Събитията в България от последните дни, опитите за тяхното тълкуване, както от „ляво”, така и от „дясно”, срамежливото пускане в употреба на позабравеното словосъчетание „класова борба”, по новому осветиха и някои силно резонансни събития от света на спорта. Безпорно, най-важното от тези събития е ликвидирането на футболния отбор на ЦСКА.
Все още няма пълна яснота как и защо се стигна до този тъжен финал, не са назовани поименно виновниците, самият процес на деградация не е осмислен, но е несъмнено, че този процес е огледално копие на политическите процеси в България и да си затваряме очите за този факт, означава да ампутираме нашите възможности за предвиждане, в общи черти, на най-близкото бъдеще за България и българите.
Особена черта на българския преход е безогледното мирогледно и цивилизационно противопоставяне в народа, обществото и политиката. Това, което наричаме „дясно”, се зачена и роди като дълбоко антикомунистическо, а не като социално движение. Мога да дам много примери от по-далечното и по-близко минало, но ще спомена само няколко особено емблематични.
●Всички срещу червените. Това сме ние добрите, другите са лошите - и бой. Изборите трябва да се вземат с всички позволени и други средства. Махаме червените, махаме този боклук, който е сега (Евгени Бакърджиев, цитиран във в. „Дума” – 16.09.1999 г.).
●Съоръжението – стадион „Българска армия – строено в зората на мрачния комунизъм (редакционен материал на в. „24 часа” – 4.09.1998 г).
●Антикомунизмът е актуален като реакция на мимикрията на БСП (Едвин Сугарев – в. „Сега”, 16.03.2002 г.).
●Антикомунист – това звучи морално ! (Калин Манолов- в.”Седем”, 1-7.10.2003 г.).
●Страх ме е единствено да не дойде БСП на власт, за да не изпълни някое от обещанията си (Кирил Маречков – в. „24 часа”, 8.05.2003 г.).
●Съществува един първичен инстинкт на седесаря, според който първата и безусловна ценност е ценността на антикомунизма (Калин Янакиев – в. „Седем”, 5-11.11.2003 г.).
Избрал съм цитати от хора, които днес пак са на първо място в СМИ и ни учат на ум и разум. А сега нещо от „свободната територия” на интернета, тази светая светих на новите лумпени: „Режисирания от Кремъл така наречен "Мирен Преход" свърши. Сега започва БолгАрийския Кървав, но за сметка на това Истински преход от Юдо Комунизъм към Свободна и Независима БолгАрия,което означава: 300 000 избити Комунистически и Милиционерски Изроди, 700 000 депортирани към Москва членове на техните Дегенерирали семейства.Започваме от децата и внуците на Червените Терористи за да не се възпроизвеждат Генетично Увредени поколения, дъртите ви оставяме за на края или на божията милост..
...НЯМА МИЛОСТ,НЯМА !!!Смърт на Комунизма.Комунисти, Деца на Комунисти, Внуци на Комунисти.Само до стената.КАЗАХ !!! (www.bulgarya.co.cc)
Изповядван антикомунизъм от която и да е обществена група и организация е сигнал, че в тях има семена на нацизмо-фашизъм. Може би прикрити дълбоко и добре замаскирани, но има. Не всички антикомунисти са фашисти или нацисти, но волно или неволно са негови слуги, негови помагачи, негови радетели –няма никакво значение дали волно или неволно, защото не е нужно да си фашист, за да действаш по фашистки. Антикомунизмът е най-точния и най-верен показател и критерий за зараждащ се фашизъм или нацизъм.
През месец септември 2010 г. в мрежата се появи следната петиция :
|
„ Ние, подписалите тази петиция, настояваме Народното събрание да приеме поправки в Кодекса за социалното осигуряване, така че пенсиите, получвани днес и в бъдеще от работилите през периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. щатни служители на: |
Такива изцепки не трябва да се разглеждат като паталогия. Те са логично продължение на идеологемата на контрареволюцията, която последователно и на етапи зачерква социалистическия период от българската история. Изглежда, нужно е да се напомнят някои позабравени факта.
На 26.04.2000 г. 38-то Народно събрание прие „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен” (ДВ от 5.05.2000 г.). В чл. 2 четем :
„Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за :
1 Целенасочено и преднамерено унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация ;
.....................................................................................................................................................................
