Последните събития в Европа и света остро повдигнаха въпросите свързани с цивилизационното противопоставяне с акцент върху религията, разглеждана като мироглед и като един от основополагащите стълбове на всяка цивилизация. Този път във фокуса се оказа Ислямът. Това е логично, защото главните световни процеси протичат в Евразия и по-точно - в Мала Азия, т.е. там, където са изворите на три световни религии :Юдаизма, Християнството и Исляма ; освен това, в исторически план, ислямската инвазия два пъти се устремява към Европа (през Пиренейския и през Балканския полуостров) и тази инвазия е оставила тежки и досега отекващи цивилизационни рани. Много учени оприличават емигрантската вълна днес като трета ислямска инвазия, този път през Апенинския полуостров. За разлика от първите, третата инвазия носи в себе си и други, чисто съвременни подбуди (геополитически, социални, политически), но „ракетата-носител” си остава религията, т.е. Исляма. Тук е скрита и главната трудност при диагностицирането, управлението и перспективите на наблюдавания процес.
Няма съмнение, че Европа, след края на Студената война, затъна във все по-разрастващата се цивилизационна криза. Няма съмнение, че тази криза е следствие на структурната криза на европейското общество, породена от катастрофичното дерайлиране на матрицата на обществено-политическата и обществено-икономическата парадигма, в която живееше и живее европейското общество и обществата в така наречения „Златен милиард”, за който ще стане дума по-нататък. И тъй като в упоменатата матрица най-малко половината заема духовната сфера, пак опираме до мирогледи и ценности и косвено – до религията. Въпросът за бъдещето на европейските религии също ще бъде разгледан, но сега нашето внимание е насочено към Исляма.
Бъдещето на Исляма е проблематично. Рано или късно той ще изчезне, тъй като е третичен като религия и е религиозна задънена улица. Неговия привиден ренесанс в съвремеността не е плод на вътрешен импулс, а на дълбоката ценностна криза на християнството, сгърчено под неустоимия натиск на глобалния капитализъм. Именно капитализмът разкри и главния порок на Исляма от гледна точка на теорията на развитието – липсата на съзидателство, на творческа инициатива заедно с икономическо и цивилизационно оцеляване почиващо единствено на природната рента – или от петрола, или от наркотиците. Там, където те липсват : планините на Кавказ, Памир и Афганистан е истинското лице на Исляма. Най-цивилизованите ислямски държави като Сирия, Ирак, Иран, Турция нагледно доказват цивилизационната уязвимост на Исляма : в Сирия още ехти и се материализира християнското наследство, древната иранска култура породи „протестанското” шиитство, а несъмнения напредък на Турция се дължи само и единствено на жестоката младо-турска революция и на необикновената политическа воля на Мустафа Кемал Ататюрк. Ислямът по средиземноморските брегове на Африка още носи търговския дух на Финикия. Днешен Египет, освен природната рента от Нил и геостратегическото значение на Суецкия канал (геополитическа рента), дължи своята туристическа рента на огромните исторически пластове на древните египтяни – никой няма да ходи в Египет за да гледа конаци и джамии (същото е и в така наречения Истамбул).
Казаното има пряко отношение към днешната съдба на Либия. Една от многото причини за създадения в нея хаос и за убийството на либийския лидер Муамар Кадафи е потенциалното присъствие в земята на Либия на възможност за огромна нова природна рента.
През 1953 г. при търсенето на нефт, в южната част на Либия беше открит огромен пласт артезианска вода – повече от 35 000 кубометра. С този обем днешна Германия (357 021 км.І ) може да се превърне в езеро с дълбочина 100 метра ! Какво значи това за сахарска Африка е излишно да се говори.
Под ръководството на Кадафи е разработен грандиозен иригационен проект за коренно преобразуване на пустинните земи в Либия. Построен е в Ел Брайка завод за производство на железобетонни тръби с диаметър 4 метра ! На 28.08.1984 г. е даден стартът на иригационния проект. На тържественото откриване Кадафи пророчески заяви : „След това наше постижение заплахите на САЩ срещу Либия ще се удвоят и американците ще направят всичко възможно да унищожат нашия труд и да заробят либийския народ”. (!!!)
Ислямът отдавна щеше да бъде укротен , ако Запада не го разглеждаше и използваше като сдържащ бастион срещу Русия. Тук главната роля е дадена на Турция. Заради тази роля се забави освобождаването на балканските народи, жертваха се етносите на Армения и Кюрдестан (кюрдските зами са 44% от територията на Турция – 200 000 км.І ).
