Идеята за това особено мнение дойде от любопитен епизод от последните години на СССР. Горбачов пита Рижков (министър-председател) : „Николай Василевич, какво става в страната ?”.Рижков : „Сега ще обясня...” Горбачов : „ Не ми обяснявайте, мога и сам да си обясня, но не мога да го разбера!”
Точно за това „какво става” ще стане дума, а не коя партия е победила, а коя е победена и защо е станало така.
1.На тези избори за членове на Европейския парламент от Република България, проведени на 25 май 2014 г. право да гласуват имаха 6 милиона 533 хиляди 828 български граждани. От тях правото на глас са упражнили 2 милиона 361 943 души. Избирателната активност е 35,15 на сто. (до 17 часа на 25 май избирателната активност е била 17.53% !).Недействителните бюлетини са 122 536 (5,2%).
Избирателна активност от 35% прави изборите легално нелегитимни, защото е трудно да се повярва, че посланиците на тези 2 361 943 души ще представляват волята и интересите на всички 6 533 828 избиратели.
Интересно е заявлението на проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика, който упреква правителството „за драстичното разминаване в показателите от Преброяване 2011, където българските граждани сме преброени за 7 364 750 души, докато в действителност сме само 5 758 301 души, от които източноправославни 4 374 135, мюсюлмани 577 121 и т.н. Защо ли тайно ни лъжат с около 1,6 млн. души - пита накрая проф. Иванов ? Докато в избирателните списъци били включени 871 000 "мъртви души"- възмущава се професор Иванов. (Тихомир Стойчев – Pogled.info – 21.05.2014).
2. Очевидно е, че класическите десни сили в лицето на „Реформаторския блок” продължават да доказват, че нямат практическо влияние в България. Техният резултат от 144 532 гласа е по-малък от жителите на среден български град и е равен на броя недействителни бюлетини. Това не е ли символично ? И още нещо. Чрез преференциален вот, като депутат-представител на уж автентичните „десни” – избирателите изпратиха човека на Иван Костов Светослав Малинов. С други думи, „автентичния десен” е непробиваемо десен независимо от всякакви еврепейски тенденции, т.е. политически „шоп”.
3.За пореден път – някои казват че е 9-ти, други – 11-ти – побеждава партия ГЕРБ. По-точно е да се казва„корпорация ГЕРБ”, защото това не е политическа партия в класическия смисъл на думата. Причините не са наш предмет на разглеждане, но е сигурно, че трябва да ги търсим в психологията, психиатрията и социологията. Факт е, че 680 838 гласа от 6 533 828 са точно 10,4% и това не е никакво мнозинство откъдето и да го погледнеш.
4.На второ място не е БСП, а „Коалиция за Бългрия” с 424 037 гласа. Въпросът защо винаги става дума само за БСП, а не за „Коалиция за България” е фундаментален и крие голяма част от отговора за получения резултат. Ще напомним, че предизборната борба също се водеше фактически от БСП и че интелектуалният потенциал – голям или малък, няма значение – на коалицията не се чустваше и не се виждаше в прекия смисъл на думата. Погледнете кои хора даваха пресконференцията от името на Коалицията след изборите и ще ви станат ясни много неща.
5.Третият в изборите –„Движението за права и свободи” (17,27% - 386 725 гласа) изразява болезнен български феномен : партията е на верска основа и е противоконституционнна и мюсюлманският елемент (определен от проф. Иванов на 577 121 души) отказва да се интегрира в българската нация и търси да се запази като самостоятелен играч с международна значимост. Това е опасна игра. В една политическа държава тази игра може да има далече отиващи последици.
6.Четвъртият в изборите – „България без цензура” с нейните 238 629 гласа не е някаква изненада. Това е поредният „поход на месията” и е четвъртият в новата капиталистическа история на България (Жорж Ганчев, Симеон Сакс Кобурготски, Волен Сидеров). Къде скоро ще отиде „новият Христос” не е трудно да се предскаже.◄
Първите пет партии вземат общо 83,708 % от гласувалите, което трябва е представително спрямо гласувалите. Останалите 21 партии, коалиции и инициативни комитети събират общо (без недействителните бюлетини) 364 646 гласа, което прави средно под 0,5%. Но това са непредставени избиратели, чието „тегло” е значително, кръгло 16%, почти колкото резултата на ДПС. Всъщност, сумарния евроотказващ вот е цели 81%, като за ефикасния евровот остават жалките 19% ! България гласува срещу ЕС в сегашната му форма ! По вътрешна нагласа, мнозинството от евроотказващия вот е на базата на русофилията, на социалната справедливост и на традиционните национални ценности (антиглобализъм).
