Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2016 12:42 - ЩО Е ТО „ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР”
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3771 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Напоследък, във връзка с предстоящите президентски избори, в общественото пространство шевства агресивно и натрапчиво понатието „цивилизационен избор”, чрез което се мъчат да внушат на хората, да предпочетат за президентското място човек, който ще запази направения цивилизационнен избор от българите през 1989-1990 година.

            По начало такава постановка е чиста манипулация и подвеждане на електората чрез боравене с твърде размити и твърде неясни послания, които всеки може и интерпретира както си иска. Това е добре известна и добре усвоена практика от Теорията на конспирацията, когато е нужно да се омаят и привлекат към дадена теза или кандидат огромен брой хора. Практиката има  възприето и утвърдено название, което се нарича  „информационен вирус”, защото за кратко време може да добие размера на пандемия (масово и бързо разпространение на епидемия). Още древните учители по мъдрост – софистите, достатъчно убедително са доказали, че разсъждавайки логично, човек може да бъде убеден в каквото и да е. Средновековните езуити също са предупреждавали, че истината може да те отведе където си поиска.

            Колкото по-всеобхватен става социалния и политическия хаос в едно общество, толкова по-лицемерна става властта, и толкова по възвишена и нравствена нейната реторика. В историята са известни цели епохи, в които под поетичните цветя и риторичен външен блясък са се продавали и предавали цели народи. (М.Н.Филатов – Нацистские мифы вчера и сегодня – Из-во „Казахстан”. Алма-Ата, 1979. Стр.35-36).

            За да се ориентираме в проблема, трябва да се прехвърлим върху базата на научния подход, който оперира не само с факти и предположения, но главно – със закономерности т.е. като изоставим идеологическите, ментални и религиозни предразсъдъци и първобитни емоции, и изследваме безпристрасно и всестранно същността на проблема. „Фактът – казваше Хегел – е труп, оставил след себе си тенденцията”.

            Да започнем по ред.

            Пред нас стои словосъчетанието „цивилизационен избор”, който се състои от две думи, от две понятия : „избор” и „цивилизационен”

            „Избор” може да се разглежда като отглаголно съществително, от глагола „избирам” и означава действие, при което се отдава предпочитания на една от няколко възможности. Когато казвам „аз избрах”, това означава, че съм разгледал и преценил няколко възможности и според мои лични критерии съм предпочел една от възможностите. За разглеждания случай става дума за предпочитание от няколко цивилизации. Но не е само това. Главното е критерият или критериите от които се ръководя при избора. Нещата стават още по-сложни, когато имаме работа не с критериите на една личност, а с критериите на множество личности, на нация, на народ. Това ни довежда до формата на избора (как се извършва избора), но този въпрос ще обсъждаме по-нататък.

            Сега ще съсредоточим вниманието върху предмета на избора.

            „Цивилизационен” е прилагателно от съществителното „цивилизация”. Сладователно, трябва да дефинираме какво се разбира под термина „цивилизация”.

            Още в началото ще кажем, че общопризната формулировка на понятието цивилизация няма ! Най-популарно е обяснил тази трудност Кенет Кларк : „Какво е цивилизацията ? Не знам. Не мога да й дам абстрактно определение. Но мисля, че мога да позная цивилизацията, когато я видя...Това, което мога да кажа е, че цивилизацията е нещо повече от енергия, воля и творчество – да речем, съвсем накратко, чувството на устойчивост. Варварите не са чувствали потребност да гледат по-нататък от следващия март или от следващото пътуване, или следващата битка. И по тази причина не им  идвало на ум да строят каменни къщи или да пишат книги” (Кенет Кларк – Цивилизацията. Из-во „Български художник”. София, 1977 г. Стр. 21, 37).

            Казаното ни дава право да се спрем накратко на научната интерпретация на термина „цивилизация”, каквато днес се използва. Изложението е по материала на В. И. Толстых -Новая философская энциклопедия: В 4 тт. М.: Мысль. 2001.