Някакси се забравя и поведението на ислямистите през Втората световна война, когато те бяха верни съюзници на Хитлер. Негова слабост беше Великия мюфтия на Йерусалим Амин ал-Хусейни. На своите срещи с Хитлер (12.11.1941 г. и 1.07.1942 г.) той заявява : „Арабите се естествен съюзник на Райха, защото имат с него общи врагове : англичаните, евреите и комунистите”. (К.Грюнберг – Гитлер. „Республика”. Москва, 1995. Стр. 148-149).
Сега се мъчат да деструктурират Исляма, като го делят на радикален, умерен, политически и т.н. Със самите ислямисти нещата са още по-забъркани. Имаме джихадисти, терористи, екстремисти, бандити, разбойници (умерена опозиция и неумерена опозиция ?!). Цялото подобно словоблудие е само елемент на информационната война, целяща напълно да обърка и заблуди народите по света.
Религията е мироглед и затова не може да не бъде политическа. Щом е и политика, в неговата идеология задължително присъства насилието. Насилието може да е всякакво, но по своята същност е принуда и си остава принуда независимо дали е с ръкавици или е обикновено бесило.
Христос може да не е бил политик, но при него християнството си остана незначителна секта и стана световна религия, когато се свърза с политиката на Константин Велики. Мухамед е главния мюсюлмански пророк, но е не по-малко велик завоевател, а това си е вече чиста политика. Юдейството е религиозно еднобожие, но в основата си е търговска сделка с „избрания” народ - да припомним ционизма и митичните „протоколи на ционските мъдреци”.
От всички еднобожия исляма е най-обсебващата и потискаща религия, която фундаментално отрича всякакво развитие извън божията воля. Ислямът не разрешава вглеждане в себе си, творческото въображение, естетичната мода, хумора и артистичната изразност. Ислямските практики влизат в конфликт с моралния кодекс на повечето общества, поради което неговата агресивност е открита и плашеща.
На 3.01.2015 г., рожденият ден на Мухамед, египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси произнася слово пред теолозите от ислямския университет в Кайро. Това е реч - безпощадна самокритика. Ето част от нея :
„Обръщам се към свещенослужителите. Всички трябва сериозно да се замислим с какво се сблъскваме. Немислимо е, начинът на мислене на мюсюлманския свят, мислене, което смятаме за свещенно, да предизвиква тревога сред мюсюлманите и да ги прави опасни за целия останал свят. Това е недопустимо. Недопустимо е такова мислене да отблъсква от мюсюлманския свят целия останал свят. Аз имам предвид не религията, а корпуса от идеи и текстове, станали за нас свещени през вековете. Нима е възможно 1,6 милиарда мюсюлмани да искат да убият всички други само и само те да живеят ? Това е невъзможно ! Вие не можете да разберете това, докато оставате в капана на подобен начин на мислене. Аз ви казвам и повтарям, че ни е нужна религиозна революция. Вие, имамите, сте отговорни пред Алах. Целият свят чака вашите по-нататъшни действия, защото мюсюлманите са радвоени, тяхната вътрешна спойка е разкъсана и всичко това го направихме ние.”
Какъв кортеж от текстове и идеи има предвид египетския президент ?
Например, този факт, че в наказателния кодекс на 8 ислямски държави : Афганистан, Иран, Кувейт, Малдивите, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан, е предвидено смъртно наказание за богохулство и вероотстъпничество. И не само спрямо гражданите на тези държави. Да не повдигаме въпроса за тоталната дискриминация на жените.
„Благонравната съпруга, която винаги е послушна на своя съпруг, съблюдава петкратния намоз и се пази от чужди хора, отива направо в Рая”. Всевишния Алах.
В нигерийския щат Кано, в който от 2000-та година действа шериата, родителите на 29-годишния Мубарак Бала, са настоявали тяхния син да бъде настанен в болница, защото се обявил за атеист. За всеки правоверен мюсюлманин е ясно, че не може да бъде здрав човек този, сойто не вярва в Алах.
На Бала нищо не помогнало, дори подписаните и подпечатани лекарски удостоверения, че е напълно здрав – затворили го в болница („ридиус.ру” – 3.07.2015 г.).
