Независимо от изключителната динамика на световните процеси, в тяхната всеобщност лесно се открояват няколко основни тенденции, които дават ключа както към техния генезис, така и по техното развитие в перспектива. Струва си да напомним още един път за целите на носителите  на тенденциите, както и за прогнозируемите перспективи.

                1.  Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.

                 2. Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.

                 3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави до 10-15 години.

                4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.

                5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.

                6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години.◄( Александър Игнатов – Стратегия глобализациноного лидерства.  „Независимая газета”, 7.09.2000 г.).

          Очевадно е, че световните доминанти са се вдигнали на „кръстоносен” поход за спешна реализация на проекта. За тази цел те разполагат с достатъчно големи материални и духовни ресурси и успешно редуват използването на ресурсите : в материалната сфера това са въоръжените сили и икономиката, в духовната сфера – ценностният подход.

          Независимо от инвазията, все по-често изпъкват на преден план нарастващите трудности на реализацията, несъмненото разминаване между планиране и реалност.

          Главното потресение от последните дни и месеци е окончателната смърт на различните варианти на дребнобуржоазната мечта, т.е. на основния скелет на западните ценности. Пречупен беше върхът на копието за западното духовно оръжие, което досега работеше безотказно. Това предполагаше и предполага :

           1.Края на социал-демократичната мечта.

           2.Края на европейската мечта.

           3.Края на глобалната мечта на идиота.

                               Края на социал-демократичната мечта.

         В края на 20-я век социал-демократичната логика работеше и на микро и на макроравнище. : немските промишленици сами се стараеха да не довеждат работниците до гладни бунтове, помагаха на социал-демократите да създават работнически клубове и помощни организации, а когато след Втората световна война Европа лежеше в развалини, целия западен свят се втурна не само да й отписва дълговете, но и да и възсъздава икономиката.

          Този натрупан опит беше използван за съблазняване не неориентираните народи от разпадналия се социалистически лагер : „Държава на социалната справедливост”, „Общество на всеобщото благоденствие”, „Партньорство между капитала и труда за общ прогрес” – такива лъжи и глупости дрънкаха партиите от Социнтерна и оглупялата масовка гледаше с отворена уста и вярваше.

          Оказа се, обаче, че светът принципно се е променил. Глобализмът на финансовия капитал, освободен от всякакви ограничения и мирогледно противопоставяне, показа истинското си лице. Той калкулира загубите си от принудителната си хуманност към експлоатираните и реши, че е дошло време тези загуби да бъдат компенсирани в излишък. Бяха отхвърлени като ненужни всякакви милостини и дарения, вякаква грижа за ближния. Ефективност, ефективност и ефективност ! Печалба, печалба и печалба ! Управление на парични потоци само и единствено в интерес на самите потоци ! Това, което шефства по света днес, се нарича социален расизъм !

          Така загина европейската социал-демокрация. Но в България още има наивници и измекяри, които алчно я проповядват. Ето какво написа видния европоид, натовец, американска булонка и дългогодишен член на ръководството на БСП Ангел Найденов : „Да кажа отсега - убеден съм, че БСП има нужда от ново, проевропейско и социалдемократическо движение. Ново - като организация, проевропейско - като ориентация, и социалдемократическо - по характер и политика. И колкото по-скоро се случи, толкова по-добре за хилядите социалисти и за много повечето избиратели, повярвали в промяната и обновлението на БСП и наблюдаващи с недоумение подмяната на образа и облика на партията през последните месеци” („Дума” – 16.02015 г.).

