Прочетен: 5062 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2013 22:50
Човешкото поведение, за хубаво или лошо, не е строго предопределно, или, както казват учените, детерминирано, то е вероятностно, защото върху него влияят десетки общи и ситуативни фактори.Психопрофилът е изработване от професионалист на конфигурация от предпочитания - специфични особености на мисленето, преживяването и поведениeто на даден човек или група - която често е изцяло или частично неосъзната, но въпреки това оказва определено влияние върху изборите, които правят и върху общият стил и ход на живота на даден човек, двойка, група или организация. Когато се правят по желание от даден човек и се отнасят само до него (т.е. говорим за индивидуален психопрофил), те имат характер и цел не толкова на диагноза, колкото са предназначени за осмисляне и самоосъзнаване от човека, за който се отнасят, на неговите собствени особености на личността и поведението, с цел да може по-добре, по-отговорно и по-адаптивно да взема своите решения и да реализира своята дейност и взаимоотношения със значимите за него/нея хора.
Поведението е наборът от действия и бездействия на организма, особено във връзка с околната среда.Отразява способността на организма да изменя действията си под влияние на външни или вътрешни фактори. Притежава огромно приспособително значение, като позволява на организма да избягва негативните фактори на външната среда.
Човешкото поведение (и това на други организми и механизми) може да бъде най-различно, но хората оценяват приемливостта на определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин социален контрол. Заради многото значения на термина „поведение” е невъзможно да се даде характеристика без да се поясни контекста, във който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде психологията, която през времената е наричана наука или учение за поведението.
В обикновения живот поведението на мнозинството хора се намира в двете крайности : пасивност и агресия. При първия случай човек доброволно приема ролята на жертва поради неувереност в себе си, страх от промени или опасения да не загуби това, което има. Във втория преобладава явно или прикрито желание да манипулира околните и да ги подчинява в свой интерес. Агресивната личност се ръководи от принципа : „ти си ми длъжен, защото аз съм по-силен”. Жертвата – от принципа : „ти си ми длъжен, защото съм по-слаб, а на слабите трябва да се помага”. Има трети модел поведение наричано асертивно, което, на пръв поглед е алтернативно на изброените, защото в същност е прикрит израз на агресивно поведение : „Аз нищо не ти дължа, и ти нищо не ми дължиш, ние сме партньори”. Това е американския тип поведение, защото спокойно може да се продължи принципа – „...но аз съм по-силния”. Най – общо казано ассертивността — е способността на човека да не зависи от външни влияния и оценки, самостоятелно да регулира своето поведение и да отговаря за него.
Поведенчески анализ - оценява симптомите, предхождащи прицелното поведение. Тук има идея за "отключващ" елемент. Изграждат се хипотези относно това, какво служи за стимул на поведението и кои са факторите, които го подкрепят. Изгражда се стратегия за промяна на поведението (изложението е според научни публикации).
Човешкото поведение има изключително значение в общественото пространство. От целия спектър човешки поведения, за случая е най-важно политическото поведение, защото от него зависи как хората ще направят своя избор за делегиране на пълномощия.
Пишещият тези редове е бил непосредствен свидетел, как партийно организирани хора масово критикуват и не приемат дадена личност и веднага след това, също така единодушно му гласуват своето доверие. Тук е налице дълбок разрив между оценка и действие, което показва намесата на други причини, характерни за масовото поведение – неосъзнато пренебрегване на разумните действия.
Показателите и критериите за разумност на политически действия, които трябва да се отчитат при такава ситуация, са :
1. Ефективност – измерва се чрез сравняване на поставените цели с постигнатите резултати, както и тяхната приемливост.
2. Степен на осъзнатост на политическите действия и на тяхното олицетворяване като нравственост от субекта на действията.
3. Съответствие на действията с висшите ценности поставени в центъра на провежданата политика и доколко тези ценности са общоприети.
