Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2015 21:38 - ТРЯБВА ЛИ ПЕНСИОНЕРИТЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ЖИВЕЯТ ?
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2096 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 01.11.2015 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Човек не трябва да бъде беден само защото е стар, инвалид или по някаква причина не може да работи. Богатите собственици, след като се пенсионират,живеят в охолство. Само тези, които нямат собственост и които зависят от продажбата на своята работна сила, изпадат в нужда при болест или старост.И тъй като това е мнозинството от населението, повечето от старите хора и от инвалидите зависят само от скъперническата държавна пенсия.

            Низкото ранище на пенсиите е резултат от политическо решение. Това е официална политика, водена с цел хората да се обръщат към частните пенсионни фондове и към застрахователите. Точно това създава условия за задържането на пенсиите на ниско равнище. Политиците, които вземат пенсионните решения, знаят, че тяхните пенсии ще бъдат къде-къде по-големи, но не само това определя тяхното поведение. Когато те подтикват хората към натрупване на частни пенсии, те действат в съответствие с капиталистическата логика на частната собственост. Частното пенсионно осигуряване продължава неравенството в доходите получено при работата и за времето на пенсиите, и по такъв начин се укрепва и осигурява безопасността на класовата система. Освен това, средната класа придобива стимул към спестяване, като включва спестяванията си към функционирането на капиталистическата финансова система и я укрепва.

            Всеки седми американец официално е признат за бедняк – това са 43,6 милиона души или 14,3% от населението. Равнището на бедността е  $ 21 954 (годишно) за семейство от 4 души или, средно, $  457 на човек месечно. Финансовите задължения на средно американско семейство надхвърляг неговия годишен доход с 130%, което също говори за реална бедност – просто американците дълго време живееха за сметка на кредитно помпане. Когато започна ипотечната криза и  фалита на банки и компании, първи пострадаха частните пенсионни фондове и пенсионните фондове на компаниите. Ясно е, че за сериозна пенсионна система в такъв случай не може да се говори. И до днес САЩ нямат единен държавен модел на пенсионно осигуряване.

            Към днешния ден положението в България изглежда така:

           - Равнище на бедността : 2013 г. – 286 лв.

           - Минимален доход : 2015 – 420 лв.

            Минимална средна работна запалата – 2015 г.-380 лв.

           - Средна работна заплата : 2015-868лв.

           - Средна пенсия : 2014 – 338 лв.

           - Минимална пенсия за осигурителен стаж : 2015 г. - 257 лв.

           - Социална пенсия за старост : 2015 г. - 115 лв.

            - коефициент на Джини – 26,2.

(Йордан Съев – „Дума”, 1.10.2015 г.).

            При подобно сравняване трябва да се има предвид следното. Американският бедняк с държавните помощи може да си купи кола. Българският не може. За сметка на това, почти всеки български бедняк има жилище. Ако и това влезе в сметката, българският и америкнаския бедняк са на един и същи хал.

            За характеризиране на степента на доходно неравенство най-често се използва кривата на Лоренц. Кривата на Лоренц за България показва повишаваща се степен на диференциация в доходите на населението в периода след началото 90-те години на 20-ти век, която се задълбочава в най-голяма степен през 1997 г. като следствие от икономическата и финансова криза в страната през същата година. Последвалото стабилизиране на икономиката и въвеждането на системата на Паричен съвет, се отразява в известна степен благоприятно, като в нискодоходните групи е отчетено незначително повишаване в относителния дял на дохода за сметка на този съсредоточен в домакинствата от средните децилни групи. Децилните групи с най-високи доходи, успяват да запазят своята позиция за целия разглеждан период. Изчисления чрез кривата на Лоренц „индекса на Джини” в България  се е движел така : 22% през 1990 г. ; 36% през 1995 г. ; 31 % през  2000 г. ; 32% през 2001 г. ; 34% през 2002 г.  и 27% през 2009 г.. Джини е математически индекс. В икономиката той се използва, за да покаже разпределението на доходите в дадена страна. Колкото по-малка е цифрата на индекса, толкова доходите се смятат като по-равномерно разпределени. Това означава, че всички доходи са еднакви, а 100 – че едно семейство притежава всичко, а останалите – нищо. В развитите страни от Европа и Канада индексът се движи от 23 за Швеция до 38.5 за Португалия. В Унгария е 24.7, в Австрия – 26, в Германия – 27, в Чехия – 31, а в Италия – 32. В Русия индексът е 42, в САЩ – 45, в Мексико 46, а в Китай – 48. В Хаити е 59, а най-висок е в Намибия – 71 (най-неравномерно разпределен доход).За България е 34,3. Заедно с него расте и коефициентът на поляризация в обществото на равнище  на децила 10% (отношение на доходите на 10% най-богати към 10% най-бедни), за да стигне през 2008 г. числото 11 (за Русия поляризацията е 20,3).Най-високият в света е коефициента на поляризация в Намибия – 128,8. Икономистите предвиждат, че тенденцията за нарастване на имуществена дисоциация ще продължи, т.е. социалното разслоение ще се задълбочава и съветват с тази тенденция да свикваме всички (виж Емил Хърсев във в. „Сега” от 9.02.2004 г.). С други думи, за социалната справедливост изразявана чрез умерена дисоциация на равнището на коефициент на поляризацията в интервала 3-5, каквато е в така наречените цивилизовани страни, трябва да забравим. На разбираем език това означава бедност, бедност и бедност за мнозинството от народа. Засилващата се дисоциация се отразява най-тежко на пенсионерите, тъй като в своето мнозинство, те други доходи освен пенсиите нямат.

