пред Славянското дружество в София на 21.03.2016 г.)
Когато се огледаме около себе си, първото впечатление е, че сме попаднали в един абсурден, виртуален свят. За този свят някои са чели в религиозните книги, други са гледали холивудските продукции, трети са се сблъсквали с него в кошмарните си сънища. И си спомних случка от последните години на СССР. Горбачев пита министър-председателя Рижков:" Николай Василевич,какво става с нашата икономика?” Рижков:"Сега ще Ви обясня..." Горбачев:"Не трябва да ми се обяснява, аз сам мога да обясня, но не мога да разбера !" Това е ключът към загадката.
За нас, в България, са актуални и важни битовите въпроси : защо няма работа, защо жизненото равнище е ужасяващо ниско, защо са ниски пенсиите, защо здравеопазването е прекалено скъпо, защо не стигат местата в яслите и в детските градини, защо електричеството и водата непрекъснато поскъпват, защо ни лъжат в моловете, защо има заплати по 150 лв. и заедно с тях – по 20 000 лв.? Защо, защо, защо – има и много други странни „защо” ? Защо по телевизиите и радиата се говори вече на чужд език или защо ни призовават всяко българско семейство да приюти по едно бежанско семейство или защо ни предлагат да сменяме имената на нашите деца, тъй като с тях те трудно могат да се реализират в чужбина ? На такива въпроси не е лесно да се отговори, ако оставаме само в българското поле, само от гледна точка на България. Защото в такъв случай трябва да приемем, че една част от нас са идиоти, а другата- голямата – глупаци. Но, не е така. Просто, това става, когато гледаме и размишляваме в ограничен обем и с ограничени битови понятия, т.е. от равнището на профанното. С други думи нищо не можем да разберем за себе си и за другите, ако разсъждаваме извън координатното поле на планетата. А това е полето на глобалните процеси.
Спомняте ли си къде е границата между Европа и Азия ? (уралския хребет- река Емба – западния бряг на Каспийско море до устието на река Кума – по Кумо-Маничката падина до Веселовското изкуствено езеро – по река Манич до вливането й в река Дон – до устието на Дон на Азовско море, край град Азов).
Защо питам ?
Защото строго научно Евразия представлява един континент, но по исторически причини е прието северозападната част, разположена отвъд планината Урал да се приема като отделен континент Европа, а останалата част — като континент Азия. Проблемът защо Евразия е разделена на два подконтинента (субконтинента), когато научни основи (физикогеографски) за това няма, е често политически и е отворен за изследване. Доказателство е новата книга на Джордж Фридман „Горещите точки. Геополитика, кризи и бъдещето на света” (виж „Новая Европа против России” – „ttolk.ru” - 18.03.2016 г.). Ето цитат :
„Европейския полуостров е огпаничен на юг от Средиземно и Черно море, от север – с Балтийско и Северно море. В най-източната точка на Балтийско море е разположен Петърбург. В най-източната точка на Черно море – гр. Ростов. Мислената права линия от Петърбург до Ростов е условната граница между европа и евразия”.
Евразия е най-големият и най-заселеният планетарен континент. Площта на Евразия е 54 759 000 кмІ. с население от 4 618 000 000 (2011 г.). Това прави 30 % от земната суша (148 940 000 000 кмІ.) и 60 % от планетарното население (7 000 000 000 към 31.12.2011 г.). Евразия не е само най-големия планетарен континент – той е самата човешка цивилизация. И, ако произхода на Човека като вид дължим на Африка, оформянето му като мислещо и социално същество – на Евразия. В нейните необятни простори, равнини и планини, долини и реки се е зародило всичко, което сме ние днес – език и писменост, наука и култура, техники и технологии ;религии, доброто и злото, вечното и преходното, империи и републики - всичко идва от Евразия. Развитието на историческия процес, такъв, какъвто го познаваме, преимуществено е протичал и протича в Евразия.
