Предлаганото изследване се базира само и единствено на проверени и установени факти и напълно игнорира всякави емоции. То не прави интерпретации, а изводи, използва не субективност, а хипотези.
Украйна като държава и участник в историческия процес
Това, което днес се нарича Украйна, никога в историята не е било държава, а само територия. Някакво подобие на държава Украйна стана след Октомврийската революция, т.е. тя, като държава е „съветско производство”. Това го потвърди публично бившия вътрешен министър на Ющенко Юрий Луценко : „В Украйна започна революция. Хората искат да довършат това, което не беше направено през 1991 и 2004 г. Тук и сега умира Съветска Украйна” („Независимая газета” – 2.12.2013 г.).
Като територия, Украйна е неотменна част от руското етническо пространсто (Велика Русия) : собствено руснаци (големи Руснаци), „малки руснаци” (Малорусия) и „бели руснаци” (Белорусия). Да видим кратка историчска хронология :
9 век — Образуване на Киевска Рус
988 г. — Покръстване на Киевска Рус
1019-1054 г. — Разцвет на Киевска Рус при Ярослав Мъдри
1169 г. — Андрей Боголюбски превзема Киев и се обявява за велик княз във Владимир
1240 г. — Киев е завладян от Монголската империя
14 век —Голяма част от древните руски земи стават полско и литовско владение
1569 г. — Люблинска уния: образувана е Жечпосполита, като основната част от от горните земи преминава под контрола на Полша
1380 г. – в Москва започва формирането на Московска Русия като център и приемник на Киевска Русия.
1553-1554 г. — Основаване на Запорожката Сеч, обществено-политическа и военно-административна организация на казаците от покрайнините на Московска Русия.
17 век — Успешни сражения на казаците с Османската империя
1648-1654 г. — Богдан Хмелницки предвожда въстание срещу поляците
1654 г. — Хетманът Богдан Хмелницки сключва съюз с Русия в търсене на подкрепа срещу Полша
1709 г. — Битка при Полтава: Хетманът Иван Мазепа, подпомогнат от краля на Швеция Карл XII, се опитва да откъсне покрайнините от руското влияние, но Петър I излиза победител
1775 г. — Запорожката Сеч е унищожена от руските войски
1876 г. — Емски указ: пълна забрана на местния език в образованието и книгопечатането
22 януари 1918 г. — Обявяване на независима Украинска народна република
1919 г. — На територията на Украйна се бият шест различни армии, за по-малко от година в Киев се сменят пет правителства
1922 г. — Създаване на СССР, Украйна става негова съставна част.◄
Първите изводи вече са налице. Русия, Украйна и Белорусия като отделни исторически субекти не съществуват в историята. Древна Русия е единен народ, който точно така се е осъзнавал. Петнайсетината руски държавици, появили се върху развалините на Древна Русия след монголското наществие, винаги са се смятали като единен Руски свят. Най-западните от тях : Галицко-Волинското, Полоцкото, Черниговското търсят защита от татаро-монголите във Великото Литовско княжество и Реч Посполита
Когато митрополит Алексей по времето на Димитрий Донски взема курс на създаване на Московска Русия като център на Руския свят, Константинополския патриарх го предупреждава за последиците от разкъсването на единния руски свят (тогава е нямало нито „украинци”, нито белоруси”, а просто – руснаци), тъй като единен този свят е по-важен от московския център. Но макар и в по-лоши географски условия Московската държава става приемник на Древна Русия и руските владетели са се чувствали потомци на княз Владимир-Покръстителя и настойчиво са възстановявали Единна Русия. Някъде в средата на 16-и век Киев вече е в границите на Московското царство, а през 1654 г. тогавашна „Украйна”е обхващала околностите на днешния Переяслав-Хмелницки ( на изток от Киев на около 80 км., на река Грубеж, десен източен приток на Днепър) - територията между Киев, Днепропетровск и Харков. При това не е имало никаква държава, а пълчища от бандити и мародери, плячкосващи всичко, което им падне под ръка. Съвременната карта на Украйна е нарисувана от Генералния щаб на Австро-Унгария през 1900 г. с цел окончателно присвояване на древните руски земи. Изтласкването на Русия от Европа е вековна мечта на западниците и това е документирано нашироко в западните източници. Ще споменем само някои от тях.