           Като понятие „цивилизацията” е известно от епохата на античността, като историческа форма и ред противоположни на варварството. Като самостоятелен тирмин съотнесен с понятието „култура” е в научна употреба от ХVІІІ век.

Понятието означава не само качествена характеристика на обществото, но и особен подход за измерване на историческия процес на възникване и развитие на човечеството. Това е разликата спрямо формационния подход на разделяне на развитието по социално-икономически формации. Наименованието «цивилизация» дава възможност да се фиксира социалното начало на еволюцията на човешкия вид, неговото излизане от първобитното състояние, динамиката на промените на общественото разделяне на труда, промените в информационната инфраструктура, доминиращата форма на социални връзки и на социална организация в рамките на планетарното общество. От такава гледна точка на пределно широкото разбиране на феномена «цивилизация», може да бъдат обобщени три исторически вида на цивилизационно форматиране : земеделска (аграрна), индустриална (техногенна) и информационна (постиндустриална). Но е възможно и по-детайлно подразделяне : неолитна, ранноробовладелска, антична, раннофеодална, къснофеодална (прединдустриална), индустриална и слединдустриална (според Ю.В.Яковцев).        

          При вземане предвид на културния  показател (според А.Дж.Тойнби), цивилизацията е равнището на достигнатата културна самоидентификация на съвкупността, т.е. това е определен тип човешки общности предизвикващи асоциации в областта на религията, архитектурата, живописта, нравите и обичаите (Тойнби А. Дж. Цивилизация перед судом истории. М., 1996, с. 133).

            В противоположност на такъв подход, цивилизацията може да се смята за израждане и прераждане на културата. Именно умирането и смъртта на културата ражда възникването и тържеството на цивилизацията, която заменя творческото безплодие и закостенялото развитие (Шпенглер). Културата ражда, създава, твори в «дълбочина», докато цивилизацията разрушава, убива и се разпространява «нашироко». Такъв подход определа девет «плодоносни» и «мощни» култури : египетска, индийска, вавилонска, китайска, гръко-римска, византийско-арабска (магическа), западноевропейска (фаустовска), култура на майте.

         Обединявайки двата подхода, може да различим два акцента на понятието цивилизация :

          1.Стадий на преминаването на човека от животинското съществуване към човешките форми на живот, определяни от технологичното освояване на природата и усъвъръшенстване на начините на регулиране на социалните отношения (нарича се вертикален и хоризонтален човешки прогрес).

          2.Устойчива и стабилна социокултурна общност на хора и страни (историчски възникнали типове на обществено устройство), запазващи своето своеобразие и цялостност в големи интервали от историческото време въпреки промяната на външните условия.

           Както забелязваме, въпросът за формалното дефиниране на термина «цивилизация» остава открит и само актуализира търсенето на нови пътища за цивилизацонно развитие.Изглежда, основната трудност си остава възприемането на понятието интуитивно и субективно.

            Тогава като какво трябва да третираме словосъчетанито „цивилизационен избор” ?

            От обшествена гледна точка, от гледна точка на неговата роля в общественото пространство, това словосъчетание може да се оприличи по предназначение на социокултурен вирус. Подробности по въпроса се намират в една от моите последни книги – „Световната конспирация”, издание от 2014 г.     

            Да обобщим накратко.

Цивилизацията е епоха на прогреса на човешкото общество, следваща след дивачеството и варварството на първобитния обществен строй ИЛИ равнище на развитието на материалната и духовна култура на обществената формация. Казано на битов език, субцивилизацията е начин на живот и в такъв смисъл се използва най-често.

            Човекът като вид стои на върха на еволюционната верига в смисъл, че неговият разум го прави най-приспособен към условията на околната среда и следователно, има най-голяма вероятност за оцеляване. Възникването на разумния живот (човека) не е края на еволюционния процес. В човешката еволюция се отбелязват две важни преломни точки с далеч отвиващи последици.

            Едната е формирането на човека като вид чрез отделянето му от животинския свят. От този момент започва съзнателното взаимодействие и усвояване на природни ресурси и съзнателните отношения вътре във вида. От първия истински разумен човек ни отделят някакви си 100 000 години.

