Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2014 12:53 - ПО НЯКОИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКОТО СЪВРЕМИЕ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2218 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Едва ли има българин, които да не е убеден, че политическото, икономическо и идеологическо състояние на държавата днес не е наред. Изправени сме не пред катастрофа, а пред някаква разновидност на хаоса, в който могъщи тайфуни ни въртят, завихрят и изстискват жизнените сокове от хора и общество. Всичко около нас е потъмняло, хоризонтът е изчезнал, предчувства се настъпването на някаква неразбираема и страшна беда, пред която немее човешкия разум. И в тази неизвестност, непредсказуемост и загубена устойчивост се откроява лицето на политически субект, концентрирал в себе си както омразата, така и надеждите на обърканите хора – Българската социалистическа партия (БСП). Това е интересен и показателен факт и изразява логиката на духа на историята, който сам по себе си никога не избира произволно обекта на своя интерес. За това ще стане дума по-нататък.

            В момента БСП не изглежда добре, изгубила е кондиция и е разконцентрирана. Това, което е на повърхността, съвсем не е това, което се смята за главна причина на ставащото.Изглежда, че най-важното все още не се разбира от хората в БСП, от всички противници на така нареченото „дясно” в България. В момента тече не война срещу БСП, тече ментална война срещу спомените. След като наред  с водещата роля на БСП беше унищожена материалната следа от българския социализъм, е време да се унищожи споменът за него, за да не стане той, при определени условия, избор на новите поколения. С други думи, това е ментална война. Само през последните два-три месеца българските медии отново изсипаха куп лъжи и глупости срещу социалистическото минало : поднови се проблемът за смъртта на журналиста Георги Марков и за прочутия „български чадър” ; издигна се измислицата за смъртта на цар Борис ІІІ поръчана от Сталин ; жертвите на комунистическия „терор” след 1944 г. надхвърлиха 100 000 души, главно от интелектуалния „цвят” на страната ; българският царски търговски флот бил унищожен от Червената армия ; издръжката на „окупационната” Червена армия в България струвала над 160 милиона лева – повече от целия държавен бюджет ; Македония била загубена за България заради Коминтерна и ето сега отново и „възродителния” процес. Българското медийно пространство е окупирано от „десни” личности от близкото и далечно минало, които бълват на воля истерични свободни съчинения, нямащи нищо общо с истината, но пък имащи много общо с антикомунизма и русофобията.

            Когато навържете всички тези фантазии и измишльотини с действия в реалната политика се очертава тенденция за приключване на заключителния етап от българския преход (контрареволюция). Изглежда, световният хегемон е решил окончателно да прекрати условията за временното примирие и договаряне по реда и условията за капитулацията на социалистическа България и да „прочисти” нейната територия от менталните пречки пред неговите стратегически цели. Останаха две големи ментални пространства в рамките на Европа : пространството на руския дух и пространството на българския дух. Очевидно им е дошло времето. Малко хора се замислят, че крясъците около „възродителния процес” са насочени и срещу Българската православна църква – тя е следващата мишена заедно с българската азбука, с българския език и с българската култура. Известен потомък на славна борческа фамилия беше заявил, че българският език е неспособен да описва икономически явления и процеси, друг съвременен творец откровеничи, че на български език не могат да се пишат хубави песни, трети предлага да се сменят българските имена, защото те пречили за европейска и световна интеграция на българите (нещо като възродителен процес на обратно !), четвърти ни просвети, че знаменитата българска песен „Моя страна, моя България” е създадена първо на английски език, пети пишман-историци ни занимават с пошлости от рода на „Властелина на пръстена” и обявяват за „международен престъпник” княз Борис Покръстителя. Известният телевизионен водещ Сашо Диков, раздразнен от интервюираната от него руска сексоложка Наталия Кобилкина, че не отговаря на въпросите както той иска, заяви : „Аз мислих, че ние с Вас ще разговаряме за сексуални тройки и четворки, а вие се държите като съветска колхозничка”(„24 часа” – 6.07.2014 г.). Голям познавач на съветските колхознички се извъди този нехранимайко, но изпълни задачата си – пусна в ефира антисъветския вирус !

