Едно от главните искания на протестиращия народ, е да види в политиката нови лица. Предполагам, че това е метафора – става дума не толкова за нови „физически” лица, не за лица с нова политика, а за лица с нова политика в интерес на народа и държавата. Народът се е нагледал на „нови лица” : Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакс Кобург Гота, Сергей Станишев, нима това не бяха „нови лица” ? Кой ги беше по-рано виждал и чувал ? Ами Б.Борисов ? Той беше не само ново лице, той беше извървял цялата кариерна стълбица, за разлика от предишните лица. Е, и какво ?
„Юнакът Борисов сякаш дойде от улицата и си говореше на уличен български, той дори изнесе езика от домашната кухня до телевизионните студиа и го превърна в политическа тояга. Вярно, че понамирисваше малко на яхния, но в общата радост, че “той е един от нас”, на това не се обръщаше внимание” (Арман Бабикян във в. „Труд” от 22.03.2013).
Постепенно новите лица одъртяха политически, състариха се духовно и се оказаха в състояние, което не отговоряше на съвремието. По-точно казано, овехтяха основните политическите партии. „Обстоятелството, че хората са склонни да бъдат забранени партиите, е най-яркото доказателство дали трябва да задавате такива въпроси. Партиите нямат не "верен отговор", а "отговор" въобще. От дълги години сме свидетели на все по-уродлив политически живот” (Татяна Дончева). Малцина смятат, че изборите ще решат проблема. Нормалните българи знаят, че това не е нормално, но не знаят точно защо. Защото не са сигурни какъв е проблемът. Те са разтревожени и се лутат в търсене на причините, като обвиняват монополите, сините, червените, малцинствата. Всъщност нормалните хора излизат на улиците, защото знаят, че цялата система е несправедлива.
Следователно, става дума за криза в перспективата, за криза в системата за управление, за неприемливите за народа послания, които изпраща властта вече 23 години. Оказа се, че предлаганото бъдеще, заради което хората се отказаха от своето минало, е едно нечовешко, егоистично и престъпно бъдеще, което може да затрие държавата.Въпреки адския вой на политолози и коментатори, почти всички искания на протестиращите са изпълними. Тези дни ЕС наложи на Кипър не национализация, а конфискация на банковите сметки. От нея само руските „спестители” ще загубят над $ 2 милиарда. „Главното световно зло е частната собственост – твърди Александър Зиновиев – Ако човечеството не го преодолее, то ще загине”. (из последната лекция на Александър Зиновиев - ZINFVIEV.INFO -16.02.2006).
С други думи, всичко опира до същността на обществено-икономическата система, в която живеем. Нейната плавна еволюция към нещо по-добро означава за половината народ смъртна присъда, а за останалата част – доживотна присъда без право на замяна.
„Oт груповите/верижни самоубийства през "Черния февруари" (2013 г.) се стигна след системна обработка на общественото мнение от платени и самозвани проповедници на човеконенавистната неолиберална идеология, окупирали медийното и политическото пространство (от началото на годината в страната са се самозапалили 7 души. За сваляне на системата в Чехословакия стигна само един.Бел. .моя). За да не съм голословен, подбрах няколко цитати от публични дебати, обединени условно в темата "Как живеят българите днес?":
"В социалната джунгла е така: който не е силен, умира" (банкер);
"При криза се печели най-много. Който не успява, минава на помощи" (макрофинансист);
"Кьорав карти не играе" - коментар за измамените кредитополучатели (банкер);
"Сиренето е без пари само в капана за мишките" (депутат);
"Който има пари, се лекува; който няма - умира!" (депутат-лекар).(Кръстю Петков във в. „Дума” от 5.03.2013 г.).
От казаното се очертават група въпроси, които народа трябава да задава на бъдещите кандидати за властта, а не само да гледа дали са нови лицата. Те се обобщават по следния начин :
1.Към каква идеология се придържа кандидатът и каква е нейната крайна цел ?
2. На какво тя се опира за реализацията на своите цели, на кои групи от хора (реално или формално) ?
3. Кой е нейния противник, срещу кого тя се бори ?
Ако отговорите задоволяват народа, той може да подкрепи такъв кандидат и солидарно с него да носи отговорност за извършеното.Но партиите упорито игнорираха такъв подход. И какво правят? Продължават с тактиката - може и да не ни харесвате, но не можете да изберете нищо друго, защото извън нас няма нищо. Така озлобяваш хората. И те казват на партиите: може да стане пълен разпад, държавата да отиде „на кино”, но няма да стане това, което вие искате!
