Добре известно е, че демокрацията е измислена в Елада от робовладелците, за да могат те по-лесно да управляват. Въпросът отдавана е изследван, но за бъде по-лесно разбран и усвоен, се предлага легендата за началото на демокрацията – Демона на Кратий

        Робите бавно вървяха един зад друг и всеки носеше шлифован камък. Четери вериги, дълги по километър и половина се простираха от каменоломната до местата ог където започваше строителството на града – крпост. На десет роби се падаше по един охранник.

         На върха на тридесетметровата планина от шлифовани камани сидеше Кратий – един от върховните жреци, който четери месеца мълчеливо наблюдаваше ставащото пред него. Нищо не го отвличаше и никой не смееше да прекъсне неговите размишления. А тези размишеления бяха много важни. Кратий си беше поставил за задача преустройство на държавата, чрез което да затвърди властта на жреците, и да подчини на тяхната власт всички хора по земята, в това число и ръководителите на държавата, като направи от тях роби на жреците.  

        Един ден Кратий се спусна при робите, като на своето място остави двойник. Жрецът смени дрехите и махна перуката. Той заповяда на началника на стражите да го оковат като прост роб и да го поставят в редицата зад младия и силен роб Нард. Вглеждайки се в лицето на роба, Кратий забеляза, че неговия поглед не е блуждаещ и безразличен като у повечето роби. Лицето на Нард беше съсредоточено, замилено и развълнувано. „Значи, той замисля нещо и има план”, си каза жреца и реши да провер дали е прав. Два дена Кратий следил Нард, мълчеливо носейки камани, седял до него по време на обедите и спал до него на наровете. На третата нощ, щом прозвуча командата „Да се спи!”, Кратий се обърнал към младия роб и шепнейки развълнувана продумал : „Нима така ще продължава през целия останал живот ?” Младия роб се сепнал, и мигновенно се обърнал към жреца. Неговите очи блестели на фона на бледата светлина от факлите.

- Така дълго няма да продължава. Аз съм измислил план. И ти старче, също можеш да участваш” -промълвил младия роб.

 - Какъв план? - равнодушно въздъхнал жреца.

 Нард започна уверено да обеснява:

 - И аз и ти старче, и всички други скоро ще бъдем свободни. Ти само преброй: на десет роби се пада по един страж. И на петнадесет робини, които готвят и шият дрехи, също се пада по един страж.

  Ако  в уговорен час всички ние се нахвърлим върху стражите, ще ги победим, въпреки че стражите са въоръжени. Ние сме десет на едни, а веригите може лесно да се използват като оръжие. Ние ще разоражим цялата стража е ще завлядеем оръжията й.

Кратий въздъхнал и безучастно казал: твоя план не е домислен до края. Стражите може да бъдат разоръжени, но скоро властника ще изпрати нови и даже цяла армия. Вие ще бъдите избити.

- Аз и затова съм помислил, старче. Трябва времето да се избере така, когато армия няма да има. И това време идва. Всички ние виждаме, как армията се готви за поход. След това тя ще пътува три месеца до мястото на сражаване. В това сражение армията ще отслабне, но ще победи и ще залови много нови роби. За тях вече се строят нови бараки. Затова ние трябва за започнем, когато армията влезе в бой. На вестителите, които носят съобщението за бързо връщане на армията, ще е нужен месец за доставят новата заповед. Отслабената армия ще се връща поне три месеца. За тези четери месеца ние ще може добре да се подготвим да я посрещем. По брой ние няма да бъдем по-малко отколкото войни в армията. Освен това заловените роби ще се присъединят към нас, когато разберат за какво става дума.

- Добре – отговорил Кратий – в мислите си ти можеш да разоръжиш стражите и да победиш армията, но какво след това ще правят робите, и какво ще стане с владетеля, стражите и войниците?

 - Затова съм мислил по-малко. Засега ми идва на ум следното: всички, които са били роби повече няма да бъдат роби, а тези които не са били роби ще станат роби – не съвсем уверено отвърнал Нард.

- А жреците. Към робите или към свободните хора ще причислиш?

