Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2015 12:23 - ЗА ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА ПОЛИТИКА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ (края на 2015 г.)
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 1929 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Изтича 2015 г. – година изпълнена с огромен брой събития. И сред тези събития ярко се открояват действията на Руската Федерация – и във вътрешен, и във външен план. Тези действия представляват огромен интерес за България и за нас, българите. Защото съдбата на България в близка и далечна перспектива е неразривно, исторически и ментално свързана със съдбата на Русия.

            И така - за външната и вътрешната политика на Русия такава, каквато е обществено видима, т.е. без конспирология и индивидуални емоционални тълкувания и бълнувания.

            На 24.11.2015 г., в 10,24 ч. московско време, при изпълнение на бойна задача над територията на Сирийската Арабска Република, изстребител  F-16 от турските ВВС сваля руски фронтови бомбардировач Су-24М. Самолетът е свален над територията на Сирия с ракета „въздух-въздух” с малък радиус на действие тип „Сайдвинър” с топлинна глава за самонасочване. Останките от самолета падат в район контролиран от терористи-туркомани на 4 км. от турската граница.

Руските пилоти успяват да катапултират, но командирът на самолета подполковник Олег Пешков загива във въздуха от пушечно-картечен огън от земята (терористите). Щурманът капитан Константин Мурахтин се приземява успешно и успява да се укрие в гориста местност. За неговата евакуация са изпратени два хеликоптера МИ-8 с морска пехота на борда. Единият е засегнат сериозно от стрелба от земята, но успява да се приземи. Много скоро кацналият хеликоптер е  атакуван от терористите и при боя загива и един морски пехотинец. На помощ пристигат два МИ-24 и втория МИ-8 и извършват евакуацията на морските пехотинци.

            Щурманът е търсен 24 часа от 18 сирийски военнослужещи и от 6 елитни спецназовци от движението „Хизбула”. Именно те откриват парашутиралия щурман и го извеждат до авиобазата „Хмеймим”.

            Освен тази обективна фактология, към днешния ден несъмнено е установено, че случилото се е турска военно-политическа провокация, чийто мотив е спорен, опира до надсистемни и есхатологични сфери. Реакциите на САЩ и НАТО потвърдиха тези предположения. Може само да се добави, че одобрение на провокацията от САЩ е налице (според публикации в турския печат на отговорно равнище). Европейските и турски оправдания за „защита на националната територия” и за „законна отбрана” са толкова примитивни и несъстоятелни, че не заслужават критика – това не е начин за разговор между съюзници ! Не работят и „многократните нарушения на турското въздушно пространство от руски самолети” тъпо и глупаво използвани от българската партия ДПС в проектодекларацията им предложена в НС (25.11.2015 г.) по случай инцидента (за сведение – между генералните щабове на Русия и Турция има пряка кризисна телефонна връзка именно за такива случаи).

            Тези дни сваленият руски самолет над Сирия заема водещо  място сред информационните потоци по всички географски ширини. Под лупа се следи всяка дума, жест, нюанси в словата на Путин и Ердоган и на тази основа се появяват онези коментари по световните медии, които в крайна сметка са си отражение на политиката на тези или други сили, които дърпат конците на дадена политика и очертават стратегическите им представи за новия ред или преразпределение на територии и влияния в геополитиката... Поставянето на Путин на равна нога с Ердоган, т.е. в полето на регионални играчи, както преди време се изрази за Русия президентът Обама, е част от поредицата игри, които разтърсиха света. Почна се от Близкия изток, но големите последствия се оказаха за Европа. Подозрителното спотайване на ЕС, в това число на върховния представител Могерини, зад общи мъгляви фрази и призиви в стил "Турция и Русия са прекалено зависими една от друга, за да се карат", е само едно от доказателствата, че задкулисните тайни са доста по-различни от поднасяните факти.