4. Степен на идентификация на резултатите с нагласите и очакванията на хората.◄
Индентификацията в политическия живот касае както индивидуалното поведение, така и груповото и масовото поведение. В миналото партийната принадлежност или поддържането на една или друга партия на изборите е била семейна традиция, която се е предавала от поколение на поколение. Днес в повечето случаи това е изключение, но анализът на организираното политическо поведение няма да бъде пълен, ако не се отчита климата в организацията, стила на действие и ръководство.
В идеалния случай е необходимо предварително профилиране и получения резултат да бъде пътната карта на всеки кандидат за политическа дейност. Но тъй като подобен подход е напълно неприемлив за всяка политическа партия, остава нуждата от профилиране от партийната общност. Доброволното отказване от резултати от такова обществено профилиране изразява, че общността е зомбирана от общата си глупост и не е способна на разумни дейности, т.е. че носи пълна отговорност за политиката на излъчената делегация, или че са нужни по-радикални средства на обществено поведение (непризнаване на авторитета на ръководните личности, партийни бойкоти, напускане на политическата организация и др.).
В днешната българска действителност се забелязват две тенденции : партиите да привличат научни работници или известни спортисти.
По повод на първата тендинция ще отбележим, че е проблематично вкарването в политиката на учени. Причината е проста : по теория, ученият търси истината, а политикът –общото благо. Разликата се демонстрира много лесно : политикът определя дали да има или да няма война, а ученият решава как тя да се проведе по най-добрия начин.Това са коренно различни неща.„Хората крадат дори след като имат четири семестъра римско и австрийско право” - казва храбрия войник Швейк. България имаше като висши държавни ръководители двама професори и един доцент : Александър Цанков, Богдан Филов и Жельо Желев. Споменът от тяхното управление е трагичен.
Втората тенденция залага на популярността. Това е още по-опасно. Популярност има всякаква, в това число и скандална. И макар че върши работа в изкуството и спорта, в държавните дела не става. Примерът с Христо Стоичков е показателен. Знаете ли как се поздравяват учените, откакто Стоичков е станал „Доктор хонорис кауза” ? „Алма ти матерна” – казват едните, а другите отговарят : „Хонорил съм ти каузата”.Никога не се мъчете и не се напрягайте да ставате „звезда” - каквато и да е. Съвсем закономерно всички звезди завършват като Черна дупка !
Когато доминират и двете тенденции, управлението се нарича меритокрация и означава, че управляват заслужилите (известните). Но това вече не е демокрация !
Ако трябва да търсим опредметяване на поведенческия анализ в политическата практика, е достатъчно да погледнем на неговото отражение в най-голямата българска политическа партия – БСП.
Най-общо казано, политическата практика се свежда до три варианта :
1. Ситуационна политика, когато се има предвид само днешния ден.
2. Тактическа политика, когато се мисли и за утрешншя ден.
3. Стратегическа политика, когато се има предвид голям времеви интервал.
В България няма модерен ляв проект, защото засега политтехнолозите не виждат полза от него. Политиците залагат на гласове, които могат да спечелят. Електоратът на БСП по аксиома се смята за също толкова железен в лоялността си към партията, колкото и този на ДПС към Ахмед Доган. Ако някому трябват леви гласове, няма нужда да прави партия, а просто да си присвои няколко идеи с ляв привкус и да ги обяви за антикризисни мерки, например. И без това партиите
показаха, че могат да проявяват пределно голяма идеологическа гъвкавост, когато е необходимо да се примамват избиратели.
Много е съмнително, дали хората ще припознаят „новите” избирателни листи на БСП. Каквото и да се говори, сърцевината на партийната партокрация отново се намести. Да го кажем открито : никаква нова политика от тези лица не може да се очаква. Какво социална политика ще защищава Антон Кутев с неговия „СПИН-социализъм” или пък Димчо Михалевски и Петър Корумбашев, които със едно свое гласуване в Народното събрание предадоха с лека ръка хилядолетната история на България ? Може да споменем и Стефан Данаилов, който, едва ли не, обяви знамето на „Малборо” за партийно знаме и се хвалеше, че обърнал партиен конгерс към НАТО. И други имена могат да се споменат, но тези са достатъчни.
