Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2018 22:56 - ЗА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В РУСИЯ -2018 г.
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 25.03.2018 22:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

На 18 март 2018 г. в Руската федерация бяха проведени президентски избори. В изборната надпревара участваха 8 кандидати, сред които беше и действащия президент В.В.Путин. Предварителните прогнози изказвани от видни представители на руската властваща прослойка, системната опозиция, либералната опозиция и различните „видни” и не толкова личности и граждански организации, се сбъднаха – победи убедително действащия президент. Но истинските задкулисни причини, които действаха в реалния избирателен процес останаха зад предизборните дебати и преминаха в различните политологични анализи за резултатите от изборите.

            И в тях лъсна една неприятна истина – практически, почти всички участници в анализа демонстрираха своята професионална  неподготвеност по предмета на обсъждане, тяхната нерешителност да говорят за очевидни и доказани факти за положението в Русия, за преминалите три пълни президентски мандати на В. Пугин, за положителните и отрицателни резултати в неговата вътрешна и външна политика. Повечето изказали се или триумфираха за победата на Путин, или отричаха напълно самите избори, без да се ориентират в същността на понятията, които използват. Така например, триумфаторите обявиха, че Русия е най-демократичната държава на планетата, че такива прозрачни и неманипулирани избори светът не е виждал. Всеки, който се опитваше да каже нещо обратно на техните твърдения, веднага бяха зачислявани към кохортата на враговете на Русия. Така беше демонстрирано едно от типичните руски етнически характиристики наследени от близкото и далечно минало на държавата и етноса. Когато критиките или просто обсъжданията идваха от чужбина веднага избухваше притаеното и болезнено охранявано патриотично руско чувство : „кой си ти, че да ни учиш какво да правим с нашата собствена страна”. Разбира се, да учиш една държава как да живее, не е част от доброто политическо възпитание, но да забраняваш и пренебрегваш чуждото мнение само затова, че е чуждо, също не говори в полза на Русия, особено, ако процесите в нея имат отношение към световните процеси и проблеми.

              Това принуди пишештия тези редове да се осмели да вземе думата по руските президентски избори, съзнавайки всчики опасности и рискове на които се подлага.

              Избирането на В.В.Путин за четвърти президентски срок е вън от съмнение от където и да погледнеш избирателния процес, което означава крах на всички западни малоумщини осколо него. Но то повдига и много въпроси, които никога не са били задавани и върху които никой никога не е акцентирал.

              Фантастичният личен рейтинг на Путин след 18 години пребиваване във властта означава, че отделния руски човек вижда в него опредметяване на своето отношение, т.е. на своите задължения към обществото и държавата (верност към своята страна, патриотизъм, солидарност) и готовност да ги изпълнява. Несъмненото сплотяване на народа на руската държава около своя лидер  независимо и вън от принудата на обстоятелствата, добре се описва от  Поведенческата теория с известния анекдот :

            - Немецът има жена и любовница. Обича жена си.

         - Французинът име жена и любовница. Обича любовницата.

         - Евреинът има жена и любовница. Обича майка си.

         - Руснакът има жена и любовница. Обича Путин..

 

                        За старта на избирателния процес

              Искането за равен старт и равни възможности на кандидатите в рамките на избирателния процес е несъстоятелно, защото е невъзможно, особено в рамките на ограниченото тълкуване на самото понятие. Винаги в президентската надпревара участват хора, които са различни по способности, по пари и по влияние върху обществото. Когато един от тях е бил три пъти с пълен президентски мандат, това му дава автоматично стартов бонус между 20 и 30 % от гласовете. И трябва да си завършен дебил, идиот и малоумник за да нямаш този бонус. В.Путин не влиза в тази категории.  Неговите бонуси са много сериозни и са неоспорими.

              В.Путин стана президент, когато Русия беше увиснала над геополитическата бездна и имаше голяма вероятност да падне в нея. И той успя да я измъкне до ръба на бездната. До ръба, но я измъкна. И с много големи усилия не само я закрепи, но и предяви претенции тя да си възвърне полагащото й се място на световната арена, наследено от Съветския съюз.  Какви са оказаха непосредствените задачи пред него и пред неговите съподвижници ?

            1. Спиране на разпадането на Русия като държава.

            2. Военно спечелване на войната в Чечня.

            3. Всестранна инвентаризация на страната.

            4. Минимално подобряване на жизненото равнище на руските граждани.

            5. Гарантиране на националната сигурност по всички направления на външната и на вътрешната политика.

            6. Повдигане на разгроменото самочувствие на руснаците като велика нация и търсене на съвременна обединителна национална идея.◄

              През първия путиновски президентски мандат, тези проблеми бяха явно огласени и бяха положени немалки усилия за решаването им. Успех несъмнено имаше, въпреки че Путин беше подложен на много силен вътрешен и външен натиск, както субективен, така и по стечение на обстоятелствата. Само да си припомним началото на първия му президентски мандат :

         1. Поредица от тежки техногенни катастрофи, от които особено символична беше потъването на атомния подводен ракетоносец “Курск”.