          Нормалните хора мислят и разсъждават по съвсем друг начин :

          „Човешкото съзнание е удивителен феномен. То има свойството не само да помни, но и да забравя. И понеже нямам навика да се доверявам само на спомени, често преглеждам личния си архив от стари пожълтели вестници, събрани в охлузени папки. И като стар опитен лекар виждам цялата картина от "историята на заболяването". Статии, интервюта, репортажи и съобщения на издания от различни години - пред очите като огромен ребус се разгръща "епикризата" на онова, което по някаква странна нелепица наричаме демокрация. Виждам голямата драма на един народ, заблуден не само от политическата терминология, но и от внушаваните надежди за национално благоденствие, които се оказаха по-непостижима утопия и от комунизма. Използвайки фразеологията на Иван Вазов - преходът беше "пиянството на един народ", когато колективното съзнание на нацията бе упоено от бляновете, че отхвърляйки лявото устройство на нашето общество и всички придобивки на социализма, ще постигнем стандарта и материалното благополучие на богатите западни държави. Причината за тяхното благоденствие се тълкуваше и представяше като резултат от "свободното предприемачество", "пазарната икономика", "развития капитализъм" и най-вече от сюблимната "конкурентна борба", което прави онези народи и държави "инициативни", "иновативни" и "успешни". Днес обаче и най-наивните разбраха, че всичко това е плитка демагогия и празна словесна еквилибристика, защото "дебелият хляб на Запада" не е резултат нито от наличието на демокрация и капитализъм, нито плод на креативно мислене, нито е продукт на интелектуалното превъзходство на човека от онези географски ширини. Всичко това са приказки за неосведомените. Западното благополучие се крепи не на качества, а на пороци!  Натрапеният ни отвън НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ се оказа наистина едно голямо "пиянство и опиянение", защото в "трезво" състояние никой народ няма да позволи да му унищожат промишлеността и селското стопанство, да го оставят без поминък и без сигурност, да му отнемат децата и бъдещето. А всичко това се случи пред очите ни...” (Големият погром наречен „демокрация”-Николай Александров – „Дума”, 29.07.2015 г.)

                                          Края на европейската мечта

          В края на 20-я век „измъченото” от социализма  население на източниевропейски държаве, си представяше присъединяването към ЕС и НАТО по следния начин : западноевропейските съюзи са просто асоциация на малките и средните европейски държави, целяща оцеляването в бурите на съвремеността чрез взаимен дебат, толерантност, взаимопомощ, уважение към суверенитета на всяка. И, изведнъж, през 2015 г. се оказа, че това са били безпочвени мечти и че трябва да се оцелява по друг начин. Впрочем, повечето хора лесно се заразяват от различни мистерии, фантасмагории, мистификации, нереални мечти и магьосничество. Това води до масова делюзия (халицюнация) и до влюбване в различни симулякри (представяне на нещо, което не съществува в реалността). Така хората бяха подмамени в един непознат и чужд за тях свят, който се превърна в съвременен концлагер.

          Политическите процеси от 2014 и 2015 г.  ясно показаха, че планетарния елит е взел курс към окончателно решаване на съдбините на света, като демонстрира пълно отсъствие и пренебрагване на толерантното и доброжелателно общуване, консенсусното взаимноизгодно договаряне, склонност към агресия от всякакъв вид, подценяване на възникващите рискове и заплахи, твърдата убеденост, че никакви кризи и катаклизми няма да я засегнат, и че тяхната цена ще бъде платена от идиотизираното стадо ненужни хора по планетата.

          Кои са тези хора, съставляващи скелета на конспиративното световно правителство ?

          В Глобалния свят на потребителския финансизъм, на върха на пирамидата са така наречените „банкстери” (от думите „банкер” и „ганстер”)– господарите на днешния свят. Това са собствениците на емисионните центрове, контролиращи  огромните печалби на глобалната икономика.

Към втората група, наричана „корпокрация” се отнасят собствениците на транснационалните компании и на международните търговски компании.

           Третата група обединява свързаните с високите технологии и с формирането на третия технологичен етаж на начина на живот  дейци на науката и бизнеса. Наричат тази група „хикономикси”.

          В момента главната цел и на трите групи е прехвърляне на държавните функции на аутосорсинг на частни компании (подробности по въпроса има в материала на Димитрий Бабич  в „rabkor.ru”- 29.07.2015 г.).

                    Отражението на световните процеси в България

          Властта в България е антинародна, антинационална и експлоататорска. Тя е в ръцета на „дясната” част от политическия спектър, която почти 15 години беше маргинализирана и отстранена от обществения живот. Затова е настървена за реванш и го върши успешно. Причината да бъде във властта дължи на един единствен човек – Бойко Борисов. Без Борисов (а не без ГЕРБ !), десницата нямаше да види власт в обозримо бъдеще. Точно този момент изисква най- голямо внимание и обяснява политическата ситуация.

