В българската история има и друг интересен случай – това е историческата личност Ивайло.
Ива̀йло е български цар в периода 1277-1279 година. Смята се, че е човек от простолюдието и това е общоприето, макар някои историци като БожидарДимитров предполагат, че е обеднял аристократ (болярин). На Стария континент, не само по българските земи, но и навсякъде, селячеството започва да въстава срещу своите феодални господари. В България селската война започва през пролетта на 1277 г. и по неизвестен начин е оглавена от Ивайло. Като пълководец Ивайло разбива царската армия на Константин Тих (края на 1277 г.) и убива царя. Като победител той влиза в Търново, оженва се за овдовялата царица Мария и става цар. Такова чудо в цяла Европа няма (сега народните вождове не се женят за царици, а съжителстват с банкерки – такива са времената).
Но вековният враг – Византия – не дреме и в резултат на изтънчени игри и интриги, независимо от военните победи над неприятеля (разгрома край Девня на византийската армия на 17.07.1279 г.), Ивайло е принуден да напусне царския трон (за нов владетел е избран Георги Тертер) и да търси помощ и спасение при татарския хан Ногай, където и бива заклан. Въпреки всичко Царят-свинар оставя необикновена следа в нашата история и ще остане завинаги като една изключителна личност.
Историческата аналогия е налице. Навсякъде по света, народът, обществото се бунтува срещу омразната власт на капитала, но само в България вмирисания офисен планктон заедно с тълпата футболни фанове, ентусиазирани от псевдоинтелигенция и разпасани жреци на изкуството, успяха да качат два пъти на „трона” свой идол, свой достоен представител. В същото време точно народът, така да се каже „истинският суверен”, гледа с усмивка разбеснялата се тълпа – той харесва такива езически веселби примесени с атавистичните остатъци от нееволюирали примати.
С други думи, на феномена Б.Борисов трябва да гледаме с други очи, като на изразител на народностни качества, като на носител на наследственост на генно равнище, като проява на специфични български качества. Историята на България е невъзможно да се представи като чисто еволюционен процес, при това –достатъчно ергодичен (стационарен). Той съдържа „дупки”, в които иррегулярността достига ужасяващи стойности близки до показателите на слабоструктурирания хаос. България е под византийско „присъствие” 168 години, под турско робство – 482 г. т.е. общо 650 години тя няма собствена държавност, срещу 685 години самостоятелно развитие (към 2014 г.).Това е сериозен довод. Не че други страни са нямали исторически иррегулярности, но те са били или относително къси по време, или не са достигали степента на българската, или и двете заедно. Оше не е забравен рапортът на генерал-фелдмаршал И.Ф.Паскевич до руския император от 1855 г. : „Българите като негрите са привикнали с робството” (А.А.Меняйлов – Россия : Поднаготная любви – Из-во „Линор”, Москва, 1999. Стр. 488). Може да се предположи, че феномена Бойко Борисов идеално пасва на народностното мислене и поведение. Добро ли е това или лошо ? Нито едното, нито другото – просто е така.
Като гледаме и слушаме „откровенията” на Борисов, неволно ни идват на ум разсъжденията на Иван Хаджийски за поведението на българите през априлското въстание.
Първо да чуем няколко съвременни мнения : „Всеки, който не е следил интелектуалните пируети на Бойко Борисов, неговото сърфиране от измислица на измислица, може и да приеме за чиста монета възмущението на премиера от възродителния процес. Тези дни във фейсбук министър-председателят излезе с остра позиция по тези събития и патетично попита дали изобщо трябва да има давност за извършителите на това престъпление. Интересно е дали Борисов осъзнава какво точно е казал, защото съвсем не толкова отдавна, през 2008 година, в студиото на бТВ той обясняваше, че се гордее с участието си във възродителния процес и одобряваше неговите цели, само дето методиката не му се нравеше много” (Александър Симов – „Дума”, 30.12.2014 г.).
