Общата теория на войната определя войната като базов и перманентен процес на човешкото битие, в който въоръжената борба е само една от възможните форми на процеса. Целта на войната е изграждане на следвоенна система за управление, осигуряваща на победителя възможност пълномащабно да ползва, колкото се може по-дълго, ефектите от своята победа, в това число и всички ресурси на победения. В подобен контекст операциите по принуждаване към толерантност могат да се интерпретират и като средство за обуздаване на военните конфликти (Александр Владимиров – „КМ.RU”, 16.12.2013 г.)
Планетарната ситуация в последните три години се е променила само в едно : изчезна всеобщото усещане за непобедимата сила на САЩ. Това значи, че се изявиха голям брой страхове и ужаси, главният от които е отговорността! Какво ще стане, ако виновните за станалото по света трябва да понесат своята отговорност ?! Кой ще спаси виновните от отговорност, как те ще защитят „честно” краденото под „чадъра” на САЩ и ще запазят своя статус... И макар тази тема да не е проникнала в рационалния кръг от настроения и преживявания, екзистенциален ужас препълва сърцата и умовете на различните либерали и глобалисти до там, че ги кара да правят глупост след глупост (известния български европоид Соломон Паси категорично отсече : „Бежанци е имало и винаги ще има. И хан Аспарух е бил бежанец”. С други думи, преселението на народите е просто преселение на бежанци и човешката история приема съвсем друг смисъл). Още повече, че всички нормални хора, свободни от „свещения трепет” пред САЩ, виждат накъде вървят нещата…(Михаил Хазин-„politobzor.net” – 14.09.2015 г.).
Изложените съображение дават повод да се погледне на европейската истерия по повод „бежанците” от Африка и Азия по малко по-друг начин. За да се разберат истинските причини за процеса са нужни сведения за състава на „бежанците” и сравнителна статистика за миграционното салдо на ЕС за последните 25 години (време на едно поколение). В такъв аспект се очертават 4 основни причини :
1.Епидемията от ебола в Западна Африка с 90% смъртност. Тя започна през февруари 2014 г. Умряха 11 200 души, други 28 000 бяха заразени. Африканските емигранти от Гана, Сенегал и Нигерия са от страни около вирусния епицентър – Либерия, Сиера-Леоне и Сенегал. Този поток се стреми към Италия чрез Либия, където контрабандата на емигранти беше легализирана след падането на Кадафи.
2.Интервенцията на „Ислямска държава” в Сирия, Ирак и Либия.
3.Намаляване на финансирането на лагерите на сирийските бежанци в Турция, Йордания и Ливан. В момента сирийските бежанци са съсредоточени така : 2 милиона в Турция, 1,5 милиона в Ливан, 1,1 милиона в Йордания.
От октомври 2014 г. ООН започна да съкращава с 40% финансирането на сирийските лагери, а Саудитска арабия, Катар, Кувейт и Бахрейн изобщо прекратиха финансирането на антитерористичната коалиция водена от САЩ. Месечната издръжка на бежанците в Ливан падна до $ 13.
4.Войната на Турция срещу сирийския Кюрдестан и „цветната революция” в Ливан (юли-август т.г.) при която 28 от 30 бежански лагери се оказаха в зоната на войни действия.◄
Изброените причини притежават ясна причнно-следствена детерминация, която изключва спонтанния характер на миграционния колапс. И отговорът на въпроса : кой печели от всичко това, ще покаже и кой е предизвикал този колапс и дали това наистина е колапс или нещо много по-лошо. („perevodika.ru” – 9.09.2015 г).
Ще отбележим, че за подобна миграция се плащат колосални суми пари : от $ 2000 до $ 30 000 за всеки член на семейство в зависимост от комфорта, видdт на транспорта, наличието или липсата на опасности по пътя. Освен това „нещастните” бежdнци имат твърде големи претенции и неприлично скъпи мобилни телефони.
