Вторият важен извод е, че изборите поставят под съмнение упорито натрапваната мантра (заклинание), че българския народ единодушно подкрепя „европейския избор” на политическата прослойка. Ако от действителните гласове изключим 487 134 гласа на ДПС (какъв български избор могат да правят цигани и турци !) и признаем избирателите на БСП, „Атака” и АБВ поне за съмняващи се, това са 790 012 гласа или 12%, докато останалите парламентарно представени партии са 26% (1 790 336).
При правителството на Орешарски „красивите умните и успелите” половин година протестираха, че в парламента не са представени повечето от гражданите. Сега в парламента има представени 50 партии (според Божидар Димитров – „24 часа”, 7.10.2014 г.), но мнозинството от българския народ го няма. Ще протестира ли някой ?! – не, никой няма да протестира.
При политическия театър на консултациите на ГЕРБ с другите партии, първият поставен проблем е клетвата във вярност към ЕС, НАТО и ,следователно, към англосаксонския модел на бъдещия свят. Твърди се, че целокупния български народ е вече направил своя „нов цивилизационен избор” и е най-ентусиазирания и верен подръжник на задкулисието. Френският посланик в България (женен за българка) подробно ни обясни чрез историческо есе, какви западняци сме и че никога не трябва да гледаме в други посоки – очевидно българката не е изпълнила своето основно съпружеско задължение да превъзпита съпруга си (виж в. „Сега” от 17.10.2014 г.).
Тези два главни извода са достатъчно основание да започне дискретизация на народната „активност”.
По начало всякъв съдържателен анализ трябва да спре дотук, тъй като в самият избирателен процес са настъпили драматични деформации, които напълно го компрометират. И все пак, наличният емпиричен материал дава основания и за други обезпокоителни изводи.
На първо място трябва да се постави катастрофата на БСП. Вече се правят не малки усилия да се пренебрегне този въпрос, да се омаловажи или да се подмени с излишна оптимистичност. Подобна тенденция се налага в статията на Велко Вълканов със интригуващото заглавие : „Нито победителят е победител, нито победеният е победен”(„Дума”, 14.10.2014 г.)
„БСП не е като другите партии, тя има съвършено различна от тях политическа характеристика. За разлика от другите партии, които са сбор от хора, обединени от някакви временни цели, БСП е кауза, около която се събират граждани, повярвали в тази кауза и готови да водят постоянна борба за нейната победа не само в България, а в целия свят. Социалистическата кауза, върху която е структурирана БСП, е световноисторическа кауза, която вече близо двеста години "броди" не само в Европа, а в целия свят. Както и да се движи количествената характеристика на БСП, тя ще продължава не просто да съществува, а да определя общественото развитие.БСП ще е постоянен победител
в различните стълкновения с останалите партии дори и тогава, когато нейната кауза бива зле обслужвана от своя личен субстрат. В определен смисъл БСП, определен неин вариант, ще съществува и днес, и утре, и винаги. Защото и днес, и утре, и винаги човечеството ще изпитва остра нужда от социалната справедливост, която именно поддържа неговото единство. Спокойно приятели, спокойно врагове! Не се вълнувайте излишно! БСП в една или друга форма ще пребъде!”
Бих искал и аз да съм заразен с такъв оптимизъм, но не мога. Не мога, защото обективните факти говорят нещо съвсем друго.
Да започнем от терминологията. БСП не загуби поредните избори, БСП не катастрофира, БСП беше разгромена заедно с „лява България” и този разгром дълго ще отеква в политическото пространство. Хуморът на историята е, че този разгром беше предизвестен и подготвен от самата БСП, от нейното ръководство, членове и симпатизанти. Искате доказателство ? Ето ви най-простото, но и най-важното.