● През 1518-1522 г. един от най-видните интелектуалци на Западна Европа Еразъм Ротердамски написа :”Скоро видях цялия земен кръг изобразен на голям лист. И като го разглеждах внимателно, разбрах, каква малка част от света искрено и сърдечно изповядва християнството. Това е северната част на Западна Европа, след това – далечния юг ; що се отнася до источната част, тя, вероятно завършва с Полша. Всичко останало е заето от варвари, които малко се различават от добитъка, или от схизматици, или от еретици, или и едните, и другите заедно” (Эразм Роттердамский – Разговоры запросто. „Художественная Литература”. Москва, 1969. Стр.377).
●Наполеон Бонапарт : „Ние ще раздробим Русия на предишните феодални княжества и ще я потопим в тъмнината на феодална Московия, за да може Европа за вбъдеще да гледа с отвращение на Изток...Ще изгоним руснаците в тяхния ужасен климат, извън който не трябва да преминават. Нека останат в своите ледовити пустини, обиталище на робство, варварство и разврат, дето човек стои по-долу и от скотовете”(А.Тошев – Ръководство по риторика и красноречие. Из-во на Хр.Г.Данов. Пловдив, 1901. Стр.188-189).
●„Железният” германски канцлер Бисмарк беше казал : „За да има равновесие в Европа, Украйна трябва да бъде независима” („www.warandpeace.ru”
– 13.09.2013 г.).
●На 6.12.1918 г. английският лорд Берти ще подпише в Париж секретен документ на държавите-победителки в Първата световна война, в който между другото се казва : „Няма повече Русия ! Тя се разпадна, изчезна идолът в лицето на императора и религията, които свързваха в едно различни нации с православна вяра. Ако ни се отдаде да формираме на изток буферни държави около Германия, като Финландия, Полша, Естония, Украйна, останалите може да вървят по дяволите и да се варят в собствените си сокове”.(Анатолий Кузьмич – Заговор мирового правительства.М. стр. 14,54)
● „Ние завършваме вечното движение на германците на юг и запад – пише Хитлер в „Моята борба” – и обръщаме поглед на изток. Когато говорим за нови земи на изток, трябва да мислим само за Русия и за подвластните й покрайнини”.
● В известната книга на също така известния американски политик и геополитик Збигнев Бжежински „Голямата шахматна дъска”, намираме следния текст : „Ядрото на европейската сигурност включва Франция, Германия, Полша и Украйна...Без Украйна трудно може да си представим жизнеспособно имперско възраждане на Русия. Една империя без Украйна ще означава, че Русия придобива по-„азиатски” облик и се отдалечава от Европа”. (стр. 52). В това си изказване Бжежински не е оригинален – той повтаря думите на германские генерал Паул Рорбах, който в началото на 20-я век предрече : за да се изключи руската опасност, трябва напълно да се отдели Украйнска Русия от Московска Русия (?!), като се предизвика вътрешноруски разкол.
●През 1989 г., когато Михаил Горбачов предложи „Общият европейски дом”, немският социолог Ралф Дарендорф написа в своята книга „Размишления за революцията в Европа” : „Ако има общ европейски дом, към който трябва да се стремим, това не е стремежът на Горбачов, а стремежът да се движи на Запад неговата разпадаща се империя. Европа завършва на съветската граница, където тя и да се намира...”(„Topwar.ru”, 17.10.2013 г.). ◄
Ще си позволим коментар по последния цитат. Погледнато географски, в последното изречение няма никаква истина. Ако си представим, че в наше време амбициозния проект „Европейски съюз” обхване всички европейски страни без Руската Федерация, пак 43% от европейската територия остава извън Съюза : Европейска част на Руската Федерация е 4 584 250 км.І Няма да пресмятаме какво ще се получи, ако към тях прибавим Украйна и Белорусия. Територията на Европейския съюз днес (2013 г.) е 4 325 675 км.І Очевидно, че Р.Дарендроф има предвид менталния смисъл на термина „Европа” и това се потвърждава във всички днешни публикации в западните СМИ, т.е. Русия е извън „Духът на Европа”.
