На 5.12.2013 г. почина Нелсън Мандела, първият чернокож президент на ЮАР, признатият борец срещу апартейда, узаконения революционер номер едно след смъртта на Ганди. Всички световни СМИ, целият Запад запя печални оди. Така беше и приживе – Западния свят направи от него своя сантиментална легенда, доказваща безграничния хуманизъм на самия Запад. Посещаваха го „звезди”, ръководители на корпорации, представители на световния истеблишмънт, при това- големите и най-известните.
Защо ?
Защо тези, срещу които Мандела се бореше (апартейда е също така „дете” на западата цивилизация, както и нацизма и фашизма), сега му пеят „осанна” и правят от погребението му шоу ?
Да се помъчим да изясним.
През 60-80 години на 20-я век светът стана свидетел на любопитен парадокс – благосъстоянието на чернокожите жители на африкански страни получили независимост, стремително се влошаваше, докато в Южна Африка жизненото равнище на аборигените, бавно, но се подобряваше. За хиляди гладуващи мозамбикци да попаднат на работа в ЮАР беше заветна мечта. И никакви унизителни норми на апартейда не бяха за тях препятствие. Естествено, икономиката на ЮАР не процъвтяваше поради разделянето на расите. Тайната на Претория се криеше в здравословния консерватизъм от 19-я век – запазването на пазара, частната собственост, върховенството на закона, традиционния начин на живот. С други думи, режимът на апартейд беше типична викторианска преселническа колония, като че ли пренесена с машина на времето във втората половина на 20-я век. Както е известно, викторианската епоха с никакъв особен хуманизъм не се отличаваше, дори напротив, но даде огромен простор за първоначално натрупване на капитала. Така стана и с колониите в Австралия и Нова Зеландия. И не е нужно срамежливо да мрънкаме – главно в успеха на апартейда беше, че го ръководеха белите заселници.
Първите европейци – португалците – се появяват в Южна Африка в края на 15-я век. След две столетия ги последваха холандците, френските и немските протестанти. С времето те се обединяват в обща нация – африканери, или бури (бур – от холандски и значи „селянин”). Африканерите непрекъснато водят войни с местните племена. В началото на 19-век пристигат англичаните, които започват дискриминационна политика срещу бурите. Тогава те напускат крайбрежните райони и се оттеглят във вътрешността на континента, където създават две назовисими републики : Трансвал и Оранжевата свободна държава. В продължаващата война с местното население бурите се убеждават, че съвместен живот с тях е невъзможен. По същото време на териториите на двете републики са открити големи залежи от елмази и злато. Англия веднага посяга да ги завладее и започват англо-бурските войни. През 1910 г. бурите капитулират и е създаден британския доминион Южна Африка. Този статус продължава до 1961 г., когато чрез референдум бурите отново поемат властта. Впрочем, англичаните губат властта още през 1948 г. със спечелване на парламентарни избори от африканерите. В тези парламентарни избори чернокожи и цветни не участват.
След победата бурите са изправени пред труден избор : или да продължат традиционната британска колониална политика спрямо чернокожото население, което, рано или късно би довело до война на унищожение, или да опитат мирното съвместно съществуване. Третият вариант беше да се върнат в земите на своите предци. Този вариант веднага е изключен – бурите смятаха Южна Африка за своя истинска родина, страна създадена от тях. Така се стигна до решението за въвеждане на апартейда. Европейското малцинство се оказва пред лицето на враждебна стихия, заплашваща да унищожи тяхната цивилизация. Даването на всеобщо избирателно право означаваше автоматично преминавене на властта в ръцете на „черните”, в добрия случай към племенните върхушки, в лошия – към левите революционери. Никой от белите не искаше да се самоубива, а пък и нямаше къде да отидат.
Думата „апартейд” се превежда като „разделно съществуване” и практически означава разделно съществуване на различни расови групи. Режимът на апартейда успешно премина и международната блокада и яловата нелегална активност на АНК (Африкански национален конгрес), даже създаде атомно оръжие (официално ЮАР призна за наличието на 4 атомни бомби), но се сгромоляса, когато бялата върхушка загуби волята си за оцеляване.