Ръководството на БСП реши да изостави коалиционната структура и нейното название „Коалиция за България”, защото членове и симпатизанти не разпознавали в това име БСП. Така се роди „БСП – лява България”. И какво стана ? След като членове и симпатизанти „разпознаха” в новата коалиция БСП, 280 000 от нейният електорат от изборите през 2013 г. не гласува, 220 000 гласуваха за други партии (70 000 – за АБВ, 30 000 – ББЦ, 20 000 – за ГЕРБ, 20 000 – за „Движение 21”, 20 000 – за ПФ, 15 000 – за „Атака”, 45 000 – за други ). Нямаше как да се случи друго нещо, след като листите бяха подредени така, че да осигурят на позитанските чиновници блажено пребиваване в новия парламент. „В парламентарната група на така наречената коалиция са запазени места за 40-45 най-послушни леваци с десен почерк...Клиничните некадърници от „Позитано” 20, заявяват чрез апаратните листи, че въобще не ги интересува мнението на левите избиратели, а само личния и лобистки интерес на новата „червена” номенклатура около Светото семейство от Брюксел”(Георги Атанасов – „Уикенд”, 23-29.08.2014 г.).
В такъв аспект БСП не е нужна на България и на нейната лява част. Впрочем, да сте видяли и чули представители на „лява България” по време на предизборната борба и след нея ? На ЛЯВА БЪЛГАРИЯ не и трябват „потребители на червената историческа инерция и носталгия, които умишлено и цинично бягат от челен идеен и политически сблъсък със своите мирогледни противници”, като ги наричат нежно „опоненти” сякаш са на защита на докторска дисертация – те нямат сметка от истинска битка. БСП изпълни своята част от сговора си със световния доминант и със Световното задкулисие от 1989 г. и е време да бъде загърбена като ненужна. Ето какви тревожни факти изнася Георги Пенчев (Георги Пенчев – Тежка загуба с тревожни последици – „Дума”, 16.10.2014 г.) : „Гласувалите за БСП безработни са само 12,6 процента, докато за ГЕРБ и ДПС са по 25,8 процента. Или друго сравнение - от гласувалите за БСП с висше образование са 14,6 процента, а за ГЕРБ - 37,3 процента. И още едно сравнение - избирателите на БСП от село са 18,4 процента, а на ГЕРБ - 24,9 процента. Доскоро мислехме, че идеите на партията в българското село имат дълбоки корени. Изглежда и там тези корени са започнали да съхнат. Защо, каква е причината, какво се е променило! Това означава ликвидиране на партията. Трудно е да го кажа, но такава е истината. Дори някои други тъжни факти започват да бледнеят пред тази угроза.”
Вижте какъв лозунг за бъдещето на БСП предлага Анжел Вагенщайн :„Нека си върнем Бузлуджа без диктатура на пролетариата, но и без диктатура на олигархията и парите!” – (Анжел Вагенщайн в статията-плач „Что делать” – „Дума” – 21.10.2014). Ще му отговорим с думите на руския философ Валентин Иванович Толстих : „ Преди да задаваме въпроса „Какво да се прави?” трябва добре да се усвои смисъла на предстоящата работа, на предстоящия път” (В.И.Толстых – Сократ и мы. Из-во политической литературы. Москва, 1981. Стр. 44.). Вагенщайн предлага да си „върнем Бузлуджа”, но това значи да си върнем Маркс, защото точно от Бузлуджа марксизма слезе в България. Готова ли е лява България за този път, разбира ли за какво става дума ? Кой ще я води по него? Лявата интелигенция ? – АБСУРД ! Лявата интелигенция капитулира точно толкова бързо, както и лявата посредственост. Това сборище продължава да говори на отвратителния глобалистичен „толерантен” език за „постигане на държава и общество на социална справедливост, солидарност и хуманизъм” без да произнесе думите „социализъм и комунизъм”, макар смутено да признава, че това е подхода на европейските социалдемократически партии, които по същество са дясноцентристки (виж обращението на Федерация „Наука и висше образование” към НС на БСП, поместено във в. „Дума” от 22.10.2014 г.).А, на дай боже, някой да да спомене за „диктатура на пролетарията”. Интелигентите изпадат в прострация и почват да бращолевят за всякакви ужаси и тоталитаризъм, без да разбират нито какво е това „диктатура”, нито какво е това „пролетарият” , нито какво е „диктатура на пролетарията” днес. Това просто доказва още един път, че БСП е дясноцентристка европейска социалдемократическа партия. По този повод Димитър Благоев казваше „ Социалдемокрацията е катраника на буржоазията”.И ако приемем този извод, всичко от българския политически пъзел си идва на мястото.
