Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2014 11:44 - ОПЕРАЦИЯ „ХОДОРКОВСКИ”
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2458 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

          На 20.12.2013 се случи нещо интересно. С указ на президента на Руската Федерация бе амнистиран Михаил Борисович Ходорковски. Бившият президент на процъфтяващата петролна компания „Юкос”, смятан някога за един от най-богатите и най-талантливи руски олигарси, беше станал най-прочутият руски затворник.

                   Кариерата на Ходорковски е обобщение на съдбата на руските олигарси от 90-те години на миналия век. Тези нови капиталисти се появиха при президентството на Борис Елцин и заграбиха цели отрасли от икономиката чрез множество приватизации и благодарение на своите връзки с властта. Ходорковски произхожда от скромно московско семейство на инженери. Той е завършил химия и икономика, преди да се втурне в бизнеса. По времето на СССР е член на Комсомола. Още преди разпадането на СССР Ходорковски, само на 26 години, основа банката „Менатеп” (1988 г.), което му позволи да купи мажоритарния пакет акции на петролната група „ЮКОС”. В крайна сметка той придоби контрола върху компанията при доста неясни обстоятелства.През неговата банка минаваха държавните пари към държавните предприятия. Печалбите бяха огромни и те биваха веднага обръщани в долари. Трябва да се допълни, че компанията „ЮКОС” беше купена на търг проведен от банката на Ходорковски „Менатеп”. За кратко Ходорковски беше министър на енергетиката през 1993 г., когато бе на 30 години.

        Случаят „Ходорковски“ потвърди една българска и една руска поговорка и опроверга световна сентенция : Срещу ръжен не се рита“, „Не казвай, че никога няма да стигнеш до просешка тояга и или до пандиза“, „Това, което не се купува с пари, се купува с много пари“. Най-богатият руснак, собственик на $18 млрд., беше арeстуван през 2003 г. Съдът го призна за виновен по 6 текста на Наказателния кодекс, включително за укриване на данъци, фалшифициране на документи, злоупотреба с доверие, разхищение на средства чрез мошеничество, неизпълнения на съдебни решения и други, и го осъди (22.09.2005 г.) на 9 години затвор. Присъдата изтичаше през 2014 г. И, изведнъж, половин година по-рано, той е амнистиран. Защо стана това ?

            Ходорковски си спечелва много врагове - принуждава чуждестранни кредитори да му опрощават дълговете, като ги заплашва с дела в корумпираните руски съдилища, мами инвеститорите, като издава нови акции, за да разводни собствеността им. "В началните години той играеше разни игри, казва Сара Кери, американска юристка, която по-късно става член на управителния съвет на ЮКОС. Не смятам, че бяха незаконни повечето от тях, защото нормативната уредба беше твърде рехава"

         Но към 2001 г. Ходорковски вече мечтае да играе на международната сцена и заявява, че ще изчисти дейността си. Реинвестира в компанията част от печалбите си, подобрява техническата база, наема западни специалисти и възприема западни счетоводни практики, междувременно удвоява производството на компанията и я превръща в най-големия руски нефтопроизводител, който се намира пред прага на сливане на стойност 45 млрд. долара.

            Освен това Ходорковски набира и влияние в руското общество. Той учредява благотворителната организация "Отворена Русия" и раздава десетки милиони долари на правозащитни организации,  фондации и опозиционни десни политически партии., старателно култивира контакти във Вашингтон и други западни столици в процеса на своите преговори с международни петролни гиганти за евентуални сливания.

         Финансовата му битка срещу Кремъл се води в европейски съдилища, а престоя му в затвора е систематичен дразнител в руско-американските отношения. Американският президент Барак Обама постави въпроса преди посещението си в Москва, а в доклада на Държавния департамент за човешките права от месец март Ходорковски бе включен в групата от шестима посочени поименно руски политически затворници. "Задържането, осъждането и по-нататъшното третиране на Ходорковски, се казва в доклада, поражда загриженост относно спазването на законовите процедури и върховенството на закона."

         В Русия има безброй богаташи, които едва ли могат да обяснят, камо ли да докажат „чистия“ произход на парите си. И властта не ги закача. Защото спазват правилата на играта или поне не ги нарушават явно. По време на една от срещите си с „каймака” на частния бизнес Владимир Путин каза приблизително следното : няма да правим ревизия на приватизацията, но отсега нататък всеки да плаща на държавата това, което й се полага.