Общата картина се очертава като идеологически и идейно разделена България с три реални полюса : два светогледни и един религиозен, при това с нетрадиционна за българите религиозна конфесия. Подобна ситуация трудно може да намери аналог в страните от ЕС и само показва, че европейски разговор в България не се състоя. Вместо задълбочен анализ на тежките европейски проблеми, българските евроизбори бяха тотално повлияни от българската вътрешнополитическа обстановка и цивилизационни и геополитически проблеми извън дневния ред на ЕС. За безпристрастност, ще цитирам за какво става дума мнението на интересна и влиятелна в Европа личност, бившия президент на Чехия Вацлав Клаус :
„Когато преди десет години Чехската република влезе в ЕС, обществените очаквания, най-малко в нейната безкритична част, бяха много високи. Мнозина очакваха, че членството ще донесе продължителен разцвет, справедливост, политическа култура и принадлежност към клуба на най-развитите страни.Оценката на тези десет години, през които Чехската република е несамостоятелна част от европейската свръхдържава не може да се прави от произволен „обективен” експерт и още по-малко, от чиновник или политик, който живее от нашето членство. Тази оценка не трябва да се отделя от жизнения опит на всеки от нас, от нашето лично светоусещане, от нашите очаквания свързани с тази крачка, от нашето сериозно разбиране на днешните реалности. Всичо, които помага за по-доброто разбиране на проблема, трябва да се каже откровено. Аз разбирах, че за нашата страна в дадения исторически и териториален контекст това присъединяване е необходимо и мнозинството от народа го иска, но разбирах и разликата между лозунга „Обратно в Европа” и „Напред в Европа”. Но знаех, че повечето хора не разбират тази разлика. Затова на референдума за присъединяване към ЕС през 2003 г. гласувах против. Защото исках да живея в суверенна страна, в която няма държавна идеология. Защото знаех, че членството в ЕС изисква да се уважава „европеизма”, новата, силно нееднородна, но модна и съвременна антилиберална идеология.
През 2009 г. като президент отлагах най-дълго от европейските лидери подписването на Лисабонския договор, който трябваше да замени невлязлата в сила Конституция на ЕС и да внесе промени в действащите договори на ЕС с цел реформирането на Съюза. Това променяше изцяло неговата същност. Хората недооцениха и недооценяват тази крачка, но тя е решаваща за преминаването на Европа на националните държави към Европа на провинциите и губерниите. Свободното движение на хора в Шенген е хубаво нещо, но допълнителните регулации ни връщат към централизирано управление и това плаши. Наистина, редица заподноевропейци започнаха да ни вземат под внимание, но след десет години ние все още сме втори сорт граждани. Ежедневно сме обект на задгранична интервенция, този път не военна, а „регулационна” със скрит империалистически характер. С тази интервенция при нас се настани много по-агресивна от тоталитаризма идеология, която само на външен вид е по-добра : мултикултуризъм, транснационализъм, феминизъм, джендърство, хомосексуализъм, идеология за правата на човека, енвайроментализъм (географска концепция за отношенията между човека и околната среда), които заедно съставляват европеизма. Днес нашите деца не учат история на работническото движение и преимуществата на плановата икономика пред пазарната, но за сметка на това изучават зелената енергия, възпяват глобализма и равенството между стандартното семейство и гражданското партньорство.Като открита страна при нас се внасят големи количества задгранични продукти и инвестиции, но в замяна ние предлагаме инвестиционални стимули и други изгоди, които ощетяват нашите фирми, а законите измислени в Брюксел отслабват нашата икономика и нейната конкурентноспособност. Подобни неща може да се изброяват до безкрайност.
В началото аз съзнателно използвах словосъчетанието „първите десет години” от нашето членство в ЕС, защото се боя, че те са само първите десет. Имам предвид реалното, обозримо бъдеще, не само моето, но и на моите деца. Може би при внуците ситуацията ще се промени” („www.warandpeace.ru” – 27.05.2014 г.).
Ако трябва да обобщим вътрешната проекция на евроизбора, имаме :
● ПП „ГЕРБ” – корпорация от политически „недоносчета”.
●„Коалиция за България” – идеологическо недоразумение ръководено от недоучени антисъветски русофили (според израза на Адам Михник), криптоглобалисти и капиталистически прислужници („катраника” на буржоазията според Димитър Благоев).
●„Движение за права и свободи” – непобългарени докрай български мюсюлмани начело с алчни „циркови жонгльори”. Жалко за добрите и честни трудови хора.