          Отново за пореден път се официализира сериозна мирогледна язва на БСП. В последните двадесет и пет години БСП е била на власт самостоятелно два пъти и три пъти в коалиция и общият резултат е печален. Интересът към нея е закономерен и е породен от фактическото й влияние в менталната среда. Защото за всичко случило се в страната през прехода, и за малкото добро и за многото лошо, историята възлага основната вина върху БСП.

          Така описаната ситуация по необходимост поражда в конгломерата БСП наличието и съществуването на най-различни групировки, които ,според нейният устав, може да бъдат и структурно ситуирани и регистрирани, като приемат очертанията на фракции. Още в самото начало на 90-те години на 20-я век имаше най-различни по-големи и по-малки групи – спомнете си за „Път към Европа” или за фракцията „Марксическа алтернатива”. Те са вече минало. Но самата реалност непрекъснато създаваше хранителна среда за „ляво в лявото” и появата на нова структура като АБВ не е изненада. Излиза, че въпроса за идентичността и за политиката е основополагащ  за партията. Този проблем виси със страшна сила и решение не се вижда Причината е, че самото появяване на БСП като правоприемница на БКП и на нейната история, е дълбоко противоестествено и противоречиво събитие. Беше въпрос на кратко време, за да проличи сблъсъка на осцилациите от партийната история с практическото поведение. Днес този сблъсък е особено явен, той не може да бъде скрит. Очертават се и субективните, и обективните причини за него. В поведението, в понятийната среда и,естествено, в реалната политика, възникват странни атрактори, което говори за наченки на хаос (ако използваме термин от теорията на хаоса). Подобна опасност съдържа непредсказуемост, но на първо място води към загуба на цялостност, като основно качество на цялото. За съжаление, отражение на казаното се забелязва и в говоренето, в действията и на низовите звена, и на най-висши представители в БСП и това е дълбоко обезпокоително. В момента вътрешните противоречия се позиционират около два въпрос : а) за партийното ръководство и за лидера на БСП ; б) за основните постулати на партийната политика (идеология).

           Лидерството е един от механизмите за интегриране на групова дейност, когато индивидът или част  от социална група изпълняват ролята на лидер, т.е. обединява и насочва работата на цялата група, която очаква, приема и подържа неговите действия.Терминът частично се препокрива с понятията „управлявам” и „ръководя” и наред с това характеризира и специфичните форми на отношенията вътре в групата.

            „Лидерство” произлиза от лидер (английски leader– водещ, ръководещ, от lead    -водя), който означава вожд, водач, ръководител (на немски = фюрер). Употребява се най-често за ръководителя на политическа партия или обществена организация.

            Макар, че съществуват формални и неформални лидери, обикновено под „лидерство” се схваща неформалното лидерство. Формалното лидерство носи функционален характер и се отнася до назначавани или избрани ръководители, но трудно се възприема „лидер на държава” да се прилага към президент или към министър-председател (това е възможно само при изключителни случаи). Още по- трудно става използването на термина към някои специфични организации, например, в съдебната система, полицията, армията , частните фирми и корпорации.

            Неформалното лидерство се базира на личните качества на лидера и не се свързва с каквото и да било служебно положение вътре в групата. Неформалните лидери не се избират, не се назначават, те се утвърждават стихийно и на първоначалния етап от еволюцията на групата не се свързват с принуда. Често неформалните лидери съществуват редом с формалните лидери (ръководители) и още по-често неформалните лидери имат по-голямо влияние и власт от формалните ръководители. Ще напомним, че след Октомврийската революция Ленин не е заемал никакъв висок партиен пост. Всепризнатия лидер на Китай Дън Сяопин, след като напусна всички държавни и партийни постове имаше само една-единствена длъжност – Президент на всекитайската асоциация на любителите на покера. (??).

