Отмина „най-българският” празник – 24 май. Отмина някакси „по терлъци” – без особен ентусиазъм, без кой знае какво „българско” да не говорим за „НАЙ”. Раздадоха се по семейному някой и друг орден, някоя и друга награда , не мина и без обструкции и недоразумения (с ордена на Нешка Робева). Нямаше го българският дух, споменът за Величавата европейска мисия на България. Те потънаха в хилавите куртоазни демонстрации начело на които бодро маршируваха „най-българките” от българките –мажоретките.За сметка на това се полюбувахме на мащабните и пампозни тържества в Русия, поговорихме си на международна конференция за началото на Втората световна война и отново се свлякохме в блатото на мизерното си съществуване, сред „ораториите” на политици, наблюдатели, експерти, новоизпечени историци гощаващи ни с „прекрасен и звучен” български език (някой си Деян Божидаров ни смая във в. „Сега” от 27.05.2016 г. с едно поразително изречение : „Без Бойко Борисов нищо не може да се случи и той сам нищо не може да случи”). Нищо, ама нищо не напомняше за „о, минало незабравимо, о, пресвещенни старини”.
Макар и със закъснение, не е лошо да припомним за онези далечни и величави времена.
През 11-я век Ватиканът почти е завършил процеса на подчиняване на собствено европейските народности и създаването на общоевропейска общност : келтската и славянската култура са частично унищожени – част подчинени и подхвърлени на жестока асимилация. Ватиканът достига западните граници на Европа и се поставя въпроса за по-нататъшното развитие и експанзия, тъй като още от времето на Римската империя Запада съществува като цивилизация-паразит.
На Пиренейския полуостров Западът се сблъсква със силната съпротива на ислямския свят и затова перспективното направление се оказва на Изток, в земите на източните славяни и кръстоносните походи в Близкия Изток. За придвижване по това направление на Ватикана бяха нужни професионални войници, готови да зарежат радостите на обикновения живот, да живеят при най-сурови условия и да имат желязна дисциплина. Решиние се оказаха духовно-рицарските ордени. Такива бяха създадени повече от 10 : тамплиери, хоспиталиери, бенедиктинци, йезуити, францисканци, Тевтонски и Ависийски ордени, Меченосците, Калатрави, Сантяго и др. Ордените се подчиняваха само на Ватикана, притежаваха земи, бяха самодостатъчни. Тяхната организация и възпитание ги превръщаха в много опасна военна машина.
Точната генеалогия на племена , етноси, народности, произлязли от първичната човешка каша преди Великото преселение на народите, трудно може достоверно да се проследи и едва ли някога ще бъде известна. Истинската история на България е историята на славянобългарска България. Достоверно известното е достатъчно като предистория.
В началото, новата Българска държава е преимуществено държава на прабългарите – върховната държавна и военна власт е в ръцете на прабългарските родове. Почти 100 години върви междуродовата борба, много често България е на ръба на оцеляването, изреждат се на ханския престол 12 хана, просто чудно е защо византийските императори не са се възползвали от удобните случаи , докато не се появява могъщата фигура на хан Крум (802-814 г.).
Крум произхождал от онези прабългари, които след разпадането на Велика България се установили в Панония – днешна Унгария. Там неговия род дълго робувал на аварите ;по-късно родът се прехвърлил южно от Дунав и една негова издънка станала български хан. Крум се смята за родоначалник на нова династия, към която принадлежат най-забележителните владетели на Първото българско царство.
Животът и делата на Крум са ярка илюстрация за беззаветно служене на държавните интереси, за точно и безпогрешно преценяване на международната ситуация, за първопоставяне на основните геополитически и геостратегически цели на България. Идеята за обединяване на славянските племена от Балканите и Централна Европа под скиптъра на българския владетел принадлежи на хан Крум. Може би воден от родови спомени Крум се обърнал първо на запад, доунищожил загиващата Аварска държава и влязъл в съприкосновение с франките. До конфликт не се стигнало, особено след като Крум демонстрирал своята военна сила и включил западните части на аварския хаганат в границите на българската държава.
Хан Крум правилно преценил, че за да се утвърди трайно България на Балканския полуостров, трябва да надмогне ограничението на естествената граница по Стара планина (в това отношение първенството държи хан Тервел) и да завладее земите на Юг от нея, главно там, където има големи маси славяни. И Крум стремително се насочил към Сердика (София) и по поречието на Струма. Начертаното от него направление става традиционно за разпространяване на българското влияние по тези земи чак до наши дни.