            2. Зрелищни терористични актове в столицата Москва с много човешки жертви (случаят “Норд-Ост”)

            3. Юридически унижения в Западна Европа (Березовски, Гусински, задържането на двама агенти на КГБ в Катар по подозрение в убийството на Яндарбиев, случаят със Завгаев в Англия).

            4. Разширяването на НАТО (Прибалтийските страни, България и Румъния).

            5. Проблемите с Молдова (пропадналото споразумение за Приднестровието), с Украйна (спора за остров в Азовско море), с Грузия (падането на Шаварнадзе и ликвидирането на режима на Абашидзе в Аджария), проблемите с рускоезичното население в Прибалтийските страни.

            6. Войната в Ирак и появяването на американски военни бази в постсъветското пространство.

            7. Политическият сговор на руските олигарси и техните предпочитания към противниците на Путин (Березовски, Гусински, Ходорковски).

            8. Засилената критика от ляво, от съветски позиции (писмото на 23-та генерали и адмирали “Кто ответит за развал” от 21.02.2002 г.).◄

              По един или друг начин руският президент успя да се справи с повечето предизвикателства, къде успешно, къде – не толкова. Именно тези путински бонуси правят силно впечатление на   избирателите, особено на тези, които не помнят онези трагични дни.

                           За демокрацията като такава

        Когато авторитетни представители на Държавната Дума (Любов Яровая) заявяват с апломб, че главното отличително качество на демокрацията и участието в избори, изпитваш „нежно отвращение”. Къде го е учила и какво е чела госпожата не е известно, но казаното е  голяма глупост. Широко е известно класическото определение на демокрацията : властта произтича от народа и принадлежи на народа , т.е. суверен е народът. При монархията суверен е Бог, при олигархията – парите. Точно и ясно. И още нещо много важно – Суверенът и да иска, не може да се откаже от своя висш суверенитет ! Как мислите Бог да се откаже от своите суверенни права ?! Но практиката е показала, че и това е възможно. Тогава обаче няма демокрация.

        Ярък пример е България. В българската конституция (чл. 1(2)) е записано : „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се  осъществява непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция”. Излиза, че Суверенът се е отказал от своите права и ги е предоставил на някакви „представители и органи”. Нонсенс !!! България не е демакрация, България е проституция. В България народът няма суверени права.

        Същността на демокрацията е, че народа не само избира свои „представители”, но и непосредствено участва в процеса на вземане на решения и тяхното изпълнение, а не поверява тези свои суверенни права на някакви „представители и органи”.

                           За легитимността на изборите.

        Изборите не са абсолютна характеристика на демокрацията. Напротив, класическата демокрация отрича изборите по принцип. В така наречената „представителна демокрация” изборите не рашават нищо. Ако решаваха, те отдавна щяха да бъдат забранени. По съществуващите традиции, изборите се смятат за състояли се, ако са гласували над 50% от избирателите или от редуцирания брой избиратели. В някои държави, изборите се касират, ако са гласували под 50% от избирателите. В други държави гласуването е задължително, което автоматично решава донякъде проблема. Легитимността на самият избор се решава по същия начин – чрез просто мнозинство от гласувалите (което е много спорно).

        В Руската федерация процесът на протичане на изборите е решен със закон и, ако е в съответствия с този закон, проблем с легитимността не трябва да има.

                                             За законите

        Правистите обикновено говорят, че всяка демокрация се базира на законите, но това е тяхна илюзия. Всяка съществуваща човешка общност се базира на правила, които, когато се налагат и охраняват от държавата, се наричат закони. Следователно, не законите определят обществено-политическата и обществено-икономическата среда на общността, а е точно обратното.  И ако някои в Русия не харесват законите, по които се провеждат изборите, не трябва да винят законите, а обществено-политическата и обществено-икономическата среда, която генерира такива закони. Но този проблем не се обсъжда и по него не се говори. Това стана тъхомълком един от основни въпроси по протичането на изборния процес. Работата е там, че главният претендент за президентския пост се отказа от публичния дебат със своите конкуренти. Това е негово право, но когато претендента е действащия президент, разполагащ в момента с целия държавен ресурс, нещата в нравствената плоскост изглеждат по друг начин.Казано друго яче, такава постъпка в една самообявила се за демократична страна, е недопустимо. Следователно, вината пак опира до народа като суверен, т.е. той е признал съществуващата обществена реалност за приемлива.

         За предизборната платформа на кандидат-президента

        Отсъствието на президента от предизборните дебати лишава обществото от решаваща информация при вземането на избор  при самите избори. В ретроспектива няма възможност за комплексна оценка на изминатия период, както за успехите, така и за пораженията. А, имаше и едното, и другото. Ето само няколко примера :

                  1. Обществото не знае истината за такива мащабни техногенни катастрофи, като случилото се с подводницата „Куркс” или защо при теростичната атака в Москва (случат „Норд-ост”) жертви на терористите са на порядък по-малко от жертвите от използваното при атаката на специалните части  химическо бойно вещество ?

