На 9.02.2016 г. публикувах на моя блог бележката „Трябва ли да се реформира БСП, или само да се променя – за резултатите от една дискусия”. По неведоми пътища, макар че имам предположения как е станало, бележката е стигнала до председателя на БСП. Дигнала се е голяма гюрултия, г-н Миков бил заявил, „че съм забил нож в гърба на БСП”, почнали са да искат обяснения от най-различни хора, макар че на мене никой не се е обадил. Не се самозалъгвам, че умниците от БСП четат това което пиша, защото ако го четат би трябвало да разберат за какво става дума. Моето мнение за бъдещето на БСП беше ясно и просто : БСП да прекрати своето съществуване и на нейно място да се създаде БЪЛГАРСКА ТРУДОВА ПАРТИЯ.
Едва ли аз съм човекът, който забива нож в БСП – доста преди мен други хора го правеха с много по-голям успех. И си спомних за една съвсем „прясна” статия от Лозан Такев във в. „Дума”, откъдето ме изгониха преди две години защото не съм се вписвал в „редакционната политика”. Та ето какво пише Лозан Такев :
„Чух по въпроса на бъдещите оставки дългогодишният народен представител Атанас Мерджанов да казва, че днешният лидер, независимо от резултатите от поредните загубени от БСП избори, е полезен лидер.
Чухме и изказването на Татяна Дончева от екрана, че на резервната скамейка на левицата вече нямало кадри... Как да има, като всички почти от скамейката, я напуснаха безсрамно и безцеремонно! А бившият президент два мандата, благодарение на БСП, обобщи, че лявото ударило дъното... Същото ще кажат още Александър Маринов, бивш председател на Софийската градска организация на БСП, професор Георги Близнашки, бивш председател на ГС на БСП-София, Ивайло Калфин, Румен Петков... Може би подобно мисли още Георги Кадиев, който беше почти всичко покрай левицата - и общински съветник, и член на ГС и на Националния съвет на БСП, и народен представител и неуспешен кандидат за кмет на София, а сега пък щял също да прави нещо като Движение 21 на Татяна Дончева. Самата Дончева също беше и в Изпълнителното бюро на НС на БСП, и народен представител поне три мандата, и член на ГС на БСП в София. Сега е по-лесно да се явява като канен и неканен говорител по въпросите на лявото в България.
Божидар Димитров беше и ръководител на групата съветници от БСП в столицата, член на НС на БСП. Николай Камов, Александър Томов, Бойко Радоев, Николай Малинов, Страхил Ангелов - все полезни лидери в лявото пространство - бивши районни и градски, бивши национални лидери, които сега заобикалят БСП и приказват, че тя е стигнала дъното. Жан Виденов, бил и лидер на БСП, и народен представител, и премиер на България - също отдавна не е в БСП, но поне не участва в оценки, словесни присъди и специални мнения относно лявото у нас.
Споменатите по-горе все полезни лидери са в други ясни и неясни още партийни формации, коалиции, движения. Станаха такива, когато им се изплъзнаха постовете в БСП и чрез БСП. Те нищо чудно да заговорят отново за съюз в ляво! Защото ще дойдат нови избори и ще се наложи тяхната полезност да бъде използвана, за да отидат на избираеми места, на нови постове. За съжаление тяхното поведение повлече хиляди избиратели този път да не изберат номера на БСП в интегралната бюлетина. Някои трудно ще се върнат вече към нея именно поради нова партийна принадлежност... А ние нека си правим анализи, да сравняваме резултати и гласове, проценти и нарушения, да искаме касиране и ръчно преброяване. Уви, както вървят нещата, скоро ръчното преброяване ще бъде по-удобно и предостатъчно за лявото ни присъствие и поведение...
Георги Първанов нека пак поощрява Бойко Борисов, като го пита откъде намира такива кметове и кадри, с които печели от първи тур кметските места в почти всички областни градове и има толкова много общински съветници! И да си отговаря как той създаде подобни нови леви кадри, пристанали на ГЕРБ, как ги съхрани покрай "олигархическите" си забежки, битката за собственото си его и борбата с "Позитания", където се опита да седне на последния ред, но явно там никак не му беше удобно...
Между другото скоро посетих крепостта "Троянови врата", където през 986 година се е състояла историческата битка между цар Самуил и византийската армия. Край крепостта пише, че е поставена паметна плоча по повод битката през Х век от президента Георги Първанов. Само не пишеше, че плочата е поставена от един Бесепеубиец, каквито са и всички споменати по-горе полезни лидери, станали някога лидери именно благодарение на БСП. И днес издаващи тежки присъди за състоянието на лявото в България, състояние, за което имат значителна и съществена, а най-вероятно и основна вина.( „Дума” – 5.11.2015 г.).
