Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2015 16:08 - ЗАЩО ХИТЛЕР РАЗБИРАШЕ ПО-ДОБРЕ ОТ АМЕРИКАНЦИТЕ И ОТ БЪЛГАРСКИТЕ „УМНИ, КРАСИВИ И УСПЕЛИ” БЪЛГАРСКОТО РУСОФИЛСТВО
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 4716 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Русофилството си е русофилство, но какво знаем ние, българите, за днешна Русия ?  Даваме ли си сметка каква е тя, с какво живее руснака, какви са  нейната култура и нейното изкуство днес, каква е истинската политика на руските управници, какво може да искаме от Русия и на какво може да се надяваме от дружбата и сътрудничеството с нея ? Наистина, ние сме много близки по история, по манталитет, по чувственост, по език, култура и бит, но чувстват ли същото и руснаците към нас ? Имаме ли общо чувство за бъдещето ? Имаме ли единство  (консенсус) между зова на кръвта и зова на сърцето и ума ?

            Без отговор на тези въпроси не може да се разбере българската русофилия извън подозрителната сфера на филиите и фобиите. Затова ще направим предварителен обзор на социологическата картина на народа на Руската Федерация, по материала „О современном российском обществе” на интернет-ресурса „politobzor.net” – 9.08.2015 г.

            І. За международното положение :

                1.Не обичат САЩ – 81%

                2. Страхуват се от американската заплаха – 59%

                3. Отнасят се отрицателно към Украйна – 55%

                4. Вярват във възможността за ядрена война – 64%

                5. Наричат хиджаба „неуместен” – 74%

            ІІ. Гражданска позиция :

                1. Не желаят да участват в масови протести – 87%

                2. Не искат да имигрират – 85%

                3. Подържат ембаргото на Русия срещу ЕС и САЩ – 84%

                4. Не са чели Конституцията – 84%

                5. Са срещу фалшификация на Историята – 80%

                6. Одобряват цензурата в изкуството – 80%

                7. Смятат, че СМИ работят в интерес на държавата – 72%

                8. Смятат, че редът е по-важен от демокрацията – 71%

                9. Одобряват цензурата в интернета – 70%

                10. Смятат, че страната няма постижения след разпадането на СССР –

                - 70%

                11. Привърженици на смъртното наказание – 60%

                12. Смятат, че Русия е велика държава – 63%

                13. Призовават за по-строго наказание на проститутките – 56%

                14. Помнят само първите думи от националния химн – 55%

                15. Подкрепят управлението на Сталин – 51%

            ІІІ. Начин на живот :

                1. Не са яли испанска шунка – 90%

                2. Научават новините от телевизора – 88%

                3. Не обичат нудистите и греещите се на слънце – 84%

                4. Не са пътували в чужбина – 79%

                5. Безразлични са към футбола – 73%

                6. Предпочитат стабилността пред промените – 73%

                7. Не гледат еротични филми – 71%

                8. Не пътуват със самолети – 69%

                9. Нямат спестявания – 59%

                10. Вярват във себе си – 55%

                11. Пестят от храна – 51%

          ІV. Ценности :

                1.Виждат смисъла на живота в семейството и децата – 90%

                2. Мразят многоженството – 87%

                3. Са против еднополовите бракове – 80%

                4. Предпочитат да живеят в брак – 80%

                5. Смятат се за патриоти – 78%

                6. Вярват в Бога – 77%

            V. Други :

                Гледат в бъдещето с оптимизъм – 85%

                Самоопределят се като щастливи – 74%

                Вярват на социологическите допитвания – 54% 

 

            Изхождайки от тези сведения, голяма част от руснаците не вярват в победата над корупцията, но гледат с оптимизъм в бъдещето. Мнозинството не са пътували зад граница, не знаят чужди езици, но се гордеят с Русия. Любовта към Родината и осъзнаване на нейното величие нелогично съседства с незнаене на Конституцията и Химна. И освен това, руснаците не обичат САЩ и Украйна, одобряват цензурата, осъждат нудистите, псуват проститутките и са склонни да се мислят за православни. Атеистите са около 25% . Интересно е, че  13% руснаци нямат никакви мечти.

          За сравнение, атеистите в Полша, Малта и Румъния са 1%, във Великобритания – 20%, във Франция – 33% !

         В Европа най-много мразят САЩ в Турция – 73%, Австрия – 55%,

Сърбия – 54%, Германия – 47%. Отделно стоят арабските страни : Палестина – 72 %, Ливан – 66%, Иран- 61%, Египет- 58% („politobzor.net” – 5.08.2015 г.).

