Българската политическа ситуация се развива на фона на глобалната капиталистическа криза, поради което притежава геополитически и геостратегически черти. Както трябва да се очаква, те са непосредствено свързани и с цивилизационната компонента и, следователно, носят в себе си планетарни компоненти и планетарни последици. От тях ще отбележим :
1.Кризата на либерализма, на англосаксонският глобализъм и на протестанската нравственост, т.е. кризата на основните ценности, които се проповядват като общочовешки и които по един недопустим начин се насаждат в България.
2. Институционалната криза на наднационалната власт, оказала се негодна, нито да предвиди, нито да овладее бързо и ефикасно кризата.
3. Капитулацията на движещите парадигми и лозунги на западната философия („спестявай, като работиш усилено и спазваш закона”, „всеки за себе си, Бог за всички”, „краят на историята”), като интелектуална база на неограничената агресивност на „златния милиард”.
4. Възникналите дълбоки и обосновани съмнения в съдържателността и полезността на регулируемия еволюционен исторически процес към планетарно свръхобщество.◀
Тези компоненти стимулираха както материални (антикризисни финасови програми), така и идеални (различни идеологически и стратегически проекти от типа на „Хватката на анакондата”) усилия за преодоляване на кризата колкото се може по-бързо, за сметка ,разбира се, на обикновенните хора. Но колкото и да изглежда нелогично, макар че е логично, основна тяжест се придава на идеалната сфера, на консолидиране на усилията за ликвидиране на алтернативните пътища не само за излизане от кризата, но и за тяхното окончателно погребване. Това без заобиколки го каза бившият български цар и бивш министър-председател Симеон Сакс Кобург Гота : „Важното е да не слагаме нещата под общ знаменател : негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, защото няма алтернатива – комунизмът и колективизът се провалиха” (цитиран от в. „Стандарт” от 9.02.2009 г.).
Всъщност, това е стартът и логото на протестите в България : антикомунизъм и като добавка- антирусизъм. Изглежда че това са стари и изтъркани „грамофонни плочи” от началото на българския преход, но не е така. И причината отново е в геополитиката и в историческия процес. Работата е там, че ние всички живеем в постмодерно време, когато движението на човечеството е еволирането му в планетарно свръхобщество. Преди 100 години тази естествена еволюция беше оставена изключително на природно-историческия процес. Днес, обаче, нещата не са такива. „Златният милиард” е съсредоточил в себе си огромна материална, интелектуална и военна мощ, което му позволява да насочва човешката обществена еволюция в угодна нему посока. След края на „Студената война” конкурентната еволюционна линия беше почти ликвидирана. „Златният милиард” стана господар на планетата и започна безцеремонно, нагло, енергично и последователно да налага своя „Глобален проект” –свръхпланетарно капиталистическо общество почиващо върху принципите на евроатлантическите ценности. Залогът за успеха на такава еволюция е пълното и окончателно ликвидиране на еволюционния конкурент и като материална сила, и като идеална мирогледна сила. А това просто означава, че комунизма трябва да бъде изтрит от паметта на човечеството. Така че антикомунизмът не е само преходно българско явление, а премислена и организирана операция на планетарно равнище. Българските антикомунисти са пренебрежимо малки „папараци”, прилепили се за келепир към доминираща тенденция.
Световният антикомунизъм има за врагове остатъците от планетарният социалистически лагер и главно – Китай и Русия. Останалите (Куба, Виетнам, Сев. Корея) са за него без значение. Защо Русия ли ? Защото въпреки че се превърна в капиталистическа държава, тя представлява непостижим и неразбираем хибрид от късен постсъветизъм, западнизъм и дореволюционен национално-руски фундаментализъм. Хибридът е неустойчив и непредсказуем и това представлява реална опасност за Глобалния проект. Наред с остатъците от историческите западни предразсъдъци спрямо Русия и Съветския съюз, тази опасност мотивира съвременният антирусизъм – пренебрежимо малката вероятност Русия да се върне към съветския проект. И тук българските „папараци” отново са на линия, отново бият барабана на своите покровители – западните войнстващи еволюционисти. Както пише във в. “Политика” Владимир Шопов : „В годините след 1989-а една от най-сложните задачи на страната бе да преодолее всеобщото убеждение, че тя е била най-верният сателит на Съветския съюз”. И най-лесното решение беше намерено чрез простата аритметика „Съветски съюз = Русия” - Русия от нейното появяване на географската карта до ден днешен. С други думи, антисъветизма беше приравнен към русофобията, каквото не се беше случвало дори по времето на германофилите цар Борис ІІІ и Богдан Филов. Българският политически, обществен и културен живот навлезе в помийна историческа яма, от която лесно излизане няма.
Така в България се очертава единният лагер на предстоящата битка – лагерът на антикомунистите и антирусистите. Този лагер ще има мощна финансова и пропагандна подкрепа от двете страни на Атлантическият океан, на бюрокрацията от ЕС, на всички консервативни сили вътре и вън от страната. За комунисти и русофили ще бъдат обявени всички, които дори с малко се различават от клишетата и от дълбоката вътрешна комплексираност на „десните” играчи. Има и още достатъчно „сенки от миналото”, които с нетърпение чакат да се качат на новокомпозирания влак. Но основното е другаде.