Геополитическите последици от победата на Крум били изключително важни за България. На Византия е нанесен тежък удар, от който тя дълго няма да се оправи. Отстранена е опасността българската държава да бъде унищожена. Стратегическата инициатива на европейския Югоизток минава в ръцете на българските владетели. България, простряна от Централна Европа и руските равнини до подножието на Родопския масив, се издига до равнището на Велика Европейска държава, наред с империята на франките и с Византия. Тя започва да твори европейска история.
Като истински представител на господстващата класа, Крум залягал на утвърждаване на частната собственост, поради което в законите били предвидени утежнени санкции срещу просията, кражбата и разбойничеството. Въпреки че, като цяло, Крумовите закони потвърждавали и охранявали феодалната зависимост на безимотните селяни от едрите поземлени собственици, те имали силно положително значение – утвърждавали се новите обществени отношения и те съдействали за сливане на двата етноса в държавата. А тези отношения съвсем не били гладки.Имало е моменти на противопоставяне между славяни и прабългари, стигало се е и до въстания. Просто не е било възможно в огромното славянско море да не възникне изкушението да завземе властта от прабългарските боили и ханове и да превърнат младата държава във своя, славянска държава. Изглежда, тези етнически размирици са превърнали ханска България в арена на борба между двата етноса – чужди по кръв и език, по вяра и култура – и ето защо тъй често през VІІІ век са били убивани или сменяни нашите владетели, без да дочакат естествената си смърт.Но, след години на кръв и жертви и двете страни разбрали, че поотделно не могат да устоят пред военната мощ на византийската империя. Самият исторически процес ги е подтиквал към единство и постепенно взаимно претопяване. Рано или късно, по пътя на преврата или на историческото развитие, на България се налагало да се превърне в славянска и християнска държава.Така се стига до приемане на християнството и до идването на кирило-методиевите ученици в България.
Преломът настъпил при княз Борис (852-889 г.) г. и при неговия син Симеон (893-927г.). Това са двамата български владетели извършили истинско исторически чудо, непознато и невиждано дотогава в историята, а пък и след това.
Всичко започнал Борис с покръстването на държавата и с приемането на кирило-методиевите ученици начело с Климент. Както пише един от най-големите историци на България, англичанинът Рънсиман : «Борис извършил най-голямата революция в България : наследил я като велика сила, а я направил велика цивилизационна сила. Той можел вече да живее като равен на френските монарси и дори на самият византийски император». Чрез православно-християнската вяра Борис обединил народа на своята страна, а чрез книжнината национализирал целокупния духовен живот. От тогава и до днес, славяните от Адриатическо море до Черно и от Македония до Добруджа носят гордото име българи.
Да продължи великото дело на Борис се паднало на третия му син Симеон. Поставените задачи той и учениците на Кирил и Методи изпълнили бляскаво. Чрез своите трудове те успели да изместят напълно гръцкия език от църквата, да го изместят като официален език на държавата, да създадат образовано духовенство и болярство, да създадат школи за просвета и да издигнат самата просвета и книжнина на такава висота, че векове наред да служат като извор за просвета на другите славяни. Била завършена пълната национализация на българската църква и на държавата и България се превърнала в славяно-българска държава със славянска принадлежност и с православна менталност. Точно в това се изразява нейният велик исторически подвиг и непреходността на нейното дело. Тя застанала начело на славянския етнос в борбата му за оцеляване или, както е казано във вдъхновенният български хим :
Ведно със другите славяни,
Кръстоса дух със огнен меч !
Кръстосването на «дух със огнен меч» прави от делото на Кирил и Методи изключителен геополитически акцент. Славянската азбука е гениален геополитически проект за ограничаване на засилващото се влияние на римския първосвещеник. На базата на доминираща славянска численост в Централна Европа проектът е трябвало да даде на славянството идеологическо оръжие, което в съчетание с материалната сила на многобройността да спре латинския натиск на изток и юг. Константинополските геополитици са вярвали, че владеят ментално огромните славянски маси и лесно могат да ги превърнат в проводници на византийската имперска политика.
Но един път стартирани, подобни процеси се развиват и по своя вътрешна логика. Загубило историческата битка в Централна Европа, делото на Кирил и Методи нямало друг избор, освен да се опре на могъщата българска държава и чрез нея да направи своя велик исторически пробив. Учениците на братята се устремяват към България. Православната църква и досега почита «светите седмочисленици», което е събирателно название на създателите и разпространителите на глаголицата и кирилицата. Това са самите Кирил и Методи и техните ученици : Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.