            Но осреднено по цяла Европа, одобрението на САЩ е 69%, а на Русия – 26%. В Африка имаме : 79% за САЩ и 37% за Русия.(Джим Хоуглэнд-"The Washington Post", США – „cont.ws” – 9.08.2015 г.). Интересно е в кои страни най-много мразят Русия : Полша (80%), Йордания (80%), Израел (74%), Япония (73%), Украйна (72%) (Гордан Хан – „warandpeace.ru – 26.08.2015).

            Ако се върнем към Русия и според други социологически проучвания, руския успех в живота се идентифицира с Пепеляшка (за жените) и с Емеля-глупака (за мъжете). Липсва понятие за класова солидарност и самопожертване. Нищожен е процентът на либералите и малък на проевропейците. Смятат големите градове за опора на консерватизма.

            Според изследване на Руската академия на науките, руснаците може да бъдат разделени на две големи групи : социални анархисти и социални алтруисти, които са приблизително равни по големина. Социалните анархисти включват бедните и слабо образовани и техния идеал е анархията и разумния индивидуализъм ( 70% са хора с образовние не по-високо от средно, 22% никога се са работили с компютър). Техен идеал е Степан Разин. Този идеал се отразява и на тяхното електорално поведение. На президентските избори на 4.03.2012 г. 4% от тях са зачеркнали всички кандидати, 8% са гласували за Жириновски и 26% изобщо не са гласували.

            В групата на социалните алтруисти  42%  се занимават с нефизически труд и 80% смятат, че без мечти не е интересно да се живее и работи. Повечето от тях тежнеят към ценностите на православната култура.  Важно е да отбележим, че социалните алтруисти смятат Москва за главната опора на евразийството и мракобесието, а не далечните и забутани градове и села (както обича да представя проблема либералния истеблишмънт). Социалните алтруисти са убедени, че за Русия е най-подходяща и добра е епохата на Путин. Тях не ги интересуват големите идеи, противоборството със САЩ и сталинската епоха.

            Социалният свят на съвременния руснак е изолирания „малък свят” – семейството,приятелите и малка част от колегите по работа, т.е. храна, дом, пари, почивката. От тези позиции се определя отношението към бъдещето, бъдещия свят и проклетия въпрос за смисъла на живота !(„ chaskor.ru” – 24.01.2013 г.).

            Що се отнася до руския „елит”, това са 216 000 семейства (0,4% от руските семейства), които са се настанили в ЕС и се смятат за негова част (не бедните, а крайно бедните са 22 милиона). Да, там ги смятат за хора и богаташи от втори сорт, но времето лекува, а и те самите много искат да се „излекуват” от Русия. Те са се поучили от историческия опит и затова се придържат към лозунга : прави пари в Русия, живей на Запад ! В това е скрит и техния днешен патриотизъм.

            В последната година броят на ултрабогатите семейства, чийто доход е над   $ 100 000 000, се е увеличил до 536 семейства. По-голям брой свръхбогати семейства има само в Германия (881), Китай (983), Великобритания (1044), САЩ (4754). („stoletie.ru” – 6.02.2015 г.). Eто съвременен анагдот :

            ►Умира „нов” руснак и на небесата се изправя пред Бог, който трябва да реши, къде да го прати – в рая или в ада.

            Бог разпитва руснака за неговия земен живот.

            Руснака разказва за скъпите коли, фотомоделите, вилите, казината и ресторантите.

            Бог го ислушал, почесъл се по тила и казал :

            „Не зная какво да те правя : да те пратя в ада, като че ли няма защо, а в рая може да не ти хареса !”◄

            Като обобщение, руският народ е като всички други народи, без ярко изразени различия. Няма потвърждения, че той е „богоносен, избран” или друго подобно. «Умом — Россию не понять, /Аршином общим не измерить: / У ней особенная стать — / В Россию можно только верить» - това е мит създаден от руснаци и за руснаци, защото, ако се вгледаме в текста, ключовият смисъл е в словосъчетанието „аршином общим не измерить”, т.е. огромността на територията, която превръща растоянието във време. Затова още по съветско време поетът-десидент Игор Губерман съчини знаменитото допълнение към Тютчевото четиристишие : „Давно пора, ебана мать, умом Россию понимать !”

            В геополитиката тази страна-континент пречи на всички играчи на Голямата шахматна дъска и това е главната причина за стремежа тя да се разчлени и окупира по части. Евентуалното изчезване на руския етнос е неизбежен страничен ефект. Hе трябва чак толкова да се самозаблуждават руснаците. Никаква „свещенна война” не ги е спасявала – спасявала ги е огромността на Русия (Александър ІІІ). Пък и Западът никога не си е поставял задачата да завземе ЦЯЛА Русия. Да я разпокъса – да, да я омаломощи – да, да я сведе до Московска Русия – да, но да я завладее цялата, нито Наполеон, нито Хитлер са планирали. И Обама не планира.