Възниква впечатлението, че емигрират съвсем не тези, които са пострадали най-много в страните си.. Не тези, които са загубили всичко. Така се очертават 4 категории бежанци :
Първа – тези,, които продават своята недвижимост, бизнес, коли в Сирия и търсят спокойни места по света, далече от всякакви войни.
Втора – джихадисти и всякакви бандити, участващи в отвличане и убийства на граждани и натрупали пари от ограбване на своите сънародници. Тези хора се страхуват от отмъщение не само на държавата, но и на близките на жертвите.
Трета – хора не живеещи в Сирия и имащи в чужбина добри финансови източници, които война не са преживели.
Четвърта – реални беженци имащи роднини и приятели задграница, които финансират емиграцията.◄
Мнозинствата от самите сирийци нямат възможности да плащат цената на емигрирането - средната работна заплата не надвишава $ 70. Да спестят няколко хиляди долара могат само хора със стабилен бизнес и то продължително време. Следователно, бягащите сирийци бягат не от Ислямския Халифат и не от бомбардировките. Нещо повече. Мнозинството от пришълците в Европа не са сирийци – говори се, че само един от 10 бежанци е сирииец. Бягат от Афганистан, Ирак, Ливан, Египет, Либия и от континентална Африка.Бягат от страните на „Арабската пролет”, от западната експанзия, от западния терор в своите страни.Бягат от западните лъжи, че западния модел ще направи техните страни богати и процъфтяващи.Бягат точно в тези богати и процъфтяващи западни страни, за да ги завладеят чрез демографска инвазия и да получат полагаещите им се репарации.Според тях това е справедливо. А в собствените им страни остават „глупаците” - да се борят за страните си и да живеят в отвратителни условия (Анхар Кочнева - Бейрут – „warandpeace.ru”-27.09.2015 г.)
Възниква и друг важен въпрос : защо бежанците не се стремят в близките им по менталност и много богати страни от Персийския залив – Саудитска арабия, Катар и арабските емиратства ? Преди всичко поради средновековното законодателство на базата на шериата. Очевидно е, че Европа е избрана като „райско място”, където обидените, разочаровани и ядосани афро-азиатци ще търсят компенсации за сторените от европейския Запад злини през „арабската пролет”. И в същото време православните европейски народи измират от подобната вътрешна политика на ЕС и създават подходящи условия за пристигането на „благородните” мюсюлмани-сунити, чийто брой наближава милион. („perevodika.ru” – 9.09.2015 г). Това вече не прилича нито на бежанска вълна, нито на Преселение на народите – имаме си работа с ислямска армия за нахлуване и то само с първият й ешалон-това е предизвикано и опганизирано нашествие!
След 30 години в Африка населението ще бъде 3 пъти по-вече и ще се окаже, че 700 милиона европейци ще окажат срещу 3000 милиона африканци, които и сега бягат, а тогава ще спринтерат в непрекъснат поток там където се живее по-добра. И Европа нищо няма да може да направи.
Ето защо, по своите параметри, по своя характер и по своята предистория, бежанската вълна прилича на управляем и спонсориран процес, насочен срещу Европа като такава. На някой много му се иска пълното духовно и материално изтощаване на Европа и нейното отхвърляне от геополитическата арена. Няма значение кой е той – САЩ или световното задкулисие. Важното е, че процесът работи в техен интерес и по-добро и ефикасно оръжие за този процес от религията ИСЛЯМ няма.
Ислямът е чужда религия,но с интензитет, какъвто Европа не познава.
Мюсюлманите имат усещане за сплотеност и обща идентичност. Те са убедени, че са специална група и имат усещането за морални отговорности и набор от вярвания в Корана, които твърдят, че ислямът е единствената истина. Вярата в Аллах обикновено се придружава от убеждението, че подчиняването на немюсюлманите е естествено, морално, правилно.
Ислямът не разрешава вглеждането в себе си, творческото въображение, естетичната мода, хуморът и артистичната изразност. Ислямските религиозни практики често влизат в конфликт с моралния кодекс на много общества.