           Съвсем друго щеше да бъде положението, ако частни пенсии не съществуваха и решенията за размера на държавните пенсии вземаха тези, които след това ще живеят с тези пенсии. Тогава би било логично да се очаква държавната пенсия да бъде сравнима със средната работна заплата или далеч по-голяма от официалното равнище на бедността.

          Изобщо, пенсионният въпрос е болезнен въпрос за всяка обществено-политическа и икономическа система. В различните времена той се е решавал различно и е зависел не само от богатството на обществото.

            В ранните години на човешката история, когато човек от раждане до смъртта е живял в рода и племето, изобщо не е било актуално какво да се прави със старците и с инвалидите. В някои случаи просто са ги убивали, в други са ги оставяли на близките, а в повечето случаи не е имало старци. Какви старци, когато средната продължителност на живота във варварските времена е бил около 30 години ?!

            Съвременната тенденция във водещите капиталистически държави за увеличаване на възрастта за пенсиониране не е решение на проблема от гледна точка на пенсиониращите се – тя е от полза за държавата и на пенсионноосигурителните дружества. По-късното пенсиониране създава нови проблеми. По-възрастните хора имат по-голямо предразположение към различни заболявания, силно се изострят стари болежки, работоспособността намалява, претенциите към условията за работа са високи, познаването на своите трудови права – също. Кой работодател ще наема или ще търпи такива работници, особено при малко по-нисока безработица ?

            По-късното пенсиониране допълнително блокира израстването на по-младите кадри, което е болезнен въпрос за днешните поколения и влошава работната атмосфера. Има професии, при които на възраст над 60 години те просто не могат да се упражняват или стават опасни за упражняване (балет, миньори, военни, строители, водачи на превозни средства и др.).

            Увеличаването на средната продължителност на живото създава и нови, неподозирани проблеми, чието решаване не е ясно, защото е по силите само на богатите държави и общества. Един от тези проблеми е самотността. Много семейства живели щастливо по 50-60 години се разпадат по чисто биологични причини. И тогава става страшничко.

           За първи път проблемът е осъзнат на държавно равнище във Великобритания (виж Том Гарднер - „Великобритания сталкивается с кризисом одиночества стариков?”- „rabkor.ru” – 25.09.2015 г.). Както разкриват най-новите научни изследвания, броят на възрастните хора изпитващи крайна самотност е била постоянна в продължение на дълги години – от 8% до 10%. Безпокойството по този проблем е пряко отражение на общото безпокойство по повод темповете и посоката на социалните промени в капиталистическото общество. В рамките на това общество въпросът не може да бъде решен.

             До края на 19-я век проблемът за пенсионирането не е стоял на дневен ред пред държавата. Социалното осигуряване като форма за издръжка на нетрудоспособните лица води началото си като клон на личното застраховане.

           Канцлерът Ото фон Бисмарк е пионер в света в областта на държавното обществено осигуряване, въвеждайки за първи път държавна социалноосигурителна система в Германската империя през 1889 г. Добрият пример е последван от много европейски страни до края на 19 век.