Валентин Хаджийски във в.„Нова зора”, бр.42, 21.10.2014 г.: „Седемдесет хиляди варненци протестираха срещу цената на тока (през 2013 г.), а сега 50 000 гласуваха за ГЕРБ, за да може да доразсипе градът им. Пенсионерите гласуваха за ГЕРБ, който ще им ореже пенсиите, а Борисов ще ги хока че му изяли резерва. Младите специалисти гласуваха за ГЕРБ, за да може Борисов пак да ги прати да пасат овце...”
„Емблематичният ляв” политик К.Вигенин жално проплака : „Хората прощават на ГЕРБ, на БСП – не”( „24 часа” – 19.10.2014 г.).
Това вече е показателно, това вече пряко ни отпраща към народа, към нас.
В минути на велики изпитания е нужно народът да се превърне от съвкупност от индивиди в пасионарна общност. От всички български националреволюционери само Бенковски знаеше как практически това може да стане. Той по уникален начин успя да съчетае възбудимостта от идеалните фактори с неизбежната принудителност на обстоятелствата. Какво правеше Бенковски след произнасянето на пламенните слова ? - цялото село на близкия хълм ! Прави се кръг от каруци. Мъжете с оръжието зад каруците, жените и децата – скрити в центъра на кръга. Тогава българинът се бие до смърт. Бившият председател на Българската академия на науките, големият българин Ангел Балевски обичаше да повтаря: „Българинът се сражава безстрашно и храбро в два случая : когато е натясно и когато се бие за чужди интереси”.
Изследвайки психологията на Априлското въстание, Иван Хаджийски пише за решаващата роля на "закона за колебанието". За да вдигнат еснаф и земеделци на оръжие, апостолите подържат илюзията, че всеки момент ще дойде помощ - от Русия, Сърбия. Разпространяват се легенди като прочутия надпис "Туркия ке падне". Но след като прииждат не братски полкове, а турски низами, въстаниците махат калпаците и нахлузват пак фесовете. Гонят воеводите. "Но пристига Иван Ворчо: „А бе вие луди ли сте? Наши братя, 12 000 сърби и 3000 души българчета от влашката земя, с девет байрака дойдоха в Панагюрище, до довечера половината са тук в Копривщица!” (....) Фесовете бяха натъпкани в джобовете и върху главите отново цъфнали народни калпаци, за да бъдат разместени след няколко часа отново."
Захари Стоянов в „Записки по българските въстания” специално, под линия отбелязва, че най-големи предатели е срещал в Ловечко, Троянско, Орханийско... Днес в страната ни искат да налагат друга тенденция –да се кръщават площади и училища на други предатели : дядо Въльо от Троянско, предал Бенковски, Ненко – предал събранието в Оборище, предателите из Врачанско на ботевите четници и т.н.
Трябва да се отбележи, че определена вина за разкъсването на Санстефанска България носим и ние, българите. По времето между двата договора – Сан стефанския и Берлинския – цели четири месеца – на териториите, определени от санстефанския договор няма нито един турски войник. И въпреки това, българското население не създаде свои, български органи за самоуправление и за самоотбрана, и за опазване на реда, не излъчи свои „народни представители” за защита на интересите си, не демонстрира на висок глас своята българска териториална принадлежност, не се вдигна на протести срещу натрапваното му небългарско бъдеще. То покорно чакаше други да му решат бъдещето. И те го решиха...
Историческите премеждия са направили българския народ иррационален. Затова той не е толкова религиозен, колкото е суеверен, харесва капитализма и иска „егалитарен” капитализъм (Валерий Найденов – „24 часа”, 16.02.2013 г.),
нещо каквото няма никъде по света – именно защото в съвременният капитализъм съдбата твърде много зависи от иррационалното – прилича на „човешко”, но в същност е емоционално, което не се свежда до „човешкото”. Или, както казват титаните на философията, капитализмът е тотална победа на абстрактните лозунги над житейската реалност.
