Темата е малко особена и първото, което трябва да направя е да поясня защо такава тема е нужна и защо по нея трябва да се говори. Та нали за нас, в България, са актуални и важни битовите въпроси : защо няма работа, защо жизненото равнище е ужасяващо ниско, защо са ниски пенсиите, защо здравеопазването е прекалено скъпо, защо не стигат местата в яслите и в детските градини, защо електричеството и водата непрекъснато поскъпват, защо ни лъжат в моловете, защо има заплати по 150 лв. и заедно с тях – по 20 000 лв.? Защо, защо защо – има и монго други странни „защо” ? Защо по телевизиите и радиата се говори вече на чужд език или защо ни призовават всяко българско семейство да приюти по едно бежанско семейство или защо ни предлагат да сменяме имената на нашите деца, тъй като с тях те трудно могат да се реализират в чужбина ? На такива въпроси не е лесно да се отговори, ако оставаме само в българското координатно поле, само от гледна точка на България. Защото в такъв случай трябва да приемем, че една част от нас са идиоти, а другата- голямата – глупаци. Но, не е така.
Съгласете се, че всеки народ, без изключение, обича „попарата” и то „попаратата” от хубави неща. Такъв народ е и българския народ, всички ние. Как от такава гледна точка може да охарактеризираме днешното си положение ? Ето как : мечтахме за едно, получихме друго и го сравнихме с трето. Оказа се, че не прилича на четвъртото, да не говорим за петото, макар че шестото напомняше за нещо, което се намира до седмото. На пръв поглед – парадоксално, но ако се замислим малко, е съвсем вярно. Вярно е, когато гледаме и размишляваме в ограничен обем и с ограничени битови понятия. С други думи - нищо не можем да разберем за себе си и за другите, ако разсъждаваме извън координатното поле на планетата. А това е полето на глобалните процеси. Като начало един нагледен пример.
На 18 юли 2012 г. автобус с израелски туристи, които току-що бяха кацнали у нас,стана мишена на терористична атака
Загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса - български гражданин, и още един човек, за когото се предполага, че е извършил атентата. При инцидента бяха ранени 35 души.
Престъплението беше заклеймено от президентите на САЩ и Русия Барак Обама и Владимир Путин, от ръководителя на диломацията на ЕС Катрин Аштън и всички големи световни организации.
Израелските официални власти обвиниха за атентата Иран и неговите помагачи от ливанската шиитска организация "Хизбула". Пентагонът също заяви, че трагедията носи почерка на "Хизбула".
През следващите месеци след атентата до края на януари 2013 г. българските официални власти така и не обявиха окончателните резултати от разследването, които да посочат конкретен извършител.
През септември бившият премиер Бойко Борисов и израелският му колега Бенямин Натаняху обсъдиха въпроса за атентата в Тел Авив. Тогава Борисов каза, че София не разполага с достатъчно информация за това, кой е извършителят на атентата.
На 17 януари 2013 г. бившият външен министър Николай Младенов бе на изненадващо посещение в Израел
По данни на чужди медии, Младенов е занесъл доклад за атентата, който хвърля вината за него върху "Хизбула".
От кабинета на Младенов отхвърлиха информацията за доклада, но потвърдиха, че той се е срещнал с израелския премиер Бенямин Натаняху и с президента Шимон Перес, за да обсъди разследването, но отказаха да разкрият подробности.
Президентът Росен Плевнелиев също заяви, че няма доклад за "Хизбула" и не е виждал такъв.
Визитата на Младенов в Израел съвпадна с посещението на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в Дъблин, където се състоя среща на вътрешните министри на страните-членки от ЕС.
По данни на европейски източници, той е информирал своите колеги за хода на разследването. По същото време се появи и информацията, че окончателните резултати от него ще бъдат обявени на 5 февруари на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента.
В деня на провеждането му водещите американски издания "Ню Йорк Таймс" и "Уолстрийт Джърнъл" съобщиха, че се очаква българските власти да потвърдят наличието на връзка между "Хизбула" и самоубийствения атентат през юли 2012 г., което се и случи на практика.
На 5 февруари 2013 г. след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност към президента Росен Плевнелиев, бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов направи изявление, в което посочи "Хизбула" като отговорна за атентата в Бургас.