Княз Борис I посрещнал книжовниците и им дал държавна подкрепа (885 г.) По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на книжнина. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.
Делото на светите братя няма равно на себе си в Европа по своя цивилизационен и интелектуален ефект. Простият народ веднага схванал и оценил този ефект и оттогава боготвори своите първоучители. Проникнал в народната кръв до генетично равнище, ефектът изградил непробиваема от нищо защитна стана, която над 1000 години пази славянобългарите от цивилизационна експанзия и чуждоземно робство. В онези далечни години и векове Кирил и Методий били вече провъзгласени за народни светци.
Няма „старославянски” език, както няма и „старочерковнославянски” език или „черковнославянски език”. Има старобългарски език – най-стария славянски книжовен език, старочерковнославянският език на братята Кирил и Методи.
В това и само в това е част от историческата гордост на България, а не в нейната неясна чергарска, тюркско-азиатска и забравена предистория. Съвсем справедливо академик Лихачов, един от най-големите учени и интелектуалци на Русия, отбелязва :
«Бих искал България да заеме отново онова челно място, което заемаше през средните векове. Българският литературен език е първият сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновенната си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив език, бих казал баховски, няма ! Българският е като Бах сред композиторите» (интервю пред в. «Дума» от 2.10.1999 г.).
Славянската писменост, отгледана и опазена в България е толкова велико дело, които ние, днешните българи, не сме в състояние да оценим, изхождайки от своя ограничен исторически хоризонт. Първата човешка цивилизация, шумерската, остава в историята не с нещо друго, а със създаденото начало на човешка писменост.И България ще остане завинаги в човешката история с този свой велик интелектуален подвиг – писмеността на славянските народи.
Българската културна доминация обхващала територията на цялата Източна Европа и показател за това днес е разпространението на кирилицата.Днес тя се използва официално в България,Белорусия, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргистан, Македония, Монголия, Русия, Украйна, Сърбия,Черна гора и Таджикистан. Има официален статус в републиките Южна Осетия, Абхазия,Приднестровието и Косово. В Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Латвия и Естония кирилицата също е широко разпространена и има официален статус в образованието.
В миналото, по времето на Симеон, българските просветители проникват във всички славянски поселения на Европа. Най-ефикасни са техните усилия в Русия и Сърбия и по-малко в земита на днешни Словения, Хърватия,Полша и Чехия.Само земите на Велика Моравия, окупирани и почти унищожени тогава от унгарците, българската културна активност отсъства.
В края на Х век българските мисионери са изгонени от германците от словенските, чехските и полските земи, а тяхните книги са изгорени (в Полша това става в средата на ХІ век).Най-дълго оцелява българското културно влияние в Чехия (чак до началото на ХV век), когато след завършването на хусистките войни, немските кръстоносци изтребват всички чехски просветители.
Още в две държави – Влахия и Молдавия – българското културно наследство се оказва решаващо за тяхното по-нататъшно развитие. Възникнали като периферийни български държавни образования през ХІV век, те не само използват кирилицата.Официалният държавен език в тях е българския до 1716 г., а до 1917 г. е богослужебен език (влашкия диалект е наложен от гръцките църковници, които в османската империя навсякъде са преследвали всичко българско и на първо място – древната българска култура и език).
Великото Литовско княжество неочаквано се издига в първостепенна сила през ХІV век. В началото литовците са езичници и са водили непрекаснати войни със своите съседи: руснаци, поляци и немци.От своя страна съседите са се състезавали за културно влияние в Литва. Прозорливите литовски князе чувствали постоянната опасност от асимилация и затова предпочели българските мисионери работещи тогава в южните земи на княжеството – в Буковина. Българските книжовници станали официални преписвачи на княжеския двор и почти 50 години българският език и кирилицата били в Литва официални. Но с приемането на католическото християнство през 1387 г. полският език изместил българския, а кирилицата била заместена напълно от латиницата.
Друго място в Европа, където българското културно влияние е било забележимо, е Албания. По времето на Скандербег (ХV век) официалният канцеларски език е българския, а на страната на Скандербег се бият срещу турците хиляди българи. Достоверно е известно, че за преговори със Скандербег германският император изпраща като свой представител Фружин, син и престолонаследник на последния български цар Иван Шишман. Завладяването на албанските земи от турците и последвалата бърза ислямизация на албанците затваря страницата на историята на средновековното българско културно влияние.