         Президентът не се интересува кой, какви, колко и къде има коли, къщи, вили и яхти. Но, разбира се, на него никак не му е безразлично дали интересите на т.нар. олигарси не накърняват интересите на държавата. Ходорковски, обаче, започва прекалено да „американизира“ бизнеса си. Сигурно не е случаен факт, че след ареста на олигарха, Джордж Буш се обажда на Владимир Путин, за да изрази своята „загриженост“ по повод събитията около ЮКОС.

            Но дали Ходорковски е жертва на личната омраза на Путин и на неговия страх от мощна политическа конкуренция подплатена с много, много пари ? Не, не е ! Отдавна е известна максимата, че и най-богатия милиардер е по-слаб и от най-слабата държава. Ходорковски трябва да благодари на руската държава, че го съди и осъди за укриване на данъци, а не за това, за което трябваше и за което беше виновен. А то е много, много сериозно – става дума за държавна измяна.

            Опиянен от парите, връзките в чужбина и откриващите се пред него перспективи, Ходорковски загуби чувството за реалност и започна да се смята за недосегаем. В него се възбуди апетит не само за пари , а и за власт. Изневери му усетът за самосъхранение. Бившият председател на Централната банка на Русия Виктор Геращенко разказва :”През 2003 година, на срещата на Руския съюз на промишлениците и предприемачите Ходорковски се обръща към президента Путин с предложение : „Владимир Владимирович, разрешете ни до построим тръбопровод към Китай. Половината ще финансира ЮКОС, половината – китайската страна”. Путин отговаря : „Не, отначало ще построим друг тръбопровод”. Ходорковски добавя : „Вие си стройте където искате, а на нас ни трябва само Вашето разрешение”. Путин е непреклонен : Не ! Тогава, преди да седне, Ходорковски казва : „Мисля, че Вие не разбирате от икономика. Вие даже не знаете какви отношения с Китай трябва да се развиват”. Това е казано на висок глас, пред всички.

След като сяда, Ходорковски, предизвикателно облечен с поло, вместо с риза и вратовръзка,  защити идеята, че трябва да се действа срещу корупцията по върховете на властта. Като пример за корумпирани висши чиновници той посочи имената на приближени на Путин. Путин го попита :

 -Господин Ходорковски, сигурен ли сте, че сте уредил всичките си сметки с данъчните?, 
- Напълно! - отвърна му Ходорковски

- Ще видим тая работа, заяви Путин насред възцарило се смразяващо мълчание.

   На излизане от срещата, Ходорковски се обръща към стоящия до него друг руски плутократ Владимир Потанин : „Володя, майната му на тоя („ну его на фиг, Володя”). Ти ще станеш президент, а аз – министър-председател”. Това чуват всички наоколо”.

            След срещата Ходорковски започва геоикономическа операция за привличане в помощ на своите гигантомански планове на американски икономически и политически ресурс.Това вече е прекалено. Навлизането на американски капитали в руския нефто-газов сектор заплашва не само националната сигурност, но може да постави под съмнение енергийната експанзия на Русия, откъдето идва главния валутен поток. Има и чисто егоистична цел.Сливането с американски гиганти гарантира лична безопасност и неприкосновеност на капиталите – кой ще тръгне да национализира американска компания или да й се бърка в сметките.

            Ходорковски стартира активно тези комбинации през юли 2003 г. след разговор с американския вице-президент Чейни. Започват преговори с компаниите ЕксонМобил и ШевронТексако (бивша фирма на Кондолиза Райс) за покупка на 25-40% от акциите на ЮКОС. Това фактически дава възможност за вето върху бъдещи руски нефто-газови сделки и пряк контрол върху добива на 19,5 милиарда барела нефт и газ в Русия. През октомври 2003 г. сделката е координирана с Джордж Буш-старши и уточнена детайлно с представител на тайнствената „Уошингтън Каралай Груп”. За същността на тази геополитическа и геоикономическа акция, приличаща повече на политикоикономически преврат,  знаят Чейни, Буш и самият Ходорковски, но знае и Путин.