Стана безпощадно ясно, че БСП повече не може да представлява цялото „ляво” пространство. Подчертаната конюктурност в мисленето и импотентност в действията, задълбочаващата се изолираност от сериозни и влиятелни професионални групи като лекари, военни, юристи, артисти, учени, учители, , възрастовите пластове от младежта и пенсионерите стана очевидно. Лишавайки със своите действия и със своето поведение членове и симпатизанти от нравствени устои, партията излъчваше съмнителни послания и започна да свива своето влияние в рамките на изолирани маргинални групи. Това не е вече политическа партия. Това е „клуб по интереси”. Да се продължава така и да се печели влияние стана невъзможно
Въпросът за битието стои пред БСП със страшна сила и едва ли скоро ще бъде решен (по този въпрос може да се прочете откритото писмо на Димитър Вандов – партиен член с 68 годишен партиен стаж - до Михаил Михов, поместено във в. „Нова зора”, бр. 42 от 21.10.2014 г.). В същото време БСП разчисти пътя за реанимирането на отдавна пропаднали и забравени сенки от миналото, които освен антикомунизъм и русофобия нямат никаква друга конкурентноспособна „политическа стока”. Това вещае тежки дни за българския народ : бедност, средновековно качество на живота, безперспективност, интелектуално робство и маймунски унижения. Емблемата тази перспектива е българският президент. Неговата фигура трябва да бъде изсечена в паметник на историческото падение на един народ и на един етнос.
Българската политическа прослойка е политически мутант, при това – зомбиран мутант. Все повече са затвърдява убеждението, че това са хора извън дневния ред на света, че съществуват в някаква стерилна среда създадена от световното задкулисие за промиване на мозъците на обслужващия човешки материал. Изцепките им надхвърлят всичко, което българската политическа история познава –те са странно създание родено от мъртвата утроба на ГЕРБ-БСП с роботозиран речник и лошо настроено зрение за възприемане на заобикалящия го свят. Те са концентриран израз и символ на жалка „глутница” произлязла от забутаните краища на Родината ни и предявяваща „наследствени” права на някаква стопаджийска аристокрация незнаеща доскоро нищо друго освен външни клозети и „мирищеща на лук и вкиснало”. Как е оцеляла тази пасмина в желязната хватка на тоталитарния социализъм е най-голямата загадка на българската история.
От тук произтича и последният важен извод от изборите : Бойко Борисов е политически феномен. Той не трябва да бъде подиграван, той трябва да бъде изучаван. При това – много дълбоко и сериозно. Фактите си остават факти. Личността Бойко Борисов, подчертавам – личността, девет или десет пъти сам побеждава БСП, която, според В.Вълканов била „кауза”. Това не ли феноменално ? Това е достатъчен повод БСП да се „гръмне”.Потвърждение на моя извод намирам у Георги Димитров.
В средата на 20-я век капитализмът беше стъпил във фазата на своята стабилизация и нов разцвет. Това даде допълнителни аргументи на опортюнистите в тяхната борба срещу революционните настроения на Коминтерна. Особено тежък аргумент се оказа “новия американски капитализъм” изразен с популярния тогава лозунг “Форд победи Маркс”. Очерта се изместване на идеологическата борба от философията към икономиката и от там – към точните науки. Започна периода на научната организация на труда. От тази организация непосредствено следваше, че стачките са ненужни и дори вредни, че настъпва ерата на класовото сътрудничество. Европейските социалдемократи обявиха, че “социалният въпрос е решен в рамките на капитализма”. Засиленият контрол на държавата върху условията на труда, общата тенденция към държавен капитализъм и превръщането на профсъюзите в изпълнителни органи на капиталистическото общество, всичко това беше въздигнато от теоретиците на реформизма в икономическа демокрация и преход към социализъм.