           Днешното противопоставяне е преди всичко геополитическо противопоставяне. Останалото е вторично. Никакъв Нов световен ред, никакъв Глобален проект е невъзможен при съществуването на днешна Русия - нито като капиталистическа, нито като социалистическа, нито като покитайчена държава. И  тъй като Западът е докрай идеологизиран от англосаксонството, върху геополитическата проблематика се наслагват допълнително мирогледни, исторически, социални и икономически компоненти. Това понякога пречи да се види сърцевината на проблема.

            В момента Русия е в трудно и сложно положение. То се създава не толкова от военната опасност, която е преодолима (само двайсетина руски атомно-водородни бомби са достатъчни, за да не остане нищо от западния свят). Голямата опасност е икономическото обкръжение на Русия, икономическата „Анаконда”. Това е естествено и нормално, защото Западът най-добре разбира не толкова от война, колкото от „икономикс”. В това противопоставяне се наблюдава интересен момент – не е ясно за какво се води  борбата със Запада. В Русия са привърженици на западните ценности, само че ги наричат общочовешки. Реализиран е западният капиталистически модел и от този модел държавната власт не желае да се отказва. Но да се бориш с враг и в същото време да споделяш неговите ценности, е невъзможно !

            Какво е днешна Русия ? Това е историческо сираче, което няма нито родители, нито история, нито герои. Това е Киевска Рус преди идването на Рюриковичите. Тя е родена от постмодерния хаос и функционира като в хаос.

Мнозинството руснаци предпочитат западната концепция и западния начин на живот във всички области – от гражданската до комерческата и политическата. Но тъй като няма с какво да се похвалят в днешното си битие, победата във Втората световна война остана единственото свързващо звено между героичното съветско минало и грозното и недостойно капиталистическо настояще.За руснаците е трагично осъзнаването, че главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко : капитализмът отне човешкото в човека – тази светая светих за руския манталитет.

       Съвременното русофилство, русофилството на 21-я век е принципно различно от наивното, илюзорно и идиалистично българско русофилство от 17-19 век, базирано на съмнителните основи на фамилните отношения, кръвните връзки и семейната благодарност. Но тогава българите бяха под турско робство и тези основи бяха единственото, което ги подържаше и помагаше за етническото оцеляване. Прехвърляне на подобно отношение към междуетнически отношения, в перспектива е лишено от резултативност. По принцип няма „братски народи” от където и да погледнеш. Какво братство намираме между поляци и руснаци или между българи и сърби ? Същото е и при мирогледната връзка с религията (виж пак поляци и руснаци, и българи и гърци или българи и румънци). Може да се напомни и за отношението на Русия към поробените българи. Ако беше само „зовът на кръвта”, България трябваше да бъде освободена оше от Дибич Задбалкански и генералисимус А. Суворов. Русия активно подпомагаше националосвободителните борби на сърби и гърци, но същото не се наблюдаваше при българското националосвободително движение. Помнят се думите на генерал Дибич към българите при тяхните опити за въстание по време на похода на руснаците към Константинопол (1828-29 г.): „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“ Чак когато се включи надетническия и надсемейно-фамилния етаж на геополитиката, Русия се заинтересува сериозно от България и българите. Това просто означава, че истинското „братсво” се формира на високите етажи на мирогледното съзнание, там, където единствено е възможно формулирането на етническите и държавните цели и въжделения. Точно натам трябва да се обърне съвременното българско русофилство, защото това са изискванията на днешния ден и от там звучат историческите осцилации.

            Да започнем с това, че СССР и императорска Русия са осъществената българска историческа мечта, осъществената българска европейска мисия, завещани от хан Крум и цар Симеон – единението на славянските пламена под скиптъра на българския владетел. Тази българска мечта и мисия, споена с друг велик, световен български подвиг – създаването на славянската писменост и култура – оформи облика на руската държава. Последният български подарък, подаръкът на загиваща България на изгряваща Русия, стана постулата „Москва – третия Рим” - ключът към загадката на „Руския свят”. В това българско наследство присъстваше всичко, което може да наречем странични  мирогледни парадигми и цивилизационни и геополитически инструменти : славянството и Православието. Дълго време, няколко века, българското „наследство” вършеше работа и трябва да благодарим на Провидението, че още действаше при нашето освобождение от турско робство.

