По начало, човешкият вид е умерено примитивен, умерено тъп и неинтелигентен, и, като изключим неговите първобитни инстинкти, е просто жертва на конвергентната еволюция. Хората до преди 2 000 години смятаха, че слънцето се върти около земята, до преди 500 – че тя е плоска, а днеска си падат по феномени, 100% ясновидки, картите „таро” и са убедени че сме произлезли от еднополовата любов

Нашият вид Homo sapiens – „човек разумен” за първи път се е появил преди около 200 000 години в Източна Африка и неговата популация е била от 10 000 до 100 000 души. Това са били ловци, които при лов са напускали своите поселения.  Те не са били единственият човешки вид – имало е поне още две хуманоидни линии. В източните земи на Азия е бил „изправения човек” (Homo erectus), който постепенно е изчезнал, а в Европа са живеели неадерталците.

            До новата ера, т.е. преди 2000 години общата човешка популация е била няколко десетки милиона. До ден днешен тя се е развала така :

            3 000 години пр.н.е. : 100 милиона ;

            Началото на новата ера : 200 милиона ;

            1 000 г. : 300 милиона ;

            1 700 г. : 500 милиона ;

            1804 г. : 1 милиард ;

            1927 г. : 2 милиарда ;

            1960 г. : 3 милиарда ;

            1974 г. : 4 милиарда ;

            1987 г. : 5 милиарда ;

            1999 г. : 6 милиарда ;

            Юли 2010 г. : 6,8 милиарда ;

            2050 г. : 9-12 милиарда.

            Общо на планетата Земя са живели около 100 милиарда. И това са само хората. Не ви ли напомня всичко това за размножаването на мравките?

Към тези „мравки” днес трябва да добавим популацията на рогатия добитък - 1,4 милиарда глави, свинете и овцете са около милиард, кокошки и петли – 19 милиарда.

            И цялото това „царство” непрекъснато е усвоявало нови територии : преди 124 000 години човекът се е появил в Близкия Изток, преди 50 000 години – в Южна Азия, преди 43 000 години – в Европа, преди 40 000 години – в Австралия, преди 15-30 000 години – в двете Америки, преди 700 години – в Нова Зенландия. При това нашествие постепенно са изчезвали десетки животински и растителни видове и това изчезване продължава и днес.

            Унищожаването от човека на големите животни е оказало силно влияние върху земната повърхност. По-рано обширни пространства са оставали открити поради огромния брой тревопасни  - стадата бизони са стъпквали младите гори, т.е не само човека е обезлесявал планетата.

            Нека сега да проведем мисловен експеримент и да махнем „разумния човек” от планетата – изчезнал поради някаква причина :смъртоносен вирус или природна катастрофа. Как би изглеждала планетата днес ?

            Отговорът е очевиден : както преди 125 000 године : огромни гори и савани обитавани от големи животни, чисти реки и океани, никакви градове и автомобили. В небето само птици – няма самолети, спътници и космически кораби. Но, дълго така не е могло да продължава.

            Първо, ледниците са щяли да нарастват по размери и да се придвижват на юг, ледената покривка е щяла да обхване Северен Сибир, Скалистите планини и Канада. Ще замръзнат тундрите и северните морета, ще изчезнат повечето иглолистни гори. Флората и фауната постепенно ще намаляват, планетата може да стане безжизнена.

            Възможен е и друг сценарий и той се нарича конвергентна еволюция, според който, ако не е бил човека и той не е строрил това, което е сторил в течение на 125 000 години, е щяло да дойде нещо друго и да свърши същото. С други думи, днешният ден на човечеството е бил предопределен в момента, когато на Земята се е появил живот. Този живот е  довел до селективен натиск върху всичко живо и го е подтиквал към този път на развитие, който е изминал човека. Това е пътя на фидбека (обратна инфармационна връзка, обратен контрол) между голям мозък, език и абстрактното мислене и, като начало, развитие на селското стопанство. От тук тръгва всичко

           Еволюцията и революцията винаги са в единство. В това единство те са противоположности  и като единство на противоположности са същност,  поради което нямат смисъл една без друга. Еволюцията носи в себе си постепенните количествени  изменения. Революцията изразява качествения  с к о к  на процеса. Еволюцията неизбежно минава в революция, количествените изменения – в ново качество. След това процесът се повтаря. Повторението не е мъртво, формално, “глупаво” повторение – повтаря се “схемата”, а не същността. Нито еволюцията, нито революцията, т. е. нито количествените, нито качествените промени означават, сами по себе си, развитие, прогрес.  Той е налице не когато има промяна - преминаване на нещо в друго нещо въобще -  а тогава и само тогава, когато това друго нещо е “свое друго”, в което противоположностите са снети чрез положително отрицание, а не чрез просто преминаване от една противоположност в друга.В смисъла на вертикалния прогрес предметна новост, за да стане елемент на процеса, трябва да има не само нова качествена характеристика, но самото качество трябва да бъде “по-добро качество”. Възникващата етическа категория “по-добро” е следствие от отношенията “Човек-Природа” и е проекция на диалектичното единство между еволюцията и революцията. От своя страна, проекцията е вътрешната сянка на “демона” на вертикалния прогрес – принудата  в отношенията на Човека с Природата. Разликата е, че Човека извършва принудата срещу Природата съзнателно,  за да оцелее, а Природата срещу Човека – несъзнателно,  поради самата си същност (сравни с израза “слепите стихии на природата”). От изходната точка “нужда за оцеляване” нуждата преминава в принуда,  принудата – в насилие.

            Теорията на развитието не слага знак за равенство между човешкото общество и останалата природа (Вселената). Наличието на духа, на мислещия дух, превръща човешкото общество в нерефлексивна система, в което проявата на общите закони не е пряко, а само като тенденция, като тренд. Това значи, че пред човечеството се появява цел наричана „решаване на загадките на историята и на природата”. Природните закони не се изнасилват, а се овладяват, т.е.  човечеството се готви за тяхното използване в свой собствен интерес (става дума за обществените закони като своеобразна проекция на природните закони). Как се готви ? Като се стреми това овладяване да се превърне в материална сила. Как тази материална сила ще се разпореди със самата себе си, е въпрос от друго естество. Съзнателното, т. е. идеалното, става равностоен партньор на безсъзнателното, т. е. материалното и това лабилно, неустойчиво единство изразява същността на природноисторическия процес.Тук се крие слабостта на така наречените „прородозащитници”. Дори да разглеждаме категорията „слабост” „сама по себе си”, нейното ставане, превръщане в „нещо за другите”, разкрива опит за манипулиране на това ставане в противоположност, като не диалектическо ставане, а като проява на „глупавата диалектика” на голото отрицание : станете вегетарианци, не ползвайте класически лекарства, не карайте автомобили и самолети, не ползвайте аборти (не се размножавайте), не изхвърляйте боклук, забравете за химикалите, не изграждайте язовири и атомни електростанции, не вършете проучвания за подземни богатства и не ги използвайте и т.н. и т.н.

            Насилието на Човека върху Природата е основна форма на битието на Човека в Природата и може да бъде премахнато (снето) само с изчезването на Човека като природен елемент. Равновесието на това насилие, неговото очовечаване, привеждането му в съответствие с разумната нужда,  без тя да застрашава битието и Природата, е бъдещата задача  на Човека от днес и завинаги.