В. „Нова зора” за пореден път публикува голямо есе на ЧавдарДобрев за БСП, АБВ, Първанов и  Станишев, като предлага и профили за двамата политици (бр. № 5/4.02.2014 г.). Само по себе си това е интересно. Но, ако сравня статията на Ч. Добрев с интервюто на Райдовски (виж „24 часа” от 6.02.2014 г.), лесно мога да установя, че съществена политическа и идеологическа разлика между Първанов и Станишев няма и, че техния интегрален профил отлично се помества в теорията на „другаря” Фройд.

            Ще започна с две изказвания  по различен повод.

            Г. Първанов : „В тези дни се финализира реализацията на една от стратегическите цели на  външната ни политика – Р.България да бъде равноправен член на НАТО. Това, без съмнение, е повратна точка в историята на държавата. Защото нашата страна ще постигне геостратегическа тяжест, към която се стреми в продължение на години. Ще получим надеждни международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност. Над нас ще бъде разпънат чадърът на съюзническата солидарност. И нещо особено важно – нашата страна ще получи възможността да участва равноправно и активно в определянето на европейския и световния дневен ред в областта на сигурността. Членството в НАТО е предизвикателство към цялостната организация на българската държава. Ние, българските държавници и политици, трябва да реализираме такива параметри на икономическата и социална политика, които да позволяват на нашия народ, на всеки отделен български гражданин, да се чувства достоен член на тази международна демократична общност, в която влезаме” (реч на тържественото заседание на 29-ото НС – 18.03.2004 г. – по повод ратифицирането на Северноатлантическия договор).

            Какви са акцентите на Първанов ? Той говори за „повратна точка в историята на държавата”, за „предизвикателство към цялостната организация на българската държава”, за „чадъра на съюзническата солидарност”, за „постигане на геополитическа тежест”, за „равноправно и активно участие в определяне на европейския и световния дневен ред в областта на сигурността”, за „ние, българските държавници”. Няма да анализирам доколко тези акценти имат нещо общо с реалността, но е интересно да ги сравним с едно друго говорене по повод влизането на България в друг военен съюз.

            На втората извънредна сесия на 25-ото обикновено  Народно събрание (2.03.1941 г.) министър-председателят проф. Богдан Филов произнася реч по случай присъединяването на България към Тристранния пакт. В речта си Б.Филов между другото заявява : „Силите на оста не само заслужиха дълбоката признателност на българския народ, но и показаха своето решение да установят един по-добър и справедлив ред в Европа, като по този начин откриха нова епоха  за споразумения и сътрудничество между народите. Изхождайки от този голям исторически факт, България вижда в пакта, сключен между Германия, Италия и Япония, инструмент на тази политика, която цели да даде възможност на народите да се развиват спокойно, за да засилят своето благосъстояние и да гарантират справедлив и траен мир. България влиза в Тристранния пакт водена от желанието да сътрудничи, в рамките на своите възможности, за постигане на тази цел. При това тя остава вярна на договорите за приятелство, сключени със съседите й, и е решена да продължи да развива по нататък традиционните си приятелски отношения със СССР. Като верен партньор на Тристранния пакт България се надява да допренесе своя дълг, за да въведе траен мир и нов справедлив ред в Европа” (Извори на българската история. Изд. „Отечество”. София, 1994, с. 392-393).

            Какво излиза ? Антикомуниста Б.Филов говори за „интересите на народа”, за неговото „благосъстояние”, за стремежа за „справедлив и траен мир”, за „нова епоха за споразумения и сътрудничество” и, че „България е решена да продължи да развива по-нататък традиционните си приятелски отношения със СССР”.

            Б. Филов говори като политик, „социалния” президент Първанов – като дърводелец, който не поиска да разбере в какъв съюз влиза България. За връзките на страната ни с Русия – да не говорим.

            С. Станишев : „Ние искаме да постигнем промяна. Като казваме каква е нашата алтернатива, хората ни питат как ще осигурим тази алтернатива. Ние казваме, че можем да осигурим ясна алтернатива въз основа разработването на няколко конкретни инструмента.