            Втората преломна точка е възникването на първите структурирани човешки общности наречени цивилизации. От тази точка ни отделят 7-8000 години (за сега се смята, че първа е шумерската цивилизация). В тази точка става нещо много важно – превръщането на индивидуалния разум в обществен (цивилизационен). От тук нататък борбата за оцеляване на човека като вид се води не на индивидуално, а на обществено равнище. Следователно, в планетарния природен баланс участват не отделни човешки индивиди, а човешкото общество. Историята на борбата за оцеляване на човешкия вид е история на човешкото общество. Тази история доказва, че поединично, самостоятелно оцеляване, оцеляване на отделния човек като планетарен вид, е невъзможно.

            Главното оръжие в борбата на човешкото общество за оцеляване е развитието на производителните сили (за добиване и преработване на ресурси) и на производствените отношения (за разпределението на ресурси) като част от общественото производство. В такъв и само в такъв смисъл борбата на човешкото общество за оцеляване става политически въпрос, т.е. въпрос за типа социално-икономическа организация на обществото. Това ни довежда до определениетои на Ф.Енгелс, което е модифицирано и  модерно редактирано определение на Аристотел : „Цивилизацията е степен на общественото развитие, при която разделението на труда и произтичащите от това размяна на стоки и услуги достигат пълен разцвет и извършват преврат в предишното общество” (Ф.Енгелс – виж К.Маркс, Ф.Енгелс – Избрани произведения, том 2, стр. 305-306).

           Най-големият и възторжен адепт на новия български цивилизационен избор е все още президентът на България Росен Плевнелиев и неговите „европейски ценности”.По своето мисловно излъчване той е типичен средновековен мистик, заблуден във варварската си теология и ограничен в начините си на мислене. Около него се тълпят шайка дивашки шамани, обсебени от въображаеми духове и призраци.

          Българският избор, по своята същност и последици, противоречи на всички изброени форм на цивилизация и е просто опит за насилствена смяна на цивилизационния код. Ако възприемем това определение за парактеристика но историческия процес от 90-те години на ХХ-я век, трябва да приемем, че преди тях сме били варвари, а след тях сме се цивилизовали.. Впрочем, част от българите мислят и се държат точно така.

            Новият български цивилизационен избор е, в най-добрия случай, съмнителен и провинциален геостратегически опит за търсене и намиране на съчувстващи партньори за въображаемата голямата планетарна шахматна игра на Глобализма. Проблемността на този избор е в нарушаването на основополагащи принципи на геополитиката и пренебрегване на исторически цивилизационни уроци относно новите ни приятели, оказващи се наши национални врагове от повече от 800 години. Държава, която няма нито един враг, няма и нито един приятел !

            В същност, новият български цивилизационен избор е нескопосен опит да се наложи върху геостратегическо маневриране матрицата на Глобалния Западен проект и тази операция е маскирана зад благовидната тога на нищо незначещия абстрактен термин „цивилизационен избор”. Това е много стар прийьом на творците  на историята – скриване на истинските мотиви за промените  зад абстрактни лозунги, т.е. доминация на абстрактните понятия над реалните потребности на обществото. Например, сравнете абстрактите лозунги на Великата франска революция и конкретиката на лозунгите на Великата октомрийска революция в Русия : „Свобода, Братство, Равенство!” – от едната страна и „Цялата власт на съветите ! Земята на тези, които я обработват ! Мир на бордеите,  война на дворците !Който не работи, не трябва да яде!” Не е нужно да се прави философски анализ на френските лозунги. Достатъчно е да припомня анекдот от времето на социализма : „Как ще делим – по братски или по равно

          Но кои са тези европейски ценности, които българите трябва да усвоят при своя „нов цивилизационен избори” към което ни приканваше „незабравимия” Иван Костов ? Да видим някои от тях :

            Очевидно, на първо място, това е създаването на Гражданско общество с което се замества народът (според Иван Костов), т.н. няма народ, има гражданско общество.. Но какво е това гражданско общество ? Някой досега казал ли ви е ?