          „Като нареждам и претеглям факти, личности и конфигурации, все повече ми се струва, че началника от Банкя всъщност е заложник на много по-мощни играчи-той е електронен носител и изпълнител на външна политическа воля. В стратегическите центрове под егидата на Големия брат гениално са изчислили изборния потенциал на новия Тодор Живков и безпогрешно го използват за своите цели. И така притежателят на черния пояс неуморно печели вот след вот, а зад гърба му се промъкват джуджета от типа на Росен, Радан, Корман и Ко, припознати за фаворити от чуждите настойници и тяхните губернатори от софийските посолства.

          И така наей-важните структури на държавата се оказаха в ръцете на съмнителен адвокат, естраден лекар, чужд служител, футболен запалянко, бъбрив професор и дървен земеделец (министрите на правосъдието, здравеопазването,външните работи, економиката, образованието и отбраната)...На новия Биг Брадър му трябват бюлетините на Бойко, а не самият той. И затова ще го подкрепя, докато не му намери алтернатива ! А дотогава екстремният евроатлантизъм ще бъде поверен на десните болшевики от РБ и „великолепната шесторка” в комбина с талибаните от „Протестна мрежа” плюс напазаруваните медии и обществената говорилна, изразяваща  пълната обществена апатия и безкритичност към делата на властта” (Георги Атанасов – „Бъкингам от Банкя” – „Уикенд”, 25-31.07.2015 г.). Всичко това означава, че Големия брат не го интересува каква е квалификацията, знанията и опита на кадрите във властта, а тяхното послушание.

          Вторият важен момент е пълното мълчание и безразличие на народа, подкрепяно от натрапваната безалтернативност на властта.”Защото не  може най-смачканите, най-нисшите същества от най-долните етажи на социалната стълбица да прелитат над главите ни и да стават началници и това да е добро за всички ни (Нора Стоичкова -  „Златки във властта”- „Уикенд”, 6-12.06.2015 г.).

          Ето за какво става дума :

          „От 15 години насам сред младичките мадами, които ни пробутват я за министри, я за кметове, я за нещо друго, няма нито една случайна звезда...Павечето от амбициозните гърли, които се изсипват на Централната гара и нахлуват в столицата като подивели мустанги, първата работа е да се обръснат, а втората – да се подредат на работа в някой елитен нощен клуб, където се надяват да налетят на някой нашмъркан политик или в краен случай просто на пиян бизнесмен – та да им постели пътя, като ги уреди я за някое реалитишоу, я за някоя кандидатска листа.Ако не им провърви- кандидат за това, кандидат за онова – и,  хайде в Брюксел, че в сивито им вече пише, че има вече политически мераци девойчето.Там омачкат още някой чаршаф, щото на тази възраст друг начин за международна, финансова и изобщо политическа подкрепа няма, и хайде обратно на територията, вече меракландисали се и за министри, посланици, президенти (пак там).

          „Бойко Борисов от дете е една Божа сила, която е непобедима. Харесам го, защото е Божи човек, добър човек. Той ще може да помогне на хората в България. Вечер, когато го дават по телевизията го виждам как се кръсти, сякаш чрез Бог се кръсти”. Това казва дядо Добри в откъс от посветения на него документален филм „The silent angel”.Лентата разказва за делото на живия светец от Байлово, "който иска да промени света” („24 часа” – 26.07.2015 г.).

            И какво излиза ?

            Излиза, че сред хората, пипълса, народа, масата, тълпата, стадото върлува страшна епидемия от още по-страшна болест – повсеместно безумие.

          Хората (тълпата) са тъпи, паникьостващи си и цинични индивиди. Те не се интерисуват от нищо и вярват на всичко, което им се каже. До приди 1500 години всички са вярвали, че Земята е плоска ; до преди 500 години – че Слънцето се върти около нея ; днес са убедени, че Вселената е произлязла от един сопол. За никакъв колективен ум и разум и дума не може да стане !