Тази нова обстановка затрудняваше работата на Интернационала поради настъпилото колебание в настроенията на работническата класа. Европейските социалдемократически партии събираха на парламентарните избори до 26 000 000 гласа. През 1934 г. Георги Димитров със загриженост пише в дневника си : “Аз много мислих в германския затвор защо – след като нашето учение е правилно – в решаващият момент милиони работници не тръгват с нас, а отиват при социалдемокрацията, която е действала толкова предателски, или – както в Германия –дори отиват при националсоциалистите...Мисля, че главното причина е в нашата система на пропаганда, в неправилния подход към европейските работници”.( 21. В. Карпов – Генералиссимус, книга 2. “Янтарный сказ”. Калининград, 2002. Стр. 481).
Какво стана в България ?
Валентин Хаджийски задава почти хамлетов въпрос : „Как стана тъй, че богатите и наглите пак заставиха бедните и скромните да гласуват против своите интереси” ? („Нова зора”, бр.42, 21.10.2014 г.) – и продължава : „Седемдесет хиляди варненци протестираха срещу цената на тока (през 2013 г.), а сега 50 000 гласуваха за ГЕРБ, за да може да доразсипе градът им. Пенсионерите гласуваха за ГЕРБ, който ще им ореже пенсиите, а Борисов ще ги хока че му изяли резерва. Младите специалисти гласуваха за ГЕРБ, за да може Борисов пак да ги прати да пасат овце...” Да, всичко това е Бойко Борисов, но зад неговите херкулесови рамене незримо присъства БСП – то създаде и отгледа българския феномен по свой образ и подобие заедно с цялата кохорта от миниатюрни последователи, то породи и стимулира жаждата за пари и власт в неукрепналия духовно българин и сега жъне обилна „политическа реколта”.
Погледнете поне антропологията на днешните претенденти за власт – какви либерали, какви демократи, какви патриоти, какви лидери – лидер до лидер, интелект до интелект. И всичко това рожба на „далновидната” политика на БСП. „Емблематичният ляв” политик К.Вигенин жално проплака : „Хората прощават на ГЕРБ, на БСП – не”( „24 часа” – 19.10.2014 г.). А струва ли си да прощават и защо трябва да го правят ?! Защото БСП им разгони фамилията ? Защото ги натика в преизподнята ? Исторческата прошка се постига в изкуплението с всеотдайност и жертви. Имахме такава партия и имаше такива хора. Къде са те сега ? Може би е прав В.Вълканов, че партия-кауза винаги ще съществува, защото тя винаги ще е нужна на българите, но това ще бъда друга партия, с други лидери и с други членове и симпатизанти – хора с други обществени и лични нагласи.
Каква партия ще остане БСП си е нейна работа. Лично аз съм съгласен да работя и с партия на демократичния капитализъм, ако в тази партия членуват заблудени, но честни трудови хора, стига БСП да остане част от „лявото” политическо пространство и с това да даде шанс за неговото единение, защото единението прави силата. Просто трябва да изчезнат всякакви илюзии за същността и предназначението на БСП и тогава ще се формират нови обществени нагласи, адекватни на историческия процес в цялото му диалектическо единство.
Партия, чиито членове не коват мечовете на борбата, а жените не шият знамената на гнева, няма бъдеще нито за себе си, нито за другите. Те просто са овце, на които им секат главите и ги хвърлят на вълците.
Какво трябва да бъде освовното послание на обединеното „ляво” ? Казал го е един много известен човек : „Капитализмът създаде чудовищно несправедлив ред. Трябва да се създаде друго общество, в което печалбите и богатството да бъдат обявени за пороци” . Не цитирам нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин. Това е Бил Гейтс – най-богатия човек на планетата.
Така изглежда нашето скъпо Отечество след парламентарните избори през 2014
Те не се вълнуват от представителност, имат си началници и интереси. Успешно вървят по пътя на унищожение на България.Преиначават историята, плащат със стотинки за да грабят, чрез властта, милиони. Уплетени са кто свински черва и ще налагат своята диктатура- диктата на КАПИТАЛА!Участват успешно и в СВЕТОВНТА дезинформационна война!Идеологиите без идеалисти умират или остават само за четиво на любознателните...
26.10.2014 19:23