Всички казват, че "трябва да сме внимателни" или "случи се в неподходящ момент", но и всички са сигурни, че двете страни в крайна сметка ще разчистят някак обидите, недоразуменията и противоречията. Защото интересите им, предимно икономически, диктуват това...Сигурно на този фон е важно да се следи и какво предлагат зад океана... Неслучайно точно в този момент в "Ню Йорк таймс" излиза статия, в която се казва, че "ИД създаде една нова структура на територията на някогашната Османска империя, като мобилизира сунитската опозиция срещу режима на Асад и срещу доминираното от Иран правителство в Ирак. След дългогодишни усилия се очертава и един де факто независим Кюрдистан". Следва извод, че разгромяването на ИД с оставане на Асад и иранските марионетки в Ирак не е приемливо за САЩ. Вариант е създаване на една нова независима сунитска държава с потенциал като производител на петрол, и то след преговори с кюрдите...” (Зорница Илиева – „Дума” – 3011.2015 г.).

            Най-доброто и правдоподобно обяснение на случилото се даде от известният съветски и руски интелектуалец Карен Шахназаров, генерален директор на концерна „Мосфилм” : „Това беше много важно и опасно послание от Глобалния доминант – тук не ви е мястото (в Сирия и изобщо на Близкия изток). Махайте се докато можете, защото има кой да ви махне”! Точно поради това се говори и за есхатологичен фактор, т.е. за Глобалния Предиктор. Но това е отделен и много сериозен въпрос.

          При публичните обсъждания на ситуацията, най-често използвания оправдателен довод  беше, че Русия е била атакувана и ранена с „нож в гърба”, т.е. че е налице предателство от страна на Турция.Нека да припомни кога и от кой беше „предадена” Русия („нож в гърба !”) в последните 10 години ? – от Грузия (кратката война през 2008 година), Франция (отказа подписан договор за продажба на хеликоптероносеца тип „Мистрал”), Украйна (това е известно), България (спирането на „Южен поток” и отказ от строителство на нова АЕЦ), Турция (самолетната агресия).

Излиза, че на всеки три -четири години Русия я предават и  забиват „нож в гърба”, а тя упорито продължава да набира „приятели, партньори и съюзници”. Появява се  основателно съмнение в състоятелността на руското мислене на властово и на обществено равнище.

В България има народен анекдот, който чудесно илюстрира  подобно състояние. Попитала майка порастналата си дъщеря : „Как е дъще, как се справяш с мъжете ?” Отговорила дъщерята : „Чудесно мамо – аз все ги лъжа, а те все ме онождат!” Е, как да не въздъхнеш и да не се замислиш.

            Но кой се скатаваше и не подкрепяше Русия в кризисните ситуации от страните, които се очакваше да я подкрепят ? – бившите републики от СССР и държавите от бившия социалистически лагер, наред със страните от БРИКС.

            С други думи, става въпрос за лошо извършен, неадекватен и повърхностен исторически, геополитически и поведенчески анализ, за робуване на предразсъдъци, илюзии и лъжливо самочувствие. Може би тряваше да се запита Русия, кого и какво тя продаде и предаде в края на 20-я век – всички републики на СССР, социалистическия лагер и световното комунистическо движение !!! Нима подобни неща не трябваше да се калкулират и вземат под внимание ?!

Тепърва руснаците ще чакат отговор на сакралния въпрос : кой доведе НАТО на 400 км. от Москва, нещо което не се беше случвало 500 години ?

            Предполагам, че този въпрос още дълго ще измъчва руснаците, защото наследството на Елцин е от живо по-живо и неговите следовници, в същност, днес управляват Русия. Има се предвид не само участието на руския президент при откриването на музей на Елцин в Екатеринбург (странно напомняне за страшните 90 години на 20-я век с разграбването на страната и продаването й на Запада), но и демонстративно възторжено поднасяне на събитието по основните руски телеканали. Какъв беше този сигнал и към кого беше изпратен пролича от годишното президентско послание към двете палати на руския парламент. То беше адресиран, вътрешно, към руската олигархия и към „новите руснаци” и външно – към Запада. С други думи, Русия остава капиталистическа държава като част от глобалния капиталистически свят – напред в бъдещето заедно с Ротенберг, Абрамович и задокеанските „партньори” !