            Формалният лидер е просто началник, на който по закон или по устав трябва да се подчиняваш. Това върши работа, но донякъде. Рано или късно началникът ще си отиде и още на другия ден ще бъде забравен. С истинския лидер не е така. Много често той си остава лидер и след смъртта си. Примери от историята колкото щете.

            Съвременното политкоректно говорене избягва да нарича лидера вожд, защото то носило отрицателно емоционално натоварване (заради фюрера Хитлер). Такъв подход е глупав, но се използва. Артур Шлезингер обаче не се притеснява : „Вождовете са двигателите на света. Разбира се, „любовта управлява света”, но любовта е личното взаимоотношение между двама души. Лидерството е способността да се вдъхновяват и мобилизират масите и осигурява връзката между едно или друго общество с историята на човечеството...обикновеното мнозинство не заменя едноличното ръководство”.

            Задачата на „истинския” лидер е оцеляването на групата (общността, партията, държавата). В моменти на криза, групата под ръководството на лидера или оцелява, или лидерът си отива, за да оцелее групата, или групата се разпада и изчезва. Това е неумолим закон.

            На този фон ситуацията в България е много интересна. Почти всички значими политически партии са „лидерски партии” – ГЕРБ, НДСВ, ДСБ, АТАКА, ДПС. Някои са във възход (засега), други са пред разпадане, трети още се държат (докога ?). Тези, които се гордеят, че не са лидерски, не са в най-добрата кондиция – виждаме какво става в СДС и БСП. Това, че в БСП непрекъснато подържат тази теза, е интересно, но е невярно. От своето създаване БКП е  лидерска партия, чийто лидер завоюва своето високо положение благодарение на личните си качества доказани на практика. Такива са и Димитър Благоев, и Георги Димитров, а ако искате и Тодор Живков. Една от слабостите на БСП в последните 20 години е, че тя не можа да излъчи лидер, т.е. човек, който с отдадения на партията и на идеята живот, да може да отиде при народа и простичко да каже : „Аз имам една мечта”, като обясни за какво става дума. Такъв лидер трябва да бъде човек мъжествен и смел, който подобно на древните владетели е навсякъде пръв и начело на своята „армия” пръв влиза в боя. Спомнете си Георги Димитров. Стана световен лидер след Лайпцигския процес и след като 10 години беше Генерален секретар на Коминтерна. Така се печели доверие и така народа ще ти повярва. Само с речи, доклади и парламентарни изказвания лидер не се става. При хората, на барикадите и в пряк, и в преносен смисъл. Това е разковничето.

            В противен случай си оставаш просто „началник”, а такива има много. В тази връзка интерес представлява един интересен факт отпреди няколко дни. На 20 юни т.г. в. Стандарт съобщи, че първият в България Институт по лидерство вече е открит. Негов директор ще бъде проф. д.и.н. Димитър Иванов (?). Институтът ще бъде към Университета по библиотекознание и информационни технологии и ще изследва „развитието на лидерството в информационната среда”, ще се „занимава с теорията на лидерството в съвременната информационна среда в пазарни условия, с връзката между лидерство и морал”. Информацията е много успокояваща - появата на нови „пазарни” лидери е гарантирана. Няма да бъде нужно да възпитаваш качества приети от векове, ще бъде нужно просто да си се обучавал в новия Институт по лидерство. Главното от тези качества е близостта до народа, отстояването на коренните народни интереси, интереси, които пряко са свързани с производството и възпроизводството на действителния живот на мнозинството от народа. Останалото е украса, имидж, имитация на близост. Всички действия на вождовете – и добрите, и лошите - трябва да носят ясни послания придружени от резултат – ние сме с народа, ние сме близо до народа.