            И наистина, защо хората свалят даден властник, а само след много кратко време, отново го връщат на власт и когато той започне да прави същото за което е бил свален, започват да му се обясняват в любов ?

           Защо хората се доверяват на човек, за който нищо не знаят само заради това, че той им говори глупости и ги убеждава за неща, които те инстинктивно чувстват, че са лоши за тях?

          Защо хората търпят да живеят в кочина, макар че непрекъснато се  надяват и искат да излязат от нея ?

           От къде идва това раздвоение и невъзможността да се отървем от него ? -от масовата психоза и „логиката” на мнозинството от населението (тълпата, стадото).

          Състоянието на „обществото” е като на човек, който се е събудил, но не иска да става. Затова и няма обществена поръчка за политически промени – то самото не иска да се променя – това е синдрама на стадото, на масите, на овцете. Така наричания „политически елит” също е разложен и то много повече, отколкото народа. Затова, когато се говори и се парадира с реформи, това е просто „клатене на въздуха”. Задушаващият смрад ще се изчисти много по-жестоко, отколкото допускат всички, които в него живеят.

                                 Хипотезата на Зигмунд Фройд за протоордата

          Интересна интерпретация с несъмнено приложение в България ще намерим в хипотезата на Зигмунд Фройд за протоордата. В същност, през целия си живот, Фройд се е занимавал е един единствен проблем – опитвал се е да предпазва хората от непрактични (невротични) постъпки. Богатият практически опит на Фройд му е доказал почти непреодолимата сила на неврозите – никакви словесни призиви към благоразумие не помагат на невротиците.

          Хипотезата на Фройд гласи, че неврозата възниква от първоначална житейскя травма, получена в миналото. От това произлиза и фройдовото лечение – връщане в миналото, когато е получена травмата и чрез нейното осмисляне да се осмисли истинската причина за човешкото поведение и човек да се освободи от страховете си.

          Наблюдавайки поведението на големи  общности от хора, тяхния кретенизъм и неадекватност, влеченията към постъпки влизащи в явно противоречие с инстинкта за възпроизводство и оцеляване, Фройд е предположил, че това се дължи на масова невроза, получена от травма обща за всички хора. Разработването на хипотезата е вървяло към намиране и дефиниране на причината за травмата. Така Фройд стига до началота на човешкото общество, до протоордата.

          По аналогия с природните факти, Фройд нарича първите човешки общества : орди. Орда, това е стадо( тълпа) начело с вожд. В най-първата орда – протоордата, е станало травмиращото събитие за всички членове на ордата – убийството на  бащата-вожд. Тази невроза оттогава се предава по полов път на поколенията та чак до нас. С други думи, в нас живее хилядолетна травма, която ни прави неадекватни, когато сме в тълпата и склонни към решения вредни за самите нас (по-големи подробности и разяснения има в книгата на Алексей Маняйлов – Россия:поднаготная любви. „Линор”. Москва, 1999 – стр. 7-30).

          Ако осъвременим хипотезата на Фройд и я приложим към българските условия, може да установим, че „левите” и „десните” са заразени от невротични травми, които непрекъснато ги подтикват към неадекватност в действията. Тези травми лесно се откриват и то в съвсем близкото минало.

          За „левите” това е тяхната идейна и жизнена капитулация и предателство на идеите, за които загинаха хиляди от тяхните предшественици. Те инстинктивно искат да преодолеят тази травма като се реформират и приспособяват към победилия капитализъм (като смятат, че с това лекуват травмата от живота при социализма).

          За „десните”, това е пълна липса на каквито и да било заслуги за победата на антисоциалистическата контрареволюция, поради страх, конформизъм и спомена за своята капитулация пред социализъм (като смятат, че с това лекуват травмата от своето добруване при социализма).

          С други думи, и при „левите” и при „десните” травмата е споменът за техния исторически позор и страхът от него. Затова и при едните, и при другите са така ясно изразени неадекватността и тъпотията на политическите решения, тяхната яростно подкрепене и преклонение пред всеки, представил се за баща-вожд, заедно с тайното въжделение да го „убият” и по такъв начин да върнат процеса към неговия извор – протоордата.