            След разпадането на СССР руския народ се сблъска с още едно испитание, чието влияние върху обществото се оказа съдбоносно. Геополитическото поражение нанесе върху народа изключително тежка травма. Такова нещо се случва в времеви периоди, когато се срива предишния подреден свят, променят се стериотипи, оскърбява се историческата памет, подиграват се над вярата. Такава травмма може напълно да разруши обществото, да обезцени ценното и да въведе в норма по-рано недопустимото. Но, от друга страна, подобна травма може да се запази в колективната народна памет много дълго време, като от време на време избива на повърхността в обществото във вид на конфликтност и всеобща ненавист. Тя трудно се „лекува” и още по-трудно зе забравя тъй като е свързана с разрушителни събития и с пълно преформатиране на семантичните системи. („Власть патологии” - Светлана ЗАМЛЕЛОВА – „sovross.ru” – 12.12.2015 г.)

            Примери колкото иската.Ето два типични коментара за речта на президента пред двете палати на руския парламент :

            1. Изгледах цялото представяне на Президента. В залата видях самодоволните лица на успешните чиновници. Извинявам се за сравнението, но това ми прилича на Дон Кихот и вятърните мелници – верният оръженосец Шойгу с немногобройният личен отбор : Лавров, Рогозин, Бортников. А останалите ? Докато господа чиновниците не почнат да свързват  увеличаването на своето благосъстояние с развитието на Русия, нищо добро няма да стане. С молби и уговорки не се работи – те не действат. Само саботирането на майските укази на президента колко коства на страната !...

         2. Всяка година признаваме нашите грешки и недостатъци и отново няма виновни. Поради своята сдържаност Путин изглежда като твърде мек ръководител за кризисни ситуации.

        3. Непрекъснато говорим за корупция, като всички знаят, че 80% от присъстващите в залата са свързани с корупция по един или друг начин. („topwar.ru” – 7.12.2015 г.).

        На наддържавното равнище, Руската федерация се оказа незаконно дете на Съветския съюз, заченато в грях и родено в смрад (мирогледно предателство и кървав антинароден преврат). Това е страна, чиято идентичност се крепи на чужда идентичност и на чужди достижения (Руската империя, СССР), поради което се стреми да вземе от чужди идентичности и чужди достижения, това, което смята за нужно в новото й качество – пред едни да се представя като Руската империя, пред други – като Съветския съюз. Тази раздвоена идентичност е главната беда, която пречи Руската Федерация да бъде възприемана като сериозна и състояла се държава.

            Някои хора могат да нарекат подобна позиция русофобска, но дайте да прочетем интервюто на ген. Леонид Ивашов, президент  на Руската Академия за геополитически проблеми ( «topwar.ru” – 30.11.2015 г.) :

            За мен, като военен човек и като военен дипломат, това, което се случи с руския самолет над Сирия, е осъзнат акт на военна агресия. Не зная, защо нашата външна политика е така беззъба. Президентът Путин се изкза достатъчно остро, но след думите трябваше да последват решителни действия – на турския военен аташе трябваше не само да се връчи протестна нота – те плюят ня такива протести, а трябваше да бъде изгонен за 24 часа заесно с целия си апарат.

            Мисля, че за това е виновна нашата външна политика, която напълно е подчинена на големия бизнес - ние заради турските домати предадохме нашите национални интереси. Нашата външна политика действаше като пиян мужик, които след изпита бутилка алкохол се натиска да се прегръща и целува. Точно заради това, властта в Русия трябва да се чуства виновна за случилото се. Не интересите на големите компании, а дългосрочните национални интереси трябва да бъдат наши приоритети.

Ние непрекъснато ругаем американците, но те имат стратегия, имат геостратегическа цел – еднополярен свят. Американците не го крият, официално го обявиха в своята стратегия за национална сигурност още в началото на 90-те години. И действат съгласно своята национална доктрина – навсякъде, където Русия се възправя и защитава своите национални интереси, те я атакуват. И не сами, а заедно с  англосаксонския свят и неговите сателити, защото едва ли някой може да си представи, че Ердоган е действал сам, без одобрението на САЩ и обещанието за подкрепа и закрила.

