Една от странностите на Втората световна война е, че Върховният главнокомандващ на всички въоръжени сили на СССР, ръководителят на страната, маршалът на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин не прие парада на Победата и отстъпи тази чест на своя заместник маршала на СССР Георги Константинович Жуков. Това изненада советските хора. Целият народ очакваше именно Сталин, твореца на победата, с чието име отиваха на смърт и победа и червеноармейци, и обикновени граждани, да приеме победния парад. Тази чест се полагаше на Сталин и по длъжност, и по право, а не на Жуков.

            Какво е това ? Приумица на Сталин ? Приумица на застаряващ началник, който не може да язди ? Или дълбоко осъзнато и обмислено решение на политически и геополитически ясновидец ?

            Нека да си припомним. Докато Сталин е жив, датата 9 май е обикновен делничен ден. Нещо повече. Такъв остава и по-нататък. Идва 9 май 1955 г. – 10 години от победата – кръгла дата, юбилей. Живи са легандарните маршали : Жуков, Рокосовски, Конев, Василевски, Малиновски. И не само са живи, но са и на служба, на бойните си постове. Какъв парад би могло да стане. И на трибуната щяха да бъдат сталинските съратници : Молотов, Каганович, Берия, Маленков, Булганин. Но, не ! Никой не празнува и не тържествува.

            Така минава и 15-тата годишнина. И чак когато „нашия скъп” Никита Сергеевич Хрушчов беше снет от власт през 1964 г. и дойде Леонид Илич Брежнев, 9 май беше обявен за Държавен празник !

            Да се вгледаме внимателно във фактите. Преди войната Сталин е удостоен със званието Герой на социалистическия  труд (има защо). По време на войната, през 1943 г. , след сталинградската победа става Маршал на Съветския съюз (има защо). През 1944 г., след Белоруската настъпателна операция е награден с най-високия военен орден „Победа” (има защо). След войната, на 26 юни 1945 г. му е присвоено войнското звание „Генералисимус”. Сталин се противи, но приема. Но когато го награждават със званието „Герой на Съветския съюз” и с втори орден „Победа” категорично отказва да ги приеме и никога не ги  носи. Дори специално измислените за него пагони на генералисимус той не носи и когато е във военна униформа е с пагоните на Маршал на Съветския съюз, военно звание получено по време на война ! Интересно се получава. Демонстративно и винаги носи Златната звезда на „Герой на социалистическия труд”. Понякога носи и своите военни награди. А наградите и званията за Великата победа не приема и никога не носи.

            Кратка равносметка : не приема Парада на победата, не приема победните награди, не празнува Деня на Победата.

            Защото другарят Сталин знае, че няма за какво да се радва и да празнува. Да, ударният отряд на световния империализъм беше повален и разгромен ! Да, Съветската страна беше спасена ! Но най-страшният враг на СССР и  на комунистическата идея е жив и е по-силен от всякога. Това се разбираше от всички. „Войната в Европа завърши, но капиталистическото обкръжение остана”. Това е Александър Покришкин, три пъти Герой на Съветския съюз, маршал от авиацията. («Советский Воин». 1985. N9. С. 32).

            Сталин, като никой друг, прозря катастрофалните геополитически последици от Победата за бъдещето на Съветския съюз.

            Сталин осъзна, че дори огромните граници на Съветския съюз, заедно с неговите съюзници в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка са много крехка геополитическа структура, и най-главната граница – европейската – минава по суша без да има мощни естествени прегради. Източна и Западна Европа не са разделени от високи планини, непроходими гори и разломи, от големи морски пространства. От едната и от другата страна на границата живеят едни и същи хора, с една и съща култура, но с различен исторически път. Източна и Западна Европа са част от единното европейско пространство, което не принадлежи на съветското алтернативно пространство.

            „След поражението на Германия ще останат само две велики държави – Америка и Съветския съюз. Законите на историята и географията ще принудят тези две държави да си съперничат във военната или в икономическата и идеологическа сфери. По същите закони, тези две държави ще станат врагове на Европа и рано или късно ще пожелаят да получат подръжката на единствената велика нация в Европа – немския народ. Особено подчертавам, че немците по всякакви начини трябва да избягват ролята на пешки и в двата лагера (из „частните разговори” на  Хитлер .Джон Толанд - „Последние сто дней рейха”-„Русич”. Смоленск, 2001. Стр. 239-240).

          Да се пази и охранява такава сухопътна граница дълго време няма как да стане.В края на 50-те години на миналия век Сталин смяташе, че тази граница ще рухне много по-бързо, отколкото реално стана. Или целият социалистически лагер ще поиска да се присъедини към  Западна Европа, или просто няма да стигнат силите за по-дълго противоборство. Този архиважен геополитически проблем имаше според Сталин две решения :

            1.Завоюване на Западна Европа и създаване на Съюз на европейските социалистически републики (СЕСР), при което защита на морските граници е по-лесна,  по-евтина и по-надеждна.

            2.Изтегляне на Съветския съюз от Източна Европа и създаване на безблокова Европа - без Варшавския договор и НАТО –своеобразна финландизация на Европа. Това ще бъде неутрално, полусоциалистическо, полукапиталистическо пространство – но не и заплаха за съветските интереси.◄

            Два проекта : или единия или другия. В противен случай край на Съветския съюз ! Това беше сталинската перспектива. Може само да се очудваме на огромната интелектуална сталинска мощ !

            „Ако немският народ капитулира, Съветите ще окупират целия европейски Юго-Изток и  голяма част ат Германия. И пред тази територия, заедно със Съветския съюз ще падне желязна завеса...Останалата Европа ще попадне в политически хаос, което ще бъде прелюдия за идването на  болшевизма” (из статията на Йозеф Гьобелс „2000-та година”. Виж книгата по-горе, стр. 202).

            След 50 години, американските военни историци Д. Гланц и Дж. Хаус изчислиха, че без помощта на съюзниците, на Червената армия са й трябвали от 12 до  18 месеца , за да излезе на Атлантическия океан (края на 1946 г.).

            "Опитът от последната война показа, че най-много жертви дадоха немския и съветския народ. Показа, че тези два народа имат най-големи възможности за велики дела от световен мащаб. Й.Сталин» (Жан Териар-Сверчеловеческий комунизм» - http://arcto.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=521). 
            Сталин беше непоколебим и решителен ленинец, който гледаше надалече в бъдещето. Той помнеше ленинското предупреждение от 1918 г. На възторженото пеене на „Интернационала” от „старите” болшевики : „Това е нашият последен и решителен бой !”, Ленин сурово ги прекъсваше : „Това не е нашия последен и решителен бой !”

            От такава интерпретация, възторжените чествания на Деня на Победата в Руската Федерация изглеждат по друг начин . Нещо от рода на „О, минало незабравимо”. Но това не е миналото на днешна Русия, това е съветското минало, на целия съветски народ. Великата война наистина беше антинацистка, но беше и антикапиталистическа, което някакси не пасва с руското настояще.

            С други думи, от величавите дни на историята Ленин и Сталин ни казват : „Последният и решителен бой предстои. Да се готвим за него !”