Последното и най-неочаквано място, където още личат следите на Кирилово-Методиевото дело не е дори в Европа. Това е монастирът „Света Екатерина” на планината Джебел Муса (планината на Мойсей) намираща се на Синай. Монастирът е най-старият монашески монастир в света. Построен е през VІ век при императора Юстиниан. Според Библията Мойсей тук е получил от Бог скрижалите с десетте божий заповеди. Това е причината тук да се появят десетки българи след приемането на християнството в 864 година. Те оформят глаголчески и кириловски скрипториум (място за преписване на ръкописи), където се преписвали стотици текстове. Такива преписи са запазени и досега в библиотеката на монастира – над 300 кирилови и глаголчески манускрипти от общо 3 000, написани между Х и ХІІ век. (изложението за разпространението на българската азбука е по материала на Костадин Костадинов -Болгарское культурное влияние- „perevodika.ru” – 30.05.2016 г.).
С това удивително наследство главните материални и идеални предпоставки за обединяванне на всички славяни били налице, но Симеон не успял да го извърши. Не успял в своите геополитически планове да обедини под българския скиптър всички централно-европейски славяни.Цялата европейска история тръгна по друг път и ехото на това събитие не е заглъхнало до днес. За Великата българска империя на славяните останали планините на Балканския полуостров и безкрайните руски степи. Ще изминат 500 години и тази симеонова мечта ще се прероди във Руската империя. Оттогава България и Русия са свързани със железните вериги на историята, на религията и на културата. Славянската мечта не загина, тя прие нови форми. България предаде на Русия всичко, с което разполагаше, и постави основите на нейната държавна, културна и ментална мощ.
Съществуват съвременни хипотези, че най-скъпото за Русия в ментален план, това което й помогна да се превърне във велика православна империя – идеята за Третия Рим – е български завет към северните славянски и православни братя.
Идеята за Голямото славянско пространство, днес трябва да се интерпретира по съвсем друг начин и е свързана с процесите на глобализация. Тя е отбранително мероприятие на 200 милиона славяни срещу опитите на глобализма да унищожат, ликвидират или претопят славянския етнос (проект “Минерва”). Голямото славянско пространство е Голямото ментално славянско пространство, пространството на материализирания славянския дух, завещан ни от ранната славяно-българска България.
Каква картина се очертава от казаното за България към днешна дата ?
Макар че според деликатния израз на българските политици и държавници «днес България е в съвсем друга военно-политическа орбита», само ако тя остава и се чувства член на голямото славянско семейство, ще оцелее цивилизационно в задаващите се жестоки глобални бури. Ако ли пък не, името «българи» заедно с етноса ще се върне там, откъдето е дошло – в пустинните степи на Туран и постепенно ще изчезне от историята. Тази История не ни е отредила лек жребий и това в още по-голяма степен ни задължава да проявяваме своя буден индивидуален ум като колективен ум на славянски народ. Нямаме друг път.
Около празнуването на 24 май отново се изявиха познатите европейски адепти и любители на глобализма, отново беше повдигнат въпросът за етническата принадлежност на светите братя и какво общо имат те с деня на славянската писменост и култура. Подобни «научни» набези на квазиисторици, на «исторически гинеколози», които непрекъснато се занимават с «абортиране» на историческата истина от природно-историческия процес, само издават професионална непригодност и липсата на поглед от по-високия етаж.
Не съм чел по тъжна, срамна и вярна статия от материала на Димитър Попкутуев «Червен код за словото» публикуван във „frognews.bg” – 25.05.2016 г.
Няма никакво значение какво е ДНК-то на двамата братя, какъв проект са обслужвали със създаването на славянобългарската азбука. Нека те да са византийски мисионери на имперски стремежи. Този византийски проект умря в Панония и Моравия сразен от католическата църква и в момента, когато учениците на Кирил и Методий стъпват на българска земя, се превръща в български проект «Кирил и Методий», такъв, какъвто го възприемаме днес. И този български проект възтържествува в славянските земи и въоръжи славянството с мощно и несломимо духовно оръжие.