Ако възприемем такъв подход, неминуемо стигаме до религиозните различия и, следователно, до начина, по който се възприема заобикалящия ни свят. Трябва да се признае, че в руските земи завоювани от Австро-Унгария и Полша, се извърши религиозна трансформация : руснаците от Православие преминаха в гръко-униатско вероизповедание, като тамошната аристокрация масово прие католицизма. И днес сред полската интелигенция и сред новите полски политици властва ягелонската идея – полски вариант на германския „Натиск на изток”.
Като първи етап от католическата експанзия се е предвиждало създаването на униатска църква, която да обхване цяла Украйна и в перспектива – Русия. През 20-я век особена роля в тази стратегия играе митрополитът на униатската църква Роман (Андрей) Шептицки. Плановете за поголовно покатоличване на Русия са провалени от Октомврийската революция. Това е достатъчно за Шептицики да анатемоса и революцията, и болшевиките, и съветската власт – те стават негови смъртни врагове. Шептицики е организатор, вдъхновител и духовен ръководител на украинската националистическа организация ОУН, създадена през 1922 г. Заедно с ръководителите на ОУН – Евгений Коновалец и Андрей Мелник Шептицики насочва дейността на ОУН към една цел : „Освобождаването на Украйна от болшевишките пълчища”. Във всички исторически периоди Шептицки и ОУН са в съюз с враговете на Русия и на Съветския съюз. Оперативната зона на действие на националистическите банди са Западна Украйна с център Лвов и Западна Белорусия.
През Втората световна война ръководител на украинските националисти става Степан Бендера.
Още не бяха заглъхнали оръжията на Втората световна война, а в Западна Украйна и в Прибалтика загърмяха оръжията на антисъветските банди.
За ожесточената, кървава и изключително жестока борба на съветската власт с бандите от украински националисти на Степан Бендера (ОУН), разказва следния епизод.
През есента на 1944 г. край град Черновци близо до румънската граница, в предпланините на Източните Карпати на Путиловския район, попадат в засада на оуновци и загиват в неравен бой майор М.С.Новожилов, майор А.И.Меняшкин, капитан П.Ф.Болшаков. Пленена е тежко ранената лекарка Е.С.Лебедева.
Пред пристигналите на помощ чекисти се открива потресаваща гледка. Тялото на майор Новожилов е накълцано с брадва, очите му са избодени с нож, в гърдите му стърчи брадва, сърцето му е извадено и захвърлено върху скалата.
Капитан Болшаков е намерен също с избодени очи, размазан череп и с изрязана с нож петолъчка на гърдите.
Майор Меняшкин е със счупени иобърнати към гърба крака. Отрязаната ръка още стиска пистолета.
Лекарката Лебедева е открита мъртва по-късно, в една землянка, в състояние, което не трябва да се описва когато става дума за жена (Фронт без линия фронта. „Московский рабочий”.Москва, 1975. Стр.374-403).
Така наречените “национални борци” са новите „герои” на „независима” Украйна, на които издигат паметници и за които палят свещи. Това са хората, които ще бъдат признати за участници във Великата отечествена война на съветските народи. Искат с техния пример да възпитават бъдещите поколения украинци.
От 1944г. до 1953 г. украинските националисти са извършили 1424 нападения, 5099 терористични акта, 1004 пожара. Убити са 30 000 съветски активисти, 2662 партийни работници, 582 председатели на селсъвети и колхози, 1931 лекари и учители, 30 секретари на райкоми, 32 председатели на райизпълкоми, 37 секретари на горкоми и на обкоми. В сражения с националистите загиват 20 000 съветски войници и офицери. (А.Т.Рыбин – Сталин и Жуков. Москва, 1994. Стр. 36).
