Не се учудвам, че скапаната българска журналистика „пропусна” да отбележи и коментира един незначетелен, дребен, но показателен случай от днешното българско ежедневие. Учудвам се, че българските „леви”и русофили също не го „забелязаха” или просто му обърнаха гръб. Това не говори добре, но не за случката, а за тези, които се отвърнаха от нея. И казва още повече за българските русофили, които пак ще ядат кебапчета край казанлъшкия язовир, ще пеят буйни съветски и руски песни, и ще се тупат в гърдите.
За какво става дума ?
Описано е подробно в материала на Панайот Ангарев във в. „Сега” от 19.06.2015 г.
„Какво е нужно, за да бъде отстранен генерал, който трябва да заеме ключов пост в НАТО? Достатъчно е анонимно телефонно обаждане или имейл, изпратен от фалшив акаунт. Това стига да се поиска използване на специални разузнавателни средства и да се започне разследване срещу нарочения. Тази практика действа от години, когато е вдигнат мерникът на някого и той трябва да бъде отстранен от пост или от надпреварата за него.
Жертва на такава схема стана и командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово ген. Димитър Шивиков. Генералът е десантчик от кариерата, ръководил Четвърти пехотен батальон в Дивания, Ирак, както и националния контингент в Кабул. Има осем награди за добра служба. По неофициална информация разследването срещу него започва именно след анонимно телефонно обаждане, което е намерено от военната полиция за достатъчно основание, за да стартира разследване срещу него.
Историята му вече всички я знаем. На 21 април Софийската военноокръжна прокуратура повдигна обвинение на ген. Шивиков за злоупотреба със служебно положение по сигнал на военната полиция. Обвинението е, че е използвал труда на четирима военни при ремонт на софийското му жилище...Набързо му е отнет достъпът до класифицирана информация, което на практика го лишава от правото да заема поста си. Така е по закон, въпреки че все още нищо не е доказано, а няма дори дисциплинарно производство. Достатъчно е, че е повдигнато обвинение. В крайна сметка генералът обяви намерението си да напусне въоръжените сили...
По неофициална информация представители на военната полиция са пристигнали да проверят анонимния сигнал, докато приятелите на ген. Шивиков са му помагали да боядиса апартамента си. Те ги засекли на стълбите, докато отивали да си починат при роднини на генерала в същия вход. След повдигането на обвинението последвал оглед на апартамента. Тогава пред блока пристигнали две коли - едната с военен следовател, а втората - джип на Военна полиция, от която слезли две яки въоръжени момчета. Така и не става ясно защо е било нужно изпращането на въоръжени полицаи, за да се огледа как е боядисан един апартамент. Само благодарение на адвоката на ген. Шивиков въоръжените мъже не са допуснати до апартамента. Интересен е и един от въпросите, отправен към генерала в апартамента: "Знаете ли откъде идва "жегата" срещу вас?".
Това наистина е най-важният въпрос. Защото, какво прави силно впечатление? Изключителната бързина с която се предрешава и решава проблема – нещо абсолютно не характерно за българските правораздавателни структури. Това възбужда основателни подозрения, че „кучето е заровено на друго място”. На много по-високо и сериозно място. Това ни подсказва и предисторията на случая и тя ни отвежда в съвсем друга посока.
В гр. Стрелча жителите събрали пари и с тях построили бюст-паметник на маршал Жуков с голям позлатен съветски герб. Когато завършили паметника, делегация посетила ген. Шивиков и го помолило да предостави за откриването на паметника на почетен военен караул с оркестър. Стрелча е малък планински град с има-няма 4 000 души, но това са българи, славянски и православен народ. И тези обикновени българи поскали да знаят и да видят, че българската армия е с тях, а не против тях.
Въздъхнал генералът и от цялата си душа казал :
— Ще имате почетен караул и оркестър !
И обявил със заповед по бригадата набор на доброволци за участие в церемонията.
Започват тренировки, военният оркестър репетира тържествените маршове. Но „неспящото око” на органите веднага доложило където трябва за странната заповед. Българските „демократи”, либерали, евромаймуняги и русофоби изпадат в истерия, вдигат обществена пушилка за оскърбеното им русофобско чувство и ултимативно искат като отмъщение „две човешки глави” – на кмета на Стрелча Иван Евстатиев и на командира на Стремската бригада ген. Д.Шивиков. Тъй де, от къде на къде в българско населено място ще има бюст-паметник на един от най-известните пълководци от Втората световна война, маршалът на Съветския съюз Георги Констнатинович Жуков, заедно с държавния герб на СССР. Ако така продължава, може да се появят и паметници на Върховния Главнокомандващ на всички въоръжени сили на СССР, генералисимус Й.В.Сталин. Какъв позор ще бъде за новия „цивилизационнен избор” на България. И на никой не му идва на ум, че просто един български войн е поискал да изкаже уважението си пред друг велик войн от борбата срещу нацизма.
И на 20 април 2015 г., точно на 126-тата рожденна дата на Адолф Хитлер, военната прокоратура повдига обвинение срещу ген. Шивиков по ч. 387, ал. 3
от Наказателния кодекс - „злоупотреба със служебните пълномощия”. Следва светкавично лишаване на генерала от достъп до секретна информация.