Някои славянски държави не издържаха на огромния цивилизационен натиск и възприеха латинската азбука. Това не ги направи и не ги прави по- интегрирани в западната култура и в западния свят. По този начин те няма да оцелеят.Дори в България – огнището на славянската култура беше създаден за 25 години новобългарски говор и новобългарска азбука, подигравателно наречена «методиевица» (с нея пишат в интернет). Постепенно се променя самата структура на българския език, създават се смешни, странни и грозни нови думи, половината младежки и парламентарен език е неразбираем, променя се смисълът на термини и категории, по телевизии и радиа се говори с чуждоземна подредба на изреченията, атакуват се навици, традиции и паметни дати, завещани ни от векове (по тези въпроси виж една от малкото чудесни български статии по повод празника от Сава Василев във в. «Дума» от 28.05.2016 г.).
Нищо чудно. Ние сме в цивилизационна война и главният въпрос е етническото и цивилизационно оцеляване, като основно средство за бъдеща индентификация. Трябва да сме наясно, че в бъдещия планетарен ред възможността да доказваш потомствена история (в аристократичен смисъл) ще дава изключителни индивидуални и колективни преимущества. Факта че си творял история ще стане доказателство, че пак може да твориш история ! Много е мистичен и фактът, че на 24 май 1945 г. Й.Сталин произнася своя своя знаменит тост за руския народ, т.е. за славянството и за неговата победа на западното Зло.
Днес, тук-там, се правят «научни» опити да се извземе велико духовно постижение на българската държава и на българския народ с най-различни смешни хипотези, като, например, че някои славянски племена са имали писменост 10 000 години преди подвига на светите братя или че главната заслуга за разпространяването на славянобългарската азбука дължим на визанийския император и на патриарха на Константинопол. Такива фантазии са били смешни още по времето на Черноризец Храбър (пример в това отношение е съвсем нова статия за Кирил и Методий – „Путеводные жития” – Юрий Лощиц – „stoletie.ru” – 24.05.2016 г.). Защото, ние, българите, „създали сме не една, а две азбуки, и сме ги дарували на човечеството. Живи са още следите на първата, на глаголицата, служила вярно на родените преди нас. На мъртвите ни отци и праотци. Не е изгубила съдържание и смисъл тя и днес. Може да не са толкова много онези, които свободно общуват с космическите й знаци в името на науката и на незнайно още какви тайнства, но именно те продължават живота й и през новия ХХІ век”.(виж пак цитирания Сава Василев).
С недобитите български европоиди е друго.Срам ги е. Срамуват се от кирилицата и от Павославието, от нашите светци и първоучители, от нашите апостоли и революционери, от Ботев и от Левски. Срам ги е, че не някой храбър прадядо Буш, а руският ботуш е изритал поробителите. Толкоз ги е срам, та си помислих - ако да бяха живели преди 140 години, със сигурност щяха да се числят в ордите на Сюлейман паша на Шипка. И толкоз носталгично приукрасяват турското робство, та си помислих - ако да бяха живели преди 300 години, със сигурност щяха да се подложат на необходимата операция, че да ги назначат за евнуси в харема на султана. Не е късно. Ей на, край Босфора нов султан изгря. Пък и не им трябва хирургическа намеса - то, евнушеството, не е въпрос само на анатомия, а на душевност.
България твърдо върви по отъпкания път на глобализма, където главен водач на Глобалния Предиктор е Международният валутен фонд. Икономиката, армията, здравеопазването и енергийните мощности са вече преформатирани и сега е наред духовната сфера – изкуството и образованието. И това не е само българска съдба – над света надвисва планетарна образователна реформа, която цели превръщането на човечеството в послушно и трудолюбиво стадо, което да оставя спокойно да го доят и стрежат господарите на света.
Спомнете си възхитителните думи на марша „24 май” :
Напред, науката е слънце,
което във душите грей.
Напред, народността не цезне
Там дето днанийто живей.
Вече няма да има знание, ще има компетентност, т.е. навици за успешно извършване на определена работа или казано още по-ясно, знанието се заменя с обучение, със занаятчийство. При това обучението ще се води изключително на английски език. В училищата майчиният език ще бъде втори, помощен език.
Може би на някои това се струва странно и невъзможно, но е вярно. Планетарната форма на всеобщо образование се нарича „Сингапурски образователен стандарт” и е утвърден като единствена форма на Глобалното образование (за подробнодти виж „Сингапурская система: вместо имени – номер” – Людмила Рябиченко - „stoletie.ru” – 25.05.2016 г.).
Много са предизвикателствата пред Човечеството и единението на славянските племена е повелята на идващите дни. Това единение не може да стане извън историческата памет и в тази памет навеки е вписано името на България, на нейната азбука и на нейната култура.