Ето какво : „Завършената политическа държава е по своята същност родов живот на човека, в противоположност на неговия материален живот. Всички предпоставки на този егоистичен живот продължават да съществуват извън държавната сфера, в гражданското общество, но като свойства на гражданското общество. Там, където политическата държава е достигнала своята наистина развита форма, човек не само в мислите си, в съзнанието си, но и в действителността води двоен живот, небесен и земен, живот в политическата общност, в която той се проявява като обществено същество, и в живото в гражданското общество, в което той действа като частно лице, разглежда другите хора като средство, свежда самият себе си до ролята на средство и става играчка на чужди сили” (К.Маркс – По еврейския въпрос – Съчинения, том І. Из-во на БКП, София, 1957 г. Стр. 376).

            От изложената гледна точка, вайкането на Иван Костов става напълно разбираемо.

            На второ място, трябва да добавим такива качества като солидарност и толерантност. Но тези качества не са иманентни за западната култура. Това са качества на победената и разрушена от Втората световна война Западна Европа, чрез които с награбените кървави пари от САЩ и „Плана Маршал”, започна обединяването на Западна Европа като антипод на социалистическата Източна Европа.

            Ако има накакви модерни, днешни европейски ценности, които се предлагат, това са : личния егоизъм и стремежа към лично богатство,чувството за доминация над чуждоземеца, разпасаната полова култура  и джендърното законодателство, маймунските забавления (пропагандата :  „Забавлявай се, забавлявай се !), заменянето на  знанията с компетентността и др. подобни.

            Ако си спомним за големия приятел на България Уйнстън Чърчил, трябва да спрем да пием боза и да си обезмирисим клозетите.

            Може да споменем и други  съмнители „ценности”(в смисъл дали са ценности – виж предложенията на хирурга Чирков , но това ще ни отнеме много време ). Затова съм приготвил популярен пример с най-често използваната днес  „западна ценност” - толерантността

            В 1939 в США беше издаден романът на Агата Криси «Десет малки негърчета». Но тъмнокожото американско население се развълнувало, тъй като се оказало оскърбено от заглавието. Затова следващите тиражи на книгата се печатаха със заглавие «Десет малки индианчета». Но и това заглавие оскърбявало, този път коренното население на Америка и заглавието в новите тиражи става «Десет войничета». Не е известно кои от американските военноначалници са се оказали възмутени, но от началото на 21-я век знаменитият  роман на Агата Кристи се нарича «И никой не остана»   .(«km.ru» - 5.09.2016 г.).

        В ранноте години на българския преход будалкаха народа с лозунга „Тоталитаризъм или демокрация !”. Няма по-лъжливо, по-идиотско и по лицемерно послание. Демокрацията е сред най-тоталитарните форми на властта. При нея 51% от населението налага своята воля, своя начин на живот, своята култура, своето изкуство, своето виждане за света над останалите 49%, без избощо да се интересува от тяхното мнение!

            Какво следва от това ?

            1.Никога не вярвайте на философските послания на политиците – те са за академични дискусии и различните кръгли маси.

           2.Когато се появят, се стремете да ги сведете до своето ежедневие : свобода! -  от какво и за какво ?; Ред и спокойствие! -  за кого и как ?; Национални интереси! -  кои са тези национални интереси, за които става дума ? И т.н. Впрочем, някой казал ли ви е кои са националните интереси на България. Някой изброил ли ги е ?!◄

            Разбираемо е, че такъв подход изисква не само знания, но и интензивна мозъчна работа, напрегнат интелектуален труд. Няма как, трябва да го правите, ако искате да оцелеете вие и вашите деца, ако искате да имате бъдеще. Светът около нас става все по-сложен и верните отговори може да се появят едва тогава, когато няма да ви трябват. Затова винаги бъдете  нащрек. Такава е реалността, в която днес живеем.