България съпреживява заедно с Европа усещането за лошата интегрираност и интегрируемост на емигрантите, но практиката показва и нещо друго : пришълците (чуждоземците) нямат собствена завършена културна програма, но за сметка на това притежават сериозна подсъзнателна настройка, докато местното население подобна програма и подобна настройка няма ! Сблъсъкът между цивилизациите, което като идеологема не ми харесва, е налице и това е неприятен факт. Историческите темели на човешката цивилизация, заедно със свещенните места на християнската цивилизация са под многовековна ислямска власт и просто няма как да няма историческо ехо от тези събития. Ако към това добавим извращенията на глобалния капитализъм, предпоставките за сериозен сблъсък са повече от достатъчни. Концентрираната смес от ментални и материални причини е изключително взривоопасна и докъде може да се стигне е трудно да се предвиди. Едно е ясно, светът на капитала не е подходящата почва за разрешаване на противоречията между дух и материя и деформацията на противоречието в посока на човешкия егоизъм (върховенството на корема над менталността) е достигнала критични равнища. Цената на човешката глупост, рано или късно, трябва да бъде платена !
Всеки нормален човек се радва на гостуването на близки родственици, но става тежко, ако те решат да живеят у вас постояно. Още повече, ако заселниците са много и те са с различни обичаи и езици от твоите. И работата съвсем не е в ксенофобията. Работата е там, че твоята страна и твоите градове заселват хора, възможно, сами по себе си добри, но живеещи според други норми и обичаи, т.е. ти трябва непрекъснато да слушаш около себе си чужди езици, да изпитваш културен натиск. И е трудно да се примиряваш, че около теб хората се държат не така, както ти си свикнал, макар че ти живееш в своята страна, а те са дошли „на гости”. В подобна ситуация ти или ще се противопоставиш на тях, или ще се почустващ чужд и излишен, или ще бъдеш принуден да загубиш своята самотъждественост.
За успешната културна и социална адаптация на емигрантската вълна, приемащата страна трябва да притежава достатъчно активна и действена идеологическа основа, срещата с която ще накара емигранта да признае : „Аз приемам вашия свят и ще стана такъв като вас – ще вярвам в това, в което вярвате вие, ще се сражавам и умирам за вашата представа за бъдещета”. Струва ми се, че подобна културна и смислова среда в Европа (България) няма. И тъй като няма, емигрантите, вместо да приемат и да усвояват тази нова среда, все повече ще налагат на местното население своите образци на култура и поведение. (23.01.2013 - www.iraqwar.mirror-world.ru ).
Днешните резултати от бежанската вълна показват следното :
1. Обединена Европа като самостоятелна структурна единица банкрутира и в такъв смисъл няма бъдеще, както и да се развива мигрантския процес.
2. Причина за този банкрут е вътрешната лабилност, липсата на обединяваща европейска идея и невъзможността всички участващи държави да бъдат третирани еднакво (в всяко отношение).
3. Капиталистическата обществено икономическа и обществено политическа система не е в състояни да предложи на европейците дългосрочна устойчива и щастлива перспектива, какъвто беше завета на великите европейски мислители и държавници. Бъдещето на Европа е неясно и поражда деструктивни мисли и усещания.
4.Една от най-застрашените от ставащото държави е България, което за пореден път показва и доказва пълната професионална непригодност и умствена недостатъчност на българските политици и наивността на народа, които за пореден път уверено и бързо се плъзгат към поредната национална катастрофа, която ще ликвидира окончателно държавата и етноса (някои най-пропаднали политици предвиждат, че антиконституционална партия ДПС ще стане втора политическа сила, което не се е случвало в цялата хилядолетна българска история и което вещае смъртна прокоба)◄
Вече е подходящо да изясним най-използвания термин в описаната ситуация – толерантност и да си обясним, защо този чуждоезичен термин се използва в България за щяло и нещяло и какъв е неговия смисъл в пропадането на страната ни.