4 моралния и икономически упадък на държавата ;
....................................................................................................................................................................
9 злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдание на изброените по-горе действия ;
10 безогледното унищожаване на природата”.
Заключителният чл. 4 гласи : „Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит”.
Не е нужно да се анализират цитираните текстове, които нямат нищо общо с формалното право, но, така или иначе, законът действа и не е отменен.
На 25.01. 2006 г. ПАСЕ прие резолюция № 1481 и препоръка за „Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” заради „масови нарушения на човешките права”. Констатира се, че „виновниците за комунистическите престъпления не са осъдени от международната общност като нацистките престъпления”. Препоръките настояват да се създадат в бившите комунистически страни комитети от експерти за събиране на информация за престъпленията на тоталитарните режими, да се осигури достъп до архивите, да се преразгледат учебниците, да се определи ден за почитане на жертвите на комунизма и да се насърчат местните власти да им правят паметници. Най-активни при обсъждането и приемането на резолюцията бяха българските представители Надежда Михайлова (СДС), Юнал Лютви (ДПС) и Иван Иванов (ДСБ). През септември 2008 г. инициативен комитет за изграждане на „Паметник на жертвите на комунистическите режими в света” обяви конкурс за изграждане на паметника и откри банкови сметки за набиране на дарения. Във Радомир вече е отделена площ за друг подобен паметник (Радомир е център на Владайското възстание и на Радомирската комуна ?!).
През месец юли 2008 г. от Прага отново дойде пореден сигнал – проведе се международна конференция „Европейската съвест и комунизма”, приета е декларация под мотото „Европа няма да се обедини, докато не обедини отново своята история”. Иска се международен съд над комунизма и премахване на давността за „престъпленията” на комунизма. По този повод в България се появи следния коментар : „ Дясното има един основен политически грях – то не декомунизира България. Не разкри аморалната същност на комунизма, а това означава, че не започна борба с деморализацията на обществото. Не лиши бившите комунистически номенклатурчици и техните отрочета от възможността да си развяват байряка по пътя към истинските демократични промени” (Николай Николов във в. „Седем” от 23-29.07.2008 г.).
На 18.09.2008 г. и в България се случи логичното – българският парламент, с гласовете на опозицията и на коалиционните партньори на БСП във властта – ДПС и НДСВ – прие решение в подкрепа на пражката инициатива за отъждествяване на нацизма и комунизма. България се присъединява към идеята 23 август, денят на „съглашението” между Хитлер и Сталин, да бъде обявен за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
Като обобщение ще цитирам много характерно изявление, което обединява в едно антикомунизма (или,по-общо казано – антилявото) и русофобията (или, по-общо казано – новия цивилизационен избор) : „От доста години северното ни и централно черноморие се заселва с руснаци. В българските автономни територии се проектират, изграждат и ще се изграждат елементи от руска стратегическа инфраструктура... Един от нас трябва да отиде в историята. Или вие, или ние ! Кои сме ние ли ?
Ние сме тези, които не са заченати в лозето на Габровски !
Ние сме тези, които са тук преди комунистите !
Ние сме тези, които чуваме гласовете на дедите си, а не декретите на Ленин !
Просто ни оставете на мира. Омръзнахте ни ! Вземете си Дядото, Тарабата, Тато, Жени, Батето, Каката и вървете да се веселите край някой язовир, белким се удавите при пиянските си къпания. Вземете си прилагателните за България и оставете България на мира. Вземете си откраднатите пари и имоти и изчезнете нанякъде, защото, ако останете тук, ще ви съдим и бъдете сигурни, ще ви осъдим, и ще върнем и откраднатите пари, и откраднатите имоти. Вземете си социологическите агенции и се дезодорирайте с ароматните им проучвнания. Вземете си всичко ваше – тук, на тази територия, то не е нужно”. (Белчо Дончев във в. „Седем” от 20-26.08.2008 г.).
Как ви изглежда този опус ? Напомня ли ви за нещо ? Има ли общо с днешните „протести” ?