          Като всяка хипотеза, хипотезата за протоордата търпи възражения, но и търпи развитие, което позволява, чрез нейното прилагане, да разкрием неочаквани страни и акценти на ставащото днес. Както, впрочем, и да се набележат „лекарства”, изчистващи (лекуващи) невротичната травма. Спомняте ли си за  злополучната изцепка на Антон Кутев със спина ? - "Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път”. Съвсем по Фройд : предаване на спомена за травмата чрез секс между членовете на ордата. С други думи, пазете се ! България е малка и „социалисти” дебнат от всякъде !

                                                   Лечението

          Като изключим „десните”, които не подлежат на лечение, а на терминиране, като завършване на някои оздравителни процедури от социалистическото минало, ще набележим, по Фройд, как да започнем лекуването на „левите” травми – преодоляването на посттравматичния синдром.

          Първата е крачка е ясна – индентифициране на травмите и тяхното признаване на висок глас (както при групите по терапия).

          Втората крачка е осъзнаване на случилото се. Това води до публично покаяние за всичко, които „левите” са причинили на народа на България – и за малкото добро, и за многото лошо. Полезно е това да става с непрекъснато скандиране и повтаряне по медии, събрания, конгреси, конференции и кръгли маси (както при групите по терпия). Следва лекуване с всеотдайна и денонощна народополезна дейност и с разбиране възприемане на тежестите и рисковете на борбата в личен план, със саможертви и лишения. Като пример ще цитирам игумен Нектарий (Мулациотис), архимандрит на манастира „Блажен Августин и приподобний Серафим Саровски” във Фокида, Централна Гърция и неговото обръщение към гърците по повод известния референдум :

          ”Европа ни води към Антихриста и ако кажем „ДА”, ще дойде звярът, понеже ние сме го поканили, защото ще подпишем и ще му предоставим гласа си. Затова аз отказвам да кажа „ДА”, защото иначе казвам „ДА” на Антихриста... Няма дя кажа „ДА”, дори ако трябва да умра от глад. Няма да призова с гласа си и няма повикам звяра на Апокалипса. Дори да гладувам, дори да умра, това ще бъде мъченичество в името Христово” („Нова зора” – 21.07.2015 г.).

          Как мислите, може ли някой от днешните „леви” политикани да произнесе подобна тирада ? „БСП е системна партия, която се бори за промяна на системата”. Този извод направи заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов на 31.07.2015 г. като обобщение на проведената четиричасова дискусия "БСП - промяната е в нас", която се състоя в Казанлък („Дума” – 3.08.2015 г.).

          Не трябва ерудиран човек като Я.Стоилов да бръщолеви глупасти. Докато ти си в съгласие със системата, в която живееш, не можеш да се бориш срещу нея – можеш да си само заедно с нея !

          А ето и редакционен коментар на в. „Дума” : „Всеки може да мисли каквото си иска за БСП, но представете си България, ако партията я нямаше. Това не могат да простят хейтърите. Че БСП е тук. И няма намерение да си тръгва”  („Дума” – 3.08.2015 г.).

          Самата постановка на въпроса е подвеждаща. Ами ако зададем въпрос: каква щеше да бъде България, ако БСП беше друга ? Ако беше призовала народа и работническата класа да защитат социализма ? Такава готовност имаше и това доказаха първите „демократични” избори за Велико Народно събрание. Имаше още и Съветски съюз !

          Във всички случаи България и българския народ щяха да бъдат по-добре от днес и нямаше да ги има „десните демократи” и протестъри.

          „Да избира свое правителство има права само народ, който непрекъснато е наясно със ставащото около него” – казваше Томас Джеферсън и добавяше : „Демокрацията е договореност между въоръжени мъже!” („Своими именами” – 27.05.2014).

                                                      Изводи

          Пред българските „леви” съществуват четири възможности :

            1.БСП да продължава да крета, докато по волята на биологичния процес не се превърне окончателно в клуб по интереси.

