В своето последно интервю преди да почине, големият съветски и руски учен и телевизионен водещ на най-известното и гледано в Русия предаване за наука проф. Сергей Капица (син на съветския нобелов лауреат академик Капица) заяви : „Нашата теливизия е в дълбока яма ! Аз бих я нарекъв престъпна организация, защото такова разложение, каквото тя практикува в обществото, не съм виждал никъде и никога. Тя показва изключително как бият жени, измъчват хора и изнасилват деца...Нашата телевизия получи безгранична свобода и тази сладка дума „свобода” я лиши от ум. Нещо повече, тя беше разбрана като свобода да прави всичко, каквото й скимне при пълно безхаберие. Въобще думата „отговорност” изчезна от нашия социален лексикон”. Проф. Капица не пожали и интернета : „Ако говорим сериозно, интернета е трибуна, от която може да се говори какво ли не. Но съдържанието е нищожно. Затова смятам, че интернета трябва да е интересен за психиатрите и за социолозите”.( „Частный кореспондент” – 29.07.2013 г.).
Някой нищожен човек от днешните „демократи” може да се озъби и да процеди, че проф. С. Капица е съветски човек, макар, че не е съвсем така. Затова ще обсъдим накратко становщето на Карл Попър, един от най-крупните философи на 20-я век, един от главните теоретици в областта на познанието и философията на науката. Неговият научен труд за природата, историята и устройството на демокрацията като начин за управление на обществото („Откритото общество и неговите врагове”, том І и ІІ), е един от фундаментите на съвременната политическа философия и един от най-важните критични инструменти за анализ на развитието на обществото.
Ще използваме, също както при проф. Капица, предсмъртното интервю на Попър (Karl Popper), дадено на италианското списание „RESET” през август 1994 г. (философът умира през септември същата година).
Ключовата мисъл на Попър е казана в изречението : “ Никаква демокрация не може да се смята в безопасност, докато не се е научила да контролира телевизията”.
Попър развива тезата си на основата на лекции четени в Германия преди няколко години. Сред слушателите присъствали и двама телевизонни директори, с които Попър беседва след лекциите.
“Един от ръководителите на телеканал изказа няколко напълно чудовищни неща, в които той, естествено, вярваше.Той смята, че телевизията трябва да доставя на зрителите имено това, което те искат, като че ли той знае какво те искат от статистиката какво те гледат. Но с подобна статистика може да се определи само какво зрителите най-много гледат от предложеното от телеканала и нищо за това, какво те ИСКАТ да гледат.
Разговорът беше буквално невероятен. Директорът вярваше, че по демократични съображения телевизията трябва да се движи по направление на най-популярните програми. В демокрацията днес няма нищо друго, освен нужда да се избегне диктатурата. В демокрацията нищо не се говори и не се твърди, че хора носещи по-голямо знание, трябва да го крият от тези, които го нямат. Точно обратното, демокрацията предполага стремежа да се повдига непрекъснато равнището на образованието на зрителите. Това е стара, традиционна роля на демокрацията. Ако непрекъснато се прилага метода на „следване на желанията на потребителите”, ще получаваме с всяко ново поколение все по-ниско равнище на образованието, защото статистически, мнозинството от хората не обичат да се учат. Ако ти непрекъснато добавяш към ниското равнище на качество все повече секс и насилие, ти учиш зрителите да искат още повече секс и насилие”.
Обсъждайки какво може са направи с разрушителната сила на телевизията, която решава своите комерсиални задачи за сметка на волни и неволни манипулации със съзнанието на зрителите, Попър предлага да се лицензира дейността на работещите в телевизиите по аналогия с лицензирането на лекарите в САЩ, където за compliance следят самоуправляващи се организации от лекари, които потвърждават или отнемат лицензиите. Възможностите на телевизията са толкова големи, че никакви разговори за свободата на словото не могат да оправдаят дерегулирането на тази дейност. Попър твърди, че на лицензиране подлежат всички участници в производствения процес – оператори, журналисти, монтажисти и пиар-агенти, които трябва да почустват, че могат да се лишат от лиценза си и да бъдат уволнени заради участие в потенциално вредна и позорна дейност.