Друг остатък от дългите робства е пословичната омраза на народа към „елитите” от всякакъв вид. Това няма нищо общо с прочутата метафора за казана и как българите непрекъснато се „топят” един друг – метафората е рожба на болен разсъдък. Такива са всички народи, започвайки от „демократичните” елини. За българите това е вече на генетично равнище, защото каквото те са изтърпели от своя „елит”, не се подава на никакво човешко описание. И ето - появява се Бойко Борисов и откровено казва : „„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме" ( цитира се според Велиана Христова – „Дума” – 1.11.2014 г.). Може би затова след Освобождението ни от турско робство не можахме да създадем нормална държава.
България днес е несъстоятелна държава. Под термина „несъстоятелна държава” имам предвид държава смазана чрез военна сила или станала неуправляема в резултат от икономическа и политическа дестабилизация и настъпилия след това хаос и загубила възможността да се възстанови и да задоволи легитимните надежди и желания на своите граждани. Несъстоятелната държава не притежава нито интимен , нито легитимен суверенитет.
„Ти на мен ми дай евтина кола и възможност да почивам в Гърция, а аз няма да те питам как крадеш и от какво крадеш” – това е мотото на по-голямата част от българските избиратели, т.е. от народа. И това е новия „обществен договор”, сключен между управляващата прослойка и нацията. Жалко, но такава е реалността.
Какво можеш да искаш повече от такъв народ ?! Народ, който 25 години не можа да разбере, че ако изборите решаваха някакъв проблем, освен преразпределянето на властта, те отдавна щяха да бъдат забранени. „Демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голяма част от глупаците", е казал Марк Твен. "Демокрацията не може да се издигне по-високо от този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели", добавил Джордж Бърнард Шоу (цитира се по в. „Сега” – 28.09.2013 г.). Когато демокрацията се превръща в главен субект, в главна причина и в главна цел, тя става и главна опасност за човечеството. За съжаление, народът не е в състояние сам да се ориентира в обстановката – процесът на оглупяване е навлязъл в самоподръжаща се фаза. Народът е като дете – трябва да се пази от вредни влияния. В противен случай се превръща в зрял човек със съзнание на шестгодишно дете. Както тъжно и злъчно е написа известния български поет, белетрист, драматург и преводач Кирил Христов "Българската интелигенция не е каймака на българското общество, а неговите изпражнения"...Диагнозата на съвременното българско общество е удивително елементарна : фатална неспособност към самосъзнание, към ориентиране в пълноценната реалност на заобиклящия го свят. Как другояче може да интрепретираме думи на български академик, изречени пред Бойко Борисов (ноември 2012 г.):„Искам да ви кажа нещо интересно, д-р Борисов – вие днес прекарахте нова магистрала – магистралата на духа”.(Иван Ангелов – „Кой спестява в България” – в моя архив, 13.01.2013 г.) или например :„Бог да Ви благослови, г-н премиер, Вас и Вашето правителство!" Тези думи на Снежана Дукова (депутат от ГЕРБ), изречени от трибуната в дебати по вот на доверие в по-миналия парламент, още ехтят между стените му. ( „24 часа” от 23.11.2013 г). Каква народна представителка може да бъде тази Дукова и кой я избра за своя представителка ?!
Въпросите, които може да бъдат задавани са много, но отговорите са малко и не съвсем убедителни. Възможно е да се позовем на Николай Пашич, премиер на Сърбия през ХІХ век и на сръбско-хърватско-словенското кралство през ХХ век, по националност – българин.На въпроса на журналист : „Що е народ, господине премиере? ",отговорил: "Народ као народ.Свиеш го-дупе дава,олабиш го- дупе сака."Парадоксално, вярно, но твърде метафизично. Парадоксално, защото е неординарно ; вярно, защото всички народи са такива ; метофизично, защото трябва разяснение на метофората „дупе”. Затова нещо по-реалистично и свързано с нас.
