За да се стигне да същността на нещата, трябва да се мисли в съответния мащаб. За да разбереш причината защо потъва кораба, трябва да слезеш в трюма. Който разсъждава без да излиза от каютата и без да слезе в трюма, нищо няма да види и да разбере. Когато всеки се мъчи да осмисли ситуацията, имайки предвид само видимата от него част, ще получи накрая оглупяване на ситуацията. Като резултат учителят вижда спасението във възраждане на образованието, ; учените – във възраждане на науката ; лекарите – във възстановяване на здравеопазването ; вярващите – в покаянието ; демографите – в раждаемостта ; военните – в армията ; стопанските ръководители – в промишлеността. Тези очевидно добри и знаещи хора не виждат ЦЯЛОТО. Затова и кардинално решение е невъзможно.
За да получим поне обща ориентация, за да можем да четем картината на съвременния свят, нека да тръгнем по утъпкания път на науката.
ПОСТАНОВКА НА ЗАДАЧАТА
Светът се развива в условията на цивилизационна криза и на планетарна война. Началото беше поставено с краха на Съветския съюз и бързото запълване на вакуума от капиталистическата пазарна икономика, придружена от целия букет митични надстройки – мирогледни, духовни, нравствени битови и властови. Но първоначалния зашеметяващ удар беше нанесен именно в цивилизационната сфера.
Хегел беше казал, че по това, с което днес се задоволява духът, можем да съдим за неговия упадък. Следва да се допълни, че за неговата дребнавост съдим и по предметите, от които той се възмущава. Тогава той се превръща в мила и наивна, ала и опасна с фалшивия си патос душица. Тя се възмущава от опростачване, политически дивотии и сценки, от чалга и тъпи телевизионни програми, но не се възмущава от присъщата й забрава на исторически великото не само за него, а и за света. Последва десемантизация на пространството заедно с десемантизацията на самите думи, които като знаци на нещата, изчистени от тази връзка, не носят никакъв смисъл. Оказа се, че ренесансовата постановка за „човека-в-света” е заблуда на европейската философия. Светът няма никакво отношение към човека, защото човека съществува въпреки реалността. За да приближим човешкото към реалността, значи да го приближим към исконен произход като вид. А за тази цел е нужна редукция на реалността, разтопяването на реалната предметност, натуралността на неговите референти. Какво остава от човека тогава ? Нищо и едновременно всичко. А именно : самотността на неговото „АЗ”, съзнание без знания, аутизъм на безпредметната мисъл, безконтролното въображение, антиезика. Човешката реч се заменя със жестове, чиято многозначителност предава универсално същността на симулякрите.
Човекът е въвлечен в дълбините на илюзорно-халюцинаторното пространство и негова главна задача става самоиндетификацията. В това пространство „АЗ”-ът подмена фазата на „аз разбирам” и заменя пустотата на символичното „АЗ”. Това и позволява на това „АЗ” да има собствен език и да излага свои мисли.
Съвкупността от такива хора образува мечтаното бъдещо население на планетата под желязната пета на задкулисното корпоративно управление. Представа за този „нов човек” на глобалната епоха ни дава неговата характиристика:
„Находчивост, предприемчивост, готовност и потребност да поеме риск, краткосрочност на ангажиментите и връзките, отговорност към изпълняваната задача (джентълменство, лоялност, ангажираност), разгръщане на интелектуалните способности, адаптивност, умения и нагласа за бърза реакция на промените в ценностите, зачитане на различията, толерантност, уважаване на достойнството на другия,, умения за справяне с екстремални ситуации, предпазване от агресивност и преодоляване на конфликтите, отговорно гражданско поведение, умения за избор”.(Илия Пеев – сп. „Военен журнал”, бр. 4/1991, стр. 60-69).
Точно това представлява днешната световна авантюра на Глобалния капиталистически доминант – пълното и окончателно унищожаване на всичко, което пречи на неговия планетарен поход. Непосредствените цели са :
1. Окончателно ликвидиране на всички остатъци от комунистическия мироглед в постсоциалистическите европейски страни, както и всяка идеология, която е в състояние да сплоти, оргатизира и поведе след себе си огромни маси от хора.
2. Опитомяване на географски големите световни държави като Русия, Индия, Китай, Бразилия. Големите пространства са сериозно препятствие при налагането на световна доминация.