Всичко това е ясно и без санкциите наложени от САЩ и Запада. Ясно пролича, че Русия няма никаква идеология, освен идеологията за безгранично забогатяване на големите компании, миражите за привличане на инвестиции, и необузданите кражби. Русия днес живее с материално-финансови измерения. И извънредно рядко някой и друг чиновник мисли за държавните интереси –някои мечтаят за своята кариера, други – за популизма, а трети – за милиарди долари. Така четвърт  век Русия беше унищожавана къто държава.

Сег, на нас ни е нужен мобилизационен план, мобилизационни ресурси, но специалисти по тези въпроси нямаме – нямаме инженери, нямаме конструктори, нямаме обществена нагласа към нещо духовно и интелектуално. Мнозинството от населението живее със стремежа за пари и забогатяване. Трябва да се променя съзнанието на руския човек !

Да добавим и мнението на Иван Фьодоров от „zavtra.ru” (30.11.2015 г.) : „Унищожавайки собствената си страна заради европейските ценности, нашите малоумници се сблъскаха с традиционна геополитическа вражда, за която те,поради лошата си успеваемост по история в училище, дори не подозираха”.

Руският философ –десидент Иван Илин, живял дълго време на Запад, е изучил подробно европейския русофобски феномен,  пише по този повод : „Никой от нас, емигрантите, не отчиташе до каква степен западното обществено мнение е настроено срещу Русия, срещу Православната църква : западните народи  се страхуват от голямото ни население, от нашето пространство, от нашето единство, от нашият душевно-духовен живот и за самоуспокоение си внушават, че руския народ е варварски, тъп, привикнал към робство, към безправие и жестокост”.(„km.ru”-24.11.2015 г.)   

           Толкова повече очудва руската русофобия днес - тя наистиа е потресаваща. След трагедията в небето над Сирия и военният отговор на Путин, главният руски десидентски вестник „Независимая газета” (?) помести кратък материал под заглавие „Москва изчисти небето над Сирия и рафтовете на руските магазини” (???) (Евгений Медведев – 30.11.2015 г.).Ето кой разменя руската идентичност и руските национални интереси срещу турските домати.

            През 2008 г. Юрий Афанасиев издаде книгата „Ние не сме ли роби ?”, в която анализираше причините за неспособността Русия да стане част от западната цивилизация. В послеслов към книгата известния съветски писател-фантаст Борис Стругацкий интерпретира отговора на въпроса. Публикуваме тази интерпретация, тъй като тя разкрива съкровените чувста на голяма част от така наречения „руски интелектуален елит”, т.е. придава облик на руското публично пространство.

 „Скъпи Юрий Николаевич !

Отдавна не бях получавал подобно удоволствие, както при четенето на вашата статия. Зная, че тя нищо няма да промени и няма да запълни зеещата пустота, но все пак ще предизвика множество искри от родствените души, каквито е имало винаги и  ще има винаги, защото светът така е устроен.

            Русия отново е пред избор и отново са налице отдавна познатите реалности на този избор : ордово-византийския  политически курс на властта, традиционната руска геополитика, съветското месианство, всепоглъщащата корупция и путинското зачистване на руското политическо пространство.

            Време за размисли винаги ще се намери – ние сме само наблюдатели сред пустотата. Но ако поне проумеем ставащото около нас, ще бъде достатъчно.

            Ето, сега  много се говори за пробив, за  рязък скок напред в развитието на страната. Сталин също беше решил, че такъв пробив е наложителен, но за да се получи трябвало за смени народа ! Пробивът станал, а смяната на народа нарекли „построяване на социализма”.