 - За жреците също не съм мислил. Но мога да кажа, че ще ги оставим такива, каквито са и сега. Тях ги слушат и робите и владетелите. Макар, че понякого е трудно да разбереш какво говорят, но мисля че те са безвредни. Нека разказват за боговете, а ние със своя живот сами ще се оправим.

- Така е добре – отговорил жреца, и се престорил, че много му се спи.

        Но Кратий цяла нощ не спал и размишлявал. „Разбира се – мислил той -  най-лесно е да съобщя за заговора и да заловят  Нард като главен вдъхновител и ръководител. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще мислят за своето освобождаване. Ще се появят нови водачи и нови планове. И главната опасност за държавата винаги ще присъства вътре в нея”.

          Пред Кратий стояла задача да разработи план за заробването на целия свят. Той разбирал, че само с физическо насилие няма да стане. Нужно е психологично въздействие върху всеки човек, върху цели народи. Трябва да се трансформират хорските мисли, да се внуши на всеки, че робството е висше благо. Трябва да се пусне саморазвитието на програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията, но най-главното – в адекватното възприемане на реалността.

          Мисълта на Кратий започва да работи все по-бързо и той престава да чувства тежките вериги по ръцете и краката. И тогава като светкавица, възниква програма. Още не напълно оформена и не съвсем ясна, но вече с ясни черти, която поразяват със своята мащабност. Критий се почуства като едновластен управител на света.

 Жрецът лежал на нара, окован от веригите и се възхищавал от себе си. „Утре сутринта, когато робите тръгнат на работа, ще подам условния знак, и началникът на стражата ще ме изведе от строя  и ще ми снеме веригите. Аз ще детайлизирам своята програма, ще произнеса някаколко думи и светът ще започне да се променя”.

 Невероятно!

„Всичко на всичко няколко думи и целият свят ще се подчини на мен и на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, която няма равна на себе си във Вселената – човешката мисъл. Тя ражда мисъл и се промена хода на историята”.  

          Положението е много подходящо. Робите подготвят въстание. То е рационално и може да доведе до положителен за тях промеждутъчен резултат. Но аз само с няколко думи ще заставя не само робите и тяхните потомци, но е владетелите, да бъдат и да останат роби завинаги”.

          Сутринта, по знак от Кратий, началникът на стражите махнал оковите. И на следващият ден на неговата наблюдателна площадка били поканени останалите пет жреци и фараона.

          Пред събралите се Кратий започнал своята реч : 

- Това, което вие ще чуете, не трябва да бъде записвано или преразказвано от никого. Около нас няма стена и моите думи няма да чуе никой освен вас. Аз измислих начин, който ще превърни всички хора на Земята, в роби на нашия фараон.

Подобно нещо е невъзможно да се направи с многочислена армия.

- Погледнете: доле под вас робите пренасят камъни. Пазят ги многобройни стражи. Колкото по-много са робите, толкова и по-добре за държавата – така ние мислихме до сега. Но колкото повече са робите, толково е по-голяма опасността от техен бунт и ние трябва да засилим охраната.

- Принудени сме да храним робите, защото в противен случай, те няма да могат да изпълняват своята тежка физическа работа. Но въпреки това те са лениви и склонни към бунт.

- Вижте  как бавно те работят и оялата се стража не ги подтиква да работят. Но те могат да работят много по-бързо и резултативно и без да има стража. Нещо повече. Може и самите стражи да превърнем в роби.

- Ето как това ще стане. Нека днес, преди края на работния ден, глашатаите обяват  указ на Фараона, в който да бъде казано : „От утре на всички роби се дарява пълна свобода. Работата продължава, но за всеки пренесен в града камък, свободния човек получава по една монета. Монетата може да се обмени за храна, дрехи, жилище, дворец в града и за самият град. От днес вие сте свободни хора”.

 Когато жреците осъзнали казаното от Кратий, един от тях, най-стария, казал :

 - Ти Кратий си демон. Замисленият от теб демонизъм ще покори всички народи по света.

- Нека аз да съм демон и нека хората за винаги да помнят за „Демона на Кратий”, като го наричат Демокрация.