           Малка и незначителна част от българския народ, някъде 7-8% от населението, след като постулира „новия цивилизационен избор” без да пита самия народ, започна упорита и постоянно нарастваща борба за промяна на цивилизационния код на българина. Това беше началният етап за затвърдяване на избора. В какво се изразяваше този етап :

          1. В началото под маската на антекомунизма се разправиха с материалните достижения на социалистическа България:

            1.1.Премахване на социалистическите социални придобивки – безплатно лечение и образование, евтин транспорт, платени отпуски за отглеждане на деца, евтино летуване, осигуряване на детски заведения, евтини детски кухни, и др.

            1.2. Премахване на социалистическото материално наследство – главно паметници и паметни плочи, преименоване на улици, училища и на населени места.

            1.3.Безразсъдно отричане на всякакви достижения от социалистическия период – в културата, изкуството, спорта.

            2. Заедно с изброеното се засили и натискът за насаждане на външни заемки на мястото на наследени от историята български оригинали :

          2.1.Започна пропагандирането на чужди празници като Хелоуин и Джулай морниг, прануване на католически празници и навици.

            2.2. Направи се опит за ликвидиране на Българската православна църква.

            2.3.Заговори се за евентуална смяна на българската азбука.

            2.4.Българският език се напълни с неразбираеми чужди (главно – английски) думи.

            2.5.Започна отричане на славянския дух на българския етнос.

            2.6.Българската академия на науките беше разгромена.

            2.7.Масово разцъфтя отвратителна и измислена русофобия и беше отречено славянофилството.

         2.8.Постави се началото на пълното пренаписване на българскита история.◄

             Какво излиза ?

            Западът ни мрази защото сме славяни, православни, членували сме в Ордена на справедливите  и сме русофили – мрази ни още от нашия Първи цивилизационен избор.

            Тогава, какво правим при тях ?

            Няколко допълнителни думи за „избора”.

            Вече посочихме, че Избор е възможен и има смисъл, когато са предварително налице няколко варианта и когато от тях може да бъде осъществено предпочитание.Не си спомням да е имало варианти и те да са били обсъждани. Чисто и просто беше извършена контрареволюция без никакви варианти и обсъждания и с нея беше даден старт на етапа на прехода (първите, така наречени „свободни избори” за Велико Народно събрание, бяха спечелини убедително от БСП – нещо нечувано и невиждано в постсоциалистическите страни, в това число и в СССР-Русия). И още нещо трябва да припомня и особено и дебело да подчертая : изборите не решават нищо. Ако решаваха, властимащите щяха да ги забранят. В Елада – родината на демокрацията – избори като такива е нямало. Определянето на управляващи е ставало чрез жребий. Персонално са избирани хора само за специфични длъжности изискваши много знание и жизнен опит.

            Може да се смята за факт, че българския етап приключва с явна победа на новия „цивилизационен избор”.Има само едно изключение – етапът разкри и истинските мотиви за цивилизационния избор – неразривното смесване на цивилизационните показатели на избора с обществено-икономическите и обществено-политически компоненти на истинския реставрационен социален преход. Това смесване позволява да се води по-ефикасна борба в услуга на така наречения Глобален проект, известен с не съвсем точният термин  „ Край на историята”. По такъв начин промяната на цивилизационния код подготвя българския етнос за живот в условията на Глобалния проект, където му е приготвена съдбата на изчезващ етнос. За тези, които се съмняват, ще напомня в каква агресивна, чужда и връждебна цивилизационна среда бяхме вкарани.

             Всичко започва от Ренесанса и от класическата немска философия.Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) интерпретира световната история, като диалектика на народни будители Но Хегел диференцира народите, на носители на историческия прогрес и на народи непритежаващи  собствени  държави или загубили държавността си за продължително време, които нарича"народи без история". Тези народи без история са предопределени да бъдат покорени и в последствие асимилирани. Възможност за самоопределение Хегел не им признава. Към "народите без история" Хегел причислява всички поробени народи от Югоизточна Европа, които по онова време са били в пределите на Османската империя и Австро-Унгария. Българи, сърби и албанци Хегел нарича  "деградирали варварски остатъци", "Преходни създания, между европейски и азиатски душѝ". Славянските нации" Хегел характеризира като общества от орачи на ниви. 