Името Азия произлиза от старото название на древната империя Лидия, тоест Мала Азия. Царете на Лидия управлявали от своята столица Сардис, намираща се в западната част на Мала Азия (днешна Турция). Така най-първо земите на днешна Турция носили името Азия. По време на Римската империя провинцията Азия вкючвала земите на Пергамското царство със столица Пергам, което заемало най-западните части на Мала Азия.
Името „Европа” е асирийско и означава „страна на залязващото слънце”. В древногръцката литература „Европа” наричали част от Балканския полуостров. През ІІІ-я век името означавало още и малка римска провинция около Дарданелите. Така че смисълът на наименованието при неговото възникмване няма нищо общо с географския смисъл днес.
Вижда се, че евразийската проблематика ни поставя пред изключително сериозни научни предизвикателства и от наложителната необходимост да ги изследваме, защото точно днес, Евразия отнова е в центъра на историческия процес, отново тук се решават съдбините на света. Нищо не можем да разберем за движението и тенденциите на процеса извън координатната система на Евразия.Ето защо ще ни потрябва една много кратка историческа екскурзия за да се ориентираме откъде произлиза това разделание.
Разделянето на Евразия на две противостоящи части започва от глъбините на историята, от Троянската война (1300 години преди н. ер.), минава през Александър Македонски и появяването на славяните по нашите земи, през експанзиите на двама велики азиатски владетели : Чингис хан и Атила, разпадането на Римската империя, християнизирането на Европа, разделянето на християнството на западно (католическо) и източно (православно), кръстоносните походи, турската инвазия в Европа, появяването на Съветския съюз и на социалистическия лагер.
Това е гигантски, епохален исторически процес, чието продължение виждаме днес. Ставаме свидетели на нещо невиждано, нещо, за което сме чели само в дебелите книги – титанична борба на същности, на митове, на светогледи, на проекти за бъдещето на човечеството. Никога в подобна битка не са се срещали в единство дух и материя, земя и небе, минало и бъдеще. Никога залог на такава битка не е било планетарното и вселенско съществуване на Човечеството. Бойното поле е идеологията, цивилизационната идентичност и геополитиката. Най-общо казано, води се битка за Историята (с голяма буква). Това засяга всекиго от нас защото битката за историята е битка за нашето ежедневие.
Нека погледнем картата на Европа.
По цялата източна граница на континента, от Северния ледовит океан до топлите води на Средиземно море, се простира славянската дъга, останала от 10-и век след разделянето на северните и южните славяни : руси, белоруси, малоруси, българи, хървати, словенци и сърби. Има едно малко изключение със Северна Добруджа, но това е временна “заблуда” на историята. Макар че сега тези земи се намират във Влашко и географски, и исторически това са български земи (в скоби се напомня, че власите до 16-я век са говорили на славянобългарски език, както и световно известният Влад Дракула, а до 19-я век са писали с българска азбука). Ако пък към наименованието славянска дъга прибавим и източно-православието, то споменатите пространствени противоречия изчезват и се очертава едно монолитно геополитическо пространство с ясно изразена славянска доминация ,обединена в славянско-православна субцивилизация. Това означава, че отделните народи в нея са свързани по култура, език, писменост, нрави, обичаи, история, надежди и въжделения. В основата на тази субцивилизация стои древната българска държава.
Славянско-православната субцивилизация е една от трите европейски субцивилизации (романска, германска, славянска), които, взети заедно, дават цивилизационния облик на континента Европа. Въпреки, че този облик културно е твърде монолитен (дължим го на християнската религия), ментално и геополитически е нееднороден, с дълбоки вътрешни противоречия, много често дори антагонистични, което впрочем е съвсем естествено, тъй като точно тези противоречия са двигателя на историческия процес. В основата на тези противоречия е генетично присъщата подвижност на цивилизациите, техния естествен стремеж за географска миграция, което на научен език се нарича цивилизационна експанзия. До този момент цялата човешка история е низ от цивилизационни експанзии.
Обективното геостратегическо положение на славяно-православната субцивилизация я прави гранична, разположена между два континента. Тази даденост предопределя неизбежните експанзии по посоки изток-запад и запад-изток. С други думи славянските земи са вестибюла на Европа, преходен двор, коридор, в който всеки може да си избърше краката.