 Указът на фараона бил почетен сутринта и робите били шашардисани, повечето не спали през нощта, обмисляйки новия щастлив живот.

Сутринта на следващия ден жреците и фараона отново се качили на площадката и това което видяли ги потресло. Хилядите бивши роби отнова пренасяли големите камани, но този път с радост и със желание. Обливайки се в пот те даже носели по два камака. Други които носели само по едни тичали за да се върнат по-бързо. Дори стражите започнали да пренасят камани. Хората смятайки се за свободни, се стремели да си осигурят желаните монети за да изградят своя нов живот.

Кратий няколко месеца наблюдавал ставащото и все повече се радвал на чудесното изпълнение на своя план.

Част от робите се обединили в групи, направили си дървени носила и ги претоварвали с камани, които едва мъкнали с носилата.

„Те още много приспособления ще измислят – си мислял той -   „Ето и вътрешни услуги се появиха: разносвачи на вода и храна”

Част от робите се хранили ходишком, за да не хабят време и се разплащали на носачите на храна с вече получените монети.

 «Скоро и лекари ще се появят, да помагат на ранените от носенето. Вече си избраха и регулировачи на движението.И  началници ще си изберат и съдии. Нека да си избират, те се смятат за свободни, макар че както по-рано продължават да мъкнат тежките камани.”

         Така ще продължават цял живот и ще завещаят своята „свобода” на потомците си. („Как появилась демократия. Демон Кратий. Притча”. Владимир Мегре –„cont.ws”, 23.06.2018 г.).◀

         Към основните принципи на демокрацията се отнасят : политическото равноправие на гражданите и тяхното право и задължение да участват в управлението на държавата и обществото; управление на държавата и обществото чрез гласуване; приемане на управленски решения чрез вишегласие; подчинение на обществото на приетите решения; изборност на основните органи на управление на държавата и обществото; предимство на изборните представителни и управляващи органи на държавата пред назначаваните; върховенство на законите. Казано на юридически език, волята на мнозинството се признава за източник на властта.

          В люлката на демокрацията – робовладелска Елада – през 5-и век пр.н.е., е върхът на атинската демокрация. Законодателната власт принадлежала на целия колектив от свободните граждани, редовно свикван на народно събрание. За подготовка на събранието се грижел Съветът на петстотинте, съставен от равен брой представители от десетте фила – административно-териториални единици на Атина. Членовете на съвета се избирали с жребий, както и многобройните членове на съдийските колегии и стотиците длъжностни лица за наблюдение на реда в града и на пристанището, на пазарите, в затворите и при ремонтиране на храмовете и пътищата. Само при избора за длъжности, свързани с материална отговорност, се изисквал имуществен ценз и кандидатите се избирали с гласуване, а не – чрез жребий. Демократичният подход предполагал от всеки атински гражданин определено равнище на общественото съзнание и достатъчна лична отговорност за поверените му задължения.

Особено поучително е отношението на атинската демокрация към своите ръководители. Колкото и охотно да са се издигали талантливите хора, толкова строго те са били наказвани за най-малкия неуспех. Клистен въвел остракизма (487 г. пр.н.е.) – гласуване в народното събрание за изгонване от страната за десет години на лица, смятани за опасни за държавата. Думата произлиза от остракон – парче или дъно от счупена керамика, което се използвало като бюлетина. От остракизма пострадали най-известните личности на Атина: Милтиад (спечелил битката срещу персите при Маратон), Темистокъл (спечелил битката срещу персите при Саламин), Кимон (стратег в битката при Саламин), Аристид (участник във всички важни битки в гръко-персийските войни, стратег в битката при Платея).

Какво е ръководило гражданите на Атина така да се отнасят към личности, които са доказали своите възможности и са допринесли твърде много за „Общото благо” на града -държава ? - страхът на гражданите, че популярните и доказали се личности набират такова силно влияние и обаяние в обществото, че може да ги превърне в авторитарни и тиранични владетели, което бил най-големия кошмар на атиняните.

Изглежда, че житейска логика в подобни разсъждения и предположения има, имайки предвид човешките слабости.