Преди години проведох „социологически експеримент” в няколко града, където имах възможност да говоря пред многолюдни събрания. Казах приблизително следното : „Знаете за „възродителния процес”, по който сега толкова много се плюе. Неговата същност беше в смяната на турските имена с български. Знаете какво стана. Турците се вдигнаха, започнаха конспирации, терор и гражданско неподчинение. Сега си представете, че българското Народно събрание гласува закон, според който всички българи трябва да си сменят имената с „евроатлантически” -. Иван да стане Джон, Петър – Пиер, Евгений – Юджийн, Георги – Жорж, Стоян – Стенли и т.н. Как ще реагирате вие ? Ще излезете ли масово по улиците ? Ще правите ли завера ? Ще тръгнете ли дори на въоръжена борба ?
След тези въпроси аудиторията зашумяваше и отговорите бяха еднозначни и категорични : никой никаква завера няма да прави, никакви протести няма да има, само масово ще се подсмърча и псува по кръчмите.
В началото на октомври 2011 г. по БНР някаква дама увещаваше слушателите, че трябва да изоставим голямата част от българската именна система и да преминем към „европейски имена”, защото имена като Гена, Цецка, Бонка, Златка, Софка, Борко, Пенчо, Тотю, Гюро само усложнявали интегрирането на нашите деца в Глобалната система и подкопавали тяхното самочувствие. Може би затова ние нямаме аристокрация, защото наистина баронеса Бонка или лорд Гюро не са съвсем подходящи словосъчетания (имаме и интересни фамилии : Гъзибаров, Дупинов).
А какво да кажем за открития урок изнесен от просветния ни министър Тодор Танев пред дванадесетокласници в кабинета по химия на СОУ "Христо Ботев" във Враца на 9 декември 2014 г. ?
След като изригна поредица глупости и се разписа в съвременна русофобия, министърът с хайлашки тон и обръщения на "бе" еднозначно отреди на децата бъдеще в чужбина и ги посъветва да учат английски, но и български, за да не им липсва в чужбина. „Който не знае английски, не знае и български” – завърши министъра („Дума” – 23.12.2014 г.).
Зад това епохално „откритие” стои беден разум, оскъден разсъдък и почти никакво знание. Не знае горкият, че в писмената си форма днешния английски език и много по-млад от старобългарския. Не знае, че по времето на Галилей католическата църква е смятала английския език за замърсен и не е препоръчвала неговото изучаване и ползване. В същото време старобългарския език е бил осветен и от Ватикана, и от Константинополския патриарх. Няма да обсъждаме причината, поради която английския език се смята днес за международен – тя е ясна за всички. Ще напомним, че е имало исторически периоди, когато света е говорил на гръци, после на латински, после на френски, после на немски. Ще бъде интересно, ако заговори на китайски. И ако наистина търсим международни езици, това са класическите езици – от тях тръгва всичко. Но и всичко с времето си.
Какво да кажем по конкретния въпрос?
Ако се възползваме от терминологията на Бойко Борисов, на прост министър - председател какъв министър на образованието са полага ? Георги Марковски коментира в нета информацията за злополучния открит урок така : „Аз съм прост и той е прост, за това съм го направил министър. И вие сте прости, защото пак ме избрахте, но не може всички да сме министри” (виж пак в. „Дума”).
Тъжни са тези примери, мрачна прокоба блика от тях. Излиза, че е прав журналистът Петър Волгин : „Какво му дреме на европееца, че Кочо Чистеменски изклал цялото си семейство, за да не се гаврят с него турците, или че Васил Петлешков изгорял на кладата, ала не предал другарите си. Патриотичните примери от рода на „Балканджи Йово и хубава Яна” могат да стоплят сърцата само на балкански субекти...Колкото по-малко се занимаваме с героичното си минало, толкова повече време ще остане за учене на езици, за работа с компютри или за усвояване на нови професии”.