            Замятин и други интелектуалци предрекоха роботизацията на човечеството при социализма, превръщането на индивидуалностите в безлики номера, загубата на личността.  Оказа се, че това не е нужно да се прави. Хората напълно може да си остават хора, но вече са станали лоши хора – двулични, крайно егоистични, много наплашени, просто антиблагородни хора, нравствена сгурия, напълно загубила нуждата и възможността да анализира. Заробването се  робство се превърна в превръщане в „совок” (съветски човек).

            Възниква абстрактен въпрос : може ли всеки народ да се промени до такава степен или това е възможно само с нашия народ – с ордата, с „опрочнината”, с империята в социалните гени ?

            Обикновено, когато говорят за най-страшното станало в Съветския съюз през 20-я век, споменават войната и репресиите. Това е истина, но не е цялата истина и дори не е главната истина. А тя е „разрешената истина”, истината допусната от цензурата. Този истински ужас – превръщането на народа в социална сгурия – никога не се е обсъждал  сериозно. И какво е интересното? Вместо такова обсъждане се налагаше „разрешената истина” : че нашия народ е вечен, неприкосновен и винаги прав. Никой и нищо – нито татаро-монголското робство, нито крепостното право, нито болшевиките – не могат да променят природата на народа-богоносец. И точно на това държи самият народ независимо какви режими са се сменяли в нашата история и на какви отчаени разкаяния се е съгласявало нашето началство.

             Длъжни сме да направим безкомпромисен и жесток анализ на нашата „нежна революция”. Държавните ръководители от онзи период си приличат и правят напълно еднакви и подобни действия на основата на две най-важни качества – правен нихилизъм и аморалност. Тези качества станаха престъпната основа на самата власт и създадоха нужната среда за криминализиранет на целия социум.

            И отново се питам, питам и вас, питам всички : КАК ?!!! Как можеше да се реализира появилия се исторически шанс за Русия ?

            С този народ ? С тези лидери ? С тази икономическа ситуация ?

            Днешният лозунг „Бог. Цар и Отечество” проповядван  и олицетворен от Путин ни предлага да се съгласим, че общоруската сутришна гимнастика (ставане от клекнали под барабани и фанфари) означава движение, т.е. живот.

            В същност продължаването на подобна имитация може само да гарантира неизбежния край на културно-историческия феномен, който все още е известен като Русия. Понякога  ми се струва, че Путин е взел за образец на днешна Русия царска Русия от 1913 г. Даже ми се струва, че такава Русия вече е изградена. Това е напълно стабилна държава с напълно доволно и спокойно население, напълно безпретенциозен народ обичащ  началството и мразещ тези, които искат повече от другите. Този народ е искрено убеден, че началниците не се избират, а ги назначават други началници и това е добре. Нашата днешна държава и по същиност Империя, има имперски амбиции и склонност към завоевания.

            „Първият европеец на страната”, както при Пушкин, е правителството, или на съвременен език – управляващия „елит”. Този „елит” има напълно модерни възгледи за правата на народа. Например, народът  има право да гласува за тези кандидати, които определя „елита” ; има законно право на частна собственост (квартира, автомобил, малко земя), може да избира своето местоживеене (с малки оговорки) и дори да пресича държавната граница в избрано направление.

            Тези представи на „елита” са от скоро – преди 60 години щяха да бъдат определени като одеозни и никому не нужни. Известно е, че основния закон на нашата Империя, както и всеки друг, се посреща с цялата енергия на държавното възмущение.

            „Елитът” е склонен да „живее и да позволява на другите да живеят” и това навежда на съвсем европейската мисъл, че „прогреса, момчета, се движи напред, слава богу !”

            Както е възприето отдавна, основния скелет на империята е чиновникаът, който търси единствено благоразположението на началника и нищо повече не го вдъхновява. Такава държава е напълно устойчива и е способна да заема четвърто-пето място по БВП в активно развиващият се свят. Но такава  Империя олицетворява застоя и търсенето на спокойствие. Изтръгнатия насила от народната душа дух на народничество обещава подобно относително

спокойствие в  днешни бурен и хаотичен свят. Народът е смирен и смиреномъдър и за да се събуди и размърда, трябват обстоятелства много по- страшни от поредното падане на равнището на живота при  40%  бедност или „увеличаване на безработицата”, или при ускоряване на бягството на капитал от страната. Нужна е тежка, жестока и загубена война, която нашия „елит” много ще се постарае да избегне. Така, че аз не виждам сериозни заплахи за нашата прословута „стабилност”.