През 11-и век Ватикана почти завършва подчиняването на собствено европейските етноси : келтската и славянската народности на територията на бившата Западна Римска империя са частично унищожени, част е подложена на жестока асимилация. Достигнати са границите на Западна Европа и трябва да се решава накъде ще продължава експанзията, тъй като Запада от времето на Рим се развива като цивилизация-паразит. На Юго-западното направление Ватиканът се сблъсква със силната съпротива на ислямския свят (Пиринейския полуостров), а подчинената територия не може да задоволи нуждите на Запада откъм ресурси и работна ръка. Остава източното направление към земите на източните славяни, на Византия и кръстоносните походи в Близкия изток.
През 1217 г. папа Хонорий ІІІ обявява поход срещу пруските езичници. В 1225 г. полският княз Конрад І Мазовецки поисква помощ срещу прусите.Така Прибалтика става база на Тевтонския орден. От 1237 г. започва борбата на тевтонците с Русия. Експанзията на ордена приключва през 1246 г., когато новгородският княз Александър Невски издавя в ледените води на Чудското езеро елитните части на Тевтонския орден.
Пътят към Близкия изток беше поверен с предимство на франките. Но на 14.04.1205 г. българският владетел Калоян разгромява най-силната кръстоносна армия, армията на ІV-я кръстоносен поход. В една от най-великите битки на Европа се срещат Западът срещу Изтока, католичеството с православието, франко-немците – със славяните. Западът е разгромен, католическият император на Константинопол Балдуин – пленен. Сухопътната врата към Азия беше затворена.
Окончателно пътят на Ватикана към изтока беше преграден през 13-14 век, от две могъщи империи : Руската империя на Северо-Изток и Турската империя на Юго-Изток. През 19-20 век опитите на Наполеон Бонапарт и на Адолф Хитлер (пак франки и немци !), също пропаднаха.
Борбата на католическия Запад за земи и за експлоатация на славяните слага начало на вековната западна омраза към славяните като етнос, географска площ и цивилизация.
Но тук вече навлизаме във врамето на съществуване на Българската държава. По това време (8-10 век) в Европа съществуват три велики империи : империята на франките, Византийската империя и Българската империя наричана Булгаришен райх. Превръщането на България във Велика европейска месианска държава дължим на двама велики български владетели : хан Крум и Симеон Велики.
Създаването на България е едно от най-забележителните събития в европейската история. За първи път огромното славянско семейство припознава една държава като своя. Всъщност, славянството беше спасено от изчезване като етнос от историческата сцена именно от новата държава.
Благодарение на примера на България възникват останалите славянски държави :
●Първата българска държава (679 г. или 681 г.)
●Великоморавското княжество (Моймир І)– 818 г.
●Първата сръбска държава (Рашка)– 768 г.
●Първата хърватска държава (княз Тръпимир)– 845 г.
●Киевска Русия (княз Олег)– 882 г.
●Първата полска държава (княз Мешко) – 960 г.
България се оказва и първата славянска държава приела християнството (865 г.) Това прави и днес Българската православна църква уникална в Източна Европа.Може би не е прищявка на историята, че най-стария християнски манастир в Европа е на територията на България, на десния бряг на Стара река, непосредствено преди вливането й в Марица, близо да село Златна ливада, Чирпанско. Това е монастирът „Свети Атанасий”, основан от самия светия Атанасий през 344 г. След него е основан монастира „Кандида каса” в Шотландия (360 г.). Чак през 373-375 г. свети Мартин основава два монастира в днешна Франция. По онези времена Атанасий е Александрийски архиепископ и посещава днешните български земи на път към Сердика, където се провежда Вселенския събор на християнските епископи (343-344 г.).По пътя той отсяда в Берое и основава монастира близо до римската крайпътна станция Пизос.
Деветият век е изключително време от историята на българската държава. Това е времето, когато Крум поставя основите на българския геополитически проект, Борис І – на българския цивилизиционен проект, а Симеон Великий обединява двата проекта във Великата Европейска Мисия на България. Ще минат три века на победи и поражения, но Великата мечта няма да угасне и под идеята за „Москва – третия Рим” ше бъде пренесена в Русия, за да продължи своя исторически ход. И днес потомците на Палеолозите в Европа признават България като пазител на византийските ценности(Константинопол – втория Рим) на тяхните праотци.
