стр.). Като оставим настрана пълната историческа несъстоятелност на книгата като същност, нейната политическа и геополитическа насоченост е толкова очевадна, че предизвиква отвращение. Съчинителството е елементарно, интерпретацията – „изсмукана от пръстите”, фактите измислени и несъобразени с никаква елементарна логика.

            Срещу българската съпротива срещу нацизма и фашизма книгата противопоставя виртуалната съпротива срещу комунизма в периода 1945-1952 г. чрез така наречените „горяни” – шайки от престъпни и криминални типове криещи се по горите от народното възмездие. Самите горяни били 2000 души, помагали им 10 000 ятаци. И тези отрепки водели „героични” битки срещу  комунистическите дивизии и готвели всенародно възстание през май 1951 г. В сливенския Балкан започнало формирането на възстаническа армия и хора от цялата страна тръгнали натам. Но ги обгражда цяла пълнокръвна дивизия (13 000 души) и започва да ги избива. По същото време четата на Георги Търпанов (106 горяни) води героична битка срещу 6 000 комунистическа „армия” и успява да разкъса обсадата и да се изтегли с цената на 40 убити (виж книгата, стр. 260-261).

            Всеки, който е живял по това време знае, че горяни наистина е имало, но те и тяхното движение не са оказвали никакво влияние върху целокупния живот на народа и те не са намерили никаква подкрепа и съчуствние (нямат нито легалност, нито легитимност). А това, че бяха изтребени е напълно логично за всяка държава. Още майките и съпругите не бяха свалили черните забрадки по жертвите на монархо-нацизма, още кървяха народните рани от 20-годишната гражданска война и, ако тези „герои” ги бяха оставили на народа, щеше да ги стъпче с голи крака – толкова злаба

 и ненавист се беше натрупала в народната душа. И това наистина щеше да бъде справедливо!

            Има и друго интересно. Нито един от видните интелектуалци-русофили, които пишат прочуствени стати за каквото им попадне, не взеха гръмко отношение към книгата на Иво Инджев, не се възмутиха от неговите лъжи. Това как се нарича – съгласие или какво ?!

            Малка  клика на оцелели мумии от периода преди 9.09.1944 г. се мъчи да втълпи на обществеността, че след народната победа , в България се е развихрил някакъв геноцид. Ето откъс от „проповед” от сайта на клуб „Политика” : „След 9 септ. 1944 г. комунисти ...започнаха систематично да унищожават цвета на българската нация - българската интелигенция, учители, адвокати, политици, военни, лекари, професори, преподаватели от ВУЗ, инженери, историци, учени, индустриалци и др. Избити бяха над 320 000 души, а над 200 000 са репресирани, изселени, натикани в затвори, концлагери и спрямо тях беше провеждана политика на геноцид”. Изглежда, тези хора са вманиачени на големите числа, без да си дават сметка какво значат те. Във всички войни, които води третата българска държава загиват общо над 220 000 българи и това е отекнало в почти всяко българско семейство. Ако приемем числото на „мумиите”, цяла България се състои от репресирани семейства и представлява огромна гробница. Както е известно, такова нещо не е било нито отчитано, нито зарегистрирано. Всички призиви за издаване на поименен списък на репресираните след 9.09.1944 г. останаха глас в пустиня, тъй като тогава ще блесне цялата „опашата лъжа” на новите поборници.

Изглежда е вярна поговорката, че български антикомунист умора няма, за това пък фантазия, колкото си искаш!

            Официалните данни показват следното : за престъпления срещу народа, държавата и обединените нации са задържани 28 630 души, от които са дадени на Народния съд 10 000 души. От тях са осъдени на смърт 3100 души. Извънсъдебна разправа може и да е имало, но кой може да спре справедливия гняв на народа ?!

           Подобни исторически „експерименти” ще се появяват и в бъдеще и дело на просветената част от народа е да ги бичува и разобличава безмилостно.





Гласувай:
3
1



1. penchoan - Партизанското движение беше въ...
27.09.2011 23:42
Партизанското движение беше въоръжен терор, по нареждане на Москва над комунистическата "пета колона", първообраз на днешната "Алкайда". Насилието ражда насилие, ето защо БКП е главният виновник за продължителната гражданска война срещу собствения народ. Въпреки комунистическия терор и гражданска война, през годините 1939-1944 г. България достига най-висок относителен стандарт - на шесто място в Европа. България произвежда самолети в Ловеч, докато през т.н. народна власт заводът прави мотоциклети, а при днешните комунистически издънки - велосипеди
Превратът на 9 септември 1944 г. беше по същество фашистки преврат. Защото не се посегна на частната собственост, а само на гражданските и религиозни свободи. Причина за това беше липсата на мирен договор със западните държави. Отечественият фронт беше замислен по модел на фашистка партия, но поради включване на демократични съсловия, като БЗНС на Никола Петков, не можа да изпълни предназначението си. Българските евреи бяха преследвани икономически, защото Европа беше вече не беше същата, като им бяха иззети имотите и прогонени в новата държава Израел. Даже спасителят на българските евреи Димитър Пешев беше осъден на 15 години затвор за "антисемитизъм" от фашисткия "народен" съд. Над 20 хиляди българи - интелигенция и цветът на нацията бяха избити без съд и присъда от фашизираните комунисти - полуграмотни последователи на бивши терористи и съветски шпиони.
След сключване на мирен договор, болшевишките агенти Г.Димитров и В.Коларов бяха изпратени в страната, за да извършат комунистически преврат, който е по-висш стадий на фашизма и унищожава частната собственост.
Дори Жельо Желев в книгата си "Фашизмът" предполагаше, че при обратния преход от комунизъм към демокрация много вероятно първо ще се премине през фашизъм - по-низшия стадий на комунизма и после към пазарна икономика. На V конгрес на БКП се взема решение за преход от фашизъм към комунизъм, приема се закон за национализация и комунизмът започва в края на 1947 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1306672
Постинги: 357
Коментари: 1521
Гласове: 1243
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031