Не трябва тогава да се учудваме, че Западна Европа ни гледа надменно, подиграва ни се и смята да ни приласкае в ЕС, с отвращение. Заслужаваме си го ! Не се притеснявайте от приемането ни в ЕС. Приеха ни, защото се нуждаят от такива тъпанари и от тяхната територия, и защото много добре знаят как се укротяват и възпитават аборигени – имат богат колониален опит.
Изглежда, генетична мутация е поразила приспособителните механизми на народа, плод на вековни чуждоземни робства. Няма обяснение защо четвърт век търпим безчовечния рекет на собствените управници и в сладка омая сме се затирили към ново робство.
Няма обяснение защо два пъти се хвърляме с ентусиазма на крайпътна проститутка в обятията на полицай и чакаме той да ни оправи, когато полицай никога нито една страна не е оправил.
Няма обяснение защо търпим да не поучават недорасли чиновници, певачки, спортисти, мутри и мутреси. Един „популярен” социален антрополог така описва нашето битие :
„Животът на българина все-повече изглежда като самотна и тревожна борба за оцеляване в един все по-непредсказуем и враждебен свят. Това е депресиращо откритие...
Доколкото при толкова сложна коалиционна конструкция не е възможно властта да се упражнява самонадеяно и арогантно, без да се отчитат противоречивите интереси, ценности и идеологии, които са представени в този пъстър парламент. Това е голямо изпитание за лидерството на Борисов, с което той се справя изненадващо добре. Стои убедително и стабилно в новата си роля на консенсусен и обединяващ лидер и това видимо му харесва. Нещо повече - никой не му оспорва лидерството, когато го практикува по този начин...
А най-големият успех на кабинета "Борисов 2" е, че изобщо се случи. Той започна с летящ старт във външнополитически план, възстановявайки, доколкото е възможно, доверието към България в Европа...
Мисля, че Путин ни направи услуга, като обяви в Анкара края на "Южен поток" и назидателно посочи какви ужасни загуби ще претърпим поради съобразяване с Европа и САЩ. Той подаде топката на Борисов, който по това време се оказа в Брюксел и успя да отиграе ситуацията в наша полза. В този контекст България вероятно ще минимизира загубите поради щастливо стечение на обстоятелствата, въпреки обърканата си и непоследователна политика в енергийната сфера” (Харалан Александров – „24 часа”, 31.12.2014 г.).
Какво излиза според „видния специалист” ?
Живеем лошо, но ето че се върна Б.Борисов и талантливо оправи каквото можеше. Нещо повече. Дори победи и Путин, „страшилището” на света, олицетворението на световното Зло !!
Какво повече може да искаме от един „народен фюрер” !
Ето така се раждат митовете и заблудите на цял народ – като го накараш да повярва, че живее добре, когато живее зле и че всичко предстоящо ще бъде хубаво, когато се очертава да бъде лошо. И той отново и отново ще си избира „любимия вожд”, докато някъде някой татарин не го заколи, а друг негов потомък не му надяне познатия робски хомот.
Историческите аналогии и историческия опит ни насочват на някъде, но не доказват нищо. Знаем само, че истината е някъде там.
За да можеш да се ориентираш, адаптираш и възпроизвеждаш в заобикалящия те свят, трябва да притежаващ мироглед, който обединява в едно разбирането и осмислянянето на природата, обществото и човека. Колкото повече индивида затъпява, толкова по-бързо мирогледа се свива в точка, наречена „лична гледна точка”. Това е краят на човешкото в човека. Чрез личната гледна точка може да се оправдае всяка постъпка – от възвишената и мистичната, до подлата и животинска. Личната гледна точка е клоака за цялата мръсотия, събрана в личността – тя е отживелица от първобитната диващина, от времето, когато човека е слязъл от дърветата.