България ще подари на братята-славяни своите мечти, своята вяра, своята държавност, своята култура, своето сърце и своята надежда. Дошло е време да говорим и напомняме за този велик период и за епохалните му дела. В България са корените и наченките на трите велики европейски процеси : Ренесанса (виж Боянската църква ), Реформацията (богомилството) и Просвещението (ранните български книжовни школи в Охрид и Плиска).
Българският геополитически проект предвиждаше всички славянски племена да се обединят под скиптъра на българските владетели. Класическото руско „славянофилство” не е нищо друго освен българския геополитически проект развит на руска основа.
Българите винаги ще разглеждат Русия като преродена България.От тук започва и българското русофилство.
Западна Европа посреща 17-и век изтощена от вътрешни войни. На 24.10. 1648 г се сключва Вестсфалския мирен договор, с който се туря край на тридесетгодишната война между католици и протестанти на територията на Германия. Смята се, че с този мир се слага край на войните между кралете и започва епохата на войните между народите. Тази епоха завърши с Първата световна война, когато започнаха войните между мирогледите – Втората световна война и Студената война.
Тази война засегна най-тежко славянството. На 9 май 1945 г. Йосиф Сталин се обърна към съветския народ с кратка реч. В нея между другото се казва : „Великите жертви, принесени от нас в името на свободата и независимостта на нашата родина...не минаха напразно и се увенчаха с пълна победа над врага. Вековната борба на славянските народи за своето съществуване и своята независимост завърши с победа над германските завоеватели и над германската тирания”.
Краят на Втората световна война постави границата между славянството и англосаксонската субцивилизация по река Елба. След перестройката в СССР, тази граница се премести на 400 км. изток по р.Одер. След разпадането на Варшавския договор, границата се премести още с 600 км. на изток по реките Неман и Буг. След събитията в Украйна (2014-2016 г.) границата се премести с още 600 км. на изток и опря на р. Днепър.
В последните 70 години европейският Запад, заедно с англосаксонската субцивилизация отново е в успешно настъпление срещу славянството, срещу православието, срещу Русия и срещу България.
Първият европейски проект за мирно съжителство на държавите и на народите принадлежи на чехския крал Йежи от Подебрат, на унгарския крал Матиаш Корвин (син на Януш Хуниади) и на полския крал Кажимеж Ягелончик (1464 г.). проектът категорично е отхвърлен от Ватикана и от френския крал Людовик ХІ. През 17-и век Кант предложи „съюз на народите” гарантиращ „вечен мир”. Големи почитатели на някаква форма на европейско обединение са великите западни просветители Волтер и Русо. Една от мечтите на Русо е да „няма повече французи, немци, испанци или англичани, а само европейци”. Тук интересното е, че сред изброените страни няма руснаци.
През последните 200 години Западна Европа беше почти обединена от Наполеон и от Третия райх.
През юни 1917 г. масонството на Съюзените и неутрални държави организира в Париж конгрес, една от главните задачи на който е била : „Да подготви създаването на европейски съединени щаги, да създаде свръхнационална власт, чрез която да бъдат разрешени конфликтите между нациите”.
Модерната идея за ЕС датират не съвсем правилно с известната фултънова реч на Уинстън Чърчил от 1946 г. Никой не си спомня, че точно същото предложи Троцки още през 1913 г. и Чърчил не е прибавил към неговия проект нито една нова дума.
Ако отхвърлим бъртвежите за “общи ценности”, ”общо благо” и други подобни глупости предназначени не за обяснения, а за манипулиране на общественото съзнание, може да достигнем до някои предварителни изводи.
Главният вътрешен проблем на ЕС е противоречието между интересите на ЕС като цяло и интересите на образуващите го държави. В началото на интеграционния процес имаше много спорове дали се създава „Европа на Отечествата” или „Европа като Отечество”. И досега този въпрос стои открит. Същността е, че за времето на своето съществуване в ЕС няма и намек за възникването на европейски етнос, няма официален европейски език, няма обща валута, няма европейска армия, полиция, съдопроизводство, няма пазар с единни цени, няма единна култура, единно образование и т.н.