След като българските власти официално обявиха, че зад кървавия атентат в Бургас стои ливанската шиитска групировка "Хизбула", новината беше коментирана от всички заинтересувани световни сили - ЕС, САЩ и Израел. ЕС и НАТО обявиха военното крило на „Хизбула” за терористична организация. Една от израелските мечти се сбъдна.
Когато край Сирия замириса на война, българския президент публично заяви, че България се присъединява към демократичните страни, които искат сирийския президент да бъде наказан. В България започнаха американо-български тренировки на транспортини ВВС. В средата на септември българския министър на вътрешните работи призна, че България не може да приеме повече от 5 000 бежанци. Започна медийна обработка на българите в дух на християнска солидарност с бедните сирийски бежанци.
Какво излиза като подредим в последователна редица българските реакции по терористичния акт ? Излиза, че постепенно те са се свличали от пълното незнаене на нищо за атентата, до пълната виртуална убеденост, че той е дело на „Хизбула”. И при навечерието на военната агресия срещу Сирия лъсна всичко скрито-покрито. Оказа се, че атентата в Сарафово е просто елемент от задкулисните приготовления за акцията срещу Сирия и България даде своя дял в тези приготовления – всички български управляващи са толкова убедени във вината на „Хизбула”, колкото САЩ са убедени във вината на сирийската армия за химическата атака. Задъхан от щастие българския президент се похвали пред света, че е изпреварил Обама със своята позиция за Сирия. Какъв титан само ! И след това започна да призовава за солидарност с бежанците !! И кой ще издържа бежанците ? – ние с вас, българския народ. Може би някой е чул радиоинтервюто на Ангел Найденов от 22.09.2013 г. Такова подлизурско, американофилско изказване скоро не е имало. В същото време Кристиян Вегенин е в САЩ да търси финансова помощ за сирийските беженци. Както се казва : всичко е ясно, да влезе убития.
По подобие на примера, принципно всичко ставащо в България, е следствие на природноисторическия процес протичащ по света и не може да бъде друго. Казвам „по принцип”, защото, в частност, нещата могат да бъдат по-добри или по-лоши. У нас, обикновено, са по-лоши.
Нека да видим как стоят нещата с някои други наши битови проблеми гледани глобално.
И така, в края на 90-те години на миналия век на планетата беше установен глобален капитализъм. Възникна въпросът : как този глобален капитализъм да бъде направляван и каква посока ? На помощ дойде един стар и пра-стар проект наричан „Нов световен ред”. Този проект е от зората на човешката история. Като почнем от Троянската война, минем през Римската империя, през Византия, Атила, Чингиз хан, Тамерлан, Османската империя, Наполеон и Хитлер, винаги се говори за нов световен ред, винаги се води борба за неговото налагане. Неговата същност е - част от човечеството да живее като в рай. Точно тази същност се нарича „Глобален проект”. Но защо само „част” ? Ами, защото ако е рай, той не е за всички и защото за всички няма достатъчно ресурси на планетата. Та вие представяте ли си как 7 милиарда души ще живеят като в рай ?! Абсурд, нонсенс ! Дори в религиите раят не е за всички, а само за „праведните”. Кои са тези „праведни” ? Може да се досетим по характеристиката дадена във вестниците на протестите срещу правителството на Орешарски – това са „умните, красивите, успелите”. Тук ключовата дума е „успели”. Ако пренесем тази характеристика върху днешните държави, очевидно става дума за най-напредналите в икономическо и цивилизационно отношение държави. Днес те се наричат „златния милиард”.Терминът се е образувал като синтез на две големи идеи на съвременната западна култура, които приемат най-различен облик - от квазинаучни до идеологически и даже мистични, религиозни. Едната идея е представата за “Златния век” на прогреса и благоденствието.Другата е песимистичното признаване на ограничеността на ресурсите на Земята и невъзможността това благоденствие да се разпростре върху цялото днешно население на планетата. „Златният милиард”са 20 държави с приблизително 1 милиард население. В последно време на Запад терминът “златент милиард” пpидоби широко разпространение - с него започнаха да обозначават населението на стpаните от “първия свят”, влизащи в Оpганизацията за икономическо сътрудничество и развитие. В оригиналният си вид (при образуването си през 1961 г.) това са : Автрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксенбург, Холандия, Норвегия, Португалия, САЩ, Турция, Финландия, Франция, Швейцария, Япония.