            2. БСП да се саморазпусне като изпълнила пъклената си историческа роля.

            3. БСП да да се освободи от „демократичния” си кадрови багаж и да изостави демодирания социал-демократизъм.

           4. БСП отнова да се преименова – този път в Българска трудова партия, партия на хората на съзидателния труд, на трудовата солидарност и историческа справедливост, на традиционния български патриотизъм и на българската мисия в Европа и света. Впрочем, това е и завещанието на Йосиф Висарионович Сталин към българските комунисти !◄

          На 2.09.1946 г., в разговор с Георги Димитров, Сталин  взема категорично отношение по два съществени въпроса от вътрешнополитическия живот на България.

          Първият въпрос се отнася до новата конституция на България. „Вашата конституция – казва Сталин – трябва да бъде народна конституция; конституция на народно-републиканска държава с парламентарен режим ; не плашете нетрудовите слоеве ; направете конституцията по-дясна от югославската”.

          Вторият въпрос се отнася до характера, природата, социалните функции и бъдещето на комунистическата партия в България. Сталин обяснява : „На вас ви е нужно да създадете в България Лейбър парти (трудова партия). Да обедините в такава партия вашата партия и други партии на трудещите се (например, партията на земеделците). Неизгодно е да има работническа партия и при това да се нарича комунистическа. По-рано марксистите са били длъжни да обособят работническата класа в отделна работническа партия. Тогава те са били в опозиция. Сега вие участвате в управлението на страната. Трябва да обедините работническата класа с другите трудещи се слоеве на основата на минималната програма, а за максималната програма ще дойде време. На работническата партия селяните гледат като на чужда партия, а на трудовата партия ще гледат като на своя партия. Аз много ви съветвам да направите това. Трудова партия или работническо-селска партия подхожда на страна като България. Това ще бъде народна партия. Уверявам ви, че от това вие нищо няма да загубите, обратно, само ще спечелите. И от гледна точка на международното положение на страната, това значително облекчава вашите задачи. По същество партията ще бъде комунистическа, но ще получи по-широка база и удобна маска за днешния период. Това ще помогне за преход към социализъм по особен начин – без диктатура на пролетариата. Положението от времето на нашата революция коренно се промени и е необходимо да се прилагат други методи и форми, а не да се подражава на руските комунисти, които навремето са били в съвсем друго положение.

           Не се страхувайте, че ще ви обвинят в опортюнизъм. Това не е никакъв опортюнизъм, а приложение на марксизма в днешната ситуация”.

          Да, „голяма работа” е бил Йосиф Висарионович Сталин. Да бяхме се вслушали в неговите съвети !

         В момента, БСП е изморена от своята параноя, но като всеки болен не иска да признае диагнозата. Но иска или не иска, това ще стане и ще бъде началото на оздравителния процес (терапия).

                     Какво очаква България в близка перспектива

          Интерисува ви съдбата на България в близка перспектива ? – поставете в една редица следните събития и помислете върху тях.

          1.Барак Обама обявява, че ще се засили интераса на САЩ и НАТО към Юго-Източна Европа.

          2.Виктория Оланд, зам.държавен секретар на САЩ, посещава за кратко България (30-31.03.2014 г.). Обсъжда се шеистовия газ, „Южен поток”, закупуване на американски бойни самолети произведени в Турция и други специфични теми.

          3.Ричард Ран и Роналд Ът бяха в България и заявиха, че за състоянието на страната не е виновен плана „Ран-Ът”, а това, че българите не изпълнили точно плана.

          4.Бившия военният министър Ангел Найденов (от БСП ??) обявява, че руски самолети се навъртат около нашата граница за да ни шпионират. Трябва да сменим руските самолети с други (Ф-15 или Ф-16).

          5.Президентът Плевнелиев нарече Русия „агресор”,не призна референдума в Крим, призова България да се присъедени с любов към западните санкции и поиска „повече НАТО” на Балканите.

          6.Соломон Паси поиска в България да бъдат разположени американски ядрени ракети.

          6.ЕС заплаши България, че ще спри еврофондовете. ◄

            Коментариите са излишни !