         Работим усърдно, за да осигурим инструменти за инвестициите в растеж и заетост.

         Опитваме се да стабилизираме Европа, като се справим с дълговата криза, чрез регулиране на пазарите и реформи в банковата сфера.

         Искаме да подсилим Европейската  Инвестиционна банка.

        Ще използваме инвестиционния инструмент за разтеж и за социално сближаване.                

         Ще решаваме  въпроса с притеснението на младите мъже и жени, че не могат да си намерят работа. Искаме да променим същността на ЕС в полза на един социален съюз, който се основава на равни шансове, солидарност, справедливост и на нови възможности за жените и младите хора.           

         Ще предложим механизъм за наблюдение на  демократичните стандарти не само в държавите, които се присъединяват към ЕС, но и действа във всяка държава от ЕС. Трябва да имаме механизъм за санкции, ако тези правила бъдат нарушени” (реч пред конгреса на партията на европейските социалисти. Виж в. „Жарава” – 15.10.2012 г.).

            Всъщност, Станишев предлага като визия и алтернатива на бъдещето „демократичен капитализъм”, постигнат с еволюционно движение, т.е. общество с частно владеене на средствата за производство, със социално неравенство, с лихварство, но облечено в дрехите на света девица ! И нищо за бясното настъпление на капитала срещу труда или за цивилизационната война – все едно че такива неща няма.

            Следователно, някаква съществена идеологическа разлика между тях не може да се открие. И двамата са колаборационисти, и двамата са крипторусофоби и двамата са, в най-добрия случай – „десни центристи”, и двамата заблуждават хората и отказват да говорят и полуистини, и двамата поощряват налагането на буржоазните тенденции и Глобалния проект на световното задкулисие в България. Богдан Филов е решително по-честен.

            За да открием поне частица от повода за „Студената война” в БСП, не е нужно да правим дълбоки проучвания върху програмни документи или реални действия. Ще насочим вниманието си в може би неочаквана, в  по-лична посока.

            Първанов е роден през 1957 г.,Станишев – през 1966 г.  Първанов е председател на БСП от 1996 г. (на 39 години), Станишев – от 2001 г.(на 35 години)    Първанов е Президен на Р.България от януари 2002 г. (на 45 години, два мандата), Станишев от 2012 г. е Президент на ПЕС (на 46 г.). Към 2014 г. Първанов е на 57 години, Станишев – на 48 години. Първанов публично се е гордял, че не произхожда от комунистическо семейство. Станишев е заявявал, че няма от какво да се срамува за своя произход.

             Какво ще стане с двамата, ако не са известни политици, а обикновенни граждани ? Единият е високоплатен пенсионер, другият също ще бъде, но и в двата случая  ще съществуват и ще бъдат забравени. А са твърде млади за такъв живот.Наистина, може да подработват и като пенсионери -  Първанов е научен сътрудник и кандидат на историческите науки и може да работи в БАН, в Университет или в някой неправителствен научен център, ако някой го наеме. Със Станишев е по-сложно. До избирането му за председател на БСП той не се е занимавал с нищо друго освен да учи и да пише дисертации и научни изследвания (кандидат на науките, специализации в Англия и в СССР).

           Е, и двамата ще преживяват някак си, но ще бъдат далече от Голямата политика, от вниманието на обществото, от светлината на прожекторите, от общуването с крале и президенти, с тези, които управляват света. Казват, че това е друго  самочувствие, опиянение от власт и пренебрежение към тълпата, която нищо не знае и не разбира. Някой от тях може да стане и президент на фантомна партия, но това е падение грозящо разпад на личността и здравословни проблеми. И двамат искат партията и чрез нея – властта. Тук паралелът със съдбата на Л.Д.Троцки е много интересен.

            Лев Давидович Троцки е един от организаторите на Октомврийската революция в Русия, създател на Работническо-селската Червена армия (РККА), основен претендент за мястото на Ленин след неговата смърт. Ползвал се е с голямо влияние сред командния състав на Червената армия и е доказано, че след смъртта на Ленин е получил най-малко три предложения да дойде на власт чрез военен преврат. И трите пъти Троцки отказва. На него, на убедения революционер и марксист не му е отивало да взема властта чрез военен преврат, да стане „червен” военен диктатор. Троцки иска Партията, и чрез нея – властта. Но проиграва вътрешнопартийната борба и, в края на краищата, получава алпийска кирка по главата.

