Българските политици са мошеници, възседнали българския народ и смучещи неговите живителни сили. Всички те с тялото и душата си принадлежат на Запада, мислено и ментално вече са се преместили там след техните семейства и пари. Тази прослойка трябва да бъде отсечена като плодно дърво, което не дава плодове – това е казано дори в Библията. Никаква милост и толерантност към тях, ако искаме България да я бъде !
А какво да кажем за нас, за народа ? Може да си спомним характеристиката дадена от един българо-сърбин бил два пъти министър-председател на Сърбия : „Народ като народ. Притиснеш ли го, дупе дава. Отпуснеш ли го, дупе иска” – кратко, ясно и с вкус. Високопарните лозунги като : „Народа е безсмъртен !”, „Народа е винаги прав !”, „Народа ще се сплоти и ще се оправи !” е за наивници.
Народът не е безсмъртен. Отдавна ги няма шумерите, асирийците, древните египтяни, елините, римляните, инките, ацтеките, пък и древните българи...
Народът не е винаги прав. Почти винаги той иска просто да е добре, но не е наясно какво е това „добре”. И много често това „добре” след не много време става „зле”. Народът не е колективен философ, нито колективен изследовател, нито колективен геополитик.Той е такъв, какъвто е.
От само себе си народът не може нито да се сплоти, нито да се „оправи”. Не можа да се сплоти и да се оправи 500 години, та трябваше друг да го направи, не можа да се сплоти и да се оправи и търпя 65 години една престъпна монархия и една продажна „интелигенция” да го натирят в ТРИ национални катастрофи. Не се сплоти и не се оправи преди 25 години, а гледаше и търпеше шайка престъпни политици и държавници да му събуват гащите и да го .....
Но не в това е главната му историческа вина.
Главнота му вина е, че си отглежда и дундурка хората, които го ... Главната му вина е, че е загубил чуството си за самосъхранение, чувството си да гледа с няколко крачки пред себе си - дори в близка перспектива, да усеща опасностите, да разпознава истинските приятели и врагове, и най-вече – да бъде „вещ в себе си”, „вещ за себе си”, да се осъзнава като народ.
За свое и негово оправдание трябва да кажем, че във всяко отношение българският народ не е някакво изключение – такива са почти всички народи. И до колко едни – повече, други – по-малко, това и определя мястото на конкретния народ сред целокупното човечество.
Наистина ли мислеше една малка част от българите, че САЩ е световния еталон на добрувани, демокрация и неограничени възможности за всеки ?
Мислеше !
Но това се оказа мит !
Страната на неограничените възможности е България !
Само в България, всеки взет от улицата може да стане ВСИЧКО !
Вижте ни политиците, депутатите, държавниците. Кои са те ? – НИКОИ !
Вижте ни министър-председателя – от прост пожарникар - два пъти министър-председател на страната. Това е новия световен Наполеон, това е образец за подражание. При това изкачил цялата властова и житейска стълба.
Обичат ли го хората ?
Обичат го !
Прост човек, от народа, а вижте го къде отиде !
И никакъв майдан (мегдан) не го хваща. Идва си мегдана и си отива, а той ОСТАВА. И ще остане !!
И ще управлява с ретроградните „демократи” от началото на века, с тези, които без него нямаше още 100 години да видят власт!
Вътрешната политика на днешната власт е простта : „нашата задача – казват те – е да управляваме финансовите потоци и тъй като тези неща не ги разбираме, с тях няма и да се занимаваме – всичко останало ще се регулира от самосебе си чрез невидимата ръка на пазара”.Но хитреците не предупреждават народа, че в общество, което се управлява пасивно от свободния пазар, организираната алчност винаги побеждава неорганизираната демокрация!
„Още в самото начало на своя класически труд "Демокрацията в Америка" Алексис дьо Токвил заявява намерението си да пише не с оглед на близкия следващ ден, а на бъдещето. Както се оказа, неговите разсъждения за демокрацията, изложени в произведението му и родени след неговото посещение в САЩ през 1830 г., могат да ни научат на много - за добро или за лошо, или и за двете - и сега, през двадесет и първи век.
Хората в демократичната държава - според Токвил - са в положение "да действат". Всеки би могъл да спечели нещо от своите действия. Това създава у хората в демократичната държава силна мотивация да търсят истини с готови практически приложения. Поради това те започват даже да ценят семплите приближения към истината - неясно с каква отдалеченост - повече от самата истина.