Как ще се управлява глобалното общество е повече или по-малко ясно – ще го управляват представители на „златния милиард” под формата на световно правителство. Неговата структура е проста : световните финансови групи като групата Ротшилд-Рокфелер, Ватиканската група, Венецианско-британската група; международните финансови спекуланти като Сорос; ограничена група от големи политици и икономисти (клубове като Билдерберг, Трилетарната комисия и др.).Вертикалната структура на бъдещото свръхобщество се очертава по следния начин.
На най-долното равнище са трудоваците и обслужващия персонал, защото все пак трябва да се произвеждат и обслужват блага. По всяка вероятност, за това са достатъчни около 1 милиард души.
На следващото равнище са надзорниците, което отговаря на управител на имение в нашите разбирания. Около 200 милиона надзорници стигат.
Следват реалните управленци съответстващи на древните феодали. Това са около 400 милиона души.
На най-високото равнище са истинските господари на света на брой около 200 милиона души. Кои са те ? Те са англосаксонския етнос.
Втората част обаче е по-интересна – какво ще се прави с останалите 4 милиарда ? Това лесно може да си го представим, ако използваме главния принцип на капиталистическия пазар – икономическа ефективност. С други думи – излишното население трябва да бъде редуцирано до към 1-2 милиарда обслужващ персонал, като се отсеят всички индивиди, които не създават принадена стойност. На първо място това са пенсионерите и лицата в неравностойно положение(има се предвид премахване или силно намаляване на пенсиите и ограничаването на достъпа до лекарства и здравни заведения). На второ място това са болните и слабите физически (същото както към пенсионерите, с добавка силното влошаване на предложената храна).На трето място е рязкото ограничаване на раждаемостта на обслужващия персонал, като се подкрепя и налага движението на хората с нетрадиционна сексуална ориентираност, премахват се майчинските стимули, силно се ограничават детските заведения др. подобни. На четвърто място силово намаляване на интелектуалната конкурентноспособност, чрез влошаване на масовото и достъпно образование и стимулиране на господството на животинските инстинкти – римейк на римското правило за „хляб и зрелища”. Който не вярва, да прочете интервюто на Дорте Домланд, старши икономист във Световната банка (оттам беше известния Симеон Данков) във в. „Стандарт” от 20.09.2013 г.
Трябва да сме наясно, че силите и възможностите на „златния милиард” са огромни и че при липса на сериозна съпротива, той е в състояние да реализира „Глобалния проект”.
От казаното става ясно, защо възникват световни кризи (независимо какви), кой ги провокира и кой печели от тях.
Сега да видим как ни изглежда икономическото, политическото и идеологическото положение в България от гледна точка на Глобалния проект и какво може да очакваме в бъдеще. Въпросът не е много труден, ако си спомним едно изказване на бившия министър-председател Бойко Борисов от 2009 г. :„Най-големият проблем на България е лошият човешки материал. Каква е основата на населението в момента – 1 милион цигани, 700-800 000 турци, 2 500 000 пенсионери”(„Сега”, 5.02.2009 г.). И, ако това не е заявка за прилагане на принципите на Глобалния проблем, здраве му кажи.Нищо добро не очаква България. Има достатъчно индикации, че е така. Постепено държавата ще свива своята социална политика,ще тормози пенсионери и работещи, ще продължи тоталната приватизация, все повече ще отваря страната ни за изкупуване от чужденци, ще денационализира образование и култура, ще смени кирилицата с латиница, ще превръща българите в глобални идиоти. Цените на тока, отоплението и храните ще се вдигат, общонародното здравеопазване ще се свива, положението на майките и жените ще се влошава, цените за образование ще растат. Ще стане финансово невъзможно обикновените хора да пътуват из собствената си страна, което ще влоши драстично социалните контакти. По-рано с 22 лева пътувахме със самолет до Варна, сега с автобус до Ямбол плащам 20 лева.По всичко сме последни в ЕС. Мечтите на българина, че ЕС ще ни храни, а НАТО ще ни брани се стопяват с всеки ден. Какво искате от държава, която обвързва своя прогрес изключително с европейските фондове ?! Какво искате от политически елит изцяло просмукан от идеите на Глобалния проект, който свързва своето оцеляване с пълната си интеграция в западното общество ? Медиите ще продължават да ни тъпчат с купчина несъстоятелни и престъпни идеологеми, неотменна част от идеологията на Глобалния проект, като например, „защитна екология”, правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентираност или прочутата „толерантност”. В тази връзка да напомним за нещо интересно.В последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медйното пространство упорито се налагат жени с англосаксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна. Спомнете си лица от Бойковите любимки, както и от кабинета на Орешарски. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рожденните дни – се насажда англосаксонския пример за подражание (по националните радиа вече се рецитира на английски). И това става толкова натрапчиво, че надминава менталната агресия от турското робство. И е по-опасно от нея, защото въздейства върху начина на мислене и възприемане на заобикалящия ни свят.