         Всичко това съчетано с явната опозиционност на Ходорковски и щедрото финансиране на крайнодесните либерални, западняшки, антидържавни и глобалистични сили, прелива чашата на политическото търпение. Ходорковски се превръща в заплаха за Русия като държава. Световно известният банкер Ротшилд свидетелства : „Аз добре познавам Ходорковски, имаме добри отношения с него. Ходорковски се обърна към нас за помощ много късно, два дни преди ареста му. Ние просто не успяхме да му помогнем. Ходорковски го погуби неговата убеденост, че всичко му е позволено. Той започна да финансира опозицията на Путин и си плати за това”. Потвърждава се откровението на друг руски плутократ – Олег Киселев : „Аз не съм толкова патриот на  страната, в която живея, колкото съм патриот на своя капитал!”

            Впрочем, самият Ходорковски в интервю след освобождаването си,потвърди в какво се е състояла „държавната измяна” : „Аз планирах сделка, която би позволила на Русия заедно с САЩ да контролират огромните нефтени запаси по цялата планета” („Новая газета” – 2.12.2013 г.) Но това е основната заблуда на руската плутокрация : призрачната надежда да управляват света заедно със САЩ. Збигнев Бжежински предупреди за това твърде отдавана : „Америка никога не е била склонна да  с поделя глобалната си власт с Русия, нито пък би могла да направи това, дори и да го желае. Нова Русия е прекалено слаба и твърде изостанала в социално отношение, за да бъде действително глобален партньор” (Голямата шахматна дъска.”Обсидиан”. София, 1997. Стр. 117). Така че „играта” на Ходорковски нямаше да завърши с нищо добро за Русия. В този случай руските ръководители проявиха хуманизъм – вместо да лежи в затвора с доживотна присъда без право на помилване - за държавна измяна, решиха да го обвинят за неплащане на данъци – нормално и логично провинение за всеки плутократ.

          Правилността на решението се потвърди от целия антируски хор и неукротим информационен бяс на световната либерално-глобалистична кохорта - делото „ЮКОС” предизвиква бурна реакция в Русия и на Запад. То е разгледано от организацията „Amnesty International”, от Страсбургския съд и от Парламентарната асамблея на Европейския Съвет. В Европарламента е прожектиран филм за Ходорковски. Наказателното преследване на Ходорковски е критикувано от държавния департамент на САЩ, група американски сенатори се опитват да инициират процедура за изключване на Русия от „Голямата осморка”. Американският сенат приема резолюция по „делото ЮКОС”. Във Франция е създаден комитет за подръжка на Ходорковски, Британският парламент също се занимава с проблема. Недоволство изказват ръководителите на Германия, САЩ и Великобритания. Западната преса в пълен състав започва да громи Руското правосъдие и лично Путин. "The New Times" открива лична колонка на Ходорковски, в "Rambler” редовно се печатат горещи новини от типа : „Михаил Ходорковски написа писмо”, „Жената на Ходорковски даде интервю”, „Бащата на Ходорковски написа песен за сина си”, „Любимият лалугер на Ходорковски тъгува за  стопанина си”.

            Тази истерия има обяснение – беше разкрита и прекъсната опасна операция на Запада за дестабилизиране на Русия. Но ето че през 2012 г. ситуацията се промени –приближаваха зимните Олимпийски игри в Сочи –лична инициатива на Путин и грандиозен опит за подобряване на руския имидж пред Глобалния свят.А от този Глобален свят идваха лоши новини и индикации : президентът на САЩ Барак Обама, вице-президентът Джо Байден, президентът на Германия Йоахим Гаук, еврокомисарят по правата на гражданите Вивиан Рединг, президентът на Франция Франсуа Оланд, президентът на Литва Даля Грибаускайте официално отказаха присъствие. Готвеха се откази и от други висши ръководители. Назряваше политико-ценностен бойкот, какъвто Русия и Путин не можеха да си позволят (като основна причина за отказите се посочва борбата в Русия, на държавно равнище, срещу педерастологията). Така се роди операция „Ходорковски”, като нагледно доказателство не само за компромис, но и за висша „елитарна игра”. Западът търсеше реванш за няколко неоспорими руски (и на Путин) победи на международното поле и успя до извоюва победа, използвайки организационно оръжие във формата на непрекъснат и последователен информационен натиск с уж остарели абстрактни понятия и лозунги в продължение на дълъг период от време. Затова и операцията беше проведена съгласно постигнати договорености – скоростно помилване, още по-скоростно предоставяне на задграничен паспорт и бързо изчезване от територията на „любимата” родина. Така беше пресечен всякакъв опит за блудкави сцени с посрещане с фанфари и светкавици на фотографи, от адвокати, щатни правозащитници, видни опозиционери и масовка скандираща : „Привет на вожда! Ура !” Да видим как стана това.