Суданката Мериам Ехийя Ибрагим е осъдена на 100 удара с камшик и на смърт чрез обесване за изневяра. 27-годишната жена, майка на едно дете е женена за гражданин на САЩ, изповядващ християнство, но суданския шариатски съд не признал този брак за състоял се. („Трудовая Россия”, бр. 11/2014 г.).
В сирийския град Алепо джихадистите извършват показен растрел на 15-годишното момче Мохамада Ката заради една единсвена фраза : „Дори пророка Мухамед да слезе от небето, намя да ме накара да стана вярващ”. Никакви молби на майката не помогнали. („Военное обозрение” – 11.06.2013).
Салафитският шейх Ясър ал-Аджлауни изпратил своето послание чрез YouTube до всички сирийски опозиционери, че е угодно на всевишния прововерните мюсюлмани воюващи срещу президента Асад да изнасилват алавитките (алавит е президента Асад), тъй като това е «законна фетва».
( regnum.ru/news -14.08.2013).
Този проблем - съвместното живеене на атеисти и различни вярващи, беше решен в Европа преди 300 години със създаването на политическата държава.
Напоследък, не един или два пъти се разгарят ожесточени дискусии около някакъв „ренесанс” на исляма, при който към него масово се присъединяват хора от други конфесии. Без да се отрича или подценява наличието на такъв процес, трябва трезво да си даваме сметка за неговите предпоставки.
1. Подобни неща се случват в страни с ниско и примитивно образователно и познавателно равнище характерно за екваториалните пояси на Африка.
2. Подобен процес има и в страни или общности с доминация на местно ислямско население и на базата на семейни или фамилни предпочитания.
3. Накрая пристрастяването на отделни християнски личности към исляма е просто недомислена реакция на очевидния хаос и разюзданост предизвикани от дълбоката нравствена и духовна криза на „цивилизацизирания” свят, при която неустойчиви и лабилни личности предпочитат абсурдната кодификация на ислямските послания пред абсурдите и вакханалията на маймуноподобното общество.◄
Защото „модерния” Ислям, който се предлага или който ни се привижда, не може да бъде привлекателен.
Не може да бъде привлекателна религия, която готви 8-12 годишни деца за самоубийци-терористи. Джихадистите от „Ислямси халифат” вече са използвали 8 деца за самоубийствени акции, при една от които загиват 50 кюрди («politikus.ru” – 5.10.2015 г.).
Не може да бъде привлекателна религия, която превръща жената в забулена сексуална робиня и в смъртоносна играчка в ръцете на първобитни фанатици. Ето как се обяснява женската ислямска дреха днес :
„Тялота е подарено на жената от Всевишния на отговорно пазене. Всяка мюсюлманка се старае да скрие това поверено й богатство в подходящо облекло. Затова мюсюлманската дреха е нещо повече от облекро. Тя има дълбок смисъл, вкючващ смирености, сдържаност, заедно със скромност и нравственост. Ислямът винаги предписва на жената най-доброто за нея и я показва в най-добра светлина” („islam-today.ru”-13.10.2015 г.).
Не може да бъде привлекателна религия събрана изцяло в една единствена книга. Да си спомним за онзи надменен и ограничен завоевател на град Александрия, който е трябвало да се произнесе за съдбата на александрийската бибилиотека, най-голямата в древността, и който без много да се замисли, отсякъл : „Ако в нея има нещо повече от Корана – тя е опасна, ако има по-малко – те е излишна”.
Не може да бъде привлекателна религия, в която е изтрита разликата между живота и смъртта. В този абсолют човек пропада, за него става важно не какво прави приживе, а какво ще „прави” като умре. С помощта на умела и целенасочена пропаганда, това безразлично спокойствие се превръща в унищожително оръжие (авторът – „Геополитическа история на България”, стр. 157).
Ислямът като такъв, в неговите традиционни форми, никого не може да привлича. Затова радикалите-фанатици вървят днес под знамената на „обновения”, изчистен Ислям, освободен от оковите на многовековните интерпретации. В този си вид Исляма проповядва идеята за всеобщо равенство, но точно в този пункт той не се различава от другите религии. И от цялото „очистване” остава само духът на агресията, духът на пустинята, търсещ как по-щастливо да се живее чрез рентиерство.