            Българите сами са се охарактеризирали в своите народни песни, събрани неотдавна от един французин и публикувани в Париж. Голямо място в тези песни заемат пожарите. Гори къщата, изгаря младата жена, защото мъжът й предпочита да спаси вместо нея черната си кобила. В друга песен млада жена спасява украшенията си и оставя да изгори в огъня малкото си детенце. Ако по някакво изключение се извършва някаква благородна, смела постъпка, тя всеки път се извършва от турчин. При кой народ по света Вие ще срещнете такава свинщина?” (Откъс от писмо на Фридрих Енгелс до Едуард Бернщайн от 22-25 февруари 1882 година, посветен на Русия и освобождението на България).

           За тази Велико­британия, за която днешните български европоиди тръбят, че винаги е защищавала  България, всъщност винаги ни е наричала „ди­вашко племе”, което не заслужа­ва въобще да получава разшире­ние на юг от Балкана. Пише го в английската книга „Българите такива каквито са”. Издадена в Лондон през 1885 г.Ето цитат : „Българите са вар­вари, дивашки племена, които са дошли в територии, които се владеят от великите гърци, тъй като Гърция дава цивилизация­та на целия свят и това, което се нарича Източна Румелия, всъщност принадлежи на Гър­ция, казват англичаните.

           В тази книга пише още също така, че българите са едно дивашко пле­ме, което е правило какви ли не зулуми и диващини на Балкани­те, докато дошли турците, кои­то въвели ред и хармония сред населението по тези земи. Ред и хармония са въвели турците! Турците са били една пре­красна цивилизована раса”.(Волен Сидеров – в. „Атака”, 11.09.2015).

            Ако се върнем към по-новите времена, трябва да започнем с големия „приятел” на България и българите Уйнстън Чърчил :”В продължение на моята политическа кариера тоя беден народ (българите) от трудолюбиви и честни селяни се възглавява от чужда на националните му интереси династия и се ръководи от корумпирана и подкупна интелигенция” (цитира се по в. „Сега” от 1.07.2002 г.).

            А сега, нещо от ХХІ-я век :

            Австрийския журналист Хералд Кнаус – „България е страна, която не оставя никакви следи в европейската история”.

            Фердинандо Импозимато, италиански съдия – „Дивашки и пладнишки балкански убийци”.

            Антонио Ферара, италиански журналист : „Раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора” (цитатите са от моята книга „Световната конспирация”, Из-во „Пропелер”, София, 2014г.).

            Няма да цитирам какво говорят за нас нашите съседи и какво извършиха на нашия национален празник (22.09.2016 г.) любимите ни братя по кръв и история, съвремените македонци, за които сме проляли океан от кръв и сълзи.

            Изглежда, западняцитге имат цивилизационен комплекс от българите още от времето на „Булгаришен райх” на великия български хан Крум, преди 1300 години, когато българската държава беше третата европейска империя, разпростряна на 630 000 кмІ.

            Не България трябва да върви към Европа, а Европа трябва да се върне към корените си, които са тук, по нашите земи, в гробовете на нашите деди. Моралните и материални дългове на Европа към България са неизчислими !

           Казано в заключение, няма никакъв „цивилизационен избор”. Има принудително вкарване на България в клещите на една отвратителна  планетарна система, остатък от варварската епоха на късното Средновековие и покръстен от евроатлантическата теология на колониализма с  терминирането на различни  субцивилизации, с отглеждане на Новия човек на глобалната бъдеща цивилизация, завършваща човешката деградация до връщане на хората в пещерите.

            Истинските цели на Глобализма към България са либералните ценности, т.е. „ценостите” на либралния глобален капитализъм. Затова и днешните български „умни, красиви, креативни и успели” антикомунисти и русофили се крият и лъжат българите с идеологията на либерализма.

            Но какво иска глобалния либерализъм от България ?

            Иска само едно – зачистване на територията „България” от всички остатъци на българската история и на българският дух. По най-простите сметки, за обслужване на тази територия в услуга на Глобализма са нужни не повече от един милион българи. Питате какво ще стане с останалите  пет шест милиона ? Ами ще изчезнат, ще измрат, ще бъдат терминирани. За тази цел има измислени много подходящи и ефикасни технологии.(по тези въпроси виж допълнително материала на Михаил Делягин в„zavtra.ru”-2.10.2016 г.).