Наукообразната дефиниция е следната : термин в социалните, културни и прочее контексти за описване на поведения, маниери, подходи и отношения на подкрепа, разбиране и недискриминация към малцинствени или слабо представени групи, или групи, които по някакъв начин са в неравностойно положение. Съответно нетолерантост и нетолерантни са всички подходи и практики, които не проявяват подобно отношение.
Толерантност означава търпимост към друг начин на живот, поведение, обичаи, чувства, мнения, идеи, вероизповедания. По такъв начин, толерантността е свързана със свободата на другоячемислещите в широкия смисъл на тази дума. Не в смисъла, който се е утвърдил в политическата сфера, който е по-близък до понятията « милосърдие и снизхождение».
Толерантността изразява способността да се установи и съхрани общуването с хората, отличаващи се в някакво отношение от нас. Разбира се, трябва да се има има предвид, че съществуват граници на търпимост, т.е. наличие на някакви морални предели, разрешаващи да не се смесват толерантните отношения с позволяване на абсолютно всичко и безразличие към ценностите,формиращи убеждения. Българските еквиваленти са : търпимост, търпеливост, поносимост.
Терминът е взаимстван от медицината, където означава способността на организма да се приспособява към въздействието на определени лекарства или да развива пътища за бързото им метаболизиране. Така тяхното лечебно въздействие намалява своята сила или продължителност, или и двете.
Думата „толерантност” ни води до друг известен термин – толеранс, който се определя като допустимо отклонение по време, обем, дължина или друго предварително дефинирано свойство.
По такъв начин, българският еквивалент на думата „толерантност” акцентира на най-важното в смисъла на термина – наличието на граници, на предел, на ограничения, т.е. не може неограничено да търпиш, да понасяш, да се съгласяваш.
Етиката и аксиологията придават на толерантността личностен характер и го определят като морално качество.Пространственото разширяване на полето за прилагане на понятието е своеволно и необмислено действие изразяващо опити за насилствено манипулиране.
Проблемът е възникнал във връзка с въпросите за свободата на личността в условията на разделянето на обществото на класи, национални и религиозни групи, интереси и представи, които непрекъснато се сблъскват в конфликти и изискват разрешаване. Изискването за всеобща търпимост е опит да се „компенсират” непримиримите социални и ценностни противоречия. Но е ясно, че безусловния и абстрактен характер на изискването за „толерантност” означава примиряване с обкръжаващата несправедливост и я прави практически неприложима на практика, освен използването й за целите на социалното инжинерство.
Толерантността е водеща съвременна западна ценност, която непрекъснато ни се тика в очите и душите, но тя е прекалено тънка и изкуствена. Днешните пришалци не искат и не търсят толерантност. Те искат привилегии и доминация.
Като че ли е по-разбираема толерантността (търпимост, поносимост) в междугруповите отношения и точно тук е подлата и подвеждаща част на понятието. Уверяват ни, че става дума за толерантности и разбиране към различията, но това не е вярно още на теоретично равнище. Работата е там, че човек от момента на своето раждане до смъртта си живее сред различия, съществува сред различия. Сред немуподобните има всякакви : високи и ниски, слаби и дебели, хубави и грозни, болни и здрави, брюнети и блондини, приятни и неприятни и т.н. Това е битовата среда и човек се справя с проблема без особени усилия. Но зад бита са скрити други пластове, с други проблеми и световните манипулатори ни карат и тях да припознаем като битови. Но не става, защото това не е лична проблематика, а обществена и политическа. Тука вече различието е друго : бедни и богати, престъпници и законопослушни, групи с различен начин на живот, с различни традиции, с различно минало, различни раси и етноси. За да стане ясно за какво става дума и къде са трудностите във взаимното понасяне, ще разгледаме един пример.