На 1.07.2013 г. някаква група хора провъзгласени за интелектуалци, написа отворено писмо да българския президент. В него между другото се казва :
"Намираме се в гранична ситуация, която предполага избора на едно от двете положения - или властниците да отстъпят и така да се отвори пътят на роденото в тези драматични условия гражданско общество, или управляващите да останат на ретроградната си позиция и страната ни да продължи да затъва в кризата и да се дискредитира още повече в очите на демократично мислещите ни съотечественици и на европейската демокрация...Настояваме за това, защото е възможно случващото се да бъде план за промяна в геополитическите приоритети на България - за откъсването ни от цивилизована Европа и асимилирането ни в подготвяната от Путин Евразия.
Възможно е това, на което днес ставаме свидетели, да цели налагането на санкции и отнемането на гласа на България в ЕС и бъдещо откъсване на страната ни от евроатлантическата общност".
Подписалите отбелязват решението на българския поет, публицист и гражданин Едвин Сугарев с гладна стачка да се солидаризира с гнева и нетърпимостта на българските граждани към наглите действия на управляващата коалиция и на правителството на доц. Пламен Орешарски.
Копие на писмото е адресирано до посланиците от ЕС, до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, до председателя на ЕНП Вилфрид Мартенс.
Сред подписалите писмото имена, повече от половината едва ли имат основание да се наричат „интелектуалци”.
Що се отнася до аргументите, точно те разкриват мирогледната ориентировка на авторите, тяхния животински антикомунизъм и русофобство. Още по-безнравствено е акцентирането върху поведението на някой си Едвин Сугарев, емблематичен седесар и антикомунист. Спомнете си, че при февруарските протести се самоубиха 7 души и то – по средновековен начин, чрез самозапалване, но тогава интелектуалната съвест на днешните самозванци мълчеше, затворена в антикомунистическата „хуманна” черупка.
Сега да се върнем към спорта.
Каква е същностната характеристика на ЦСКА ?
Това е спортната слава на социалистическа България – връх, който няма да бъде скоро достигнат, ако изобщо бъде достигнат. Но той е от период в българската история обявен за престъпен и по логиката на антикомунистите трябва да бъде изтрит от историята. Което и става.
Ето как се изрази, някакъв памперс в нета : „Стига спасявания - ако трябва да изпада комунистическия отбор - да изпада, ако трябва да фалира - да фалира - що не помолят депутатите чуждите отбори да не ни бият - искаме ли да имаме футбол или искаме за сметка на други отбори да спасяваме комунистически отпадъци???” (tomаs__ , VESTI.BG, 3.07.2013).Каква ясна и конкретна мирогледна насоченост, характерна за индивиди от забавачницата.
Няма значения дали хората участващи в процеса са знаели и разбирали в какво участват, няма значение дали са искали или не крайния резултат – те са съучастници в класова разправа. Самият начин на фалиране много напомня за източването на държавните предприятия – явно опита си каза думата.Примерът показва, че в бъдеще няма да бъде пожалена нито една сфера от народния живот, свързана със социалистическия период от развитието на България. Ставащото в образованието и в науката има същия подтекст.
За доизясняване на станалото, трябва да се напомни нещо интересно от българската спортна история, което добре илюстрира „хумора” на историческия процес.
Днес фаворит в спортия живот е отборът на „Левски”, наричан с ласкавото име „отбора на народа”. Защо е така ? Защото този клуб излезе от „мрачния период на комунизма” с ореола на десидентски клуб, в смисъл на неговите привърженици. Но по времето на „светлия царизъм”, „Левски” не беше нито „отбора на народа”, нито „отбора на царя”. Отборът на системата беше „Славия”. С други думи „Левски” си присвои заслугите на борец срещу комунизма и тези мними заслуги го направиха фаворит на антикомунистите от прехода. Няма защо да се отрича – най-върлите антикомунисти днес са привърженици на „Левски” и това може да се проследи по много имена свързани с отбора, по поведението на неговите непълнолетни привърженици и по изкуствено раздухваните митове около неговата „социалистическа” съдба.
Станалото с ЦСКА е етап от продължаващата класова борба в България.Очакват ни още много събития от тази борба.
кръвни показатели
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
"Събитията в България през последните дни" не могат дори и срамежливо да са нарекат "класова борба". Те започнаха като перфектно организирана ВАКХАНАЛИЯ на софийската буржоазия. Не са проява на "класова борба", защото липсва класовият противник. Народът се е снишил. Трудовите хора, освен че позволиха на шепа бандити да разграбят създаденото от тях богатство, сега безропотно понасят гаврата на тълпата, насъсквана от същите бандити.
