Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2013 16:14 - ДРУГАТА ТУРЦИЯ И БЪЛГАРИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2570 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             Отношенията България-Турция и българи – турци не са сложни, те са свръхсложни. Над тях тежат пластовете на 500 години история, които отхвърлиха със стотици години назад един от най-старите народи в Европа. Следите са дълбоки, те са запазени в спомени, предания, народни песни и обичаи. Те се носят от българския дух и на научен език се наричат исторически осцилации. Те са неизтриваеми. Те преливат от индивидуалното в общото и не различават днешни и минали поколения. Щом човек може да се гордее със страната си, което е общоприето, той трябва и да се срамува, и да отговаря за нейните отвратителни постъпки. Така че няма нищо чудно и неприемливо в българското възмущение срещу наблюдаваното преяждане на ДПС с власт (за пореден път през 2013 г.), безразлично към благовидните мотиви, зад които то е скрито. Изглежда, ние всички не сме го проумяли напълно, защото протестите срещу властта не го визират и не го обгрижват.Но, ако този момент настъпи, никое правителство и никоя власт не биха оцелели. Дали това е непреодолимо противоречие или има историческо решение ?             Сигурен съм, че приемането на Турция в ЕС няма да реши въпроса, както, например, не го реши приемането на Унгария и Румъния. Междудържавните отношения биха могли да се балансират, но постигане на съгласие на ментално равнище изглежда невъзможно, докато съществуват българи и България. Тогава ? Каква планетарна трансформация е нужна за преодоляване на подобни нетривиални противопоставяния ? И тогава ми идва наум интересен и много показателен епизод от живота на нашата съседка.             На 18.05.1973 г. в истамбулския Гуантанамо Диярбакир беше разстрелян лидерът на турските комунисти Ибрахим Кайпаккая. Пленен в бой, той мъжествено и стоически издържа тримесечните изтезания и загина като боец и убеден комунист. По същия начин си отиват една година по-рано турските революционери и командири от Турската Червена армия, водачите на революционното студенство Махир Чоян, Дениз Гезмиш, Улащ Бардакчи. И в ръцете на палача и в неравните схватки със специалните подразделения на турската армия, и в кинжалните престрелки по улиците на Истамбул, те показаха другарска саможертва,твърдост на истински бойци и непоколебима вяра в справедливостта, заради която отиваха на смърт. Най – възрастният герой на турската Червена армия беше само на 25 години.             Всеки май на истамбулския площад Таксим, червени манифестанти почитат своите убити герои. И в първия ред вървят най-силните и отчаяни бойци. На тях им се пада честта първи да поемат ударите на полицейските палки, ужасяващите струи на водометите, облака от сълзлив газ. Те са горди със своята участ, защото за тях е чест –първи да започнат схватката, своеобразен помен за убитите другари.             След тях вървят другите червени манифестанти, мъже и жени, юноши и девойки. Този бой за тях е точно така свещен, като поклонението пред светините за религиозните хора. Всеки май Истамбул потръпва в памет на своите загинали синове, командирите и ръководителите на турската Червена армия.             В трагичния май на 1973 г. Диярбакирсиките палачи предават на майката на Ибрахим Койпакая два чувала с разчлененото тяло на нейния син. И когато майката не повярвала, че тези кървави парчета човешко месо е всичко останало от сина й, й показват отрязаната глава на Ибрахим („Своими именами” – 31.05.2013).             Винаги при нахлуването на тези спомени изпитвам умиление и гордост за тези храбри мъже, живеещи и работещи в непоносими физически и духовни условия и в тези условия борещи се  и отстояващи великата идея за Социална Справедливост. В тях и в тяхните наследници виждам едно друго бъдеще на Турция, при което свободните турци и свободните българи ще си говорят и ще се разбират на бъдещия неразбираем за днешните хора език. Сенките на миналото ще бъдат погребани заедно с руините на човешката предистория, за да тръгнем заедно натам, където ще бъде решена великата загадка за смисъла на човешкия живот.



Гласувай:
6



1. lesovski - Преиначават историята
10.08.2013 01:09
Който е на власт и както му е изгодно.Прочетох за смъртта на писателя Георги Заркин през 1977 г. в затвора в град Пазарджик. Интервюто е с неговия син. Не знам как и при какви обстоятелства е загинал, вероятно е бил идеалист и е загинал като борец за идеалите си- Бог да го прости, но ме смущава принципа на махалото. Споменават се само загиналите през омразния за всички реститути и новобогаташи, в повечето случаи синчета и дъщери на бивши партийни функционери, "комунизъм", а се забравят Гео Милев, Никола Вапцаров, Димитър Каляшки и плеяда интелектуалци и обикновени борци за социална справедливост. Този двойнствен стандарт, тази насаждана омраза и противопоставяне на хората от един народ е подлост и наглост.
А, противопоставянето на народите и последиците от това са печално известни. За жалост изпитаната максима "Разделяй и владей" работи безотказно. Само отречения съюз на социалистическите републики можа донякъде, преди да се изроди от червената буржоазия след Сталин, да накара народите да се уважават взаимно- въпрос и на идеология.
цитирай
2. x111 - Изключителна статия!Благодаря ...
11.08.2013 19:24
Изключителна статия!Благодаря Ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948487
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031