           „Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, които съставляват своего рода държава на духа, българската държава като цяло не бива да се смята дори временно унищожена от османското иго. Тя е била само пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската писменост замениха най-важната общонационална функция на българската държава – обединителната.Аналогично явление имахме и ние в древна Рус. По време на феодалната раздробеност през 12 и 13 век, когато държавата престава да съществува като единно цяло, единният литературен език, по произход старобългарски и единната писменост и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприян и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за запазване единството на руския народ…“, – Димитрий Лихачов.

             Но светът и Европа се движеха напред и нагоре, отминаха епохите на Просвещението и на Възраждането, загърмяха изстрелите на Парижката Комуна и общото ехо предупреждаваше, че е време разумът да се издигне на следващия „етаж” и от там да предяви новите си претенции. Отекна залпът на „Аврора” и се роди СССР. Това беше чисто европейски проект, но с планетарно звучене (нов етаж !). Негов велик лозунг стана обобщението на  лозунга на Великата Френска Революция : „Пролетарии от всички страни, съединявайте се !” Нямаше „братски” народи, нямаше „зов на кръвта”, имаше обединяване на експлоатираните по цялата планета срещу обединения свят на капитала. В тази среда нямаше място за русофилия, за славянофилия и за „руския свят”. Всяка епоха си създава собствена картина на света и собствена, характерна за нея култура. Античният човек, човекът на Средновековието или Ренесанса, се различват драстично от днешния човек по възприемане на света и себевъзприемане в контеста на природата и културата (според римската историческа традиция, Рим е създаден чрез братоубийство).

            Малко хора знаят, за това не се говореше по времето на социализма, че основоположниците на марксизма и на научния комунизъм – К.Маркс и Ф.Енгелс – бяха яростни русофоби и славянофоби. В това няма нищо странно. И Маркс, и Енгелс са производни на класическата германска философия в лицето, преди всичко на Хегел, а за него славяните не представляваха философски интерес от гледна точка реализиране на плана на Абсолюта.

          Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) интерпретира световната история, като диалектика на народни будители Но Хегел диференцира народите, на носители на историческия прогрес и на народи непритежаващи  собствени  държави или загубили държавността си за продължително време, които нарича"народи без история". Тези народи без история са предопределени да бъдат покорени и в последствие асимилирани. Възможност за самоопределение Хегел не им признава. Към "народите без история" Хегел причислява всички поробени народи от Югоизточна Европа, които по онова време са били в пределите на Османската империя и Австро-Унгария. Българи, сърби и албанци Хегел нарича  "деградирали варварски остатъци", "Преходни създания, между европейски и азиатски душѝ". Славянските нации" Хегел характеризира като общества от орачи на ниви. 
         «Русия е име, узурпирано от  московците. Те не са славяни и въобще не принадлежат към индо-германската раса. Те са натрапници, които трябва да бъдат прогонени на изток от Днепър и по-далече.» (Карл Маркс до Фридрих Енгелс, писмо от 1865.).

            Българите сами са се охарактеризирали в своите народни песни, събрани неотдавна от един французин и публикувани в Париж. Голямо място в тези песни заемат пожарите. Гори къщата, изгаря младата жена, защото мъжът й предпочита да спаси вместо нея черната си кобила. В друга песен млада жена спасява украшенията си и оставя да изгори в огъня малкото си детенце. Ако по някакво изключение се извършва някаква благородна, смела постъпка, тя всеки път се извършва от турчин. При кой народ по света Вие ще срещнете такава свинщина?” (Откъс от писмо на Фридрих Енгелс до Едуард Бернщайн от 22-25 февруари 1882 година, посветен на Русия и освобождението на България).

          Според Маркс и Енгелс, аргументите в полза на създаване на определена нация, са пряко зависими от това дали може да се докаже, че то съответства или придвижва напред историческата еволюция и прогрес (виж Ерик Хобсбом – Нации и национализъм.”Обсидиан”. София, 1996. Стр. 48).

            Какво може да искаме от Ленин, убеден и последователен марксист, който нарече Русия „затвор за народте”. Така говориха всички, които се наричаха „ленинска гвардия”.

            Ехото на Великата френска революция отекна в Русия в „червения” терор, в гоненията срещу църквата и във великото дело на колективизацията. Това беше европейско ехо. Руската революция завършваше 300-годишната работа на Просвещението и Възраждането !

            Българските „демократи”, глобалисти и американофили трябва да напълнят България с паметници на Ленин и Сталин,  денонощно да им палят свещи и да им се молят, защото, ако не беше Октомврийската революция и създаването на Съветския съюз, Антантата (западните държави) бяха признали за законни претенциите на императорска Русия към Константинопол и Мраморно море, което автоматично обричаше България да стане или руска губерния или напълно васална на Русия държава.