В обстановката на хаос, непредсказуемост, бъркотия, невменяемост, битов ужас и политическа свинщина, изглежда, че именно хаотичния, непредсказуемия, объркания и политически невменяем човек е най-предпочитания, уважаван и почитан ръководител, който пасва на народа. Народът се успокоява, започва жално да блее и чака какво ще му се случи. Историята е доказала, че това е прекия път към робството, било то юридическо, икономическо, културно, интелектуално или морално.
Спомнете си телевизионните фрагменти, на които обикновените хора прегръщаха, целуваха и галеха Бойко Борисов, същият Борисов, който официално ги нарече „излишни хора”. Това е народът, който „дупе дава”.
Началото на юни 1917 г. Министърът на отбраната във Временното руско правителство Александър Керенски обикаля фронтовите части за да повдигне бойния им дух. Историкът Ричард Пайпс така описва неговата „фронтова” обиколка : „Думата „триумфално” е слаба, за да опише посещението на Керенски на фронта. Възбудата на войнишките маси може да се сравни със торнадо. Войнишките тълпи чакаха с часове само за да го видят . Пътят му беше обсипан с цветя. Войниците тичаха километри след неговия автомобил, страраеха се да целунат шинела му”.И този въсторг е за човека, който след няколко дни ще заповяда началото на Голямата офанзива срещу Централните сили, завършила с пълен разгром и избиване на руските войски („Русская планета” – 1.01.2015 г.).
Само след три месеца ще загърмят оръдията на „Аврора” и преоблечен като жена Керенски ще избяга във Финландия.
Така завършват всички фюрери, вождове и водачи изпълзели от небитието и възседнали „историческата умора” на народите – или в изгнание, или в гроба !
И ето, стигнахме до вековните въпроси : какво да се прави ? Какво искаме?
Ако искаме „егалитарен капитализъм”, Бойко Борисов ни е достатъчен. Ако искаме нещо друго, въпросът е открит и без Бойко Борисов.
Затова към казаното трябва да добавим и друг важен извод. В сегашната сложна и тежка обстановка е осезаема липсата на политически субект – аванград и на народна интелигенция, която е съвест на нацията, а не кучешки изпражнения.
Времето е такова, че всеки трябва да търси отговора сам. И когато реши за себе си, да потърси други, които мислят като него. Как може да се надяваме на успех, го е казал много добре дядо Вазов :
И всяка възраст, класа, пол, занятие
вземаше участие в това предприятие :
богатий – с парите,
сюрмахът – с трудът,
момите – с иглите,
учений – с умът.
Ако не успеем, пак няма лошо. Просто българите ще изчезнат като етнос и народ. Не е беда – отдавна ги няма шумерите, древните египтяни, елините, римляните, ацтеките, маите. Защо нас трябва да ни има, когато сме „раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора” (Антонио Ферара) ?
„Историята е най-жестоката от всички богини, тя влачи своята триумфална колесница през планини от трупове не само по време на война, но и периодите на „мирно” икономическо развитие. А ние, хората, за нещастие, сме така глупави, че никак не можем да намерим в себе си мъжество да осъществим действителен прогрес, ако към това не ни принуждават страданията” (Ф.Енгелс в писмо до Н.Ф.Даниелсон – 24.11.1893 г.).
Всеки народ си заслужава не само управниците, но и историческата съдба.
Доскоро този консенсус беше непоклатим - и не защото са го подписали най-отговорно двете страни, а защото се случи по пътя на естественото развитие на нещата. Тоест, в този район икономиката гледа към Москва, а политиката към Вашингтон.Целта на този консенсус беше да се превърне България в територия за усвояване. Сега това се руши пред очите ни. Този консенсус се ерозира и това се наблюдава от миналото лято.С това се обяснява засилената фобии и филии активни мероприятия в СМИ и социалните мрежи.. Интересното е какво ще настъпи сега след като страната ни се превърна за 25г в територия за усвояване?