            Наистина, не всичко изглежда благоприлично и стабилно както ни се иска. Освен вече познатия „хедонистки  елит”, в тъмните недра на управляващата върхушка се очертават контурите на „аскетичния елит” – жестоки и студени хора изповядващи култа към властта – неограничена, безпощадна и безкористна – власт заради властта, без всякакви привилегии като сметки в швейцарски банки и учещи в Оксфорд се деца. Може би те са още малцинство, но то е по-свирепо, по-безпощадно и по-авторитетно от мекотелите хедонисти. Дали бъдещето не е тяхно ?!

            За щастие, за сега няма Идея, която да оплодотвори подобна безпощадна власт, макар че от време на време в Русия се апробират (проверяват) различни нейни варианти : „Русия над всичко !”, „Нашата родина е Съветския съюз” и дори „Православие.Самодържавие. Народност”. Но в този подборка го  няма най-важното, едновременно изначално,ново и модерн –няма го благородното безумие !

            Но подобно затруднение е лесно отстранимо. В крен случай може да хване „декиш” старата позната идея за реванша – реванш за всичко : за униженията на перестройката, за загубата на територия, за наранения престиж – какво по-важно от престижа има за имперския човек !

            За сега главният въпрос за бъдещето на Русия е кой ще победи – аскетите или хедонистите? Скромното, но спокойно съществуване във вторите редици на световните държави или реванш и побоносно възвръщане в статуса на свръхдържава ? Мисля, че изборът ще бъде направен в течение на живота на едно поколение.

            Но се страхувам, че „живей и давай възможност и на другите да живеят” в Русия никога няма да се случи. И „богатейте!” също няма да се случи. Студени времена идват, господа. Трябва да започнем да чакаме отново „размразяването”.

            Останете със здраве и с успешни мисли !

                            Ваш Борис Стругацки – ноември, 2008 г.

 (Борис Стругацкий: «Наш народ – это нравственный шлак» - «ttolk.ru” – 18.12.2015 г.)

             В такъв контекст е много интересно последното интервю на известния  италиански журналист и голям приятел на Русия Джулието Кеза (politobzor.net” – 10.12.2015 г.).

          „Мащабите и дълбочината на наблюдаваната цивилизационна криза я прави без аналози в историята. Влиятелни сили на Запад виждат изхода от нея само и единствено във войната. За тази цел и се формира образа на врага – Русия... Съществуващата от столетия на Запад русофобия, се превръща в теоретична и практическа основа на хибридната война. Западът разбира, че докато съществува Русия той не може да реализира своите цели.  Следователно, тя трябва да бъде унищожена. До определено време русофобията се маскираше като антикомунизъм, сега временно – като ислямофобия. Но тези камуфлажи вече са снети  и русофобията официално е призната като основа на западната политика, като начин на мислене. Можете да приемате  това за конспиралогични разсъждения, но не си заравяйте главата в пясъка... Идеята на Рейгън за „империята на злото” и за „империята на доброто” е фундаментална идея. До ден днешен 90% от западните еснафи възприемат Русия като комунистическа и тоталитарна държава представляваща заплаха за Запада. Още се помни забележителната  телеграма на Джон Кенан (дългогодишен дипломат на САЩ в СССР) до американското правителство от 1949 г. в която той пише, че Русия, по определение не може да живее в мир с останалите държави. Впрочем, далече преди Кенан много западни теоретици подържаха подобни мисли : Маркс наричаше Русия дивашка и агресивна, вашият Чаадаев по същия начин се отнасяше към своята страна. На този фон руската русофобия е уникално явление – такова нещо няма сред французи, италиянци, немци и то също е продукт от тоталното внедряване на русофобията от вън. Така че не трябва да се подценява увреждането на еснафските мозъци” (за сведение виж статията на Олег Мономах - „Русовобы всех мастей заполонили медияпространства”-„Stoletie.ru-11.12.2015 г.).