Правят се и „научни” опити за оправдание на подобно „изчистване”. Професорът по ислямалогия от университета в Тулуза Гюидер разделя понятията Ислям и ислямизъм. „Ислямизмът не е религия (за разлика от Исляма).Той е система от идеи и религиозни убеждения, използвани за обосновка и оправдаване на политически действия. Политическият ислямизъм бил този, който се бори за въстановяване на на халифата като държавност и използва такива методи като панислямизма и хегемонията (Guidere M. Histoire immediate du «printems arabe». – Debat. P., 2012. – № 168. – P. 129–145 ; виж още „Независимая газета” – 24.01.2014 г.). Подобни изкуствени схеми не заслужават научна критика – все едно да раздвояваме личността на Мухамед на Мухамед – религиозния жрец и водач и Мухамед – война и завоевателя.
Бежанската вълна не е само политически или геополитически въпрос. В цивилизационен аспект тя е закъсняло продължение на вековните войни на Исляма срещу Християнството, напомняне за неговите велики победи и реванш за неговите поражения. Главното му оръжие и популизационния експанзионизъм.
Някакъв бежанец Муслим се оплакъл публично в интернета, че в европейските бежански лагери няма интернет и жени. „Сред бежанците има предимно мъже – скимтеше Муслим – поради което ние страдаме от липса на секс, а европейските жени не ни помагат” („politobzor.net” – 9.10.2015 г.).
Тук аналогията с ислямското нашествие в Европа (България) преди 700 години е поразително навременна.
През една нощ на 1353 г. синът на султан Орхан Сюлейман преминал с малък отряд от 1000 души Дарданелите и превзел крепостта Цимпе (сега – Джеменлик). Така турците стъпили на Балканския полуостров. Общо, турската инвазия се извършила с не повече от 20 000 войници. Но тази армия не водела след себе си обоз със жени и деца – кадъните останали в Мала Азия. Може само да си представим, как турските аскери са страдали от „липсата на секс”, какво е станало със жените на завоюваното население и откъде са се появили мюсюлманските малцинства по нашите земи.
Тук някъде се крият основите на така наречения „Възродителен процес” в България, оплюван и опозорен от българските „демократи”. Към тези основания трябва да прибавим и изявлението на управителя на Дунавския виалет и два пъти Велик везир на османската империя Митхад паша, публикувано на 8.06.1898 г. във френското списание „La revue scientifique de la France et Letranger” :
„Трябва да се има предвид, че измежду българите има повече от 1 000 000 мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се заселят в България. Те са наследници на потурчени българи, приели Исляма по време на завоюването и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излязли са от същите социални слоеве. Между тях има такива, които говорят само български език”.
В началото на 80-те години на 20-я век, президентът на Република Турция генерал Кенан Еврен посети България и при срещата с българския ръководител Тодор Живков категорично заяви :”Нашите проучвания показват, че в България турци няма ! За мен този проблем между нашите две държави е приключен!”
Излиза, че тези, които в България се обявяват за турци, са просто български мюсюлмани и нищо повече, т.е. са религиозно малцинство. Те могат да имат различна религия от Православието, но си остават етнически българи и трябва да се подчиняват на българските закони и на българските традиции.
По време на възродителния процес в Златоград, кмета посещавът една къща, за да напомнят на живеещите в нея, че трябва да се явят в общината и да си сменят имената. Кметът почукал няколко пъти на вратата и извикал стопаните по име. Те не отговорили и той казал: "Отворете да влезем и да поговорим". Отвътре се чул глас - "Влезете ли вътре, ще сечем с брадвата", на което кметът казал, че идват с мир. Тогава се чул слаб женски глас на български: "Отворете деца". Когато влезли вътре, видели стара жена на легло и трима мъже с брадви в ръце и настръхнали. Помогнали на старицата да седне и тогава наредила тя на големия син: Разпори чедо възглавницата ми. От там извадила лист и започнала да чете как се е казвала преди потурчването. Как са се казвали нейните родители и прародители. Назовала всеки един от синовете си как е неговото име на български и им наредила да отидат и да си сменят имената така, както тя ги е определила при раждането им. Синовете послушно оставили брадвите и отишли да изпълнят майчината воля. Кметът останал и изслушал изповедта на майката (Христо Джуров – „Дума”, 9.01.2014 г.).
За съжаление, великото дело на Възродителния процес е вече изгубено, а неговите цели изопачени и поругани. А те бяха съвсем ясни и хуманни.
1. Да се инкорпорират българските мюсюлмани в българската народност и да се възползват пълноценно от нейния социален прогрес без да губят своята религия.