Трябва да обичаме хората. Различните също са хора, значи и тях трябва да обичаме. Но, изхождайки от битовата трактовка излиза, че хората трябва да си ги обичаш за своя сметка, а не за чужда. В извън битовата сфера това означава, че когато едни гуляят, а други плащат сметката и става дума за икономическа несправедливост, там ценността „толерантност” не работи. Зад лъжливата завеса на общия хуманизъм се мъчат да скрият съвсем конкретното общочовешко престъпление „кражба”. Да конкретизираме.
Всяко трудово заплащане се състои от две части. Първата част е заплащане на личния труд и тази част е много малка. Втората час е така наречената етно-натрупваща се рента. Какво представлява това ?
В своето историческо развитие всеки народ извършва „етно-натрупване”, т.е. акумулиране на блага за следващо стимулиране на труда. Това са : природната рента (земята, която народа е отстоял в ратния си подвиг, заедно с всички дарове на тази земя), имперската рента (доплащането от гражданите за геополитическата състоятелност на страната си), фондоинтензивната рента (доплащане на гражданите за труда на тяхните предци, овеществен в плодоносещата инфраструктура на страната) и т.н. Всички тези ренти са собственост на етноса, общонародно достояние. То е предадено от предците на потомците, но само за своите – за тези, които по право са ги наследили. Когато в тази етническа среда се засели емигрант, той неволно и автоматично започва да получава етнонатрупаната рента, т.е. краде чужд труд. И, ако емигрантската вълна натежи прекалено, системата просто няма да издържи – тя не е пресметната за подобни тежести.
Който обича много емигрантите, нека ги приема в своята страна и за сметка на своята етно-натрупвателна рента (Академик Авагян в www.iraqwar.mirror-world.ru – 12.12.2013 г.). Няма толерантност изобщо, абстрактна толерантност. В историята тя е присъща само към покойниците и то не винаги.Това е разбирал още великия Левски, за да заяви пред турския съд : „Аз не съм хайдутин, не съм лош човек. Но накара ме времето, тоест народа, да ходя, да проповядвам из България, щото гледаме из България са напълни с европейци, прикупиха пасбищата, правят железници и сичко мислят да завладеят, даже и турската империя. А султана, като не дава внимание на туй, вместо да ги гони, той ги прави доктори, инженери и ги поддаржа. А ние, българите, които мислим, че и ни сме достойни за сичко, а немаме право в нищо и султана ни гони, презира ни и ни зима парите и ги дава на европейците. Това ми е накарало да ходя, да проповядвам, докато не сме завладени и продадени от султана на европейците.” (из спомените на Христо Иванов - Големия).
Хората инстиктивно чувстват, че всеобщата любов е противоестествена. Не може да обичаш всички, любовта затова е любов, защото избира. Както и омразата. Омразата е обратната страна на любовта – без омраза няма любов. Помните ли колко хубаво и точно го е казал Ботев :”Но туй щат братя да видят/и кога, майко, порастнат/като брата си ще станат -/силно да любят и мразят”...(из стихотворението „На прощаване”).
През 1942 г. се появи знаменитият разказ на Михаил Шолохов „Наука за омразата”. В нея главният герой изповядва : „И ако любовта към Родината носим в нашите сърца и тя ще бъде там докато те туптят, омразата ни е по острието на щиковете”.
Във всяка национално ориентирана идеократия ценността на отделната личност се преценява по ползите, които е донесла на Отечеството. Ако му служиш, ако си готов да му служиш – ти си Човек, ако не искаш – си лайно. А кой ще жали за едно лайно.
Международната политика винаги е била тежка и сложна дейност. В нея няма прави и неправи. Има свои и чужди. Свои, това са нашата култура и нашия език. Чужди са тези, които ни принуждават да възприемаме и да се кланяме на чужди герои, на чужди традиции и на чужд език.
Ако искате вашите деца да останат в културната парадигма на вашите деди и на вас самите, не плюйте в нашето минало и не давайте на никого да плюе.
Историята не е само миналото. Преди всичко тя е програмиране на бъдещето. Точно затова по планетата нито един миг не престава борбата за история. Това е прекрасна възможност за всеки от нас да застане на страната на осветените от векове български национални интереси.