            Интересно интервю, в което ключевите думи са „заравянето на главите на руснаците в пясъка” (на 11.12.2015 г. на първата странице на „Pravda.ru” се появи материал под заглавие „Послание Путина порадовало и обнадежило россиан”. Ето това означава да си „заровиш главата в пясъка”).Трагичното събитие в небето над Сирия още един път ярко освети една голяма слабост на руския народ – неговият мирогледен и исторически наивитет. Може би е време руснаците да осъзнаят, че всички видове незгоди, сполетели ги в последните 25 години, са своеобразни репарации и контрибуции, своеобразна цена  за безхаберието, наивността, самозалъгването и историческото късогледство, заедно с липсата на поведенческо мислене, проявени от тях през тези години. Една Велика държава претендираща за планетарно величие, винаги плаща цена за реализирането на своите цели, независимо по какъв начин. Това е геополитически закон.

            Какво би трябвало да очаква руския народ днес от своя президент ?

            Ше напомним речта на Уинстън Чърчил пред британския парламент произнесена на 13.05.1940 г.

            „ Ще ви кажа същото, което казах на тези, които влязоха в правителството – не мога да ви предложа нищо, освен кръв, пот, и сълзи. Пред нас е период на тежки страдания. Пред нас са много, много месеци на борба и лишения. Ще попитате : каква е нашата политика ? Ще ви отговоря : да воюваме по суша, море и по въздуха с цялата мощ и сила дарена ни от нашия Бог, да воюваме срещу чудовищната тирания, каквато досега не е имало в мрачния и жесток списък на човешките престъпления...Ще попитате, каква е нашата цел ? Ще ви отговоря с една дума : победа, победа на всяка цена, победа, каквото и да стане, победа, без да се съобразяваме с всички ужаси, победа, колкото и да е тежък пътя към нея, защото без победа не можем да оцелеем – разберете това – няма да оцелее и Британската империя, няма да оцелеят вековните импулси, движещи човечеството към неговите цели”.

            Като смените някоя и друга дума в речта на Чърчил, ще получите това, което трябва да чуе народа на Руската Федерация от своя президент.

            Но вместо такива думи се появи последното интервю на Д.А. Медведев -поредният успокоителен сеанс за руснаците. Цялото интервю се гледаше с едва сдържано чувство на опостушение и отвращение към всичко, което казваше този човек,  придружено от фасони и гримаси  на „умно величие”, упоено от чувството за превъзходство, което дава властта над гражданите. Общо казано, недостойно зрелище.

            Според известния руски коментатор Станислав Белковски : „Сакралният смисъл на интервюто на Медведев не е в съобщаването на нещо ново, тъй като нищо нова няма и не може да има. Смисълът е да се отбележат две неща : (1), аз се научих да изобразявам напълно празно място, от което за моя бос не извира никаква опасност ; (2), по-добър от мене  около Владимир Владимирович няма и, следователно, само аз оставам едниствения негов наследник. И след него ще стана президент, ако някога той се оттегли”(„sobesednik.ru” – 15.12.2015 г.)

         До голяма степен наблюдаваното днес в света е следствие най-малко на две причини : (1), разпадането на СССР и (2), решимостта на Русия да си възвърне загубените позиции на Голямата шахматна дъска. Останалият като победител западен свят премина в период на интеграция, ознаменуван с рязкото разширяване на НАТО и в активизиране на процесите на глобализация и унификация. Именно прибързаната западна реакция провокира редица сериозни конфликти и планетата привидно изпадна в Хаос. Не е очудващо, че в такава ситуация Кондолиза Райс уверено заговори за пълната победа на еднополярния свят и за разцвета на „американската епоха” («American age»). Съгласно стратегията за потвърждаване на глобалното лидерство, потенциалните геополитически съперници на САЩ трябва непрекъснато да се намират в състояние на дезинтеграция (виж теорията на хегемонистичната стабилност, глобалното управление, унилатерализма, либералната хегемония и редица други идеологеми). Като следствие от дезизтеграцията и възниква така наречения слабоструктуриран хаос (Наталия Ерьомина –„km.ru”- 30.11.2015 г.)