            Особено актуално е отношението на Съветската държава към селския въпрос.

            Руският селянин (мужик) беше главната масова опора на руския абсолютизъм, консерватизъм и цивилизационно изоставане (80% неграмотност). Много интересно в това отношение е мнението на Максим Горки, защото сред руската интелигенция нямаше по-мужик от Горки.

             «В своята същност всеки народ е анархистична стихия – иска колкото се може по-вече да яде и колкото  може  по-малко да работи, иска да има всички права и никакви задължения. Атмосферата на безправие и унижения, в която от векове е свикнал да живее  народа, го убеждават в законността на безправието, в зоологичната естественост на анархизма. Това  особенно добре е приложимо към руското селячество, изпитвало върху себе си робството по-дълго от другите европейски народи.Руският селянин от стотица години мечтае за държава, която няма право да влияе върху волята на отделната личност, на нейната свобода, т.е. от държава без власт над човека”.       

               Горки смята, че непосредствен резултат от Революцията е победата на селото над града. Но той е убеден, че града ще намери своя отговор и този отговор ще бъде кървав и безпощаден. Горки не изпитваше илюзии, какъв нов човек ще бъде продуктът на тази историческа еволюция. „Както евреите, изведени от Египет от Мойсей, ще измрът полудивите, глупави  хора от руските села – те са страшни хора  и ще бъдат заменени от нове племе – грамотни, разумни, бодри хора. Това няма да бъде „милият и симпатичен руски народ”, но ще бъде –като резултат - делови, недоверчив и равнодушен към всичко, което няма пряко отношение към неговите потребности”.

            Сталин се опита да прескочи тази прокоба, като се мъчеше да създава новия съветски човек и, до голяма степен успя, но не му стигна биологично и историческо време. Така след контрареволюцията се появиха „новите руснаци”- базисът на днешна Русия с нейния селски антиинтелектуализъм (за подробности виж  „ttolk.ru”-11.08.2015 г.). С тях трябва да се съпоставя новата българска русофилия. С тях и с реалното състояние на Русия в света - да преценяваме нашите чувства изхождайки от реалностите на историята, от геополитически, цивилизационни и мирогледни позиции във висшите етажи на разума. И да тушираме емоционалните изблици след ядене на кебабчета край казанлъшкия язовир. Защото значението на България за Русия днес не е по-малко от значението на Русия за България.

            Конкретно върху руския народ тежи огромен грях, който трудно се прощава и още по-трудно се изкупва – активно участие в ликвидацията на Съветския съюз, което донесе планетарен катаклизъм : общото число жертви от този катаклизъм достига жертвите от Първата световна война – само в малка България те надхвърлят един милион (в Руската  федерация – 15 милиона. Виж «Советская Россия», N13-2013. През 90-те години в Руската федерация са убити повече хора отколкото по времето на Сталин. Виж „rabkor.ru” – 2.06.2015 г.). „На нацията, както на жената, не се прощават минутите на слабост, когато тя може да бъде обладана от всеки безкрупулен нагаждач” (Карл Маркс).

             Преди Русия да предявява претенции за световна доминация , тя трябва да  разбере сама себе си – какво ново и по-добро предлага на народите по света и има ли представа за новия планетарен път. Ето как си представя днешна Русия видния руски анализатор Егор Холмогоров : „ Даже при всички загуби от преобразяването си, Русия постигна невероятен напредък при потреблението и огромно икономическо чудо. Никога през последните 400 години руския човек не е работил толкова за себе си, не е ял толкова много и не е харчил за различни полезни стоки, както по времето на Путин(Егор Холмогоров – „rus-obr.ru” – 30.08.2015 г.)

       На противоположно мнение е видния руски писател Юри Поляков: „Когато пътуваш по средна Русия виждаш около себе си плевясала земя, пусти краварници  и орънжерии баз стъкла... Вече минаха 25 години ! За това врем болшевиките от нула  изградиха огромна индустия, построиха вузове, дворци на културата, докато ние не можем собствените си олигарси за запрегнем в държавната колесница   (Юрий Поляков – „politobzor.net”- 30.08.2015 г.).

            Трудно е да се каже кой е прав, но според статистиката прав е май Юри Поляков. Ако е пров Холмогоров, този път ли предлага Русия ?

            България и българите винаги ще подкрепят Русия, ако тя убедително посочи новия път. В противен случай българската русофилия ще си остане ограничен „фамилен” въпрос свързан предимно с уважение и „домашно възпитание”.