            На 8 май 1972 година на брюкселското летище, на борда се самолета за Тел-Авив , се качват с фалшиви паспорти четири палестински терористи под командването на Абу Снейна. През време на полета терористите овладяват самолета и принуждават пилотите да кацнат на израелското летище Лод. Там терористите огласяват своите искания : да се освободят от израелските затвори 315 палестинци. В случай на отказ терористите ще взривят самолета заедно с 100 пътници и 10 членен екипаж.

Сутринта на 9 май 16 израелски спецназовци от подразделението „Сайерет Маткал” , под командването на Ехуд Барак, бъдещия 11-ти министър-председател на Израел, щурмуват самолета и за 90 секунди го превземат. Двамата терористи са убити (Абу Снейна – в тоалета на самолета), двете жени-терористки са пленени. При щурма е ранен само един спецназовец – офицерът Венеамин Нетаняху, също бъдещ министър-председател на Израел !!(„Военное обозрение” – 20.06.2014 г.). Дали в Института по лидерство ще учат на подобно поведение ?!

           От тук следва един от най-важните изводи за предстоящата борба, така наречената Философия на чуковете : мисленето – на философите, властта на войните, бесилката – на враговете ! (Алексий Беляев-Гинтовът – „Завтра”, 4.07.2014 г.).

            Сега пренесете този постулат върху състоянието на БСП и преценете каква е перспективата на партията днес (със Сергей Станишев) и в близкото бъдеще (без Сергей Станишев). От 1989 г. БСП смени 3-ма функционални лидери (Лилов, Виденов, Първанов), а дали те станха „истински лидери” ? Какво всички са се втренчили в четвъртия и забравиха за останалите ? На 5.07.2014 г. Сергей Станишев си подаде оставката. И какво ? Ако някой си въобразява, че с това ще се решат генералните въпроси на БСП като политически субект, са готови пациенти за психиатрията. Гнилоча е много дълбок и перспективите и за БСП, и за държавата са неясни.

           Тук отново се срещаме с масовата парализа на съзнанието на членове и симпатизанти на БСП, които така и не могат да преценят, че нещата са много по-дълбоки от същността и действията на една личност. Доказателство за това е лозунгът на всички партийни „бунтовници”  : искаме лява политика, борба за социална справедливост ! Хората си нямат представа колко далече от днешните реалности и от прилагането на съвременните философски принципи са подобни лозунги. За илюстрация ще опиша накратко една от най-съвременните, действително научна парадигма, взета на въоръжение от Световното задкулисие, финансовия империализъм и нищо неразбиращия научен и интелектуален „елит”

         Днес със всички възможни информационни, финансови и политически средства се налага и подържа тезата за човека като част от природата. На пръв поглед всичко е наред – не може да се оспорва обективната реалност : човекът наистина е дете на Природата. Но главният извод, който се прави озадачава – щом човекът е част от природата, значи всички природни закони трябва да важат и за него, включително и за неговата обществена (социална) практика : в природата едни умират, за да живеят други, значи и при хората трябва да бъде така ; в природата има междувидова и вътрешновидова конкуренция и борба, в която оцеляват най-приспособимите, значи и при хората трябва да е същото; в природата има хранителна верига, значи и при хората трябва да е така ; крехкото равновесие във всяка екосистема се подържа от равновесието „хищник-жертва”, значи и при хората трябва да е така. Могат да се изброят и много други принципи и закони. Важното е да се разбере, че тази парадигма в своята крайност слага знак на равенство между живата природа въобще и човешкото общество в частност. Това е много опасен и коварен подход, той води до смъртоносни последици за хората, до практическото изчезване на човека като вид. С други думи и по-разбираемо : главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко : капитализмът отне човешкото в човека.

           Без да се впускаме в подробни научни изследвания, ще отбележим само един момент, който засяга пряко почти половината от населението на Земята (в България –над 3,5  милиона души). Става дума за генералния природен закон отнасящ се до живата природа – законът за производство и възпроизводство на вида. Ако законът по един или друг начин се нарушава, видът загива (изчезва).