„Левите” сили в България са безпомощни срещу идеологическите остриета на антикомунистите и антирусистите. Те нямат никакъв достоен отговор, защото самите не знаят какви са. Българското съвременно русофилство е примитивно и като такова не е нужно дори на Русия – то просто не може да артикулира какво очаква и какво иска от днешна Русия.
С комунизма (марксизма) нещата се още по-зле. Голама част от „левите” са криптоантикомунисти, но това няма да им бъде зачетено, както винаги е било в последните 100 – 150 години. С тях ще се разправят по същия начин, както и с всеки, на който „десните” не харесват прическата. И това ще бъде модерният холокост на западното свръхобщество – като начало ще им спретнат нов „Нюрнбергски процес”, за какъвто всички предпоставки са готови. Ако някой не вярва, ето ви два примера на антикомунистическо говорене :
● „ Комунистите имат нещо, което не може да се нарече иначе освен свинска психика.Те са в постоянен шизофреничен разлом между материалното и идеалното. В смисъл,че ядът всичко, което могат да докопат. Но след оргията на изяждането те винаги се отдават на идеалистични духовни изживявания в един отвратителен маниловски стил (болестта на комунистическия елит: хълцане и оригване по хегеловски неспирно). Гнусни типове. Селкори” (Ани Илков във в.”24 часа” от 31.08.2002 г.).
● „Комунизмът отне морала, осмя целомъдрието и превърна старците в просяци. Във фазата на предсмъртния си порив комунизмът иска да уязви, да нарани най-дълбоко човешката душа, да оскверни най-исконни ценности на българския народ, все още запазени у него – почитта към старостта, като по всякакъв начин се подиграва с възрастния човек... Комунизмът роди един ужасен порок – похотливата старост. Кой роди чалгата ? Родиха я бабичките и старците комунисти, които сладострастно примляскват при вида на кебапчетата и старите градски песни, спомняйки си ремсовите години и ремсовите свалки. За комунистите старостта има едно-единствено измерение : докато можеш, да служиш на партията, до последен дъх. Но и партийния другар е сам пред лицето на смъртта и тогава за него живота престава да има смисъл... За партийните другари отказът им да погледнат старостта е собственият им страх от смъртта” (Наталия Кючукова във в. „Седем” от 28.02-6.03.2007 г.).
Подобни излияния не подлежат на коментар, защото съществуват извън човешкия разум. Най-съвременна интерпретация и продължение на подобни слабоумия ще намерите онагледена във коментар към интервюто но Жан Виденов в предаването „Всяка неделя” от 8.10.2012 г., от някакъв си „Атила” (www.bulgarya.co.cc) :
„ Режисирания от Кремъл така наречен"Мирен Преход" свърши. Сега започва БолгАрийския Кървав, но за сметка на това Истински преход от Юдо Комунизъм към Свободна и Независима БолгАрия,което означава: 300 000 избити Комунистически и Милиционерски Изроди, 700 000 депортирани към Москва членове на техните Дегенерирали семейства.
Започваме от децата и внуците на Червените Терористи за да не се възпроизвеждат Генетично Увредени поколения, дъртите ви оставяме за на края или на божията милост..
...НЯМА МИЛОСТ,НЯМА !!!
Смърт на Комунизма.
Комунисти, Деца на Комунисти, Внуци на Комунисти.
Само до стената.
КАЗАХ !!!”
Потенциалът на „десния интелектуален отряд за бързо реагиране” не трябва да се пренебрегва – там са събрани личности, които не се гнусят и от най-грубите лъжи, и от най-отвратителните фалшификации. Те са груби, нахални, нагли и безпардонни, нещо като първите пуритани. Те трябва да се изтребват интелектуално и обществено да се унищожават , на първо време като се осмиват. Задачата не е лесна, но трябва !
Що се отнася до русофобията, не са нужни цитати, защото в печатните медии могат да се открият с десетки всеки ден, а всички електронни медии начело с националните, също се трудят на тази „нива” неуморно.
Либрално-„демократичното” крило на нашата политика е страничен продукт на американската култура, затова в България подобни партии и обществени движения нямат сериозна подкрепа. Лошото е, че такава подкрепа се оказва от обявили се за „леви” политически субекти и обекти. Един такъв субект, преди повече от година, беше написал в своя вестник, че „България е птица с две крила – ляво и дясно - и не можи да лети само с едно”. Както се казва в такива случаи : да ти имам птицата !
Във връзка с близкото „тактическо” бъдеще над България отново надвисва опасността от геополитическа и цивилизационна заплаха.Тази опасност е видна, тя се усеща. Тя засяга дълбочинните основания на националното битие и нейното материализиране може да има непредвидими дългосрочни негативни последици. Ако здравомислещите хора искат да я отстранят, това значи да се прегради пътя на „десните спасители” към властта. Това е много трудна интелектуална задача и с примитивни специални операци или с подходите на маркетинга тя не може да бъде решена. Няма да помогнат и кръчмарските сметки за следизборни коалиции. Нужно е нещо повече и това „повече” трябва да се намери и обгрижи. Това предполага, на първо време пряко обръщане към народа, към „материала”, изразено в открито и ясно говорене от честни и необременени хора, и без рекламният подход на Алгафари. За левите политически и граждански формации това съвсем не е лесно и няма да бъде лесно, но е единствено възможно. Залогът е елементарен и прост : или те, или народът !