            По същата причина Първанов иска партията, а Станишев брани мястото си. В България  армия няма дори за военен преврат. Важен момент в противопоставянето е, че нито един от двамата няма достатъчни ЛИЧНИ основания да бъде лидер на партията, а не избран за началник. Това се отнася и до всички председатели на БСП при прехода.

            Как ще се развият събитията е трудно да се каже, но евроизборите няма окончателно да решат въпроса. Станишев има стартово предимство и реални възможности да използва партийния политически и материален инструментариум. Психологическото предимство също е на негова страна. Първанов се позиционира като отцепник, съюзил се с открити „предатели”, които никой в лявото пространство не обича. „Всичко е много просто – пише Фьодор Бирюков, член на президиума на партия „Родина” – Да си предател е лошо, срамно и не трябва. Политическото предателство не може да бъде оправдано с никакви идеологически причини. Много често предателството води до гибелта на предателя. И е много лесно  да се различи „преоценката на ценностите” от баналната измяна. Ако дейността на някого носи полза на „другите” и вреди на „своите”, това е предателство, без всякакви там „НО” ! („Родина.ру”, 18.02.2014 г.).

           Инициативата АБВ демонстрира явно политическо нетърпение, което може да коства всичко. АБВ можеше да се използва като оръжие на ентризъм, т.е. без да излиза от партията, да се работи срещу нея. Но в политиката, един от най-съмнителните аргументи, използвани от прагматиците срещу идеолозите е : „Вие се сражавате с противника фронтално, ние го разяждаме отвътре”. Това се нарича „ентризъм”. Когато човек няма сили да застане открито с лице срещу някоя организация, излагайки се на опасност, се смята, че добрият маньовър е да стане неин член. И там, посредством проникването, да брани своето различие. Отровата е предпочетена пред пистолетния куршум.

            В случая, а) Първанов бърза; б)няма какво реално да предложи; в) БСП е толкова идеологически объркана, че на Първанов не му остава нищо за дообъркване..

Това, което Първанов практически реализира на политическата сцена е търсенето на всеобщо единство, всенароден консенсус („Президент на всички българи”, но само със забележка : на „креативните, умните и успелите” ?!). По този принцип той формира своя президентски екип, но търсеното единство беше само с „дясното” (спомнете си „клуб 100”). Така беше създадена и Тройната коалиция. Но членската маса, „лявата” част на общественото пространство, отхвърли принципа. Нужно е да се напомни на всички, че „важна роля за въвеждането на ниските „плоски” данъци, този позор за лява партия изигра и Ивайло Калфин, тогава ресорен вицепремиер по икономическа политика в правителството на Станишев. Калфин винаги се е консултирал с десни български икономисти и е пренебрегвал социално ориентираните леви икономисти. Той носи лично и голям дял от отговорността за последствията от консервативната икономическа политика на ръководството на БСП. Не знам с какви очи сега ни поучава на политически морал и на лява икономическа политика... България в 21-ви век е една от малкото цивилизовани страни с пропорционални („плоски”) преки данъци. Ние, заедно с Албания имаме най-ниския данък върху доходите (10%); заедно с Албания, Босна, Кипър и Македония прилагаме най-ниския данък върху печалбата (10%) и сме единствени – без необлагаем минимум. Както се вижда, компанията ни е чудесна!Всичко това е дълбоко консервативно -  антиевропейска финансова политика плод на „десните” в БСП” (Иван Ангелов – „Досегашните социални мерки са добри, но не са достатъчни” – в моя архив). Остава да добавим, че повечето десни „леви” сега са в АБВ, макар че и в БСП има достатъчно.