3. Ликвидиране на социализма във все още съществуващите социалистически страни : Китай, Виетнам, Куба, КНДР (Северна Корея). От географска гледна точка даже тези „остатъци” изглеждат внушително – площ 10 256 000 км.І с населиние от 1 430 000 000 души, т.е. най-много в света.◄
Казано с други думи : завършване на декомунизацията и дерусификацията на цялото постсоциалистическо пространство. Смята се, че икономическото ликвидиране на социализма е завършено, чрез възторженото и агресивно прилагане на принципа на Вашигтонския консенсус : всичко на пазара, нищо извън пазара, всичко на тезгяха !
КАКВО СТАВА В БЪЛГАРИЯ
„Мутренските времена се върнаха! Още по-мрачни от преди!
Яки екземпляри се бият по дискотеките, силово се събират дългове, обират се банки и бензиностанции, гангстерски кортежи блокират кръстовищата, стрелят се с гранотомети... А уж мафията бе смачкана. организираната престъпност нагло демонстрира колко са прави скептиците - тя продължава да се придвижва показно - с кортежи, с тежковъоръжена охрана. Отново започна силовото събиране на дългове. Всичко е парцелирано - поръчки, асфалт, бетон, горива, плод и зеленчук, контрабанда, безбандеролни и бандеролни цигари... Грабежите на бензиностанции, банки, пощенски клонове станаха ежедневие. Поръчкови убийства на хазартни босове, лихвари или други оперативно интересни лица се случват през няколко седмици - и то се стреля с автомати край Банско или пък с пистолети в центъра на София”.(„Сега”, 30.08.2012).
Ако погледнем и ретроспектива и в перспектива, днешното коалиционно управление е най-лошото нещо, което се е случило на България за нейната 1300-годишна история. Тази ужасяваща коалиция от българската отходна яма е препълнена с парадокси и симулякри от приказките на братя Грим : десни без „дясното”, протестъри без ум и креативност, успели колаборационисти, патриоти без патриотизъм, мюсюлмански либерали и, разбира се, леви без „лявото”.
Достатъчно е да си спомним, едно определение от Иван Костов от близкото минало и да го сравним с наблюдаваното, за да разбирем за какво става дума : „Дясното поставя акцент върху ценността на собствеността и сигурността. Лявото поставя акцент върху солидарността и справедливостта". С други думи, в основата на дясното лежи човешкия егоизъм, а в основата на лявото – човешкия колективизъм и съборност. Иван Костов е казвал какви ли не глупости, но в дадения случай е прав.
Ако нещо драстично не се промени, има вероятност тези хашлаци да ни управляват 50 години. За тази перспектива особени заслуги има Бойко Борисов.
„Б.Борисов има особени заслуги и в САЩ прекрасно знаят това. Но нейната мисия не е на ментор. На САЩ им е необходима балканска патерица за външна употреба, а на Борисов - американска патерица за вътрешна употреба.
В света, в който живеем, възможността тези две реалности да се срещнат може да бъде математически изразена с Евклидовата аксиома за успоредните прави...”
(„Дойче веле” - :7.12.2012 г. Препечатано във в „Дума” от 10.12.2012 г.).
Изобщо, Бойко Борисов е феномен. Той не трябва да бъде оплюван, сатанизиран или осмят – той трябва да бъде изучаван. Защото той е отражение, слепка от българския народ като цяло, т.е като народ. Аналогията със свинаря Ивайло от българската история е поразителна. Ивайло се оженва за царица Мария и сяда на трона на българските царе. Бат’ Бойко от Банкя, без да се жени за царица, направи същото. За да се разбере днешната ситуация, трябва да се разбере феномена „Бойко Борисов”. В противен случай той ще продължава да печели избори след избори ! Ето типична характеристика като начало :
„Това, което направи Бойко Борисов с обществото в България много прилича на онова, което навремето направи неговият вожд и учител Тодор Живков”, заявява в интервю журналистът Александър Андреев, главен редактор на българската секция на радио "Дойче веле".
"Той много хитро успя да раздели обществото на малцинствена интелигенция и елити, които вече нямат никакви канали за въздействие и никаква възможност техните съобщения да достигнат до масата. И онова, което по времето на Живков беше работническо-селска класа, сега просто е останалата част от населението, която си го харесва и не желае да прекара един ден без него” („Webcafe.bg”- 10.07.2011).
„Ти на мен ми дай евтина кола и възможност да почивам в Гърция, а аз няма да те питам как крадеш и от какво крадеш” – това е мотото на по-голямата част от българските избиратели, т.е. от народа, това е и новия „обществен договор” сключен между управляващата прослойка и нацията. Жалко, но такава е реалността. Критерий за встъпване в световния клуб на богатите е наличието на активи по-големи от $ 185 000 . Според този критерий 24 000 български граждани са членове на клуба. За каква социална чувствителност може да говорим у нас ?! („kp.ru” – 22.10.2015 г.).