          Целокупният български народ още не е осъзнал в пълен обем до какви поразии, ужаси, разрушения, страдания и дивотии доведе странати ни и бъдещето й, нейният „нов цивилизационен избор” – конкретните факти са плашещи - 2% от хората в България да държат 80% от парите ни. Не е разбрал какви са причините и кои са изпълнителите – макар те да са пред очите на всички. Колко струва само непостижимото и невиждано в планетарен мащаб морално  и нравствено падение на днешната власт по казуса „Ирина Бокова – Сталинка Георгиева”.

            В България няма демокрация, няма олигархия, няма авторитаризъм, има какокрация. Терминът „какокрация” е гръцки и произлиза от думата „какос”, която значи „лошо”. С други думи какокрацията е власт на идиотите. По -политкоректно е „власт на лошите”, но защо се използва в битов смисъл, ще обясня популярно.

            В съдебните дела съществува призумцията за вменяемост. Според нея участващите страни се признават за вменяеми докато за някои от тях тази вменяемост не е опровергана от съдебно-психиатрична експертиза. В политиката призумцията за вменяемост се предполага приложима към всички политически играчи, защото в противен случай не е смислен никакъв политически процес – от невменяеми може да се очаква какво ли не.

            В качеството си на несъстоятелна, старееща държава, в качеството си на незначителна и пропадаща държава, България сега се мъчи да продава последното, което й е останало – нейното геостратегическо положение заедно с новия й антикомунизъм и русофобия. Българските новополитици се надяват, че тези стоки ще са достатъчни, за да им осигурят нормален живот в глобалния свят, без да се интерисуват как ще преживява мнозинството българи. Тези новополитици се надяват на успех, защото са убедени, че тяхната политика напълно съвпада със западните цели към България. Точно тук е тяхната огромна поведенческа грешка – те са незнаещи и тотално обсебени от своя исторически комплекс – тяхното пълно бездействие по време на Студената война, липсата на всякакви заслуги за победата на българската контрареволюция. Те получиха всичко даром, защото са без история, без идеали, без герои и мъченици и без проект за историческа перспектива. Техните фобии не са плод на осъзната вътрешна потребност, разсъдъчна дейност или научна ,убеденост. Те са неуки, елементарни и жалки – от гледна точка на битието те просто са невменяеми.

          Преди дни си отиде един от последните титани в политиката на ХХ-я век, бившият президент на Израел Шимон Перес. И какво остана ? „Мама” Меркел, полунегърът Барак Обама и недоразумението от Франция, заедно с бандата мушмуроци от Брюксел и Цецка от Плевен в България. Както казва българинът : „Боже, Боже ! Аз ли криво ти се молих или ти криво ме разбра?!”

           По този въпрос съм умерен песимист и дано бъдещето ме опровергае. Завършвам с цитат от автор, който никой не може да обвини в русофилия или в комунизъм : „Ревизия на българската геополитическа ориентация не се предвижда освен при драматична дестабилизация на световната конюнктура. Преориентацията е възможна само в ядрен облак. Сиреч невъзможна. Каква им е тогава Хекуба на русофобите, защо този трепет и защо този Путин? Има само един отговор. Русофобията е идентификационен репер. Без Путин българската десница е немислима. Без Путин десните са нищо. Нула.

           А с него са всичко.

          С него са  ловци на покемони (Николай Михайлов – Произход на видовете в периферията на континента-„Поглед инфо” – 20.09.2016 г.).

            „Напрежението, драматичната колизия между европейска България и Европа на Запада е дълбоко цивилизационно.Сега, то изглежда може да се снеме само с цената на българското смирение” (Ангел Кондов – в. „Континент”, 8.03.1996 г.)