Перикъл, най-известния демократичен ръководител на Атина, въвел „жалба за противозаконие” (графе параноман), каквато можел да подаде всеки атински гражданин срещу дейността на отделни лица или държавни органи.

Доктрината на демокрацията е така наречената “теория на естественото право”. Същността на тази теория е в признаването за вечни и неизменни редица юридически норми, които в различните народи имат по-голямо или по-малко ограничено и деформирано разпространение. Естественото право от най-новата история, т.е. това, което произлиза от средните векове, беше, преди всичко, протест срещу съсловните привилегии, злоупотребите на деспотичното законодателство и другите “изкуствени” продукти на феодалното право и носеше ярко изразен класов, буржоазен характер. Идеолозите на третото съсловие изразяваха неговите интереси в някакви идеални, абстрактни норми прераснали по-късно в съвременното учение за демокрация: личността е самоцел, всички хора имат право да изказват устно или печатно своите мисли, всички хора имат еднакви избирателни права и др. Постепенно еволюцията на представата за демокрация доведе до пълно тържество на дребнобуржоазния личен егоизъм и до налагане на контрола на идеалните норми над реалните искания на народа.

Демокрацията е противоестествено явление – никъде в природата няма демокрация. По стандартите на висшия човешки разум, капитализмът не може да съди социализма – той може да воюва с него, но не може да го съди. Причината е проста – формално няма закон, който да стои над капитализма и социализма едновременно. Някой може да каже, че това е Бог, но тогава нещата излизат извън човешките възможности и отново стават неразрешими – срещу Бог и на неговото равнище, се изправя не-Бог. Тогава, къде е решението? Решението е в присъдата на историческия процес и е постижимо и възможно на онова равнище на човешкия разум, което може да постигне и проумее този процес от гледна точка на своето битие и в какво разбира разумът собственото си съществуване.

          Една от основните фигури във философията на политологията след Френската революция, Жан-Жак Русо, смята, че народното представителство не е приемливо, тъй като суверенът е неделим и неотчуждаем: суверенът като упражняване на общата воля може да се представлява само от себе си и следователно в момента, когато народът делегира свои права на представители, той вече не е свободен. Суверенният народ (или както Русо го нарича накратко – суверенът) не може да делегира на представители властта да градят закони вместо него. А закон може да бъде само този акт, който е одобрен от народа.

          Демокрацията не спира до пасивното участие на народа в управлението чрез избори, а естествено продължава  в активното и непосредствено участие в управлението, защото тогава демокрацията се превръща в своята истинска същност – в народовластие.

“Демокрацията в наши дни – това е социализъм –казваше Енгелс – Някаква друга демокрация може да съществува само в главите на теоретични ясновидци”.

Известо е мнението на Й. Сталин за демикрацията изказано преди 73 години: „Аз досега смятах, че демокрацията е власт на народа. Но ето „другаря” Рузвелт популярно ми разясни, че демокрацията е власт на американския народ” (http ://topwar.ru /96733-fenomen-putin.html-24.06.2016).

        Хитлер дойде на власт чрез демократични избори – ето до какво води резултата от зачитането на волята на мнозинството. Изводът е прозрачен – многи често мнението на мнозинството срещу евреите, ционизма и холокостта води до Хитлер . Следователно, мнението на мнозинството не трябва да се взема под внимание, ако то не съвпада с мнението на „световното” правителство.

       Тази идея е главното оръжие в САЩ в борбата срещу Тръмп – погледнете кого сте избрали, малоумници?! Ако така подхождате към изборите, утре и Хитлер ще ви пробутат. Ситуацията около Брексита във Великоритания е същата –глупавия народ гласува, без да разбира за какво гласува. В Холандия и Швеция подобен резултат от плабисцита решили с провеждането на второ допитване. (Исраел Шамир - „zavtra.ru”, 29.09.2018 г.).

          Не изостава и прекодирания български народ. През 2004 г. българо-турския политик Ахмед Доган заяви : „Народът не е дозрял за да се допитват до него потолкова опасни въпроси. Това е опасна игра на демокрация” (в. „Сега” – 28.01.2004 г.).

          Ето така живеем и днес – не играем опасните игри на демокрация!