Още по-определено се изказа руския, съветски писател Юлиян Семьонов, автор на съветския литературно-филмов хит „Седемнадесет мига от пролетта” :”Въпреки въвеждането на „капиталистическата демокрация”, средствата за масова информация продължават да демонстрират хармонична смес от нагли лъжи, очудващо невежество и невероятни глупости. Най-високонравствените критикари на нещо, факт, събитие, процес, обикновено са най-далече от тяхната същност” (Ю.Семенов – «Россия : что с ней было, что с ней произходит и что ее ожидает в будущем». Москва, 1995. Стр. 30).
Защо наричаме тлевизията „престъпна организация” ? Защото основната задача на телевизията в днешните времена е да доказва, че показваното на телевизионния екран е „истинския” живот, а живота, който наистина живеем е просто отражение, калка от екранния живот. Това е и свърхстратегията на Холивуд и на американското зрително изкуство. Не вярвате? Тогава гледайте американския сериал „Морски детективи”, един майсторски създаден сериал и помислете не за външната страна на показаното,а за живота и размислите на главните герои. Следователно, телевизията формира и управлява човешкото поведение и, което е най-важното – това правят в свой интерес собствениците на телевизията, т.е. ограничен кръг хора, неподвластни на никого и на нищо.
Манталитетът на западните хора и, в частност, на англосаксонците, съществено се различава от начина на живот на източноевропейците, от тяхните системи за образование, за масова култура и за масова информация.Тази разлика поражда фрагментарен и хаотичен, недиалектичен начин на мислене, склонен към сензации и към успокоителни примитивни псевдообяснения.
„Трудно се ориентираме в многообразието от телевизионни филмови образи. На помощ идват рекламните карета във вестниците. Богата е жанровата палитра: криминални екшъни, трилъри, филми на ужасите, екшън фантастика, приключенски хорър, военна драма, романтична комедия... Доминират в частните телевизии американски филми. Тук-там някои английски, рядко френски...
Посланията се реализират от основни герои: серийни убийци, мафиоти, супершпиони, детективи, ченгета, агенти, хитри адвокати, босове на банди, обирджии на банки и на домове, комарджии, интриганти, избягали затворници, прелъстители на момичета, наркобос убива приятел пред очите на жена му и двете деца...
Специфична група от персонажи са жените: дамите обикновено са прелъстителки, някои от тях застаряващи, но все още "секси", проститутки, разголени любовници на богаташи, домашни помощнички, които обслужват своя господар. Има героини, обзети от мечти да свалят килограмите, за да намерят "чувствено гадже"... Други са очарователни полицайки или агентки...
Сред филмовите герои са преуспелите - умни, практични, сериозни, очарователни, но и "малко егоистични" богаташи. Тук са търговците на оръжие, посетители на екзотични места за забавление, мъже, които са готови да прекрачат "всякакви граници"...
Специална е групата на аутсайдерите. Те са обрисувани с пренебрежително снизхождение. Това са обезсърчени млади самотници. Те са симпатични стипендианти от провинцията, но са "леваци". Обект са на иронии от страна на преуспелите. Сред персонажите се среща тук-там по някой жаден за кръв... вампир или върколак. Има и обикновени чешити и... чудовища.
Проблемите, които решават нашите телевизионни филмови герои, са сложни. Те плуват в безскрупулен свят, живеят трудно, някои с "ужасяващи тайни". На немалко от тях душевното равновесие е сринато. Лудостта им прави още по-атрактивно повествованието. Неадекватността ги навестява, когато се окажат в армията на безработните или просто са загубили в столицата на хазарта Лас Вегас. Яростни са на екрана битките за надмощие между приятели и роднини. Живот в тежко двуличие, в тайни афери и грабежи, в битки с безпощадни крадци и убийци. Страсти, които извират от всеки кадър. "Творчество", което спира дъха. Дилемата е: любовта или парите. И ако в драматургията прозира някаква морална идея, тя потъва в екшън атракцията или в наивна сълзливост. Тези съчинения се интерпретират в някои реклами като "модерни приказки", съчетани с екшън, заговор и забранена любов.
Телевизионната "модерност" въздейства не само с живописни образи, но и със специфично слово. Потопени сме в порой от думи и словосъчетания като: ще те смачкам, по дяволите, разкарай се, мръднеш ли - мъртъв си, яко, пич, изчезвай гадняр, боклуци (ах, любима дума на интелигентните и моралните), не ми пука, поръчай ми момиче, задник, кретен, тъпак, идиот, майната ти...
Новата 2014 г. ни стресира с ужасяващи събития. Сякаш слязоха от екрана във всекидневието ни реални, а не измислени убийства, самоубийства, кражби, катастрофи... Потокът от екранни "герои" тече ли тече. Едва ли връзката ефирна престъпност - живот е пряка. Но посланията на изкуството нали трябва да създават така лелеяната морална среда...”(Лиляна Андреева – „Дума”,15.02.2014).
Американската култура в своя стремеж към опростяване достигна опасна граница – по нататък няма път ! За тази задъдена улица се говори открито. Проф. Хенри Бурбагер : „Голямата част от телевизионните програми са посветени на кулинария, паранормални явления или разправии между неадеквматни личности. Новините са откъслечни съобщения за природни катаклизми, нови убийства и за финансовите проблеми на известни спортисти. Непресъснато се популяризират знаменитости с автобиографии написани от платени адепти и поклоници..(виж„Mixednews.ru” с препратка към „thedailymash.co.uk”).
«Като резултат, светът се превръща в абсолютно неразпознаваемо място, където ставащото е плашещо и неразбираемо, както в най-страшните години на дивачеството и Средновековието”.(„КМ.RU”, 16.12.2013 г.)