           За да илюстрирам изключителното значение на България за Глобалния проект, Глобалния доминант и Световната конспироция за войната, която те водят срещу Евразия и Русия, ще дам интересен пример.

            В интернет, от известно време, се разпространява „изявление” на американската посланичка Марси Рийс, „направено” след закритата среща с военния министър Велизар Шаламанов, министъра на външните работи Даниел Митов (от служебния кабинет на проф. Близнашки) и представители на гражданското общество в лицето на членове на различни НПО, занимаващи се с изграждане и опазване на „демократичните” ценности в съзнанието на средностатистическия българин. По всичко личи, че текста е фалшификация, защото, ако не е, България би трябвало веднага да скъса дипломатическите си отношения със САЩ. Но в този случай е интересно, кой е автора на този фалшификат и с каква цел се презентира в нета. За тези неща нека да съдят читателите.

            „Излизам от тази среща обнадеждена за бъдещето на Република България, като част от евроатлантическия пакт и ЕС. Въпреки трудностите от тежкото комунистическо минало, промило мозъците на огромна част от българското население, днешният ми разговор с хора, ясно ориентирани в правилното мислене и с чиста и неподправена бликаща от сърцата им омраза към всичко напомнящо сгромолясалият се социалистически строй идва да каже, че средствата, основно финансови, вложени в подкрепата на тези личности не са били напразни. Днес аз се видях с демократично назначените от българския президент представители на правителството и с основната, легитичма част от представителите на гражданското общество, в лицето на членовете на финансираните от мои съграждани НПО занимаващи се с политическа просвета и разпространяването на демократичните ценности  сред българското общество.

            Зрелият избор на българските граждани, дали изцяло своето доверие на въпросните представители от неправителствения сектор, да изразяват отношението на съвкупното българско общество по наболелите и актуални политически, геополитически и икономически въпроси от  деня, е още едно доказателство за бурното демократично развитие на редовия гражданин на България. И наистина по време на срещата с тези млади, подкрепяни от нас хора, аз успях да чуя гласът на българското общество, неговите страхове и надежди. Уверявам ви, вие не сте сами в тези трудни времена, ние, цялата американска администрация и политически елит сме с вас и няма да допуснем шепа самозабравили се хора, да съсипят бъдещето на България. И като казвам шепа, няма да се въздържа, а ще ги спомена, за да им е ясно, че ги знаем и ги наблюдаваме – това са русофилите.

            В момента няма друга заплаха за стабилността и икономическия просперитет на българската държава освен русофилите. Именно заради тяхното наличие в българското общество, падането на визите за български граждани желаещи да пътуват в САЩ е невъзможно. Тука няма да се спирам подробно, но ще спомена, че тяхното вредно влияние не е от вчера. Още по времето, когато България е била равноправен член на Османската империя, шепа русофили са успели да размътят съзнанието на българите, като им втълпявали, че ще живеят по-добре извън рамките на империята, което можело да се постигне само с подкрепата на Русия, довели до там, че голяма част от българското население се вдигнало на бунт срущу законното правителство на султана и съответно било изклано от редовната армия дошла да потуши антидърлжавните им демонстрации. Кръвта на тези хора тежи на съвестта на русофилите.

            Самата Русия, както е ясно на всички демократични хора по света, съвсем умишлено е „освобождавала” ту един, ту друг балкански народ, само и единствено с цел да създаде на Балканите барутен погреб от слаби и зависими от нея държави, които може да манипулира съгласно своите геополитически интереси. Днес виждаме опити да се постигне същото. Русия чрез своите протежета се опитва да освободи първо съзнанието на българите от евроатлантическите ценности, а в последствие, убедени сме и България от членството в ЕС и НАТО. Все повече се правят опити за насаждане на образа на „Бащицата Пунин”, който се грижи за интересите на своите поданици и трябва да служи за пример на българските политици. Не след дълго, ако не се вземат крути мерки, ще чуем, че „Дядо Путин” ще освободи България от членството й в ЕС и НАТО. Това не е шега, а реална заплаха.

            Затова призовавам русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги. Нека не мислят, че нашата добрина и тулерантност, която проявяваме към радикалния ислям, гейовете, ромите и т.н. ще се разпростре и върху тях. България е с такова географско местоположение, че не може да си позволи русофили. Ако искат, те може да отидат в Западна Европа и дори при нас в Америка, където укрепналите в демократичните ценности европейски и американски граждани няма да обръщат внимание на техните бръщолевения, ако искат да отидат в любимата си Русия, но не можем да позволим да останат тук. С това се съгласиха както представителите на българското правителство, така и каймакът на гражданското общество в лицето на представителите на неправителствения сектор.