Черното и цветно население беше изолирано от бялото в специални резервати наречени бантустани, чието напускане е строго забранено. Само на територията на даден бантустан чернокожите притежават граждански права. Градовете на белите са почти забранени за посещения и в тях живеят само тези чернокожи, които работят в града. Разделянето беше в целокупния живот на държавата – в политиката, образованието, медицинските услуги и т.н. И въпреки всичко, цветнокожото население в своето мнозинство беше доволно. Бялото правителство им гарантираше работа, макар и за по-ниска заплата. Жителите на съседните държави можеха само да мечтая за такъв живот.
Въвеждането на апартейда се оправдаваше с недостатъчната цивилизованост на коренното население, което не може отговорно да се разпорежда със своята свобода. И, наистина, след 1960 г., когато повечето страни от Черния континент получиха независимост, в тях започнаха междуплеменни войни, възникна глад, епидемии и всеобща бедност. Изключение бяха Южна Африка и Южна Родезия, където властта принадлежеше на белите колонисти. В момента, когато в Родезия властта попадна в ръцете на черното мнозинство, настъпи познатия хаос и днес тази страна е на прага на пълния фалит (по - бедна и от Мозамбик).
Провали се и социалистическият експеримент в страни като Етиопия, Ангола, Конго, Мозамбик, защото (1), никакво понятие от социализма коренното африканско население нямаше; (2), изчезна Съветският съюз и социалистическият лагер, който подпомагаше материално борбата на различните африкански марксически групировки. Но е интересно, че преминаването на властта към черното мнозинство в ЮАР стана през 1994 г.
Какво се беше случило ?
След 1980 г. когато Запад наблегна на „моралната” политика в борбата му с „империята на злото”, дните на апартейда бяха преброени. Бялата Южна Африка беше пожертвана в името на победата над главния противник : световния социализъм. Остана другата важна задача : как да се предаде държавната власт на цветнокожите и едновременно да се запази икономическата власт за белите. За партньор в реализирането на идеята от страна на черното население беше избран Нелсън Мандела.
Нелсън Мандела е създател на военнотоп крило на АНК – Умконто ве сизве. Като такъв е арестуван през 1962 г. и прекарва в затвора 28 години. Към момента на ареста той е много малко известен дори в ЮАР. За времето прекарано в затвора Мандела губи всякакво влияние върху АНК. Но поради своя статус на затворник-мъченик, ръководството на АНК взема решение през 1971 г. да го направи символ на движението заедно със жена му Вини. Пропагандата започва.
Несъмнено влияние за прекратяване на апартейда в ЮАР оказа и ликвидирането на европейския социализъм. Белият президент на ЮАР Фределик де Клерк спокойно предава властта на Мандела, който вече е освободен от влианието на социалистическите идеи, съвпадащо с тренда за отказ от левите идеи. Освен това до съвсем скоро много хора са го възприемали едва ли не, като комунист. Очевидец разказва, че когато Булат Окуджава гостува в САЩ му съобщават, че е награден с премията на Мандела. Окуджава сухо отказва и на въпроса „защо?” отговаря : „Защото той е комунист и терорист !”. Наистина, Мандела изпитваше големи симпатии към Фидел Кастро, Арафат и Кадафи, но ръководството на АНК беше напълно забравило обещанието си , че ще строи социализъм, ще национализира богатите експлоататори и заявяваше, че ще запази многопартийната система – очертаващите се власт и пари победиха социалната справедливост.Сделката е сключена. Мирното предаване на властта на черното мнозинство е голяма идеологическа победа за Запада, нагледно доказателство за приимуществата на еволюцията пред революцията, на компромиса пред принципите. Мандела и Клерк получават Нобеловата награда за мир. Оказва се обаче, че всичко тепърва започва и до пропагандиране на междурасовия мир е твърде далече.
Безотговорната политика и въвеждането на Black Economic Empowerment, т.е. предаването на черните на част от икономическата власт чрез задължително назначаване като акционери и менажери, рязко влоши качеството на управлението, предизвика масова „бяла” емиграция на най-образованите и интелигентни бури на възраст до 40 години. Като замяна бяха „внесени” няколко милиона бежанци от Зимбабве и Азия. Това породи мощно изригване на ксенофобия – бяха убити 20 000 емигранти, невиждана вълна от престъпност заля страната. Загинаха и 3 200 бели фермери. По мрачна ирония на съдбата беше убита и бившата жена на де Клерк. Лявото крило на АНК с голяма подръжка сред младежта отново издигна лозунга да се експроприира земата и собствеността на всички бели и да се подели поравно между черните като в Зимбабве.