„Мутренските времена се върнаха! Още по-мрачни от преди!
Яки екземпляри се бият по дискотеките, силово се събират дългове, обират се банки и бензиностанции, гангстерски кортежи блокират кръстовищата... А уж мафията бе смачкана. организираната престъпност нагло демонстрира колко са прави скептиците - тя продължава да се придвижва показно - с кортежи, с тежковъоръжена охрана. Отново започна силовото събиране на дългове. Всичко е парцелирано - поръчки, асфалт, бетон, горива, плод и зеленчук, контрабанда, безбандеролни и бандеролни цигари... Грабежите на бензиностанции, банки, пощенски клонове станаха ежедневие. Поръчкови убийства на хазартни босове, лихвари или други оперативно интересни лица се случват през няколко седмици - и то се стреля с автомати край Банско или пък с пистолети в центъра на София. Така че мутренските времена се завърнаха. И даже са по-мрачни от преди.”(„Сега”, 30.08.2012).
Нещата в телевизиите са достигнали до там, че трябва под страх от смъртно наказание да се забрани на артисти, свещенослужители, журналисти, спортисти и адвокати да разсъждават на политически теми от телевизионните екрани. Това е все едно проститутки да ни поучават по въпросите за любовта, морала и семейните ценности.И при всчко това в телевизиите не знаят нито български, нито английски език !
При цялата хаотичност, противоречивост, абсурдност и нелогичност на политическите и обществени процеси в България, не може да се забележи, че сумарния вектор на движение е към пълната деградация на страната. Това се отнася, преди всичко, до населението, до неговото нравствено, културно, интелектуално, демографско състояние. Нас ни управлява не вътрешната обществена мисъл, колкото и забележки да имаме към нея, а външна – далеч по-искусна, сложна и силна. Българските политици дотолкова са станали зависими от чужди и неподходящи рецепти, че са заменили българското си съзнание (до колкото са го имали) с колониалното съзнание на дупедавци. Съвременна България се е превърнала в полигон за изпитване и тестване на постхуманизма, при който човешката йерархия се изгражда по паричен признак (виж Лидия Сычова – „Завтра” – 29.11.2013 г.).
„Народът е такъв какъвто е, както впрочем и неговите управници. Напълно развратен от превратни съждения той се стреми към нещо, което явно го застрашава и се страхува от друго, което за него е напълно безопасно. Той се отдава на почивка, когато трябва да върви напред и се стреми там, от където трябва да отстъпи. И ако се опиташ поне малко да разклатиш тази глупава настройка, се раздават истерични крясъци, че предизвикваш метеж, като че ли това е метеж, когато с помощта на добри лекарства се опитваш да изцелиш болния, който дълго време е ползвал услугите на невеж лекар и който е превърнал недъга едва ли не във втора природа”.( Виж Еразъм Ротердамски - „Разговоры запросто”. Из-во „ Художественная Литаратура”.Москва, 1969. стр. 418-419).
Попитали световно известния автор на научно-фантастични романи Рей Бредбъри (1920–2012), защо хората още не живеят на Марс ? Ето отговора : „Хората са идиоти. Те извършиха куп глупости : измислиха костюми за кучетата, длъжността рекламен мениджър и айфоните...И всичко тава вместо да развиваме науката, да усвояваме Луната, Марс, Венера. Кой знае какъв щеше да бъде светът тогава. На човечеството беше дадена възможност да щурмува Космоса, но то предпочете да се занимава с потребление : да пие бира и да гледа сериали”.
За да можеш да се ориентираш, адаптираш и възпроизвеждащ в заобикалящия те свят, трябва да притежаваш мироглед, който обединява в едно разбирането и осмислянянето на природата, обществото и човека. Колкото повече индивида затъпява, толкова по-бързо мирогледът се свива в точка, наречена лична гледна точка. Това е края на човешкото в човека. Чрез личната гледна точка може да се оправдае всяка постъпка – от възвишената и мистичната до подлата и животинската. Личната гледна точка е клоака за цялата мръсотия събрана в личността – тя е отживелица от първобитната диващина, от времето, когато човека е слязъл от дърветата.
В последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медийното пространство упорито се налагат жени с англосаксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна. Спомнете си лицата на Бойковите любимки, както и от кабинета на Орешарски. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рожденните дни – се насажда англосаксонския пример за подражание (по националните радиа вече се говори и рецитира на английски). И това става толкова натрапчиво, че надминава менталната агресия от турското робство. И е по-опасно от нея, защото въздейства върху начина на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят.
На 8.12.2013 г. известният руски телевизонер Владимир Познер обяви за своето намерение да напусне Русия. Относно мотивите за това решение Познер напомни, че той е атеист и „вярва, че човек е произлязал от маймуните, благодарение на труда и знанията”. И продължи : „За разлика от мен, депутатите, които изведнъж станаха вярващи, вярват, че са създадени от Бога. И тези, които маршируват с нацистка символика, но непрекъснато се кръстят, и обсебените европоиди мислят същото. Затова те, всичките, ми приличат на маймуни и, следователно, им предстои още дълъг еволюционен път. Възможно е, в края на пътя да станат хора. Но аз не мога да ги чакам. Вече съм на 78 години и не искам в края на живота си да живея в една страна с маймуни” (информационен портал „Байкал 24” – 11.12.2013 г.).
„Закъсало е българското образование” – си мислеше дядо Гошо докато триеше надписа „ХОЙ” от оградата си.
Учтиви идилци от Дон в Париж
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