2. Да се покаже и докаже, че като мюсюлманин можеш да бъдеш и българин, както има българи-католици и българи-юдеи.◄
Днес е невъзможно да се повтори Възродителния процес в България, но той дава известни ориентири за справянето с миграционния натиск. На първо място, това е битовата логика, на второ място – менталната готовност на базовото население.
Да видим за какво става дума.
Всеки се радва, когато на гости идва родственик, но тежко се привиква, ако той реши да се засели при тебе. Казват, че навремето в Македония при такава ситуация домакините поднасяли на дошлите извезан пишкир с надпис :Драги гости –до три дена доста”. Това не значи, че те пъдят – просто след три дни не си гост – работиш, като другите участваш с пари и труд.Това е още по-валидно, когато в зоната на твоето обитаване се заселват хора с други обичаи и езици и те са много. И тук ксенофобията и интернационализма не работят. Заселниците може да са добри хора, сами по себе си, но те живеят според други етични норми и традиции, към които ти не си привикнал. И ти започваш да изпитваш постоянен културен натиск, непрекъснато слушаш чужда реч. И се налага да се примиряваш, макар че живееш в своята страна, а другите са в чужда. При такава ситуация или ще възникне конфликт, или ти ще се чустваш излишен и чужд, или ще бъдеш принуден да изгубиш своята национална идентичност и своята самотъждественост.
За успешното съжителство с малцинства и имигранти, трябва в приемащата страна да съществува достатъчно активна и нажежена идеологическа база, при сблъсъка с която чужденецът да каже : „Аз приемам вашия свят. Готов съм да вярвам в това, в което вярвате вие, да се сражавам за това, за което ще се сражавате вие и да умирам за вашите цели и за вашето бъдеще !”
Знаем, че такава смислова и културна среда в Европа (и в България) не съществува и не се проектира да съществува. Точно обратното. Пропагандират се и се налагат идеи за „планетарна самоличност”, за общ планетарен етнос. Няма да има българи, сърби, гърци, турци, германци, французи и т.н. – ще има планетарни „цигани” без памет, без корени и без чувство за единна история.
Епископът от шведската църква Ева Брюне, която е лесбийка (!!), е предложила да се махне кръста от моряшката църква в стокхолмското пристанище, а на пода на църквата да се нарисува стрелка сочеща към Мека, за да могат моряците-мюсюлмани да се молят и в християнска църква. В Швеция наричат Ева Брюне „мюсюлманска проститутка”.
Подобна идентификационна криза Европа никога не е изживявала. А борбата с нея не е толкова сложна, както са го доказали САЩ. Трябва да се започне с всеобщото полагане на гражданска клетва. Клетвата се полага или при получаване на паспорт, или при постъпване на държавна работа. В САЩ тя се полага от 1795 г.
„Тържествено се заклевам да спазвам Конституцията на Република България : да отхвърля и да се отрека абсолютно и изцяло всякаква преданост и вярност кък какъвто и да било чужд монарх, владетел, чужда държава или власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин ; да воювам в името на България, когато закона го изисква и да изпълнявам всички други изисквания на българските закони”.
Американците не са откриватели на подобна клетва. В древна Елада, в Атина, през месец боедромион (септември) от първата година на ефебията (задължителна военна служба за свободните граждани), младите атиняни в пълно бойно снаряжение се отправяли към храма на Аглавра, за да положат следната клетва :
„Няма да посрамя свещеното оръжие и няма да напусна мястото си в бойния строй. Ще защищавам отечеството си един и заедно с всички. Ще го оставя след себе си по-могъщо и по-голямо. Ще спазвам съществуващите закони и тези, които ще приеме свободния народ. Ще се сражавам за тях един и заедно с всички. И ще почитам бащините светини !”
Смятате ли, че в България, ако беше положил подобни клетви, г-н Лютви Местан щеше да върши безнаказано своите политически простотии ?
Наблюдаваната бежанска вълна и малцинствените проблеми се развиват в рамките, условията и матрицата на Глобалния проект. Погледнато от тази гледна точка, бъдещето на религиите и на Исляма в частност, е мрачно.
Глобалният проект е основна, главна, определяща стратегическа парадигма на Западния свят, която формира свръхстратегическите му стремежи за период над 100 години. Всичко, което става по света (и в България) произтича от матрицата на тази парадигма.