            Стандартната процедура за помилване изисква молбата да бъде съпроводена с набор задължителни документи и да премине по цялата бюрократична верига от комисии по помилване – лагерна, областна, федерална, което отнема, като минимум три месеца. Всичко това е записано и предписано в нарочен закон.При Ходорковски законната последователност не е спазена.

            В 15,00 ч. на 19.12.2013 г. Путин съобщава, че е получил молба от Ходорковски за помилване и е решил да го помилва. На 20.12  в 12,00 часа Указът за помилване е публикуван. По информация на западната преса Ходорковски е пристигнал в Берлин в 15,08 часа (18,00 московско време) с частен самолет марка „Cessna", т.е. 6 часа след публикацията на указа.Но всеки разумен човек ще предположи, че указа трябва да попадне в колонията в Сегеж и пак според закона, предстоят такива дребни работи като : финансов отчет за работата на затворника, попълване на трудовата книжка, изплащане на пътни пари, издаване на справка за освобождаване и паспорт.Това изисква време и то не малко.

            След като всичко е готово, трябва от Сегеж да се стигне в Петърбург, а дотам са 674 км. Пътуване с влак отнема 13 часа, с кола – 8 часа, а летище в близката околност от 300 км. няма. Какво излиза ? Излиза, че в момента на подписване на указа или преди него, Ходорковски вече не е в колонията. Къде се е намирал е неизвестно („Война и мир” – 22.12.2013 г.). Специалната операция е завършена и той е извън Русия. Малко по-късно става ясно, каква е нейната същност. Може да се вярва на бившия министър на финансиите, председател на Комитета за граждански инициативи Алексей Кудрин, който заяви, че „ключов фактор за неговото освобождаване е подписаното заявление за отказ от политическа дейност на територията на Русия( trud.ru – 3.01.2013). Нещо подобно потвърди и сам Ходорковски . Той каза :"Нямах избор. Събудиха ме в 2 часа сутринта. Директорът на затвора ми каза, че трябва да си отида у дома. По време на пътуването научих, че това означава Берлин". Тогава се разбра, че майка му е в Русия, а не в Германия (webcafe -28.12.2013).

            Бившият министър на външните работи на Германия Ханс-Дитрих Геншер се е срещал два пъти с Путин, като срещите са се състояли през юни 2012 г. в Берлин и през януари 2013 г. в Москва. Това съобщи на 8.12.2013 г. Deutsche Welle. Именно Геншер е посъветвал Ходорковски (чрез адвоката му) да подпише молба за помилване.Този факт позволява да се предположи, че между Москва и Берлин има специални канали за връзка  (непублична дипломация) и точно тези канали, с разрешение на Меркел, е използвал Геншер. Самият Геншер посрещна Ходорковски на летището в Барлин.

            Вече в Германия, Ходорковски благодари на германския канцлер Ангела Меркел за ролята ѝ в освобождаването му, както и на медиите, които, с отразяването на неговия случай в продължение на години, също са допринесли да излезе на свобода.Освен това той призова да не се политизират предстоящите олимпийски игри в Сочи, макар вероятно именно те да са сред факторите за помилването му. "Това е празник за спорта, за милиони хора и той не трябва да бъде помрачен", каза Ходорковски и призова Запада да не бойкотира игрите.(интервю в Берлин – VESTI.BG, 22.12.2013). Елитарната игра е приключила по принципа :аз на тебе Ходорковски, ти на мене – Сочи” ! Впрочем, освен Ходорковски са амниситерани  участничките в групата Pussy Riot и екипажа на „северните” природозащитниците от Arctic Sunrise. Ще видим какво ще излезе от тези игри.

           Забележимото засега е, че за руските „демократи” цялата операция се оказа неочаквана по своите резултати и разочарованието е налице. Пред тях се изправи един „нов” човек, премислил много и много разбрал – той едва ли е подходящ да стане обединител на руските „демократи”. В интервюто си с Евгения Албац за списание „Ню Таймс” Ходорковски обяви своето кредо по проблема „Северен Кавказ” : „Ако въпросът се поставя така : или отделяне на Северен Кавказ или война, значи война. И аз ще отида да воювам. Няма да дадем на никого нито педя земя” (радио „Свобода” – 1.01.2014 г.). Подобно изказване не е твърде изненадващо. Ходорковски от затвора подкрепи Русия при петдневната война с Грузия („Мoscow Times – август, 2008 г.).И още нещо интересно каза той пред Е.Албац : „Мога уверено да твърдя, че за  мен темата „бизнес” е затворена. Не се виждам и в борбата за власт, тъй като във властта трябва да бъдеш гений на интригите, а аз такива неща трудно разбирам. Що се отнася да корупцията, мисля, че е невъзможно тя да бъде изкоренена.Но не трябва да бъде държавообразуващо явление.Тук има тънка разлика...Едно е когато вземаш пари за да свършиш нещо и съвсем друго е да правиш нещо, от което можеш да получиш пари”. Друго казано от  Ходорковски може да се прочете в „Русский курьер” – 27.12.2013 г.