Ето как описа ситуацията с листите Румен Овчаров : „Думата обновление не е точна за листите на БСП. Новите лица в листите са само Жельо Бойчев, който беше предложен от мен, и Татяна Буруджиева в Разград, която е малко спорна. Никакви нови реформатори не идват и няма” (за повече подробности виж статията на Румен Петков в POGLED.INFO – 27.03.2013).Ще добавим, че такива няма и сред „старите муцуни”.Обикновено като оправдание се споменава, че тези хора били хора – бойци. Съмнително е, но даже да е така, трябва да се приема простата истина : Може да си политически Айнщайн, но щом не те искат хората си отиваш . Такава е логиката на народа, независимо дали се харесва или не на някои. Искате доказателство ? Ето ви едно - съдбата на един от най-големите политици на 20-я век Уйнстън Чърчил.
В периода 17.07 – 2.08.1945 г. в Подстдам – Германия се провежда среща на ръководителите на страните-победителки във Втората Световна война : Хари Труман (САЩ), Йосиф Сталин (СССР), Уйнстън Чърчил (Великобритания). По средата на конференцията във Великобритания се провеждат първите парламентарни избори след войната (26-27 юли) и Уйнстън Чърчил отпътува, за да вземе участие в тях. И Труман, и Сталин го изпращат с пожеланието по-бързо да се върне на срещата, защото са уверени, че неговата партия ще победи. Сталин дори го ободрява : „Победителите не ги свалят от власт”. Но изборите се печелят от лейбъристите и в Подстдам се появява Климен Атли, водачът на Лейбъристката партия. Какво се беше случило?
Народът на Великобритания прецени, че победителят във войната, човекът със желязна воля и с необикновен талант на реалист и прагматик, идейно убедения патриот на Империята и на британския империализъм, не е най-подходящата кандидатура за ръководител на страната в мирно време. И на власт дойдоха други хора с твърде скромен принос за Победата, но с умерено социална програма за възстановяване на страната.
Нищо подобно не обещават „старите муцуни” в БСП.Новата лява кадрова революция в партията не се състоя. Затова и „новата” парламентарна група на БСП ни връща в света на омръзналия на всички буржоазен парламентаризъм, в който, според определението на Ленин „се фехтоват вождовете на враждебните класи и на враждебните буржоазни групи”. За такъв парламентаризъм избраниците на БСП наистина подхождат.
Появата на ляв проект "отдолу" също засега е слабо вероятна заради почти пълното компрометиране на левичарството в масовото съзнание. И за това вината не е само в 45-те години комунизъм. А в упоритото свързване на всичко ляво със Столетницата по време на прехода. Донякъде неволно, донякъде не, политици, анализатори и медии превърнаха самата дума "левица" в синоним на БСП. Затова да се асоциираш с левицата излиза същото като да симпатизираш на номенклатурчиците и партийните бюрократи на "Позитано" 20 с техните кръгове от бизнесмени, червени олигарси и безпринципни политически коалиции. Затова повечето млади хора с леви убеждения предпочитат глобални протестни движения като "Окупирай", "99-те процента" и "Анонимните".
След изблика на народното възмущение, нищо в живота не се промени : няма изгледи да бъдат решени основните социални проблеми, „старите муцуни” пак се готвят да управляват. Не е трагедия. Успехът се кове в борбата, натрупания опит е безценен.
Като перспектива остава създаването на Единен ляв национален фронт. Известно е, че партокрацията на БСП е против този проект, защото смята, че неговите представители ще им отнемат избираемите места в листите. Това разбира се е така. Но стратегическата перспектива, с течение на времето, все повече изключва избираемостта в самостоятелните листи на БСП и ще настъпи време, когато в бъдещите леви листи никой няма да иска днешната партокрация. А можеше да бъде друго яче.