            Хората предполагат, че теорията на хаоса — това е теория за безредието. Нищо не може да бъде толкова далече от истината! Теорията на хаоса не е опровержение на детерминизма. Хаосът в теорията на хаоса представлява ред — и даже не просто ред, а същностен ред. Теорията на хаоса съсредоточава вниманието си не върху безредието на системата (наследено от непредсказуемостта на системата) а на наследения в нея ред — общото в поведението на подобни системи.

 Най-новите изследвания установиха, че хаоса може да се управлява, т.е. да се създава и да се трансформира в други състояния, например, в периодично, квазипериодично , или отново в хаотично, но с други свойства чрез синтезирани  външни въздействия върху параметрите на системата (виж Галина Чернева в сп. „Наука, образование, култура”, бр. № 7/2015 г.). И тука е „заровено кучето” – в момента САЩ се занимават с управление на хаоса и последните събития, за които стана дума, доказват това по неопровержим начин.

Борбата на Русия на световната сцена е този процес да бъде спрян. Ще видим как тази борба ще завърши.

„Колкото повече се изостря противоречието между нарастващите производителни сили и съществуващия обществен строй, толкова по-голямо става лицемерието в идеологията на господстващата класа, по-възвишен нейният пропаганден език...Известни са цели епохи, през които поетичните цветя и карнавалните политически украшения скриваха и прикриваха измяната към народните интереси” (К.Маркс, Ф.Энгельс – Сочинения, том 3, стр. 283-284 и том 6, стр.289).
           Що се отнася до България, нещата са от ясни по-ясни. Ние не може да забравяме, че сме православни християни, че сме славяни и сме интелектуалната и държавническа  люлка  на източното цивилизационно пространство. Това ни прави  отговорни за това пространство поне толкова, колкото отговорност може да носим и понасяме. Защото западноевропейското пространство ни е чуждо по менталност и духовно възприемане. Чуждо ни е и отблъскващо  и евразийското мюсюлманско пространство – то е пълно с исторически страхотийки и с ментално унижение. Тогава ?- изходът е прост : НЕ ВИНАГИ С РУСИЯ, НО НИКОГА ПРОТИВ РУСИЯ ! Каквато и да е, Русия е нашето прераждане и ние не можем с лека ръка да я зачеркнем от историята си. Не сме нито поляци, внито сърби, нито черногорци ! Българските русофоби са генетично увредени от турското робство народностни отломки, жалко подобие на руските си „братя по мислене и действие”.

Да обичаш Русия не значи да скандираш : „Да здраствует Великая Русь !”, без да разбираш какво значи това или да ядеш кебабчета край казанлъшкия язовир. Трябва да се опитваш да помагаш на руснаците сами да разберат себе си и своята роля в света, както ние, българите, не един път сме им помагали в историята си.

Нека си го кажем направо : дори Хитлер и нацистка Германия разбраха България и се отказаха да я притискат да се обяви военно срещу Русия (СССР). Поради що днешните „световни демократи” не желаят да признаят това ? Или САЩ и Западна Европа са по-лоши от нацистка Германия и са по-опасни за България от Адолф Хитлер ?

А, МОЖЕ БИ Е ТАКА ?!!!




Гласувай:
4



1. krumbelosvet - Никога не е имало по-смазващо превъзходство
17.02.2016 09:54
срещу Русия - военно, икономическо и пропагандно. Духовното поле, където Русия би могла да се изяви, е потиснато от изброените фронтове. Затова и нас ни натискат по-мощно от Хитлер. Те знаят кои сме. И че както сме безпомощни, така можем да бъдем и крайно опасни, като в 1885, 1912, 1915-18 и 1944-89г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950780
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031