            Станишев използва горепосочения принцип на Първанов, но някак си завоалирано и под претекст за недопускане на ГЕРБ отново във властта. С други думи, „ние не искаме властта на всяка цена, но само така може да спрем ГЕРБ. А това иска жертви”. Всички виждат, че правителството на Орешарски е най-дясното по кадрови състав, но къде успешно, къде не дотам, се приема за полу-ляво !? При Първанов жаждата за власт е по-открита, по-ясна и по-определена.

            От тук следва, че нито със Станишев начело, нито с Първанов начело от БСП може да се очаква някаква „нова” политика извън каноните на социалдемокрацията, т.е. извън мита за „капитализъм с човешко лице”. Главното предимство на Станишев е, че е по-млад и има време за търпение. Освен това е по-„вътре” с капитализма с човешко лице и неговите послания и действия по-импонират на левия електорат, по са лицемерни и по са възприемат независимо да ли са принципни и верни или не.

            Мисля, че акад. Георги Марков добре е схванал за какво става дума : „Сергей Станишев играе една своя игра, която обслужва неговата политически кариера. Него го очаква европейско бъдеще, защото той е такъв тип политик, който се харесва на Европа. Той е човек с наднационално мислене. Бих казал, че се поставя над националните интереси, което много добре пасва на мисленето на бюрокрацията в ЕС. Дори скандалите, в които бе забъркано името на семейството му, няма да го спрат по пътя му към Брюксел. Защото за европейските политици най-важно е да  служиш на една европейска политическа кауза, а Станишев в това отношение добре им подхожда.(„FAKTOR.BG”, 17.02.2014 г.) 

            Всичко това показва,  че Първанов ще се „издъни” дори при разцепление на БСП, което е малко вероятно. Вече се говори за нова завера в АБВ, чиято цел е да бъдат привлечени 13 депутати на своя страна в подходящ момент. "В АБВ са събрани хора, които нямат нищо общо един с друг. Те нямат проблем с парите. Първанов използва партията за себе си”. (Красимир Райдовски в предаването на "ДикOFF" по Нова телевизия. Виж „BLITZ.BG”–8.02.2013). Като залага на депутатската евролиста Първанов прави много опасен залог, защото съдбата на ЕС и на България не са тъждествени – в Европарламента се допускат само такива изказвания, които засягат общи проблеми. Ако има нещо, което окончателно може да погребе Първанов, това е лакомията за власт в партията на всяка цена. При ситуацията с Троцки, вътрешнопартийната борбата беше борба на визии за бъдещето на СССР и на света. При Първанов борбата е на ЕГО. Както се казва : „голяма е разликата !”

Дълбок и съдържателен.
Нещо трябва да се направи, за да се създаде истински лява партия.
КАКВО И КАК, В ТОВА Е ПРОБЛЕМА, И ОТ КОЙ ...

други думи и двамата са престъпници. Това ние десните си го знаем и отдавна го твърдим. Десни поздрави.

И вие не се заблуждавайте-автентична дясна партия няма.Последният десен политик се казваше Тодор Живков.Икономически протекционизъм,традиционализъм,консерватизъм,език,религия,национална култура-това беше визитна картичка на БКП.Вашите "десни" кумири не бяха нищо повече от една злобна сбирщина,състояща се от космополити,латинизирани езиковеди,либерасти,продажници-приватизатори,мазни угодници на чужди интереси,прислуги на чужди посолства,привърженици на глобализацията и глобалния пазар/за разлика от традиционния протекционизъм при автентичните десни/,типове ненавиждащи българската история и Възраждане.Седесарите и герберските им ученици са хора искрено мразещи Православието,провокатори,които изиграха основна роля за разкола на БПЦ.
СДС никога не е била дясна партия,а по-скоро антинационално-либерално сборище ,в западната му интерпретация.

И внимавайте Момчиле,защото скоро с такива безродни тъпунгери като вашите съмишленици османското "присъствие" ще стане факт,с всичките му идейно-цивилизационни "прелести".Не може да се отрече,че мургавият предател,"длугарят"Костов, направи най-много за реинкарнацията на неоосманизма и пантурцизма по нашите земи.Бъдете спокойни,сметката ви се пише.Нищо не е забравено,ще си платите солено за държавната измяна.