Именно този начин на търсене на моментната изгода без дългосрочен поглед върху последиците от взетото решение, е ръководил Белия дом в процеса на "изпързаляне" на Михаил Горбачов и останалите членове на съветското ръководство по отношение на разширяване на НАТО.
Напълно в стила на бързите, приложни, но повърхностни и едностранно изгодни решения за постигане на успех - без дълбочина и несъотнесени към бъдещето - подход, за който пише Алексис дьо Токвил” (Славчо Кънчев – „Уши без обици”, „Дума”, 1.07.2015 г. Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България).
Непрекъснатата обработка на масовото съзнание от СМИ води до необратими последици. Главното заболяване се определя като конгнитивна слепота преминаваща в когнитивен дисонанс (състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждения, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи). Но разкъсването на връзката съзнание-реалност, е най-страшното наказание за човека. То води до невъзможност за сериозна творческа дейност и прекъсва всякаква междуличностна връзка, т.е. възприемането на света в цялото му многообразие.
Общото убеждение на политици и на „креативнити демократи” е допускането, че народа, хората не могат самостоятелно да се ориентират в политическата проблематика и да направят верните изводи. До някъде това е вярно, но само до някъде. По принцип, народът не се „ориентира” и не „анализира” политическата проблематика. Той формира към нея отношение. А това е нещо съвсем друго, което нашите политици и държавници не разбират и затова го пренебрегват. И винаги бъркат.
Отношенията играят важна и определяща роля в политиката винаги, когато нейната реализация се предопределя от отношенията в народа към тази политика.
Представете си следната сцена.
Мъж се завръща в къщи късно вечерта и жена му го пита : „Къде беше?” Той отговаря : „С приятели играхме карти”. Тя приближава, помирисва го и казва : „Лъжеш ! Бил си с чужда жена. От далече миришеш на секс и имаш червило по ризата.” Мъжът избухва : „А ти докажи че съм бил с чужда жена !”
И какво прави жената ? Почва нещо да доказва? Не! Взема си дрехите и децата и напуска мъжа си. Ето, това е отношение. Защото нещата се доказват в съда. В междуличностните връзки и контакти господстват отношенията, т.е. човешки позиции формирани по общото възприемане на факти, проблеми и ситуации, базирани на по-общи и субективни причини, произтичащи от духовност, история, етнически и етически нагласи, възпитиние, образование и др. Всичко това се обединява в субективизирания Дух на народа.
Ето ви още един пример. В. „Дума” от 25.06.2015 г. публикува опус от популярния днес ляв жерналист Александър Симов. В този опус има следните „прозрения” :
„Отровно-спарената атмосфера на сталинските времена е виртуално възкресена... Това не е обикновен морален фалит, а завръщане към най-мрачните времена на общественото заклеймяване, към публичното сочене с пръст, към колективното остракиране на отделния човек. Духовен фашизъм”. (Александър Симов – „Дума” – 25.06.2015 г.).
Или още нещо.
„А истината е банална. Като съдебната реформа, и електронното управление е начин да се съдират пари и да се осъществяват кампании по промиване на мозъци. В България са налети толкова средства за прозрачно управление, а то все още е по милиционерски непрозрачно. („Дума” – 3.07.2015 г.).
Интересен начин на говорене, нали ? Но кой е този Александър Симов ? Роден е през 1977 г. - много по-късно от „отровно-спарената атмосфера на сталинските времена”. Може само да гадаем как от люлката е усетил и проумял „милиционерски непрозрачното” социалистическо управление. И откъде е черпил сведения за онова време, какво знае за него ? Може би от произведенията на Солженицин и на Новодворска, от речите на Немцов (лека им пръст!) или пък вярва на Алекси Алексиев ?! Още по-никакъв е неговия житейски опит с фашизма. Има все още много хора, които са живяли тогава и повече знаят от него, но говорят други неща. Има ги и в България, и в БСП. Тогава, какво отношение може да очаква към себе си „другаря” Симов, заедно с него в. „Дума”, и заедно с тях ръководещата прослойка на ул. „Позитино” и нейната журналистическа „кохорта”. Излиза, че К.Вигенин и А.Кутев, по въпроса за партийната пропаганда и агитация, са прави.
Какво чака България и българите, ако политическата тенденция се запази ? Чака я пълно изтриване на всякаква историческа памет, терминиране на българите помнещи част от тази история, изчезването на държавата България, претопяване и измиране на българския етнос.
Погледнете и послушайте телевизии и радиа – няма български език, има български новоговор пълен с ангоамерикански заемки, изкривени латински термини и улични простащини, надминаващи армейския сленг.