●„България без цензура” – възторжени и нахъсени политически лузери с мисия „ВЛАСТ”.
●Реформаторски блок – сбор от скелети от гардероба напъващи да възкръснат. Антикомунистически нещастници без история, без организация, без герои и мъченици, без следовници –политически и светогледни „импотенти”.
Както се вижда, няма и намек за европейска визия и за органично вписване на България в нея. Независимо от поредната изцепка на шегаджията Плевнелиев (на не особено добър български език), че „българският народ препотвърди своята евроинтеграция”, обективния анализ показва, че българския народ не харесва ЕС в днешния му формат. Неговата позиция е евроскептицизъм в смисъла на Вацлав Клаус.
В мащаба на ЕС изборните резултати не показват изместване надясно, както се мъчат да ни убедят продажни политици и журналисти. Европейците не искат нито наляво, нито надясно. Те искат независимост за своите страни. Хегемонията в смисъл на Грамши( т.е. идеологическият контрол), лежаща в основите на Атлантическата империя, се разпада пред очите ни (Исраел Шамир - www.iraqwar.mirror-world.ru – 28.05.2014)
Ако си припомним известната мисъл на цар Борис ІІІ, че неговите дипломати са англофили, неговите генерали – германофили, а неговия народ – русофили, може да кажем, че днешните български политици са американофили, генералите ги няма заедно с армията, а народа в абсолютното си болшинство остава инстинктивно русофилски !
До какво води инстиктивното поведение, без то да бъде докрай емоционално компрометирано, показва интересен случай от украйнските събития.
Известно е, че в Юго-Източна Украйна воюва сборна интернационална бригада от, преимуществено, осетинци и чеченци, т.е. хора с различна религия и от различни страни. Първи в Донбас се появяват осетинците, следвани от чеченците. Авторът на информацията Сергей Шаргунов се среща с бригадата и неговия първи въпрос е : „Срещу кого воювате момчета ?” Отговора е мигновенен и дружен : „Как, срещу кого ? Срещу американците !” Този безумно мъдър отговор е показателен. Врагът се чувства не с главата, а със сърцето. Жалко е, че много хора още вярват, че войната в Украйна е между рускоезичните и хохлите (така наречените „украйнци”).
(http://rusvesna.su/news/1401573244 01.06.2014).
И, ако с осетино-чеченския интернационален отряд всичко повече или по-малко е разбираемо, какво да кажем, за полските интернационалисти-евразийци пристигнали в Донецк ? Координаторът на групата Бартош Бекер заяви на митинга в Донецк : „ Ние не представляваме полското проатлантическо правителство. Ние представляваме свободния полски народ, който е против разполагане в Полша на бази на натовските терористи. Ние ще се опитаме да разкажем за тези факти, които отсъстват в полските СМИ”. Отрядът се е обърнал към президента Путин да помогне за създаване на Световен славянски конгрес, защото „съдбата на източното славянство е под заплаха. » („topwar.ru”– 1.06.2014 г.)
Ето защо емоционалното съсредоточване на интереса на обществото върху неуспеха на „Коалиция за България” – БСП, пречи за оценяване на цялостната картина в политическата област и фокусира единствено върху личността на Сергей Станишев, абстрахирайки се от простия факт, че днешната политака на БСП е следствие от управлението на 4 председатели : Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов и Сергей Станишев. Това все пак значи нещо, защото изразява тенденция. Върху нея трябва да се замислим и да открием генезиса на процеса (по въпроса виж : Георги Атанасов – Столетнцата изгоря в Одеса, „Уикенд” от 32.05. – 6.06.2014 г. ; Светлин Русев – Омразата е личностно и национално самоубйство, „Труд” от 31.05.2014 г. ; Иван Ангелов – Какво би казал Александър Лилов днес, ако беше жив - личен архив).
Днес за много хора е станала най-важна видимостта , не същността на явлението. Например, да се изобразява демократична структура, без тя да бъде такава. Или да се симулира социална партия, а не да се прави социална политика.
Обикновено такъв подход се възприема като отчуждение от креативната част на обществото и народа. Но не е така. Честно казано, у нас няма креативна обществена група. Има буйни самообразоващи се, мутренски задочници и пациенти на психодинспансери. Останалите 99% или учат или служат, или работят. Такива хора виждат света преобърнат, като конете, което води до деформирано възприемане на действителността. На понятийно равнище те са привърженици на рекламни идиотщини като : „Забавлявай се, забавлявай се !” или „Оцелявай и живей днес !” От тук до разбирането на „какво става” дистанцията е огромна. Да се надяваме, че рано или късно и слепите ще прогледнат.