Свръхцелите на глобалния проект могат да се сведат до две обобщения :
1. Философско равнище. Промяна на основите на хоризонталния прогрес водещо до преразпределение на планетарното богатство.
2. Социално-битово равнище. Подбран ограничен брой хора да живеат като в Рай.◄
Съобразно свръхзадачите се формират близките оперативно-тактически цели :
1. Окончателно ликвидиране на всички остатъци от комунистическия мироглед в постсоциалистическите европейски страни, както и всяка идеология, която е в състояние да сплоти, организира и поведе след себе си огромни маси от хора.
2. Опитомяване на географски големите световни държави като Русия, Индия, Китай, Бразилия. Големите пространства са сериозно препятствие при налагането на световна доминация.
3. Ликвидиране на социализма във все още съществуващите социалистически страни : Китай, Виетнам, Куба, КНДР (Северна Корея). От географска гледна точка даже тези „остатъци” изглеждат внушително – площ 10 256 000 км.І с население от 1 430 000 000 души, т.е. най-много в света.◄
Тактически цели (до 50-100 години).
1. Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.
2. Възникване на глобална свръхструктура – до 15-201 години.
3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави – до 15-20 години.
4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.
5. Субконтинентална териториална глобализация- до 50 години..◄
Стратегическа цел – планетарен етнос – не по-рано от 250 години.◄
Изложеното показва, че Глобалния проект не е спонтанно хрумване на Запада, а реализирано вековно премислени идеи на Световното задкулисие. Според възприетата съвременна „научна” терминология, реализирането на свръхцелите на проекта се нарича „край на историята” (по Ф.Фукаяма).
На този фон съдбата на Исляма наистина изглежда проблематично. Основният му проблем е, че не предлага никаква перспектива за бъдещето, освен един неподвижен, вкаменен свят, ограничен в страниците на една единствена книга.
Протуберанциите на Исляма изразени в някакво „преселение” не изразяват нищо друго, освен онагледяване на главното вътрешно противоречие на Глобалния проект изразено на геополитически език : бедността срещу богатството, Юга срещу Севера, континенталната сърцевина срещу външния полумесец, индустриалната периферия срещу технологичния Център, „излишните” страни срещу „Златния милиард”.
Точно в тази връзка сме длъжни да отбележем съществена особеност на наблюдаваната бежанска вълна, която й придава други измерения.
Днес е модерно за щяло и нещяло да се говори за фашизъм и нацизъм. Но нека си спомним, как се появи класическия фашизмо-нацизъм. Неопровержима истина е, че западните „демокрации” отглеждаха фашизмо-нацизма с цел да го насочат към СССР. По същия начин „Ислямския халифат” е под западно покровителство и е насочен към неутрализиране на демократическите тежнения в Близкия Изток и към възпиране на Русия. Но през 30-те години на 20-я век партиите на Мусолини и Хитлер се обявиха за „социалистически” и до завземането на властта активно ползваха антибуржоазна и антиимпериалистическа риторика. Днес световния империализъм пак е бременен с фашизмо-нацизъм, който не копира „класиката” поради простата причина, че фашизма и нацизма са дикридитирани в очите на хората по света. Поради тази причина съвременният фашизмо-нацизъм като политическо движение приема други, например, религиозни форми, което наблюдаваме на Близкия изток. И тези съвременни фашисти и нацисти мамят широките маси с антибуржоазна и антиимпериалистическа риторика, напълно съвместима с религиозните норми. Което и наблюдаваме в практиката на „Ислямския халифат”. Така че ислямският миграционен натиск привнася в Европа не само етническо напрежение, но и допълнителни дози фашизъм и нацизъм. А това вече е прекалено сериозно („tr.rkrp-rpk.ru”-бр.№ 18/2015 г.).
Но реалностите са неумолими – възможностите и мощта на Глобалния проект и на неговите алтернативи (главната алтернатива е също Планетарен проект, но в друга матрица, т.е. с други основания) са несравними с каквато и да е религия, дори с така обсебваща и ментално безгранична като Исляма. И те ще го смажат в момента, когато решат, че не им трябва и само им пречи.Светът неумолимо се движи към своето атеистично бъдеще – своята нова „религия”, която единствена може да разреши едно от най-важните и най-трудни противоречия в Глобалния проект – противоречието между различните човешки цивилизации за отговора на вечния въпрос за загадката на живота и на историята.