           Голямата депресия и Втората световна война принуждават редица либерални режими изповядващи т.нар. ценности на либералната демокрация да изградят държавен модел за обществено осигуряване. Най-същественият въпрос при въвеждането на този модел е за контрола върху публичните финанси. В САЩ президентът Барак Обама печели изборите (2008 г.) обещавайки въвеждане на държавен модел на обществено осигуряване, която инициатива среща съпротивата на големите застрахователни дружества.

           Теоретична основа на държавния модел за обществено осигуряване е концепцията за държава на благоденствието, а правна основа - социалната държава.

           Социалистическите пенсионни системи бяха построени върху принципа на отложеното плащане и също запазваха социалното неравнество. Тяхното генерално различие с капиталистическите пенсионни системи се състоеше в : (1), задължително обхващане на всички трудещи се граждани; (2), съобразяване на минималния размер на пенсиите с минималните нужди за оцеляване. Обществените организации и държавата строго съблюдаваха принципа в България да няма гладен човек и винаги помагаха при нужда.

          От тук следва следната претенция към пенсиите при държавно обществено осигуряване : пресметнатата полагаща се пенсия трябва да бъде надстройка над официалното равнище на бедността (в България - от 286 лв.  нагоре).

           Трудността на пенсионния въпрос не е толкова в политика или в икономиката,или в демографията, или в биологията, както днес се мъчат да ни убедят всички управляващи. Пенсионният въпрос съдържа твърде съществена духовна, нравствена компонента. В същност, философската идея на пенсионирането и на равнището на пенсиите е : трябва ли да се грижим за живота на старите, болните и инвалидите ? Очевидно, отговорът трябва да се търси, преди всичко, в  цивилизационното равнище на обществото.От отговора произтичат и много други изключително важни последици.

            Ето как се кахъри по проблема съвременната управляваща прослойка.

            „Днес хората живеят, средно, повече и боледуват по-малко, отколкото когато и да било в историята. Само през 20-я век средната продължителност на живота в Испания, Гърция и Австрия се е увеличила два пъти.

            Оказва се, обаче, че дългия живот не ни е по джоба.

            За първи път в историята хората над 65 години се изравниха по брой с  децата до 5 години.В много страни, където се изплащат пенсии, социалните работници ангажирани с обслужването на старите хора, скоро ще надминат по брой заетите в производствената сфера. Изследователите от ангенцията  Standard & Poor"s са убедени, че именно необратимото стареене на световното население ще стане основен фактор във формирането на националните политики в здравеопазването, обществените финанси и т.н. Авторите на изследването твърдят, че ако правителствата на развитите страни не реформират кардинално обществено-финансовата сфера на услугите за пенсионери, финансите може да се срутят като по времето на Великата депресия и на Втората Световна война” (Наташа Сингер във в. „Новая газета” от 22.10.2010 г.).

       Наистина, мрачна прогноза.При капитализма всеки работещ, който не е ефективен и не носи печалба, е излишен. По тази логика, пенсионните системи също трябва да носят печелба и те носят печалба – било на държавата, било на различните фондове, било на компаниите. Ако това не е налице, пенсиите драматично се намаляват и пенсионерите, по един или друг начин,  се оставят на „грижата” на биологичния процес.

                   99-годишният Рокфелер е бил подложен за пръв път на сърдечна трансплантация през 1976 г. след автомобилна катастрофа. 36 часа след шестата поредна трансплантация той прие журналисти и даде брифинг:"Всеки път, когато получа ново сърце, сякаш в тялото ми се влива нов живот. Чувствам се зареден с енергия и жизнени сили", заявил Рокфелер.
       Неминуемо последвал и въпрос за тайната на дълголетието на милиардера. "Често ми задават този въпрос и аз винаги отговарям едно и също - тайната е любов към живота. Тайната е да живееш простичко, да се радваш на истинските неща в живота като това да играеш с децата си, да се наслаждаваш на това, което имаш, да прекарваш повече време с добри и верни приятели", отговаря той.
Накрая с оптимистичен хумор заявява, че има намерение да живее поне 200 години. Шега или истина - времето ще покаже, но със сигурност жилавият представител на фамилията Рокфелер се е запътил към вечността на най-необикновените рекорди в историята на медицината („ridus.ru” – 27.03.2015 г.).

            Описаната пасторална картина поставя естествения нъпрос : кой живее по-дълго ? - Който има пари или който няма пари ?!

            Отговори днешния министър на здравеопазването Петър Москов: ”Който иска да живее – плаща !”(„Ретро” – 7-13.05.2015 г.).