Няма български правопис – журналистите са безграмотни, пишат VS вместо „срещу”, & вместо И, # вместо №, 4 вместо Ч, D вместо Д, N вместо Н.
Индивидуалното съзнание, способността критично да се възприема реалността, в това число и индивидуалното „АЗ” трябва да бъде унищожено, за да настъпи „тържеството на демокрацията”. Защото се проповядва и натиква в съзнанието на народа, че всеобщата демокрация дава власт на всеки, но при условието, че той й отдава своето съзнание чак до невъзможността за обсъждане на нейните „ценности” и формирането на индивидуално и обобщено отношение..
МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ3ТО НА НАРОДА !
Какво може да се направи за промяна на ситуацията ?
Първото е, изпращане на ясно и категорично послание към политическите дебили в смисъл, че ако те не се занимават с развитието на народа и страната, нека не се очудват, че народа ще започне да се занимава с тях. И в този случай народа няма да изхожда от доказана или недоказана вина, а от своето чувство за справедливост. И това чувство може да бъде много жестоко.
Народ, който не се бори, няма право на бъдеще !
Ето, пред вас на масата лежи химикалка. Ако вие се „стремите” да я вземете, вие никога няма да я вземете. Химикалката просто трябва да се вземе !
Повечето българи нямат представа колко дълбоко е затънала България геополитически, цивилизационно и икономически.
Днес информацията (обективни сведения за нещо) като такава няма. Днес главният и универсален ресурс е митът, т.е. представи за хората и света, за обектите и процесите в тях. За съвременния човек е все по-малко важно, какво става наистина с обекта М или с процеса N, даже ако обекта или процеса явно влияят върху живота му. За човека е по-важно, какво той и останалите мислят за този обект или процес.
Митът, като устойчива представа за нещо, може да съответства на реалността, но може и да не съответства. Главното е, че той е устойчив. И една от главните причини за тази устойчивост е наличието на „верни помощници”.
Обобщеното име на тези „помощници” е „хуманитарни технологии”.Техните корени се откриват в рекламите и в някои текстове от трудовете на Николо Макиавели.
В икономиката все по-голямо значение придобива феномена бренд, което не е нищо друго освен управляем мит.
В политиката, особено важно значение придобиват политтехнологиите – искуството да се създават митове. Всички знаят за това, всички го разбират и въпреки всичко, всички вярват на искуствено създадения образ. Съвременният политик е просто телевизионна програма, която го формира и затвърдява. Този фундаментален антропологичен феномен се превръща в основа на днешния свят.
Когато е налице важна обективна информация, информационни потоци от различните крайща на света донасят отделни нейни части до потребителите, които се превръщат в ключове за глобалното управление. Ако в този процес главната роля поемат митовете, отделният човек вече няма достъп до конкретната реалност, особено ако тя е отдалечена от него на разстояние по-голямо от физическата достъпност. Остава му да вярва на това, което му разказват за реалността. За него света се превръща в стая, чиито стени са облепени с тапети от митове и тази стая заменя реалния свят, който става абсолютно непознат.Като че ли реалния свят е изчезнал, заменен от малката тапицирана стая с митове, в която се мята щастлив в невежеството и незнаието си
Човекът-Дебил (за подробности - Игор Сид – „chaskor.ru” – 9.07.2015 г.).
Отговорност за тази отвратителна и мрачна картина на днешния свят носят напълно определени сили и структури, от които политици и държавници са само видимата част от „айсберга”. Но точно те ще понесат последиците от неговото неизбежно разпадане.Преди много, много години Конфуций е учил : „Постъпвай с другите така, както би искал те да постъпват с теб”.В продължение на хиляди години тази максима е повтаряна по целия Изток, докато не става западен принцип. Изглежда много умно, но по същност е пълна глупост и тъпотия. Подобни глупости е имало и има много, например библийската „око за око, зъб за зъб”, която преведена на конфуциански език звучи като :”постъпвай с другите така, както те са постъпвали с теб”. В полето на народната справедливост тези две крайни максими се обединяват във великия принцип на народното отношение : „постъпвай с другите така, както са си го заслужили !”. С други думи : НИЩО НЯМА ДА ЗАБРАВИМ И НА НИКОГО НЯМА ДА ПРОСТИМ !
ПОЗНАЙТЕ КАКЪВ ЩЕ Е СЛЕДВАЩИЯ КАБИНЕТ
Трагедията на голямата шахматна игра - т...
18.07.2015 23:21
Малко помощ:Има, но те са винаги неудобни за системата! Та,не я ползвайте!