На сегашната българска „средна класа” (около 20% от населението) световният доминант непрекъснато обещава, че тя може да бъде интегрирана в кръга на „управляващите света”, да получи ново качество на живота и радикално да увеличи стандартите си на потребление. Но след „обещанието” следва дълъг списък с условия и уговорки. На първо място стои условието, тя, „средната класа”, да не поставя пред страната си каквито и да било собствени задачи в това число и задачата за самостоятелен цивилизационен проект – на нея се „предлага” готов проект с маршрут, по който Западът върви преди всички. Но пък в края на пътя „средната класа” ще намери своето мечтано щастие. В този край къде ще бъде народът не се говори и не се обсъжда, но се подразбира – него просто няма да го има !
И какво прави народът в предверието на „новия път”? Да си припомним Константин Иричек :
"Първата зима в новата държава беше един вид "карнавал на свободата"; хората несъзнателно разиграваха комедия, като се препираха в политическите събрания и клубове, при избори, в Народното събрание, в разните управления и във вестниците, които скоро сменяха един други, при пълна свобода на печата. То беше нещо подобно като в Чешко на 1848 година.
На публични тържества интелигенцията играеше народни хора - дори и по улиците. При туй шапките и цилиндрите не стояха добре на главите; виждаше се, че те са ново нещо, наместо фесовете и калпаците.
За приказ беше първият придворен бал на януарий 1880 година. Гостите "ометоха" буфета с баснословна бързина...
...Българите са много неопитни и самонадеяни;... - пише той. - Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни."
(Никола Филипов живеещ и работещ в Англия- „Дума”, 3.10.2015 г.).
Съвременният българин е оше по-зле. До това равнище го срина налаганата у нас обществено-политическа и обществено-икономическа система. Самият Б.Борисов много хитро описа това падение.
„България тръгва от две изходни позиции - най-нисък брутен вътрешен продукт и най-бедна държава в ЕС. Вследствие от 100-годишното управление на социалистите, на БКП, България е с най-ниския БВП в Европа, посочи премиерът. Всички формули, по които се изчисляват парите, получавани от европейските държави, тръгват от тук. Това е следствие от това, че толкова години са марширували по Червения площад”(VESTI.BG -24.11.2012).
Долният цитат пък, илюстрира интелектуалните възможности на Б.Борисов.
„Аз до 30 години съм живял така – ставал съм в 5.20 ч. да хващам рейса ... Ходех до почивните станции да взимам помия за прасетата. Мога да покажа как се копае, как се гърли. Майка ми казваше, че бях картофено момченце, защото ядях пържени картофи с кисело мляко”(телевизионно интервю от 11.05.2015 г.
И на фона на тези възможности прочетете какво каза един български академик в края на 2012 г. при среща на академици с Б.Борисов : „Искам да ви кажа нещо интересно, д-р Борисов – вие днес прекарахте нова магистрала – магистралата на духа”. (цитира се по Иван Ангелов – Кой спестява в България – в моя архив, 13.01.2013 г.).
Затова не трябва да се очудваме на религиозни изблици на любов като този : „Бойко Борисов от дете е една Божа сила, която е непобедима. Харесам го, защото е Божи човек, добър човек. Той ще може да помогне на хората в България. Вечер, когато го дават по телевизията го виждам как се кръсти, сякаш чрез Бог се кръсти”. Това казва дядо Добри в откъс от посветения на него документален филм „The silent angel”.Лентата разказва за делото на живия светец от Байлово. („24 часа” – 26.07.2015 г.).
Феноменът „Б.Борисов” ще се изучава дълго, макар, че за изучаване няма кой знае какво – всичко е от просто, по-просто. Неговата популярност е изградена върху три кита : първо, той напълно съответства на средностатистическия българин, т.е. с нищо не се откроява от средата ; роден е в обикновено семейство, с обикновена външност, без никакъв европейски шик, с обикновени маниери и необременен с излишна интелигентност и с особен интелект ; създал си е репутация на „репресиран” фамилно от социализма, която му помогна бързо да се прилепи към днешната българска „демокрация”. Той е типична фигура на конформист и тъй като повечето българи са криптоконформисти, като всеки „среден” човек, те си го обичат („МК.RU” – 15.04.2013).
Бойко Борисов е чудесна илюстрация на „модерния” български джентълмен – подходящ произход, прилично облекло и умерено образование (според определението на оксфордския тълковен речник).