Може да се предположи, че става дума за създаването на нов глобален играч в условията на предполагаемия “нов световен ред” и чрез него да се запази достигнатия етаж във вертикалния прогрес - с други думи,да се запази достигнатото жизнено равнище. Подобна цел е примамлива, като се вземе предвид, че предполагаемата свръхдържава ще включва до 90% от така наречения “златен милиард”. Ако ЕС обхване всички европейски държави без Русия и Турция, той ще се разпростира на 5,5 милиона кв. км. площ, с 728 милиона жители. По площ ЕС ще се окаже по-малък от РФ, САЩ, Австралия, Бразилия, Канада, Китай и съпоставим с такива страни като Индия, Индонезия, Алжир, Конго, Судан, Аржентина и Мексико. За разлика от тези страни, ЕС е без полезни изкопаеми, без нефт и газ, с разрушена екология, със застаряващо и демобилизирано население, с отрицателен прираст, със слаби военни възможности - без могъщ военноморски флот, без стратегическа авиация, без космически войски, без глобални средства за комуникация и управление на войските. Във военно отношение той фатално зависи от САЩ, в ресурсно - от Русия. По технологичното направление е същото.
За в бъдеще ЕС ще трябва да избира своето бъдещо развитие: или източния евразийски вектор - това е елинистичната традиция “по пътя на Александър Македонски”, или евроатлантическия вектор. Това ще остане задълго основното геополитическо и геостратегическо вътрешно противоречие на ЕС.
С други думи, с тези показатели на ЕС ще му бъде трудно да бъде свръхдържава и глобален играч. Той може само да се прави, че играе подобна роля.
Така идваме до геополитическия отговор на поставените въпроси : ЕС не е нищо друго освен предмостие на САЩ в неговата игра върху Голямата шахматна дъска за установяване на планетарна доминация на англосаксонския етнос. Тази формулировка ни дава ключа и за разбиране на мотивите и действията на Руската Федерация в днешните дни.
Каква е днес Русия ?
Според президента Путин Русия е модерна европейска държава и няма намерение да напуска западния свят. По своята същност Руската Федерация е корпоративна, мрежова капиталистическа държава, в която намират място както богаташите-олигарси, така и обикновенния руски народ. Но този народ е преживял велика историческа трагедия.
Същинската част на тази трагедия започна след разпадането на Съветския съюз наречено от президента Путин „най-голямото и трагично събитие на ХХ-я век”. Геополитическото поражение нанесе върху народа изключително тежка травма. Такова нещо се случва в времеви периоди, когато се срива предишния подреден свят, променят се стереотипи, оскърбява се историческата памет, подиграват се над вярата. Такава травма може напълно да разруши обществото, да обезцени ценното и да въведе в норма по-рано недопустимото. Но, от друга страна, подобна травма може да се запази в колективната народна памет много дълго време, като от време на време избива на повърхността в обществото във вид на конфликтност и всеобща ненавист. Тя трудно се „лекува” и още по-трудно се забравя тъй като е свързана с разрушителни събития и с пълно преформатиране на семантичните системи.
През 2015 г. Москва започна много голяма геополитическа и цивилизационна игра. Рискът е значителен, но и успехът не е за изпускане. Статусът на Русия като победена страна никъде официално не е фиксиран, но е общоприет и доведе не само до нуждата Русия винаги да отстъпва, но и към невъзможността да възстанови правата си в новата система. Горбачов, който първи през 1986 г. заговори за нуждата от Нов световен ред, нищо не постигна и само провали СССР. Владимир Путин се връща на кръстопътя, за да опита още един път. Предстои преразглеждане на края на Студената война.
Тази перспектива изисква и ще изисква от Русия максимално напрягане на всички ресурси : човешки и финансови. Няма как. По всяка вероятност, обществените промени може да се окажат грандиозни и непредвидими, разбира се, ако Русия наистина иска да постигне заявените цели.