            Точно затова аз не изключвам, че ако (не дай Боже !), на българите отново се наложи с цената на всичко да защищават своята Родина, своите семейни огнища, своята вяра в по-доброто бъдеще, на фронтовата линия ще останат най-вече днешните „мракобеси, комунисти, сталинисти, русофили, православни” и други подобни, докато почти всички „креативни, умни, красиви и успели”  първи ще наденат чалмите или ще се покаят и ще станат дълбоко вярващи католици.

            Къде е тук важното ?

            В замълчаван и игнориран принцип на социалното управление, защото е много неудобен за управляващите. Той е : решаването на всеки проблем е извън областта , в която е възникнал. Решението винаги е в по-широкия контекст в който е включена проблемната зона.

            Следователно, окончателното решаване на проблема не може да стане със самостоятелното решаване на самият проблем. Казано простичко : не можите да премахните русофобията и славянофобията, като избиете русофобите и славянофобите. Трябва нещо друго !

            Но все пак искам да завърша на оптимистична нота. На 3 октомври се отбелязва в ГФР празника на германското единство. В Дрезден имаше голям митинг на който присъстваха германския президент Йоахим Гаук, председателя на Конституционния съд Андреас Воскуле, председателя на Централния германски еврейски съвет Йозеф Шустер. Присъстващите носеха голям лозунг и скандираха гръмко : „Меркел в Сибир ! Путин в Берлин !”

            Мисля, че това има пряка връзка с отговора на въпроса „Що е то цивилизационен избор?”

            Наистина звучи оптимистично !




Гласувай:
14



1. zaw12929 - Ако има модерни, днешни ...
06.10.2016 18:17
Ако има модерни, днешни европейски ценности, които се предлагат, това са : личния егоизъм и стремежа към лично богатство,чувството за доминация над чуждоземеца, разпасаната полова култура и джендърното законодателство, маймунските забавления (пропагандата : „Забавлявай се, забавлявай се !), заменянето на знанията с компетентността и др. подобни.

Ако си спомним за големия приятел на България Уйнстън Чърчил, трябва да спрем да пием боза и да си обезмирисим клозетите.

Може да споменем и други съмнители „ценности”(в смисъл дали са ценности – виж предложенията на хирурга Чирков , но това ще ни отнеме много време ). Затова съм приготвил популярен пример с най-често използваната днес „западна ценност” - толерантността

В 1939 в США беше издаден романът на Агата Криси «Десет малки негърчета». Но тъмнокожото американско население се развълнувало, тъй като се оказало оскърбено от заглавието. Затова следващите тиражи на книгата се печатаха със заглавие «Десет малки индианчета». Но и това заглавие оскърбявало, този път коренното население на Америка и заглавието в новите тиражи става «Десет войничета». Не е известно кои от американските военноначалници са се оказали възмутени, но от началото на 21-я век знаменитият роман на Агата Кристи се нарича «И никой не остана» .(«km» - 5.09.2016 г.).
цитирай
2. planinitenabulgaria - Да Ви имам коментаторката, Товарищ цаВ...
06.10.2016 23:46
В квартала Йоханистаал в Берлин стари комунисти след 1989 г. основаха Клуб за немско-съветска дружба. Обяснението на другите хора бе следното:
На тези хора се е отделило толкова холестерол по кръвоносните съдове на мозъка, че той се е бетонирал и не могат за мислят. Нарекоха ги Бетонните глави. За да покрият изискването "Бетонни глави" тия нещастници трябваше да са обявили безусловната си преданост към Сталин и Валтер Улбрихт. Добре ще е и Вие да основете един такъв клуб в България, на членовете на който хората да казват, Бетонните глави. Вие сте манипулируем, никакви идеи нямате и нищо не можете да кажете. Защо не си гледате старините и не престанете да активирате хибридните войници на Путин на длъжност платени негови тролове да се изкоментирват под постингитее Ви?
цитирай
3. vdp - Планинарче,
07.10.2016 11:56
като говориш за бетонени глави, що не вземеш да се погледнеш в огледалото. Защо се пънеш да коментираш нещо, което се съмнявам, че си прочел, камоли пък разбрал. Това новите чугунени тикви сте по-чугунени и от най-правоверния комунист. Само опорните точки са ви други.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948318
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031