На 9 июни генералът пред своите подчинени и пред събрания народ на площада в Карлово заявява : „Сбогом другари ! Сбогом православний народе ! Много ви обичам и искам да съм с вас, но при възникналите обстоятелства не мога. Подавам оставка !”
В официалната българска преса се лансира версията, че това са вътрешни
междуличностни интриги за изместване на ген. Шивиков от проектираното заемане на важна длъжност в европейското командване на НАТО. Военният министър и министър-председателят нищо не знаели. Но ще напомним, че веднага след откриване на бюста-паметник, същият този министър (сержант от запаса, служил в строителен батальон ??!!) публично заяви : „Като български демократ съм убеден, че европейската интеграция на страната не е каприз. Винаги ще защищавам европейските ценности и правила. Вече се разпоредих да се направи всичко необходимо, за да не случват занапред неща, като станалото в Стрелча” (да ти имам „сержантския демократизъм”!).
Сумарното обществено мнение е много добре отразено в поразителен документ, абсолютно не типичен за армейския живот.
О Т В О Р Е Н О П И С М О
ОТНОСНО: изразяване на подкрепа към командира на 61 Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър ШИВИКОВ и несъгласие с неморалните и безпочвени действия, предприети срещу него.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
С настоящото писмо личният състав на 61 мбр застава за пореден път в защита на бригаден генерал Димитър ШИВИКОВ под надслов "61-ВА СТРЯМСКА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА ЗА СВОЯ КОМАНДИР" и изразява несъгласие по отношение действията на определени лица и анонимни елементи насочени към уронване авторитета на един ДОСТОЕН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР.
Причината за това писмо е провокирана от депозирането на рапорт от генерал Шивиков за напускане редовете на Българската армия. Въпреки, че няма никакво решение по повдигнатото му обвинение, без да е извършена служебна проверка по случая, без да е нарушен закона или подзаконовите актове, свързани със защита на класифицираната информация, достъпът му до същата е отнет, а това на практика означава, че той не може да изпълнява функционалните си задължения и армията ни ще бъде лишена от неговото вещо и умело командване като един инициативен, ерудиран и креативен командир, който притежава отлични лидерски качества и много добра професионална подготовка. Генерал Шивиков за пореден път със своята постъпка показва, че е загрижен за своите подчинени и неговите действия са продиктувани от факта, че не иска да навреди на хората около себе си.
Принудени сме с болка да констатираме очевидната несправедливост, проявена към нашия командир. Изключително сме изненадани и силно възмутени от мотивите и подхода, които се прилагат спрямо генерал Шивиков.
Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България де юре „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.” А в случая с нашия генерал той де факто се явява виновен до доказване на противното.
Един бърз поглед върху работата на генерала по време на службата му за хората, които го познават и са служили под негово командване и рамо до рамо с него в далечен Ирак и Афганистан, в тежки условия и напрегната обстановка, показва, че той навсякъде е създавал и създава добра и стройна организация за изпълнение на поставените пред личния състав задачи. Във взаимоотношенията със своите колеги и подчинени подхожда с разбиране и оказва помощ и съдействие за успешното решаване на техните проблеми. Такъв човек и професионалист не заслужава по един толкова недостоен начин да завърши своята професионална кариера, градена с години, преминали в достойна служба на Родината и в непрекъсната подкрепа за хората, независимо от тяхното социално положение и заемани позиции.
През последните години по инициатива и със съдействието на бригаден генерал Шивиков се реализираха много проекти и благотворителни кампании за подпомагане на изпадналите в нужда колеги, децата, лишени от родителски грижи и всички, които са се обърнали с апел за помощ. В резултат на тази дейност, провеждана съвместно с обществеността в региона, много семейства и деца получиха втори шанс и надежда за по-добро бъдеще за себе си и за своите близки.
До момента 61 мбр се представя във всички дейности достойно, постига добри и отлични резултати по бойната подготовка, завоюва призови места във всички сфери и области от войсковия живот, помага на населението при бедствия и участва в представителни мероприятия с обществеността, т.е. виждаме, че при едно добро ръководство и добрите резултати са на лице. А приятелското и непринудено отношение на генерал Шивиков към всички е силна мотивация и импулс за постигане на нови върхове от един добър и сплотен екип, в който всеки разчита и се доверява на останалите.
През последните няколко седмици с изненада четяхме и слушахме новините по адрес на генерал Шивиков и след като никой не предприе нищо в негова защита накрая се обръщаме към всички вас с апел за малко воля от страна на законодателя да се направят необходимите поправки в Закона за защита на класифицираната информация, така че достъп до класифицирана информация да се отнема след влязла в сила осъдителна присъда. Защото съгласно действащите в момента разпоредби в чл. 59 от Закона: „Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок три години от отнемането.”, което отнема безвъзвратно правото за упражняване на служебна дейност и изпълнение на функционалните задължения на всеки военнослужещ, попаднал в подобна нелепа ситуация, без да е излязло решението на компетентните органи за наличие на вина. Ако не се променят тези разпоредби в закона, се нарушава правото на всеки човек да работи свободно поне до доказването на извършено престъпление.