ГЕРБ в кохезия с «демократите», либералите, квазипатриотите и протестърите не представляват самостоятелни, самодостатъчни и суверенни политически субекти, поради което не могат да съществуват устойчиво извън поглъщане на огромни количества наркотици под формата на русофобия и антикомунизъм. Спрете притока на наркотик до тях и от тях ще остане само плюнка върху асфалта. Те не могат да съществуват без този наркотик, защото са неспособни да предложат никаква съзидателна идея, никакво обединително (съборно) послание към народа освен егоизъм и конкуренция. Те са обсебени до толкова от Бафомет, че всяка комуникация с тях е невъзможна. Както казва нашия известен боксьор Кубрат Пулев : „Когато някой не разбира от думи се подразбира, че разбира от бой !”.
И така, в България става това, което става в целия свят – пълна доминация на идеологията и практиката на Глобалния проект. Какво искате от държава, в която външния министър е американско „производство” (а заедно с съпругата си – и английско), министърът на отбраната –запасен сержант от КЕЧ, министрът на вътрешните работи – жена, министърът на здравеопазването – геноцидник, а самият премиер – преродения цар Ивайло.
Съвременна България е трудно да се нарича дори държава : тя няма власт (в смисъл-управление), няма и главните атрибути на държавността, Това не го казвам аз, казва го Световната банка (виж краткото съдържание на доклада на Световната бонка за България – „VESTI.BG” – 6.11.2015 г.). Щом в една държава започват да протестират военни и полицаи, значи тя много е „закъсала”. В такива случаи военните и полицаите не „протестират”, те правят съвсем други неща !
Съвременна България е ярка илюстрация и нагледно опредметяване на планетарното бъдеще на всички държави (според Глобалния проект).
„ЛЯВОТО” И БСП
В описаната атмосфера на Глобалния проект понятията „леви” и „десни” не съответстват на политическата реалност. В наши дни „ляв” може да бъде и Генералният секретар на НАТО и министър-председателят на страна, водеща империалистическа война и прилагаща в собствената си страна антиработнически и антинародни мерки. Историята е доказала, че борбата за корегиране на капиталистическата система, за отслабване на крайните антинародни мерки, всичко, на което акцентират опортюнистичните социал-демократи, никога и никъде не са довеждали до смяна на системата. Точно обратното – заздравявали са система чрез внушаване на илюзията, че капитализма може да се очовечи или че ЕС от съюз обслужващ капитала, може да се превърне в „съюз на народите”(виж речта на С.Станишев пред конгреса на партията на европейските социалисти – в. „Жарава”, 15.10.2012 г.).
Чл.кореспондент Д.А.Новиков (ИПУ) е доказал, че във всяка система, ако започнат безразборни реформи, в системата настъпва иновационен регрес, дори когато всяка една от реформите е разумна. А какво да кажем за безумните реформи ?!
В Италия, ако твои ценности са Родината, традиционното семейство, традициите, редът, националния суверенитет, строгата регулация на миграцията ; ако ти си враг на законите, които те карат да пишеш „родител 1 – родител 2” вместо татко-мама, ако си противник на джендърните закони, е много голяма вероятността да те нарекат фашист, ксенофоб, нацист и хомофоб.
В Италия антифашизмът е синоним на борбата срещу всяко отричане на „правата”, даже ако тези „права” противоречат на човешката природа. Мнозинството антифашисти се позиционират като противници на християнството и борци за правата на сексмалцинствата, борят се за легализация на наркотиците, правото на аборт и либерализация на миграционното законодателство.
Ориентировка в тази поразителна терминологична вакханалия. ще ни даде цитат от преди 105 години. Става дума за статията на Ленин „За някои исторически особености от развитие на марксизма”, написана през 1910 г.
„Именно защото марксизма не е мъртва догма, не е завършено, готово, неизменно учение, а живо ръководство за действие, именно затова той не може да не отрази в себе си поразително рязката смяна на условията на обществения живот. Такова отражение е дълбокият разпад, идейно объркване и лутане, с една дума – сериозна вътрешна криза на марксизма. Решителен отпор на такава криза и борба за основите на марксизма отново е на дневен ред. Извънредно широкият слой от тези класи, които не могат да игнорират марксизма при формулиране на своите задачи, са усвоили марксическата теория едностранчиво и крайно извратено, усвоили са едни и други „лозунги” и отговори на тактически въпроси, без да знаят марксическите критерии на тези отговори.
„Преоценката” на всички ценности в различните области на обществения живот доведе до „ревизия” на най-абстрактните и общи философски основи на марксизма. Повтарянето на заучени, но неразбрани и непремислени „лозунги” се изля в широко разпространение на голи фрази, водещи на практика към напълно немарксически, дребнобуржоазни течения”.
