Ако говорим сериозно, подобен дребен факт може да бъде симптом на сериозно индивидуално увреждане носещо психически, психологически и нравствени измерения неподходящи за заеманата длъжност. Но нека да не обсъждаме непосредствено личността на президента Росен Плевнелиев, както е правено непрекъснато в общественото и медийното пространство, понякога и в твърде невъздъжана форма.

          „Самодейните оракулски изяви на президента вече стават основна заплаха за националната сигурност. Позицията на Плевнелиев е в пълен дисонанс и с това, което мислят обикновените хора.”(„Дума”, 3.09.2013 г).

          Нека не избързваме  да наричаме президента „марсианец”. Нека погледнем истинската реалност и как в нея се вписва истинската дейност на Росен Плевнелиев.

          Днес в света и в България, в частност, се води жестока, кървава, безпощадна и агресивна идеологическа война. Жертви в нея не са само отделни хора, а цели цивилизации, цели народи с тяхната история, култура и система от ценности. Това е война на унищожение, война без правила и граници.

          След 25 години политически експерименти, вместо пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи "пазарна демокрация" и "парламентарна икономика". Пазарна демокрация, изразяваща се в "пазаруване" на гласове и купуване на власт; и парламентарна икономика, характерна с това, че превърна парламента в място, където се коват закони, поръчани от „правилните” икономически субекти. Институциите се превърнаха в придатък на партиите, за да може българския модел да работи гладко, ефективно и контролирано. („Сега” – 2.03.2013 г. – Александър Ничев).

          Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ? Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за погроми и за социални и  политически чистки. Затова ключовият въпрос за България днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защитава, а кой ще си я присвои с най голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на който са изложени нашата страна и нашият живот.      И докато столичните журналисти събират в своите студии едни и същи изтъркани и „знаещи” муцуни за политически обсъждания и шумни ток-шоута, нищо добро не ни очаква.

          В същото време, какво чуваме от президента ?

          „Надявам се България да има проевропейско правителство", обяви днес във Велико Търново президентът Росен Плевнелиев. Той се надява новият кабинет "да даде ясно посоката", по която ще върви страната ни. По думите му е необходимо активно гражданско общество, което да отвори нова страница в развитието на България.Той посочи, че днес има много богати държави, които обаче са тоталитарни и същевременно България, която не е толкова богата, но е свободна, демократична, неперфектна, но все пак е избрала този път. „Аз като държавен глава, ако трябва да избирам между една много богата, подредена, просперираща тоталитарна държава, в която има един вестник и един лидер, аз бих избрал моята България, дори и с лекия хаос, с различни послания, но с многото и най-различни вестници, с многото и най-различни позиции, защото за мен това е истината за демокрацията и за демократичните общества”, каза президентът.Държавният глава добави, че е убеден, че комунизма е невъзможно да се върне в страната ни. („рressadaily” – 31.10.2014).

          Антикомунизмът на Плевнелиев е добре известен. Но неговите аргументи са като бръщолевене на дете от предучилищна възраст – несвързани и неосмислени логически. "Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира три пъти икономически държавата и произведе няколко национални предателства. Надявам се историята да посочи същото!", каза президентът Плевнелиев на журналистически въпрос за възраждащата се носталгия към комунизма. (виж  „Сега” -10.09.2012 г). Подобно твърдо президентско убеждение трудно се вързва със съвременните европейски нагласи. През 2013 г. 88% от жителите на Германия се изказаха за нов икономически ред различен от капитализма съобщи Spiegel, опирайки се на социологическо изследване на общественото мнение извършено от Emnid по поръка на фондацията  Bertelsmann. ( www.iraqwar.mirror-world.ru -31.07.2013). Всеки четвърти немец  иска Берлинската стена да бъде възстановена показва допитване на Insa-Consulere поръчено от в. Thuringische Landeszeitung (пак там). 
Текат масови протести срещу капитализма във Великобритания, Франция, Испания, Италия, Германия и никой в България не ги забалязва.