Та, уважаеми читатели, кой забива ножове в гърба на БСП ? Аз поне не съм бил член на БСП и тя не мe е издигала на ръководни постове, не ми ги е дала, та да й се сърдя. Аз съм бил дълги години член на БКП и до сега си оставам ветеран от Студената война. Но винаги съм си давал сметка за ролята на БСП в така наречения „преход” и за малкото добро и многото лошо, които тя е направила за България(цялата моя фамилия винаги е гласувала за БСП). И тъй като всичко под небето се ражда и си отива, съм стигнал до категоричния извод, че в този си вид , БСП е безполезна за историческия процес. Какво мисля, че трябва да се прави, съм го написал. И то не е от сега (виж моята книга „В страната на изгасналите комини или под игото” излязла през 2008 г.). Може би членове и симпатизанти на БСП не си спомнят какви „бисери” ръсеха важни лица от партията през годините :
●Който не иска да строи капитализма, няма място в БСП (Татяна Дончева).
●Ако някой си мисли, че като е на власт БСП, ще строи социализъм, се лъже (Румен Овчаров).
●Който е недоволен от увеличението на цените, да протестира в Брюксел (Емилия Масларова).
●С влизането ни в ЕС ще осъществим заветите на Ботев (Сергей Станишев).
●Влизането на България в ЕС бележи успеха на една кауза, следвана от цялото ни общество в продължение на десетилетие и половина (Георги Пирински).◄
Само преди няколко дни чух, че видния партиен ръководител Ангел Найденов направил мини-скандал в партийното ръководство, като се възмутил, как социалисти могат да поднасят цветя и венци през паметник на чужда армия (става дума за 23 февруари).
Как мислите, уважаеми читатели, не трябвали БСП не само да се замисли за същността си, но и да се засрами за многобройните свои „чада”, които я маскарят публично. Защото, когато една нация, един народ и една партия достигнат дъното на нравственото и социално падение, те трябва, най-малко да се засрамят – срам за себе си и за своите политици.
„Срамът –казва Карл Маркс - това е вече своего рода революция...Срамът е своеобразен гняв, само че насочен навътре. И ако цялата нация (партия. Бел моя) изпитва чувство на срам, тя прилича на лъв, който се готви за скок”(виж цитираната моя книга, стр. 204).
Проблемът е - ще реши ли БСП да се засрами и кардинално да се промени или ще остане на канавката на историческия процес !
В днешният си вид БСП е това, което Дядото наричаше „катраник на буржоазията”, развяваща „знамето на Малборо” (според идола на „червените бабички” майор Деянов), т.е. партия на демократичния капитализъм – „партия на легитимния български капитал” (според Румен Петков).
Партия на демократичния капитализъм е нужна. По света приспособенци и мижитурки има много и някакъв политически субект трябва да изразява тяхната менталност. Това ще е добро и за България. Така ще изчезнат всякакви илюзии за същността и предназначението на БСП и ще се формират нови обществени нагласи, адекватни на историческия процес в цялото му диалектическо единство.
Преди Десети сме имали страхотна икономика, били сме на десето място в света. Имали сме и страхотно селско стопанство- ние сме правели дори френското шампанско, а французите само лепяли етикетите. Демокрацията обаче разрушила всичко- и икономиката, и селското стопанство.
Имали сме били икономика и селско стопанство, а МАГАЗИНИТЕ БЯХА ПРАЗНИ. Празни бяха и джобовете ни. Сега уж нямаме икономика и селско стопанство, а магазините пращят от стоки. Има от пиле мляко. А в банките българите държат цели 60 МИЛИАРДА на влогове.
Ресторанти, кръчми и барове се пукат по шевовете, защото българите са червиви от пари. Те ядат, пият и се веселят. И пет пари не дават за разни комунистически идиотщини...
Най- голямата заслуга на комунизма е тази: от 1917 до 1990 година той направи милиони хора ЕДНАКВО БЕДНИ.
Имаше един виц по времето на соца, който си беше истина. Докладва американски шпионин: "Тук е тъмна Индия. По магазините нищо няма, а по къщите всичко има. Никой не работи, а плановете се изпълняват. Всички говорят против правителството, а на избори грасуват за него." Жив и здрав. Само с емоции не бива. Трябват и знания.
Бандит пресреща мъж.
- Парите или живота!
- Какви пари, какъв живот, аз съм женен!
Другия виц:
Провесор Гиндев пресреща БСП.
- Реформа или промяна!
- Каква реформа, каква промяна, пак ще ни смота US-посланикът.
Не е виц. Толкова ли не помним най-важното?