            Днес, когато сме на прага на военен конфликт с Русия, присъствието на русофили в България е неприемливо, защото утре, когато българите ще бъдат призовани да защитят Демокрацията с военна сила, тези русофили ще пуснат своята отрова и ще объркат мислите на решените да умрат в името на Демокрацията. Ако обаче успеем да ги изолираме, ако техните гласове заглъхнат, ако те самите изчезнат от лицето на България, хиляди български граждани, които днес са безработни и псуват своето правителство и политически елит, хилядите жертви на наводненията от последната година залели страната, всички бедни и отхвърлени от обществото български граждани ще имат шанса да спечелят пари, като се включат активно във войната срещу Русия. Защото Демокрацията е единстваната ценност, за чиято защита се плаща с пари. Демокрацията не е само идея, за която да умреш, тя е стока, която да доставиш там, където хората имат нужда от нея според нашите виждания. Демокрацията и парите вървят ръка за ръка, там където има демокрация, има пари, а там където има война за демокрация, има шанс за печалба на много пари.

            Аз знам, че представителите на неправителствения сектор в България, ще са първите, които ще се включат във войната срещу Русия, не просто защото това е правилното решение, а защото носи печалба. А това, което носи печалба, винаги е правилно. Така че  между забогатяването на българските граждани и парите стоят русофилите. Те обричат на бедност всички, които ги слушат и им се водят по акъла, техните идеи са безпочвени, абсурдни и отвлечени и най-после, не носят пари.

            Представете си само светлото бъдеще, една война с Русия, огромна държава с големи човешки ресурси, която се нуждае спешно от Демокрация. В тази война може да участва целият български народ, всеки отделен гражданин и да спечели, дали за нов телефон, дали за нова кола, дали за нова къща. Много американски граждани така забогатяха през последните години и успяха да се преборят със световната финансова криза. Днес това е американската мечта - възможността да участващ във война за Демокрация. Българи, не позволявайте на русофилите да пречат в осъществяването на мечтите ви, изгонете ги от вашата прекрасна държава” (Posted by in Политика, бизнес, въоръжение, история, култура, новини, образование, общество).

            Американска посланичка, каквато и да е тя, дори каубой от Дивия Запад, не може нито да изрече, нито да напише такъв текст. По смисъл, по словоред и по безумие това прилича на Манифест на „умните, красивите и успелите” протестъри, тъй като изразява открито и ясно техните съкровени мисли, съновидения, помисли и мечти. Манифеста съдържа такива откровения, пред които бледне целокупната западноевропейска пропаганда в последните 60 години. Безочието на българските протестъри стигна до там, че въвличат със своите провокации и духовните, и финансовите си господари, само и само да докажат, колко са важни и необходими, та и в бъдеще да сучат и да се наслаждават на жалкото си съществуване.

            Манифестта е и предупреждание към всички българи докъде е готова да стигне в русофобския си „устрем” протестърската сган и какво трябва да бъде отношението към нея на нормалните българи.

            На оня свят Хитлер стои потресен и засрамен – никога не му е идвало наум, че някой може да го надмине по русофобия, да го надскочи по „идеологически расизъм”, да опише по-ярко от него пороците на „евроатлантическата еврейска демокрация”. Съвремените български хитлеристи и нацисти надскочиха своя учител, творчески усвоиха и доразвиха неговата идеология. Остава те да закачат на българските русофили и на всички българи симпатизиращи на Русия по една червена звезда на гърдите, и така, белязани, по-лесно да станат обект за облекчаване от тежките душевни протестърски терзания.

            Този Манифест освобождава възмутения народ от задължението да възприема русофобите като хора (човеци) с всички произтичащи от това последици – те просто са отпадъчен продукт (фекалии) на Абсолюта !

         «За русофилството в България се води титанична борба! То нито ни е подарено, нито завещано за вечни времена! Американците правят всичко възможно да променят процентите в своя полза!” (Димо Василев, областен секретар на Партията на българските комунисти в Ст.Загора – личен архив,12.08.2015 г.).

            Нашата днешна русофилия трябва диалектически да съчетае в себе си елементарната човешка благодарност за доброто и разумното дошло от Русия с трезвата оценка на ролята на целокупния руски народ в историята и в съвремието. Съвсем разумен е например призивът на Леонид Решетников: „Българи и руснаци  трябва да водим обща борба срещу агресивната англосаксонска цивилизация” – (в. „Атака”, 28.03.2014 г.).