Известният съветски и руски учен Сергей Капица, син на световноизвестния академик Капица, заяви, че „телевизията е престъпна организация”. Докато от нашите екрани ни учат на ум и разум разни „скелети от гардероба”, платени социолози и самозвани политолози, мутрясали мадами и подбрани екземпляри от самовлюбени личности нечели дори Карл Май и ЕмилиоСалгари, безкритичната аудитория ще продължава да затъпява.
Съвсем скоро (5.09.2013 г.) във „Дойче веле” се появи материал под заглавие „Едно „мафиотоподобно” племе”. Става дума за българите и за летните протести. Ето какво пише: „Ако в България има истински, същностен сблъсък, той не е между леви и десни, не е между БСП и ГЕРБ, не е между партии. Истинският сблъсък в България е между неолита и съвремието,... Между ония, които защитават първобитно- племенните отношения, защото тези отношения са им изгодни, и ония, които искат България да бъде част от съвременния свят. Всички тези особености на българското племенно развитие, или по-скоро на българския племенен застой, поставят поне два важни въпроса. Първи въпрос: Колко дълго обществото ни ще продължи да пребивава в неолита? И втори въпрос: Как би могло да излезе от него? Ако въобще желае да излезе... Местните разбират, че са изостанали с хилядолетия и че е нужна промяна. А са изостанали с хилядолетия, защото обществото им е било непроизводително. Защото не е насърчавало и не е подкрепяло почтеността, добротата, съзиданието, творчеството и производството на блага, а е подкрепяло насилието, тунеядството, тарикатите, лъжците, мутрите и нахалите”.
Какво ще кажете като коментар, не зная. Но е ясно, че там, на Запад не ни обичат и това не е от днес и от вчера. Това е от векове.
Като обобщение от всичко казано, стои главния въпрос на съвремеността : какво да се прави ? Ясно е, че този свят е несправедлив и трябва да бъде променен. Но как ? Няма да ви агитирам нито да ставате терористи, нито да ставате партизани. Но си нямате представа какви големи възможности има дори в рамките на налаганата сега социално-политическа парадигма. И думата съвсем не е в протестите и в стачките, в натиска от улицата, които разбира се са в обсега на народния политически инструментариум.
Спомнете си колко пъти с писма и телеграми сте заставяли вашите депутати да дойдат на среща с вас и сте говорили с тях така, както бихте говорили по между си.
Спомнете си, срещалили сте се с вашите евродепутати и знаете ли какво правят те в Брюксел и какви позиции те защищават ?
Спомнете си, отправялили сте искания към конкретни средства за масова информация да дойдат на среща при вас ?
Спомнете си, колко пъти сте канили градските представители на вашите партии на срещи и, ако не са идвали, съобщавате ли сте това в тяхните партийни централи ?
Спомнете си, засипвалили сте с масов поток от писма и телеграми партийни и държавни институции отговарящи за важни и болезнени за вас неща ?
Разбирам, че казаното изисква всекидневни усилия, далече над тормозещите ни битови проблеми. Разбирам, че е трудно, но друг път няма. Другият път е да живеем като скотове и мирно да чакаме някакъв нов месия да дойде и да свърши нашата работа. Промяната ще настъпи, когато всички ние изпълним завета на дядо Вазов :
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