Съвременното руско общество не е готово за преход от корпорация към цивилизация. Преходът е сложен и труден, нужни са екстрени мерки и трябва да стане бързо, стремително. Алтернатива няма. Русия или ще го направи, или ща загине (виж пак Александр Дутин).
Русия тръгва в тежка геополитическа битка със слаб тил и силна пета колона. На световния тепих силите не са равностойни и всичко зависи от самите руснаци. Ако те се изявят като силно, съзнателно и патриотично единство, а не като безволеви, лениви и самодоволни потребители, наеженият враг ще отстъпи, както винаги го е правил в историята, когато се е срещал с вътрешно монолитно и психологически готово за борба и победа общество.
Изграждането на нова Русия се базира на идеята за нашумелия „евразийски проект”. По своята същност руското евразийство не е геополитически проект, а е идеологическа доктрина на рускита интелегенция и на руската аристокрация от императорска Русия и е отговор на англосаксонската геополитика на Маккиндър. Тази доктрина не предлага на евразийските народи никакъв съвременен проект за бъдещето, който да привлече и увлече мнозинството хора по планетата. Освен това, руският евразийски проект не е единствения такъв. Ще спомена:
а). „Третата Европа” на Тудор Занфиреску.
б). „Междуморието” на Реч Посполита.
в).Панславянството на Оскар Крайчи и Сергей Хелемендик.
г).Концепцията на Лешек Сикулски.
д).Хърватската стретегия на Марко Франчишкович и Юре Вуич.
е). Евразийския проект на белгиеца Жан Териар.
ж) Съвсем скоро (2012 г.) украинския политолог Александър Прогнимак предложи проекта „Лига на славянските държави”, като го обвърза с необходимостта за съхраняване на славянския етнос от англосаксонската цивилизационна агресия (Алексей Балиев - 05.06.2012 - www.iraqwar.mirror-world.ru). Според Прогнимак, в началото Лигата ще обхваща Русия, Белорусия и Украина, а след това и България, Македония, Черна Гора, Чехия, Полша. Очевидно, „Лигата на славянските държави” носи ясно изразено послание за сплотяване и интеграция на Хартленда и в превръщането му в славянска земя. ◄
Евразийският съюз като проект още не е достатъчно избистрен за да се дебатира по него сериозно и отговорно. Западът никога няма да признае съвременна Русия за свой партньор и няма да я приеме в обятията си. На Западът, на англосаксонската цивилизация, на глобализма и на глобалния проект Русия е приемлива само като Московия, като Русия при Василий ІІІ (бащата на Иван Грозний). С осъзнаването на този тъжен факт ще започне и новото руско Възраждане.
Що се отнася до България, нещата са от ясни по-ясни. Ние не може да забравяме, че сме православни християни, че сме славяни и сме интелектуалната и държавническа люлка на източното цивилизационно пространство. Това ни прави отговорни за това пространство поне толкова, колкото отговорност може да носим и понасяме. Защото западноевропейското пространство ни е чуждо по менталност и духовно възприемане. Чуждо ни е и отблъскващо и евразийското мюсюлманско пространство – то е пълно с исторически страхотийки и с ментално унижение. Каквато и да е, Русия е нашето прераждане и ние не можем с лека ръка да я зачеркнем от историята си. Не сме нито поляци, нито сърби, нито черногорци !
Както си спомняте, българските русофоби поставят пред народа алтернативата ИЛИ С БРЮКСЕЛ И ВАШИНГТОН ИЛИ С ВАРВАРСКАТА МОСКВА. За Голямо съжаление на русофобите това време отмина. Сега се търси отговор на въпроса : КОГА И КАК С РУСИЯ !
Нека си го кажем направо : дори Хитлер и нацистка Германия разбраха България и се отказаха да я притискат да обяви война на Русия (СССР). Поради що днешните „световни демократи” не желаят да признаят това ? Или САЩ и Западна Европа са по-лоши от нацистка Германия и са по-опасни за България от Адолф Хитлер ?
Какво ще стане с България и с българите ?