            Отрицателните мнения за освобождаването на Ходорковски също се множат и аргументите не са маловажни.

            Когато е подписвал помилването на Ходорковски мислил ли е Путин, че на свобода излиза мощно „артилерийско оръдие”, което ще бъде насочено срещу Кремъл и лично срещу него ? Теоретиците и анализаторите в Кремъл пресметналили са възможните последиците от този акт ? Русия притежава ли достатъчни средства да подави мощните възможности на Запада свързани с „организационното оръжие Ходорковски”? Това оръжие е заредено, то е в готовност, в добра форма и с отлично качество.

            Даже ако Ходорковски няма да се занимава с политика,  няма да прави политически заявления и  откаже да участва в очевидни политически процедури, самото му съществуване е мощно средство за въздействие върху руската държавност. Подобно нещо се случи и с академик Сахаров, и със Солженицин, които в умелите ръце на западните медийни манипулатори се превърнаха в ефикасно средство за ликвидация на съветската реалност.

            Целите, по които ще стреля новото оръдие са пределно очевадни. Те са : президентската република, която трябва да се трансформира в парламентарна ; Олимпиадата, която ще бъде демонизирана с името на Ходорковски; тезисът, че Русия е зловещата тъмница за множество политически затворници ; охулването на президента Путин ; бъдещите политически схватки за власт, в които за либералите се появява нов коз – Ходорковски. Във всички тези случаи главната роля на морално-идеологически аргумент се пада на Михаил Борисович Ходорковски (Проханов – „Завтра”, 26.12.2013 г.).

            Подобни задкулисни елитарни игри и договаряния не са нещо ново и не са патент само за „случая Ходорковски”. По същия начин и със мощен световен демократичен натиск преди 70 години беше освободен от нацисткия затвор великия българин Георги Михайлов Димитров. Но това беше друго време и играчите бяха други.

            Случващото се в Русия и около нея показва все по-нарастващото единство на всички сили  за които самата тя и нейната същност са абсолютно неприемливи (Евгений Галицки – „Завтра”, 29.12.2013).




Гласувай:
7



1. nikikm - Това,
08.01.2014 19:18
което ми прави впечатление,че се разсъждава за една контролирана война в която всеки има своето място и район на действие!Всички главни герои са евреи!
*Отворена Русия-Отворено общество- дьорд Шорош-унгарски евреин..
*.."няма да правим ревизия на приватизацията, но отсега нататък всеки да плаща на държавата това, което й се полага.."
Наивно до не май къде,но по-скоро удобно,защото знаем кой какво плаща и колко е преследван,ако не плати!Сигурното е че не плащат и това е разигран театър за отвличане на вниманието!
*.."Навлизането на американски капитали в руския нефто-газов сектор заплашва не само националната сигурност,.."
Всички капитали в Русия,цялата и икономическа и финансова дейност е регистрирана и под юрисдикцията на американската правосъдна система!В момента Русия е придатък,заден двор на Запада!Това е реалността и всякакви спекулации с този факт са по-скоро пожелателни,от колкото да имат дори и сходство с реалността!
Да не говорим,че Газпром и не само той се водят номинално руски,но не са!Решаващо участие в Газпром има Ротшилд,това е така и до днес и едва ли му пука,кой ще е на власт в Русия /от реално възможните/.Нищо от полусферите на икономиката и политиката не е на Русия и руския народ!Отдавна!В русия има американски бази,министър председателят Медведев е с израелски паспорт,Путин си е евреин!
В този смисъл за каква държавна измяна...Каква държава?..Кой я оглавява?Какво политика? Та всичко това с което уважаемият професор се занимава си е инсайт джоб..! не си струва просто,освен за манипулация и малко адреналин,но не вярвам чак до там..


*
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948524
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031