         „Развитието на украйнската криза показа, че Западът премина от твърде мъглявата цел за интегриране на Русия в западното общество към стремежа за нейното окончателно разрушаване - смята бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър – Украйнската криза се превърна в трагедия поради подмяната на понятията : дългосрочните интереси на световния ред замениха съмнителното желание да се възстанови украйнската идентичност” . („news.rambler.ru” – 20.08.2015 г.).

            Съдбовният български въпрос е : иска ли България да живее в глобален англосаксонски свят ? И когато този въпрос прозвучи открито и на висок глас, да си спомним тъжната констатация на последният министър-председател на Византия Лукас Нотарос :”По-добре мюсюлмански тюрбан, отколкото кардиналско кепе” (виж книгата на автора „Геополитическа история на България”, второ поправено и допълнено издание. София, 2013 г. Стр 140.).

            Лозунгът на сръбските русофили е : „Една вяра, една кръв, един враг !”. Лозунгът на български русофили е : „Единение, Православие, народност !” И двата лозунга са тъпи и глупави, но сръбския казва по-съвременни неща, макар, че не е верен – украинците също са една вяра, една кръв, но виждате кой им е врагът ?! Пуантата на сръбския лозунг е общия враг, което е главното днес. Българският лозунг бръщолеви нещо за Вярата, но това вече не върши работа.

          В геополитически смисъл България може да има само два смислени съюзника : Русия и Турция, защото само с тях тя може да реши хамлетовия въпрос на своето историческо битие.

            ` Така стоят нещата за съвременната българска русофилия. Без да забравяме от къде тя тръгва, трябва в новото време да си даваме сметка къде тя отива и какво ще прави там. Трябва да признаем и нашите грешки и нашите исторически русофобски глупости и нашето „демократично” престъпление към себе си и към Русия – унищожаването на автономията на българо-руските отношения. Днес тези отношения зависят изключително от отношенията Москва-Вашингтон и Москва-Брюксел, а Захари Захариев обясни, че България ще бъде толкова русофилска, колкото Вашингтон позволи. Следователно, главната задача на българската русофилия ДНЕС е да елиминира това ограничение и да възвърне българо-руските отношения там, където те са възникнали – в духовната и ментална сфера, защото в тези сфери е и основното бойно поле, където се решава съдбата на планетата !

            Геополитиката е отредила на България тежка съдба. И тази съдба е в разрез с модерните парадигми на политкориктност и толерантност. България няма никога да реши своите национални задачи чрез консенсус със своите съседи. Тя може да ги реши срещу тях. Това не означава, че трябва да се бием, но че ще чустваме осезателно тяхното неодобрение и ще получаваме удари в гърба, е сигурно. Няма как. Светът е такъв, какъвто е и не търпи слабите и неспособни нации. Толерантност към врага? Що за глупост е да си толерантен към врага си ? Толерантен към врага може да бъде само силния, или глупавия. България в




Гласувай:
9



1. ok3223 - Интересен поглед върху политиката и нащата у нас.
06.09.2015 19:46
Има над какво да се замисли човек. Соросидите и НПО-тата имат мнооого здраве и ще си получат полагаемото, когато му дойде времето. Те броят, но и тях ги броят поединично и внимателно, така че, да са спокойни. Чуждата агентура у нас винаги си е получавала заслуженото, когато му дойде времето, а то май не е далече. Ако им се воюва с Русия, ок техен проблем е, да постъпят както намерят за добре. НОО, БЕЗ НАС. Нека повоюват с новите си дружки от НАТО и САЩ, да ги видим докъде ще го докарат. До днес дружките им не спечелиха нита една от започнатите от тях войни за демокрация, само разориха народи и обезлюдиха успешни държави, и се прибраха по леговищата си бити и посрани. Нищо ново не научили, и нищо старо не забравили.
НО РУСИЯ, РУСИЯ ВИДЯ СМЕТКАТА НА ЕДИН НАПОЛЕОН, НА ХИТЛЕР, ТА НЯМА ДА РАЗГРОМИ И ПОСТАВИ НА МЯСТО ЕДНО НАТО, И ЕДИС ЕС ... Вавилонски стълпотворения от коренно различни народи и нации.
цитирай
2. nikikm - Г-н Гиндев,
06.09.2015 22:04
общо взето плуваш по течението и говориш истини от тази гледна точка. Но,ако плуваш против течението,в полза на истината и назовеш вместо националности и пр, неолиберални глупости и клишета,истинското име на причинителите на нещата,техните противници и тези които са арбитри на нещата,истинското им име..,ще се изненадаш,ама май не-Евреи! Не вярвам да се изненадаш,просто така го казвам,защото ти, НЕ ГО КАЗВАШ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951058
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031