                  2.Защо не беше завършена както трябва провокираната от Грузия военна операция ?

                  3. Как се оценява сумарно външната руска политика към Украйна и защо беше използван като метод замразяването на вътрешноукрайнския конфликт ?

                4. Защо не се признава, че в Украйна се води гражданска война и защо продължава тайно да се подпомага фалираия режим на Порошенко ?

                  5. Свърши ли си работата Русия в Сирия и каква победа тя там постигна ?

                  6. Кой е виновен за руските поражения в спортната сфера ?

                7. Защо беше допуснато за втори път след управлението на Горбачов, Западът да се консолидира и Русия отново да попадне в ролята на „Империя на Злото”.

        Като единствен крупен външно-политически и геополитически успех се сочи присъединяването на Крим, и това е така, но какво покрива той във вътрешно политическата и социална сфера, за която много се говори и където също има несъмнени успехи. Каква е цената на кримския успех ?

              Още по-зле стоят руските успехи в перспектива.  Липсата на ясна и разбираема  предизборна програма не дава възможност да се разкрие каква държава се предполага да стане Русия към 2024 г. Подобен въпрос дори не се анонсира и по него не се говореше на изборните дебати, освен познатите пропагандистки клишета лишени от конкретно съдържание. Това, което може да се сглоби по откъслечни намеци и реално наблюдавани действия не вдъхва никакъв ентусиазъм. Някои личности особено приближени до президента откровенно говорят, че главната цел и главния извод от президентските избори е окончетелния демонтаж на СССР и на неговото наследство. Един от застъпницете на Путин на президентските избори – Владимир Сунгоркин – заяви : ,Тези избори бяха края на комунизма в Русия. Ние се излекувахме от тази болест”(„cont.ws” – 19.03.2018 Г.)

          Очертаващата се перспективата за егалитарен капитализъм в епохата на транснационалните компании не е решение на основното противоречие при изграждането на Новия световен ред – противоречието между англосаксонския Глобален проект  и руската държава заедно с руския народ (перспективния проблем е много добре обяснен в материала на Владимир Хомяков – „Путин победил. Что дальше ?” - „zavtra.ru” – 21.03.2018 г.).

 

                           За президентските срокове

          На завършилата президентска кампания никой не подигна въпроса за границата на президентскиите срокове допустими за еднин субект. А, напразно. Този проблем става най-важния за човешкото планетарно общество и за съдбата на Глобалния проект. Затова заслужава да се изкажат някои предварителни бележки по съществото на проблема.

          На 17 март т.г. Всекитайското събрание на народните представители – висшия законодателен орган на Китайската народна република (КНР) – преизбра Си Цзинпин за председател на КНР.Малко по-рано, съгласно решение на ЦК на Китайската комунистическа партия, бяха одобрени промените в конституцията, с които се премахвахат ограниченията, че председателя и зам.председателя на КНР могат да заемат длъжностите не повече от два последователни срока. С това беше даден стара за неограничено пребиваване на една личност на върховния пост в КНР.

      Президентът на САЩ беше възхитен и пожела, някога и САЩ да последват китайския опит. Даже в ЕС вече има прецедент – канцлерът на Германия Ангела Меркел встъпи в четвъртия си последователен мандат. Потенциалните трудности, свързани с внедряването в световната политика на този „антидемократичен” принцип, е трудно да си предтавим и още е по-трудно да предвидим последиците. Факт е, че нуждата от нови лидери във водещите държави по  света се оказва необходимост на историческия процес и край на сегашната искуствено наложена глобализация. Идва нова системна криза на глобалния капитализъм и връщането към идеите на Платон и Аристотел е неизбежно.На Духа на историята и на всички граждани омръзнаха безликите псевдополитици, напълно управляеми чрез „финансови потоци” и користни собственически интереси от конспиративни структури, на които не им пука за бъдещето на човечеството.         

image


Властта -  на подбраните знаещи елити, реалната политика – на войните, останалото – на гражданите. Дошло е времето на вождовете ! (Время вождей –Сергей Щукин–„zavtra.ru”, 20.03.2018 г.).

      Този проблем също стои като важен извод от избирането на В.В. Путин за президент на Руската федерация.

 

          Пред руската държава и пред нейния президент предстоят трудни дни и месеци. Ще има фундаментални решения засягащи милиони хора заедно с опасностите и рисковете от сериозни последици. Би било добре ако всичко това беше очертано поне в общи черти преди президентсите избори. Но каквото станало – станало.

              Ние, българите, желаем успех на родствения руски народ и превъзмогване на големите и опасни пречки и предизвикателства съпътстващи неговата трудна историческа съдба.

                И нека реченото да бъде сторено !




   




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951165
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031