Призоваваме компетентните органи да представят честно и откровено какви са техните цели по отношение на търсените резултати от целия този фарс, за да може ние да разберем какви са очакванията, за това, което ще се случва в бъдеще не само с нашия генерал, но и с всеки един от нас.
Ние — военнослужещите и цивилните служители от 61 мбр сме наясно, че Българската армия е институция, която трябва да се ръководи компетентно и че добрите резултати са отговорност не само на един човек. Не може да се развиваме и интегрираме с нашите партньори успешно, ако всички нива в една йерархична структура, каквато е Българската армия, не насочват усилията в една посока и заедно със съдебната и законодателната власти не се търси ефикасен начин по отношение на използваните методи за контрол върху дейността ни. Докога ще вярваме на анонимни страхливци и ще се надяваме, че на нас няма да ни се случи нищо, защото сме потънали в собствената си самоилюзия за безнаказаност и защита, когато си „послушен” и „удобен” и не се противопоставяш на нередностите, защитавайки хората и техните права.
Поради всичко това считаме, че действията предприети срещу бригаден генерал Димитър ШИВИКОВ не отговарят на факти и доказана обективна истина, а са параван за други причини и търсене на път за неговото отстраняване.
Проява на номенклатурна подлост е отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация по този подмолен и неясен начин. Не е ли време да бъде преразгледан и подложен на обсъждане закона за защита на класифицираната информация и неговите разпоредби, така че да се даде възможност всеки да потърси справедливост по административен и съдебен ред.
В заключение искаме да поясним, че нашата реакция по отношение на генерал Шивиков е най-вече заради факта, че това е пореден пример в българския обществен живот на зловредни действия срещу един доказан професионалист по неясни критерии и скрити причини. Демократичните принципи на управление изискват по-прозрачни методи на кадруване. Това в случая би било една обективна атестация на професионалиста, а не кратки недомлъвки, на които обществото е по-вероятно да не реагира.
Като коментираме всички тези проблеми и техните възможни решения в настоящото писмо, ние имаме предвид, че законите не винаги определят кое е морално и кое не. Затова, заради славното минало и за по-доброто бъдеще на нацията ни, ние ви молим да обърнете сериозно внимание на това отворено писмо, което завършваме с един емблематичен цитат от Апостола Васил Левски: "Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме".
С УВАЖЕНИЕ:
ЛИЧНИЯ СЪСТАВ НА 61 СТРЯМСКА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА
10.06.2015 г.
И тук започва интересното. Този документ не е огласен в България и не е публикуван в нито една от „демократичните” медии. Той беше открит от пишещия тези редове в руския интернет ресурс „topwar.ru” – 15.06.2915 г.
Така и не открих интерес, внимание и анализ за станалото от сборния русофилски оркестър, който обича да се перчи по седянки и увеселителни заведения. А има какво да се каже и извън конкретния проблем, например, за българските правораздавателни и правоохранителни органи и на първо място – за състоянието на българската армия.
„Злепоставянето и компрометирането на ключов за въоръжените сили генерал е пряк удар върху сигурността на страната. Това пък повдига въпроса дали за този пост не е предвиден по-удобен човек, който ще има доста "по-различни задачи" от тези в длъжностната характеристика на военния ни представител в НАТО.
И ако е подсъдно това, че един офицер е викнал свои приятели, пък били те и негови подчинени, да му носят дивана, какво ще кажат от Военна полиция и от прокуратурата за хилядите нарушения в армията през годините, заметени под килима? Кой понесе отговорност за спорните оръжейни сделки, разпродажбите на безценица на имуществото, нагласените обществени поръчки за оборудване и снаряжение за войската, с които се източиха милиарди от бюджета? Справка във военната прокуратура - никой!” (виж пак материала на П.Ангарев).
Като завършек, авторът си позволява да цитира факт от днешния ден и историческа случка, а изводите от тях оставя на читателите.
●На 19.06.2015 г. в Реймс (Франция) беше тържествено открит паметник на маршал Г.К.Жуков. Паметникът на световно известния съветски маршал е посветен на подписването на 7.05.1945 г. в града на предварителния протокол за безусловната капитулация на нацистка Германия пред антифашистката коалиция. И никакъв нито френски или друг натовски генерал не беше подведен под наказателна отговорност. О, времена ! О, нрави !( .(„Politikus.ru” – 19.06.2015 г.)
●По време на царстването на Александър ІІІ, някой си войник Орешкин, като бил в отпуск, се напил в долнопробна кръчма и започнал да буйства. Опитали се да го укротят, като му показвали царския портрет на стената. Но войника го гледал и ръмжал : «Плюя аз на царя-император» ! Разбира се го арестували и завели дело за обида на Величеството. Доложили и на императора. След като се запознал с делото, Александър веднага разбрал, че то не струва и пукната пара и сложил следната резолюция : «Делото да се прекрати. Орешкин да се освободи. Занапред мои портрети да не се поставят в кръчмите. Да се предаде на Орешкин, че аз също го заплювам».◄