Ако съществуващия в момента тренд на българската политика се запази в близките 20-30 години, като геополитическо и цивилизационно мъниче, и без Русия, България е обречена. Ние няма да станем европейци и американци, но ще престанем да бъдем българи. Със сегашната си политика България се мъчи да пренебрегне собствената си география и да се противопостави на „континенталния сухопътен модел” с неговия източен вектор. Това изглежда много авантюристично, защото западния европейски полюс е много далече от България и ориентацията към него се оправдава единствено с предположението за бъдеща продължителна световна доминация на САЩ и на англосаксонството. Това обаче е малко вероятно. Когато типична сухопътна страна, обградена от сухопътни страни, се мъчи да промени географската си определеност и се присъединява към далечни морски държави в открит заговор срещу континентални държави, съдбата й ще бъде незавидна.
Ако оцелеем ще търсите България като автономна област в новотурската Империя (турски халифат) с размерите на Княжество България от 1878 г., но без Софийска област и без излаз на Черно море. Мисля, че за столица най-подхожда Севлиево. Вардарска Македония ще отиде към автономната област „Гърция”, Кюстендилско и Софийско – към автономната област „Сърбия”. Населението на България ще остане около 3 милиона, от които половината ще бъдат католици. Политическите партии ще настояват за пълна кохезия с турския халифат, придружен с турско-български възродителен процес, тъй като етносите са загубили своето значение в глобалния свят. Българската диаспора ще изчезне, като се трансформира в „граждани на света”.Национален танц вместо хорото, ще стане американския кючек, българската азбука ще бъде заменена с арабската.
Такава прогноза изглежда малко страшничко. Така е ! Но в този свят нищо не е предопределено и зависи от човешката свободна воля, т.е. зависи от нас. Един народ, който не твори история, няма право на история. Такъв народ няма право и да се оплаква, защото какъвто е той, такива са и неговите държавници и политици. Да не забравяме какви сме били и нека пак да станем такива !
Обичам като заключение да разказвам анекдота за песимиста, оптимиста и реалиста : как педимиста вижда тунела, оптимиста – светлини в тунела, реалиста – светлините на приближаващия влак.
Но има добавка : какво вижда машиниста на влака – трима идиота стоящи на линията, върху които всеки момент ще връхлити влака !
Какво искам да кажа?
Всичко ли е толкова лошо ?
Че е лошо, лошо е ! Но в историческия процес няма предопределеност, няма съдба. Съдбата сме ние хората, и ние я творим.
Искам да кажа, че е дошло време комитетско, време през което всички българи по дух и мироглед трябва да се превърнем в обществено значима сила, с която управляващите политици да са принудени да се съобразяват. И главното е, България и българите да си възвърнат месианското съзнание от ранните години на славянобългарска България, а това изисква непрекъсната борба за нашата история, каквото и да значи това. Много добре го е казал поета :
През тези кратки дни и дълги нощи
Изправен пред прозрението пръв,
Отец Паисий обикаля още
И проверява българската кръв !
Идва ли масивна ВЪЛНА НА СМЪРТ към насел...
В електронните вестници вече се появиха ...
За такива нищожества като него Бойко Борисов вчера каза, че нито ги слуша, нито ги чете, нито им обръща внимание.
С пожелание за една екскурзия до Йоханистаал! Като се представите, на ръце ще Ви понесат. А ако знаете добре и съветски език, няма да Ви разрешат да се върнете в България. Там - на сбирките при тях, до посиняване и отново...
Жив и здрав. Ако помислиш малко, уважението към старите е нужно повече на младите. Иначе, какво ги чака на финиша на живота?
Ще кажа като на Апост...офф, че Ви отговарям само защото има много като Вас, и мои близки хора между тях.
Но силно ме учудва интелектуалното равнище на благотворителите им. Всеки, който прочете статията на професора и техните коментари, ще констатира несъпоставимостта им като качество. Може да си спомни и крилатата фраза, казана някога за Отоманската империя, и ще отсъди: "Америка ке падне", щом плаща, макар и жълти стотинки, за подобна долнопробна продукция.