          В Испания тлее острото противоречие между испанци и каталонци, между испанци и баски. В Италия „Северната лига” мечтае да се избави от южните провинции. Във Великобритания взема чудовищни размери междуетническия проблем, а премиерът Камерън нарече ЕС „жаден вампир хранещ се от кръвта на британските данъкоплатци” („Завтра” – 9.11.2014 г.). Може да съчустваме на Камерън. ЕС се превърна в гигантска валутосмукачка, която изсмуква финансите на  по-бедните европейски държави, прехвърля ги в германски банки и от там ги преразпределя по своя преценка. От Великобритания поискаха 2,1 млрд. евро, които ще бъдат разпределени така : за Франция – 1 милиард, за Германия -   779 милиона евро. Щом ЕС си позволява по такъв криминален начин да изнудва една велика държава, какво да кажем за отношението към България.   

            Разминаването на президентските оценки с европейските реалности е забележително качество на президента. „Българските политици и  управляващи показаха, че са отсъствали от България, но не са присъствали и извън нея.. Те трайно не са в час. Трайно не могат да разчитат посланията и от света, и от протестите, и от изборните резултати. Неспособни са да се учат от чуждите грешки, неспособни са да се учат и от собствените грешки. Общо взето поразяващо ниско качество на правене на политика”. (Живко Георгиев – „Сега”, 18.06.2013). Грандоманщината на  Росен Плевнелиев достига гигантски размери. Той даже е убеден, че дава пример на световните политици.

          „Обитателят на "Дондуков" 2 освен ирландска пастирка в предишния си живот, се оказа геополитически оракул в този. Росен Плевнелиев вчера помпозно обяви, че той първи бил формулирал позиция за Сирия, а малко след това Барак Обама и Франсоа Оланд я подкрепили, при това без да се уговарят. Нещо повече, според нашия държавен глава много други европейски лидери били в синхрон с тази позиция.
Това е мистерия в стил "шифърът на Леонардо", защото знаем, че Обама и Оланд са  май последните ястреби, които са останали в света и единствено те дрънкат с оръжие към Сирия. Другите европейски лидери, за които Плевнелиев халюцинира на глас, изобщо не са в синхрон с тяхната позиция. Очевидно се оформя едно геополитическо трио Обама-Оланд-Плевнелиев, само където първите двама представа си нямат кой точно е третият.
Самоволното нареждане на България до САЩ и Франция, без да има ясно формулирана национална позиция, е акт на камикадзе, което не знае в каква игра влиза. Драмата около Сирия е твърде голяма, политиката около нея е твърде оплетена, за да може някой да си позволи такива солови акции и то с нелепа усмивка на лице. Защото последствията ще ги плащаме всички ние, а не единствено временният обитател на "Дондуков" 2, който очевидно от скука се чуди с какво да запълни дните си”.(„Дума”, 3.09.2013 г).

          Към своите геополитически откровения, Президента прибавя и чисто хуманните си наблюдения :"Гледах репортаж по телевизията за сирийка, научен сътрудник, с четири деца, мъжът й е убит във войната. Питам аз - това ли е рискът за България",запита президентът. "Питам аз, това ли е тази част от мюсюлманска армия, по определението на политическа парламентарно представена сила в България, която заплашва страната ни?! Тази жена, безпомощна, с убит мъж.Нека да бъдем на висотата на своята отговорност, нека да покажем, че сме европейци и разбира се, нека институциите да си носят отговорността", призова Плевнелиев.( VESTI.BG – 10.10.2013).

 Изкушаваме се да помогнем на хуманитарните болежки на Плевнелиев – не сирийската научна сътрудничка е рискова за България. Рискови са нейните четири деца.

          Съвсем го закъса президента с анализа на ситуацията около Украйна. Отново от устата му изби другото сериозно заболяване – русофобията. Русия се оказа новият главен враг на България, защото нейните самолети провокационно летели около нашите граници и с това карали нашите самолети да излитат и да хабят технически ресурс и гориво (?!).Още се помни неговата хомосексуална реч на честването на националния празник през 2012 г. Отзивите за тази реч са много неприятни : „Жалкото човече  Плевнелиев не правело компромиси, а само дори не спомена Русия на 3 март 2012 г. На Шипка не каза каква е войната, кои воюват, но похвали победилите опълченци с малката помощ на един руски отряд (из oтзивите в нета на речта на президента – VESTI.BG, 7.09.2012). Като че ли този човек не живее в Европа, а в САЩ и не прави българска политика, а американска. Ще посочим за какво става дума.

           1.- Словашкият комитет за контролиране на телевизията и радиото е глобил националната телевизия за едностранчиво отразяване на събитията в Крим. Става дума, че в своите предавния телевизията е застъпила само позицията на ЕС и не е информирала за позицията на Русия.