Изхождайки от гореизложената позиция БСП е генномодифицирана капиталистическа левица, системна капиталистическа партия. Така е замислена, така е и създадена. Не може да искаме нещо повече от това, което е тя сама по себе си. В рамките на съществуващата система никаква друга „лява” масова политическа партия, която да претендира да управлява в рамките на системата, е трудно да има.
Какво може да искат от ръководството на БСП членове и симпатизанти при такава постановка ? Първата си публична реч като председател на НС, днешният председател на БСП Миков изнесе пред Атлантическия клуб, а тогавашният министър на отбраната (Ангел Найденов от БСП) намери за нужно да се снима с американската посланичка и да приеме награда от американския военен аташе „За принос в укрепването на българо-американските военни отношения”. Всяка българска партия дошла на власт, трябва да е наясно, че, ако иска да постигне нещо в интерес на държавата и народа, трябва първо да пречупи обществената презумпция за престъпната антинародна и антибългарска власт. Но, ако не всички, то повечето български „леви” се намират духовно и материално в пълна зависимост от буржоазната глобална парадигма. Отблъсквайки социалистическата перспектива в далечни исторически хоризонти, те залъгват народа с трохите на политическата борба и когато крадешком не консумират подхвърлените им от доминанта бонуси, се отдават на аналитико-интелектуални упражнения с уклон към самообразование.
Позорната линия за идейна капитулация на БСП е главният виновник за нейната нерадостна съдба. Съществените признаци на тази линия са :
1.Признаване „лимита” за революции в България за изчерпан.
2.Отказът от диктатурата на пролетариата.
3.Отказът от лозунга „Пролетарии от всички страни, съединявайте се !”
4.Признаването на парламентаризма за народовластие.
5.Практическото бездействие по организиране и сплотяване на работническото движение.
6.Привързаността към модела на пазарния социализъм.◄
От тук произтича простия факт, че активното малцинство и не малка част от мнозинството не желаят да виждат БСП като управляваща партия. И за това вината не е само в 45-те години социализъм, а в упоритото свързване на всичко ляво със столетницата по време на прехода. Донякъде неволно, донякъде не, политици, анализатори и медии превърнаха самата дума "левица" в синоним на БСП. Затова да се асоциираш с левицата излиза същото като да симпатизираш на номенклатурчиците и партийните бюрократи на "Позитано" 20 с техните кръгове от бизнесмени, червени олигарси и безпринципни политически коалиции. Затова повечето млади хора с леви убеждения предпочитат глобални протестни движения като "Окупирай", "99-те процента" и "Анонимните". Те са модерни, неконвенционални и интересни, но нетрайни и нестабилни. И като форма на политическо действие никога не могат да достигнат ефективността на една политическа партия. С упоритата си окупация на лявото политическо пространство и риторика компрометираната БСП отрови за много дълго време напред почвата за модерна левица в България. От тук е произлязла основната слабост на почти всички български политически анализи. Още в началото на всеки анализ същността на обществено-политическото пространство не се поставя на обсъждане. И се изследва не системата като проблем, а проблемите на системата.
В главите на „лидерските бесепарски мозъци” цари такъв понятиен хаос и липса на политически знания, че на човек му става тежко да чете поредните им глупости. По въпроса на бъдещите оставки дългогодишният народен представител Атанас Мерджанов казва, че днешният лидер, независимо от резултатите от поредните загубени от БСП избори, е полезен лидер (цитира се по Лозан Такев – „Дума” – 5.11.2015 г.). Може и така да се каже, но е факт, че точно тримата големи в БСП – Михаил Миков, Бойко Великов и Атанас Мерджанов допуснаха в родните им градове (Видин, Търново, Ямбол), конкуретните кандидат-кметове да бъдат избрани още на първия тур. И същите хора „дигат пара” и искат оставки от политическите си противници и за по-малки „грехове”, макар в това да са прави. С други думи, пълна дебилщина и имбецилност !
Пред българските „леви” съществуват четири възможности :
1.БСП да продължава да крета, докато по волята на биологичния процес не се превърне окончателно в клуб по интереси.
2. БСП да се саморазпусне като изпълнила пъклената си историческа роля.
3. БСП да да се освободи от „демократичния” си кадрови багаж и да изостави демодирания социал-демократизъм.
4. БСП отнова да се преименова – този път в Българска трудова партия, партия на хората на съзидателния труд, на трудовата солидарност и историческата справедливост, на традиционния български патриотизъм и на българската мисия в Европа и света.◄
В момента БСП е изморена от своята параноя, но като всеки болен не иска да признае диагнозата. Но иска или не иска, това ще стане и ще бъде началото на оздравителния процес (терапия).