            Лъжата за липса на средства за осигуряване на пенсионните системи отдавна е опровергана. Експертите на Световната банка са пресметнали, че ако стоте най-богати хора на планетата поделят своето богатство, ще бъде ликвидирана напълно бедността по цялата планета, където в момента 21% от населението (някъде към един милиард и петстотин милиона) живее с по-малко от $ 1,25 на месец.(„МК.ru” – 11.05.2013).

           За изследване на възможните пътища за решаване на проблемите през 1974 г. беше започнат проектът на ООН “Реорганизация на международния ред”. Този проект беше оглавен от лауреата на Нобеловата награда по икономика Ян Тинберген. В доклада “Реорганизация на международния ред”, публикуван през 1976 г., се предлагаше в продължение на 40 години да се съкрати разрива в доходите между бедните и богатите от 13:1 до 3:1 (3:1 - пределно допустимото съотношение между богатите и бедните райони в тогавашната Европейска икономическа общност). Или пък, което беше по- реално, поне до съотношение 6:1 (Николай Сенченков – „Руский мир. Украина”. – 13.06.2010 г.).

            В 150 държави, в които се използва прогресивната данъчна шкала, подоходния данък е един от основните източници на бюджета и достига до 50%. В САЩ данъкът е 40% от доходите на федералния бюджет, като 80% от данъка дават 20% от най-богатите граждани на САЩ („Советская Россия” – 21.09.2014 г.). В България имаме плосък данък – 10% - еднакъв за всички. Предложи го и го наложи БСП.

         Първото „лекарство”, което идва на ум, е увеличаване на възрастта за пенсиониране. Това не е съвсем прецизно поставяне на въпроса. То може да има смъсъл само ако увеличаващата се средна продължителност на живото е съпроводена с увеличаващо се средно запазване на физическите и интелектуални възможности на индивида, т.е. средната продължителност на запазване на трудоспособността на индивида. За сега няма научно и практическо потвърждение, че с увеличаване на средната продължителност на живота се увеличава и средната продължителност на запазване на трудоспособността. Как ще се чувства пътникът на самолет или на автобус ако знае, че пилота или шефьора е на 80 години ?! И освен това, каква е дисперсията (средноквадратичното отклонение) от средните стойности и при двата случайни процеса? При големи стойности на дисперсията увеличаването на възрастта за пенсиониране обосновано с увеличаване на средната продължителност на живота губи всякакъв научен смисъл и се превръща в реализация на политическия геноциден принцип  : „Работиш  докато си жив, ако въобще те държат на работа”.

           Има и други много бързи и ефикасни начини за решаване на пенсионния проблем : скрит геноцид, принудителна евтаназия на лицата достигнали 70-годишна възраст, на непълноценните новородени и на хората в неравностойно положение, изтребване на осъдените престъпници.Подобни предложения ще възмутят добродетелните граждани, „демократите” и либералите. Но ако по-внимателно вникнем в същността на предлаганите ни „политически” решения по пенсионния въпрос, ще установим, че тяхното добросъвестно, целенасочено и професионално изпълнение неизбежно водят точно до такива изводи – такава е същността на всяко експлоататорско общество.

           Адолф Вагнер, признат за един от най-известните икономисти от епохата на Бисмарк, е формулирал знаменития закон на Вагнер : развитието на всяка цивилизация е свързано с увеличаването на държавните разходи и на държавния сектор в икономиката. Ако няма такова увеличаване, няма и цивилизация. Намаляването на ролята на държавата върху пазара е път към варварството.

          При социализма, пенсиите осигуряваха достоен живот, защото, така или иначе, това е неизбежен период от всеки човешки живот. Ако говорим в по-общ смисъл, всяко общество дължи днешния си ден на труда на пенсионерите и подготвя утрешния ден за своите деца, когато членовете на днешното общество ще бъдат пенсионери.

            Пенсионните реформи няма да решат проблема с пенсионирането и с пенсионерите. Нужна е смяна на обществено-политическата и обществено-икономическа система.




Гласувай:
6



1. dobronameren - Имам въпрос. Простете нескромността му.
30.10.2015 16:49
По кривата на Лоренц вие, професоре, къде се намирате? Понеже предполагам ще кажете, че това няма никакво значение за изразяване на обществена позиция, да кажа, че няма да приема по същата причина възмущението ви, ако допиша въпроса си:
Не е ли цинично - според онзи морал в който сте израснали и който продължавате да считате за най-човешки правилния - богат да жали бедния? Това го правят само презряните капиталисти, нали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948506
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031