           2. - Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан заяви твърдата решителност на страната да строи газопровода „Южен поток”. „На тях не им харесва, че искаме да дружим с Русия, но те нищо не казаха, когато Германия построи „Северен поток”.

 3.- Президентът на Финландия Саули Ниистьо отхвърли опитите на ЕС да се меси в отношенията на неговата страна с Русия. „Финландският опит на взаимоотношенията ни с Русия, независимо от ситуацията , ни дава възможност да демонстрираме, какво ни харесва, и какво – не. За нас, това е единствената форма на взаимоотношения със съседна страна”.

 4.- Чехския президент Милош Земан подкрепи Русия по не особенно толерантен начин : Ако нещо не ми харесва в Путин, то е, че затвори само ходорковски, а не всички олигарси”, след което напсува публично пънк-групата Pussy Riot („Политическое обозрение” – 6.11.2014 г.). На септемврийския форум „Диалогът на цивилизациите” Милош Земан призова, на руски език, Европа да се откаже от санкциите против Русия.

           5.Протестиращи от целия свят се включиха в акцията в Лондон под надслов "Маршът на милионите маски", инициирана от активистката група "Анонимъс" (Anonymous), която привлече разнообразни участници, включително подръжници на антикапиталистическото, антивоенното и пропалестинското движения. "Решението е революция", скандираха демонстрантите. Те се опитаха да щурмуват офисите на БиБиСи, но бяха спрени от полицията („Дума” – 7.11.2014 г.).

        6. Шест руски транспортни самолети се приземиха на военното летище на Белград. Самолетите доставиха 100 руски десантчици заедно с 7 бойни машини на пехотата, два бронетранспортьори, 15 квадроцикла с картечници. Групата ще участва в съвместни маневри със сръбски войски, които ще се състоят на 14.11.2014 г. („ден.ру” – 6.11.2014 г.).

         7. Сърбия, заедно с Русия, Украйна и Белорусия, беше причислена към основните страни от „руския свят” (Олег Фомин – Шахов – „Завтра”, 11.11.2014 г.◄

          Ако погледнем географската карта, с изненада ще открием, че България е единствената балканска държава обявила се за враг на Русия. Това навява на тъжни мисли-България се оказва важна за логистиката на САЩ в нейното противопоставяне на Русия, както и за нейните операции в Близкия Изток. Още през 1853 г., когато България е под турско робство, в източна България се разполагат тиловите поделения на англо-френските войски десантирали в Крим (Кримската война : 1853-1856 г.). Същото се случи и през Втората световна война, макар че страната беше обявила неутралитет, само че англичаните и французите бяха заменени с части на Вермахта. Българският Върховен главнокомандващ съвсем е забравил историята.Та в тази история много често се споменава едно от „златните” правила на геополитиката : „Търси приятели близо, а врагове – далече !”

          Като махнем от президента маската на безхаберното бодрячество , сякаш слязло от поредния холивудски филм, лъсва ужасяващата физиономия на глобалния либерализъм гарниран с робската покорност минала на генетичто равнище!!! „25 години свободна България !” инициира президентът най-новата либерална мантра на „красивите, умните и успелите” и с лека ръка захвърли на бунището 1300 години българска история. Някои ще кажат, че мантрата се отнася само към социалистическия период. Е, добре. Но какво направи социализма в Българиия ? – от нищо нещо !А какво напрви „свободна България” само за 25 години ? – от нещо нищо ! Ето я цялата историческа рекапитулация !

        „Едва 1% от българските граждани оценяват периода след 10 ноември 1989 г. като напълно успешен. Това сочат данните от проучване, правено в началото на септември тази година от "Галъп интернешънъл". Те бяха представени вчера на дискусия в НДК по повод 25-ата годишнина от началото на промяната. Според същото изследване периодът 9 септември 1944 - 10 ноември 1989 г. е напълно успешен за 17% от българите, а 28% смятат, че е имало грешки и трудности, но постигнатото е повече. Общо 45% от сънародниците ни оценяват социализма като успешен. 
На противоположното мнение са едва 17% от анкетираните в оценките си за времето преди 1989 г. Запитани как оценяват годините на прехода, 27% отговарят, че това е напълно загубено и тежко време, а според 34% дори да има известни постижения, загубите са повече. Общо за 61% от сънародниците ни периодът на демокрация е по-скоро негативен” („Дума” – 11.11.2014 г.).

