Сега, по съществото на въпроса.
Забелязано е, че щом г-н Плевнелиев си отвори устата, от нея потичат заоблени и празни фрази, напълно безсъдържателни, но в своята цялост изразяващи завършена система от възприемане на заобикалящата реалност.
Г-н Плевнелиев характеризира своя кабинет като надпартиен, експертен, евроатлантически и отговорен в рамките на закона. Това просто означава, че г-н Плевнелиев си няма хабер от това, как функционира властта и защо изобщо функционира.
По партийна принадлежност служебният кабинет може и да е от безпартийни личности, но по съдържание е напълно и дълбоко партиен.Това е кабинет на световното задкулисие, на капиталистическия глобализъм, на корпоративната демокрация и на англосаксонската доминация. Това е кабинет-мечта за първите български „демократи” от кохортата на Едвин Сугарев, Евгений Дайнов и Иво Инджев.
Що се отнася до експертността трябва да предупредя : за една страна и за един народ няма по-лошо правителство от учени и експерти. За експерта, например, пенсионерите, тежко болните и инвалидите са излишни хора, не създават принадена стойност и е най-добре да ги няма. За експерта всичко, което е неефективно и неефикасно е лошо и непотребно.
С университетските преподаватели е по-зле и от експертите. Те не са и експерти. Това е професионална прослойка живееща в паралелна реалност, изповядваща политическа теология и непрекъснато бъркаща хубавото и лошото с доброто и злото. Имаше период в Турция, през който учители с над десетгодишен стаж нямаха право да гласуват. Това е поучително.
С геополитическата ориентираност на България Плевнелиев беше от откровен по-откровен и направо нарече кабинета „евроатлантически”. Забележете, не „европейски”, а „евроатлантически”. За тези, които по-малко се интересуват от подробности, това са коренно различни неща. Според г-н Плевнелиев, България става от европейска махала американски доминиьон под непосредственото управление на брюкселските бюрократи.
В своето слово при представянето на служебния кабинет г-н Плевнелиев непрекъснато натякваше за законността и реда, като обясняваше, че гражданското общество се базира на законите. Това не е вярно. Не обществото се базира на законите, а законите се определят от обществото. Закони се приемат, закони се променят, закони се отменят. Каквото е обществото, такива са и законите, т.е. законите са вторични и подчинени на обществото.
Замяната на понятието „народ” с понятието „гражданско общество” е типично за маргинализираната „дясна” мисъл, на което ни „учеше” преди години „другаря” Иван Костов. Тази подмяна извежда народа като категория от „суверена”, като ни натиква в нещо, което никой не знае какво е и какво съдържа. Но дори и в нашата Конституция е казано, че „властта произтича от народа”, а не от гражданското общество. Впрочем, съдилищата също съдят „В името на народа !”
Г-н Плевнелиев не е чел Карл Маркс, а напразно. Той е казал много точно и какво е „народ” и какво е „гражданско общество” и какво е „закон”. За оправдание в известна степен на г-Плевнелиев ще кажа, че такива са и всички български политици : не четат или малко четат и нищо не знаят.
Затова не САЩ, а България е „страната на неограничените възможности”. Само у нас човек, който не е управлявал дори будка за вестници, иска да управлява държава. Само у нас завършилият някъде някакво училище или университет е готов за министър., сякаш след като завършиш курсовете за водач на моторно превозно средство вече си станал шефьор !
О времена ! О нрави ! Уж хората виждат, уж хората разбират, а ТЕ все още управляват !