„Всеки причастен към „силата на телевизията” трябва предварително да преминава курсове по „медиа-грамотност”, чиято основна задача е да обяснят на телевизионерите, че те работят не в средство за масова информация, а в средство за масово образование, независимо дали това им харесва или не. И каква е силата на това масово образование за собствените им деца и за възрастните, които, като гледат телевизия, все едно ходят на училище. Образование, ненасилие, отговорност е главното, което трябва да се втълпи на телевизионерите.
Моето последно съображение е, че подобно вмешателство в професионалната работа на телевизионерите е срочно необходима и абсолютна задължителна при демокрацията. Същността на демокрацията е в контрла на политическата власт от обществото. Никой в рамките на демократичната договореност не е извън този контрол.Истинската демокрация не може да съществува без да осъществява контрол върху телевизията или дълго няма да просъществува, ако някой открие нейната разрушителна сила”. („Частный кореспондент” – 3.06.2014 г.).
Нека за тежест прибавим към мнението на Карл Попър и малко от Хегел : „В една истинска държава няма място за тази жалка свобода всеки да си мисли и да си въобразява каквото му хрумне и за това отдръпване в съзнанието за своя дълг” (История на философията, том 2. „Наука и изкуство”. София,1982. Стр. 95-114).
Много хора са против каквато и да било форма на цензура и на това основание отричат правото на обществото да регулира телевизията. Проблемът обаче е в това, че телевизията цензурира всяко изказване, което не й харесва. Телевизията в този вид, в който я гледаме, има възможността напълно да елимининира неудобните, от нейна гледна точка, мисли и разсъждения. Затова логото на една от нашите централни телевизии „Всички гледни точки” звучи подигравателно. Ако продължаваме да търпим, ще трябва да търпим и „откровенията” на Георги Лозанов – Папионката, който вместо да чете Попър, коментира тазгодишния избор на Евровизия по следния начин :
„Затова във вота за нея - един мъж с брада, перука и рокля (Вурст), който очевидно има двойнствена сексуална идентичност, виждам спонтанен политически акт. Просто европейският човек имаше нужда да проговори в една ценностна перспектива и го направи чрез този вот.
Европейската ценност е човек сам да избира собствената си идентичност, а не някой друг в лицето на държава, партия, лидери. Защото тогава обществото по своя модел се превръща в казарма. Тъкмо тази сянка на обществата-казарма обаче отново се появи в кофликта в Украйна, за първи път след падането на Берлинската стена. Появи се усещането, че демократичният модел в Европа, в който ти сам да си господар на себе си, а не държавата, ти да си автор, а не някой някой друг или Путин, да ти казва какъв да бъдеш, какво да мислиш, и кое за теб да е важно и маловажно, пак се разклати. И затова е хубаво, че европеецът използва солидарността, която предлага вотът на Евровизия , за да защити либералния демократичен модел... Сексуалната идентичност е сред сферите, в които властта няма място. И ако тя иска да влезе там, значи това е тоталитарна власт...Зарадван съм, че европейците не са разколебани в либералните ценности, макар че в кризата много ни плашат с връщането към някакви традиционни, предмодерни ценности. Видимо е, че това не се е случило. Но ако студената война, към която, за съжаление, светът пак върви, започне, поне този път ще сме от страната на добрите”.
Случаят е тежък, но човекът е просто тежко болен – поразен е умът му. И за да не се мотат подобни хора в контролни обществени органи, е нужна обществена регулация на средствата за масова информация, при което в регулиращия орган трябва да присъстват не толкова „специалисти” – културолози, колкото повече представители на гражданското общество, на гражданите.
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Има ли Западът ресурс да воюва срещу Рус...