           Какво излиза ?

           Народът (61%) срещу изметта на българските улици, срещу мръсната пяна от вонящото бельо на историческия процес. И ако след подобни нагласи, това правителство и този президент се задържат на власт, значи си оставаме роби и така ни се пада. Може би затова се мъчат да сведат менталния протест до поколенчески проблем, като ни убеждават, че  „двадесет и пет години след началото на демократичните промени в България колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва” („VESTI.BG” – 9.11.2014 г.). Имайки предвид този тренд, българският президент е много „актуален” за политиката на Глобалния проект. В това се състои и цялата му политическа адекватност като Президент.

          На този фон звучи странно посланието на председателя на БСП Михаил Миков от трибуната на новия парламент, че представителите на „лява” България ще бъдат „конструктивна опозиция”.. В дни на грандиозни изпитания, в условията на възкръсналата бесотия от ранните години на прехода, на България не й трябва „конструктивна опозиция”. На България й трябва непремирима опозиция.

           Хората, които използват аргументи-зомбита и приказват несъстоятелни неща, могат да се почустват дълбоко оскърбени. Но, ако сте държавник и политик, и се мъчите да разговаряте с нацията, към вашите аргументи никой няма да се отнася с уважение, ако те не заслужават това.Бих предложил на г-н Плевнелиев, през вечерите, когато няма какво да прави, да прочете книгата на американския режисьор Оливър Стоун (в съавторство с Питър Кузник) , три пъти носител на наградата „Оскар”, „Премълчаваната история на САЩ” (издателство „Милениум”, 2013 г.). Може пък и нещо ново да научи.

          В България настъпва времето на зомбитата. "Ако не бъдем внимателни ,ЕС може да стане нов поучителен пример на несполучлив утопичен експеримент. Никой европеец не иска Обединена Европа да се ръководи от гигантско бюрократично учреждение. Наше задължение е да не допуснем това. Реалността на Европа са нейните народи. Съединените европейски щати са утопия”(Виктор  Орбан - www.iraqwar.mirror-world.ru – 9.11.2014 г.).

          Една от трагедиите на България е, че олигархата не е буржоазия. Олигарсите не са бизнесмени или предприемачи. Те са рентиери. Те са квазифеодални магнати, получили собственост чрез сговор с корумпирани чиновници. Те са мародери. В България няма национална буржоазия. Това, което наблюдаваме е компрадорска, наднационална група на глобалния Фининтерн, на Световното задкулисие, на Глобалния проект. Тази група няма понятия като „своя страна”, „свой народ”, „своя култура”. Тя се отнася с презрение към българския народ и към българската култура. Тя е абсолютно равнодушна към съдбата на България.

Може би затова в последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медийното пространство упорито се налагат жени с англосаксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна. Спомнете си познати лица от Бойковите любимки, както и от кабинетите на Орешарски и Близнашки. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рожденните дни и сватбите– се насажда англосаксонския пример за подражание (по националните радиа вече се говори и рецитира на английски). Но  това става толкова натрапчиво, че надминава менталната агресия от турското робство. И е по-опасно от нея, защото въздейства върху начина на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят.

             Тогава, на къде ни водят нашите политически зомбита, пръкнали се от преизподнята на прехода, родени в смрад и отгледани в помията на разпадаща се България ? Къде е суверена или и той е затънал до гуша с смрадта на зомбитата ? Прав ли е великият европейски възрожденец Еразъм Ротердамски :

           „Народът е такъв какъвто е, както впрочем и неговите управници. Напълно развратен от превратни съждения, той се стреми към нещо, което явно го застрашава и се страхува от друго, което за него е напълно безопасно. Той се отдава на почивка, когато трябва да върви напред и се стреми натам, от където трябва да отстъпи. И ако се опиташ поне малко да разклатиш тази глупава настройка, се раздават истерични крясъци, че предизвикваш метеж, като че ли това е метеж, когато с помощта на добри лекарства, се опитваш да изцелиш болния, който дълго време е ползвал услугите на невеж лекар и който е превърнал недъга едва ли не във втора природа”.( Еразъм Ротердамски. Виж „Разговоры запросто”. Из-во „ Художественная Литература”.Москва, 1969.  стр. 418-419).