В „независима” Украйна, наследник на националистическите бандити от ОУН става „Движение РУХ”. С нейна помощ за президент е избран дясно ориентирания политик Ющченко (площадната „оранжева” революция в Киев от края на 2004 г.), който провъзгласи като национална цел присъединяването на Украйна към НАТО и към ЕС. В Западна Украйна е забранен руския език и разпространението на руски книги. Украинската Православна църква е обявена за автокефална (самостоятелна). Продължават провокациите срещу руската Православна църква, организирани от гръко-католическата украинска църква зад граница под влияние на идеите на митрополит Мстислав Скрипник – племенник на масона и бандита Петлюра и негов адютант.(Виза за убийство. „Военно-исторически журнал”, бр. 11/1990, стр. 48-62). Днес, наследникът на РУХ е така наречениа „десен сектор на Майдана”.
Какво подклаждаше този бесен национализъм, тази неукротима злоба, този открит канибализъм и животинска жестокост ?
Украинският национализъм никога не е бил народен национализъм, никога не се е опирал на широка народна подкрепа. Причината е ясна – самостоятелен украински етнос няма. Формирането на малоруския език се дължи на политически фактори.
Суржик – смес между два езика (граматика от единия, лексиката - от другия). В случая става дума за руско-украинска езикова смес.
Най-неочаквано потвърждение на казаното намираме в творчеството на нашия виден просветител от българското Възраждане Райко Жинзифов. Той е известен не само като просветител, но и като поет и преводач. На него дължим превода на „Гуслар” на Тарас Шевченко. На титулната страница на книжката стои пояснние : „ПРЕВОД ОТ РУСКИ ЕЗИК И МАЛОРУСКО НАРЕЧИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И МАКЕДОНСКО НАРЕЧИЕ”. С това е казано всичко !
Менталните различия са най-устойчиви и най-силни. Затова и малоруският етнос е разделен по признака „език” на три големи групи : западна, централна и юго-източна. Западната група от векове е подложена на най-силна ментална трансформация и нейният краен екстремизъм почива на абсолютното непризнаване и отказване от руския свят и от руския Дух. Това не е техния свят и те не желаят да принадлежат към него по никакъв начин. Те не виждат своето бъдеще в този свят, не признават неговите ценности и неговите традиции и не са съгласни с никакъви компромиси. Тяхната вечна задача е или да претопят останалите малоруснаци или да ги терминират. Те мразят и Велика, и Голяма Русия независимо от нейната форма на управление и от нейния
обществено-политически и обществено-икономически строй. Те са непримирими. (Topwar – 12.03.2014). Всичко това ще намерите в откровенията във Facebook на назначения от Киев зам.губернатора на Днепропетровска област Филатов (06.03.2014 - www.iraqwar.mirror-world.ru) : „Никакви екстремистки заявления. Никакви десанти от Майдана. Трябва на тези нищожества да се дават всякакви обещания и гаранции и да се правят всякакви отстъпки...А бесенето...Ще ги бесим след това”.
Надеждата, че Украйна може да се върне в нормалното си състояние от преди Майдана е илюзорно. Може ли някой да си представи, че силите, завзели властта, лесно ще се откажат от нея ? Те могат да бъдат изгонени само със сила – всенародна или външна. Руският Президент открито е посочил за какво става дума в своито обръщение към жителите на Юго-Източна Украйна : сега властта в Украйна е нелегитимна. Решавай народе ! Ако ви обидят или наранят, нахалниците ще си имат работа с Руската армия. Но, ако вие си затраете и залегнете пред телевизорите и в кръчмите, ще получите властта, която сте си заслужили !
Етническото възраждане на бандеровщината
През 1955 г. Хрущов реабилитира лицата, сътрудничели с немските окупатори. Завърналите се в Украйна бивши оуновци, станаха в последствие комсомолци и комунисти.Те намериха в своята страна стари „дружки” от първата реабилитация във втората полов