            Ако разглеждаме човешкото общество като животинско царство, а човека като равностоен на останалите елемент на това царство, то всички индивиди над 40-50 години са природно излишни. Те вече са изразходвали жизнения си капацитет за производство и възпроизводство на вида и са се превърнали в нарастваща тежест за вида. Те просто са излишни елементи. В природата такива елементи или се ликвидират от вида, или се оставят на разтерзание от други конкурентни видове, или стават съставна част от биологичния процес. За човешкото общество това са пенсионерите и инвалидите от всякакъв вид. И всичко това наистина е природен закон !

            Свидетели сме как българските средства за масова информация периодично намекват, колко тежат пенсионерите на националните финанси, как непрекъснато се мъчат да увеличават възрастта за пенсиониране  без ясното разбиране, че така въпроса няма не може да се реши  (официално нарекоха пенсионерите „алчни търтеи излезли на припек”), защото той не е от материална , а от духовна същност. Елементарно изброяване на така наречените „реформи на прехода” ще ни убедят, че по подход и по краен резултат, те обективно се насочени към възрастов геноцид (отказ от лечение и от достъп до него, скъпи и недостъпни лекарства, задържане на минималните пенсии под равнището за оцеляване, рязко влошаване на качеството на живот чрез недостъпни цени на ток, отопление и вода, своеобразен възрастов ценз при постъпване на работа и други).

            Николай Дронов, член на Съвета на обществените организации по защита правата на пациентите при Министерство на здравеопазването на РФ. („Независимая газета” -  26.-8.2013 г) , коментира : „Да се лекуват деца и възрастни хора е неизгодно, те не са източник на добавена стойност, те са „нетрудови ресурси”. Такъв е икономическия цинизъм”. Този цинизъм е и основата на социалния дарвинизъм – темелът на нацизма !

          Така изкристализира основния показател за всички беди в обществото – връщането му в животинското царство. Борбата срещу тази грандиозна заплаха за съществуването на човека като вид, е основната задача на всяка съвременна политическа формация и преди всичко на тази, която гръмко заявява, че изразява интересите и въжделенията на мнозинството от хората. Основни носители на тази заплаха в политическата практика са :световно задкулисие, международния финансов империализъм построен върху трите кита за правене на пари от нищото (лихва по заеми, обменен валутен курс, и капитализация на надеждата) и стремежа на транснационалните компании към световно господство. В идеологията се налага надделяване на идеалните норми спуснати от небето над реалните нужди на хората и обществото. Интегрално, двете сфери превръщат хората в марионетки, в роботизирани индивиди, в самоизяждащи се животни идващи на свeта само като слуги на висша прослойка от полубогове, която стои извън Природата (колкото и да звучи безумно, основното занимание на най-богатите хора по света е борбата им за безсмъртие !).

          Експертите на Световната банка са пресметнали, че ако стоте най-богати хора в света поделят своите богатства с обществото, може напълно да се ликвидира бедността по планетата, т.е. да се решат проблемите на 21% от световното население, което живее с по-малко от $ 1,25 на месец (МК – 11.05.2013). А нас в България ни убеждават, че данък „богатство” няма да реши проблемитe на страните. На кого да вярваме ? На експертите на Световната банка или на българските икономически „десни” недоносчета ?!

           Борбата срещу тази прослойка е борба за съществуването на човека като вид, борба за неговото бъдеще. Налаганата в света обществено-политическа и обществено-икономическа система не може да реши тази задача.

            Загадката на човешката история отдавна мъчи човешкия разум и философите се я решили с ясната и категорична постановка : главната задача на човека като вид e  неговото еманципиране от Природата (Хегел).

            Може още много да се говори за политическата и идеологическа идентификация на субектите на историята, за тяхната теоретична и практическа борба, но казаното до тук е достатъчно като увод.




Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951226
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031