През април 2010 г. беше убит Юджин Тербланш – бял фермер и бивш ръководител на „бялото” Африканерско съпротивително движение. Неговото погребение символизира цялата противоречивост на днешния южноафрикански живот, в който по трагичен начин са преплетени тържеството на идеалите и циничното им поругаване, лъжата на вчерашните поробени и правдата на бившите поробители.
Да, главната заслуга на Мандела и на неговите наследници е, че ЮАР не се хлъзна по пътя на Зимбабве, където Робърт Мугабе за двадесет години „профука” оставеното му наследство и превърна най-богатата след ЮАР държава на континента в ужасяващо бедна страна, като Мозамбик. Вярно е, че ЮАР избягна кървава гражданска война, но нещата не вървят добре и няма никакъв напредък. В бъдеще всичко може да се случи. Със своите речи за свобода и равенство Мандела прикриваше запазването на икономическото богатство и икономическите инструменти за управление в собствеността на западните олигарси и, независимо от обективните си желания, помагаше на западния капитал. Новата схема за водене на „мирни войни” срещу историческата алтернатива победи, както стана със Съветския съюз и социалистическия лагер (забележете, на погребението на Мандела, американски президент се ръкува с президента на Куба за първи път от 2000 година – виж в. „Дума” от 14.12.2013 г.). Затова олигарсите и капиталистите от целия свят се отблагодаряват на Мандела с пишно погребение сякаш, искат да кажат на останалите все още революционери : правете така и ще имате сносен живот и ще почивате в мир !
(по материали на Едуард Биров в http://www.vz.ru/ , Максим Артемиев в „Частный кореспондент” от 15.04.2010 г. и Михаил Вовк в „Частный кореспондент” от 2.07.2009 г.).
Всъщност, цялото изложение повдига проблемите за толерантността, търпимостта и съвместния живот на различни етноси и раси. Това се свръхактуални и свръхмодерни проблеми, едни от основните стълбове на Глобалния проект.Колкото е да се мъчи западната пропаганда да ни убеди, че вече няма раси и няма расови проблеми, колкото и да се мъчат различни „учени” да подложат под такива твърдения научен базис, расите , всеоще, никой не е отменил, както и расовите разлики. Да се обърнем към практиката на „най-демократичната” страна в света – САЩ, където се смята, не че няма расов проблем, а че той е преодолян.
Бюрото по приброяване на населението в САЩ е измислило нов начин за определяне на расовата принадлежност – при приброяване, в съответната графа всеки сам се идентифицира по раса. Този подход не е дал особени резултати освен появата на различни смешни расови показатели : афропонец (негър и японец), филатино (филипинец и латиноамериканец), мексиконец (мексиканец и японец), коргентинец (кореец и аржентинец), еврескимос (евреин и ескимос) и др. подобни.
Светът е станал по-търпим, но традициите са живи е жив още принца за „капката кръв” : всеки човек, дори с минимална част „черна” кръв се смята за негър, а обществото продължава да възприема расовата принадлежност по външните черти. В САЩ белите получават два пъти по-високи заплати от „цветните” при шест пъти по-високо благосъстояние. Безработицата при афроамериканците е също два пъти по-висока.Съвсем скоро (2013 г.) реклама за готови закуски показваща междурасово семейство придизвика буря от негативни отзиви. Генетичните разлики между расите остават независимо от опитите на някои учени –генетици да настояват, че расовото делене между хората не се потвърждавало биологически.
Да погледнем лицето на снимката. Това е Имани Корнелиус, на 13 години, от Шакопи, Минесота. Самоиндетифицира се като мулатка, но в анкетата отговаря, че е негърка. Имани има нужда от трансплантация на костен мозък. Поради липса на донори-афроамериканци или поне междурасови, е била принудена да чака две години. Оказва се, че донора трябва да бъде от лице със същия расов произход. Е, има ли расови разлики или няма ?! И не е ли по-добре да се изучават тези разлики, а не да се мътят главите на хората с неверни и глупави идеологеми, обслужващи политиката на Глобалния проект. ?! При това, расовите разлики се проявяват повече външно и ментално, отколкото на интелектуално равнище и „тежат” много повече отколкото раликата в IQ. (Лиса Фандерберг в „Частный кореспондент – 12.12.2013 г.).
Дай Бог - Евгений Евтушенко
ЗАЩО ДОГАН ДОПУСНА ПЕЕВСКИ И ГО НАРЕЧЕ &...