Днес в България са потъпкани основополагащи принципи на всяко общество, което е обърнато към бъдещето. До изброим някои от тях :
1. Уважение и възхищение получава само съзидателния труд.
2. Здравето на отделната личност не е неин личен проблем, а е
обществен проблем.
3. Образователната система не само дава знания, но и
възпитава.
4. Науката не е прислужница на обществото, а негова
наставница и мирогледен ориентир.
5. Всяка държава е ментално единство на умрели, живи и
неродени –без възрастните хора, обществото е и без деца.
Какво става, когато народът вижда потъпкано в прах завещаното му от хилядолетия ? Съвсем скоро чествахме Паисий и неговото богоугодно дело. „Според президента Плевнелиев, авторът на "История славянобългарска" ни е оставил един завет - да бъдем достойни българи и толерантни европейци. Как ли пък и този монах не се сети да кръсти книгата си "История европобългарска"? Толкова ли не е намерил сили в себе си да предвиди, че един ден европейските банки ще искат да си имат общност, където да спасяват закъсали държави с жестоки лихви и постоянно дране? И как е могъл да не напише изречението: "О, неразумний и юроде. Поради что се срамиш да се наречеш толерантен европеец и Барозу не смееш да славиш?" („Дума” – 12.11.2012 г.).
Е, така вече не става. Всички необходими и достатъчни условия народа отново да отвоюва държавата за себе си, са налице. Съвремените „демократи”, които толкова боготворят „обществения договор” не са постигнали истинския му смисъл. Постигнал го е Хегел и затова напълно го отрича в своя труд „Философия на правото”, а той е : правителството съществува за народа, а народът е сам за себе си. Този тезис узаконява революцията : ако правителството узурпира правата на народа, то трябва да бъде свалено ! Затова Хегел е решително срещу тезиса, затова и Иван Костов –барабар Петко с мъжете – се възмущава от „реанимирането” на понятието „народ”. Революциите се вършат от народа, а не от гражданското общество.
В нашата съвременост за революциите се говори емоционално. Но Джон Лок, преди 300 година, е изучил всички мислими подобни ситуации твърде подробно и ги е систематизирал във „Вторият трактат за управлението” (1689 г.). При това, той разглежда революциите без емоции. Пазарните аналитици непрекъснато гадаят : „Ще има ли или няма да има?” Лок не задава такива въпроси, той решава въпроса : „Нужна ли е революция или не е нужна”:
„Революциите не стават при всеки малък или голям гаф в обществените дела. Грубите грешки на властта, многочислените неправилни и вредни закони, слабостите в управлението поради човешката природа, народът ги понася без бунтове или ропот. Но, ако като резултат от продължителна поредица от злоупотреби, правонарушения и дребни хитрости насочени към едно и също нещо, народът почувства, че е налице умисъл, а властта не чувства накъде се върви, не е чудно народът да въстане и да се опита да предаде властта на този, който ще се опита да осигури достигането на целта, заради която се и създава държавата и без които древните названия и благовидната форма, са много по-лоши от естественото състояние или от анархията.Революцията винаги е дръпнат стоп-кран преди влака да полети в пропастта” . (www.iraqwar.mirror-world.ru – 10.12.2012).
Лесно се забелязва, че Джон Рок напълно се „солидаризира” с бъдещата „Декларация за правата на човека” от 1789 г.
„Независимо от политическите твърдения, че всички страни, в т.ч. членки на ЕС, са в икономическа криза, България в компанията именно на тези страни се срина в международните класации по всички показатели - по конкурентоспособност, по качество на живот, по доходи, по свобода на медиите, по раждаемост, по грамотност и т.н. "Изкачваме" се по ниво на бедност, по битова престъпност, по детска смъртност, по онкологични заболявания и др.
България не само е в политико-икономическа криза, а е и в дълбока морална криза. Криза на политическата система. Криза на нацията. Криза на личностите, останали без надежди и без перспектива. Това не е просто деградация, а национална политико-икономическа и морална катастрофа, трета след "промяната". (Божидар Данев – в. „Сега”, 19.03.2013).
Ще добавим : и втората по обхват и последици след падането ни под турско робство. Тогава трябваше да минат пет века, за да дойдат Великите Хаймани от Гюргево и насила да накарат българина да грабне оръжие.
В България засега нищо не предвещава „истинска” революция. Но сериозни вълнения, с драматични последи са възможни, ако властта и партиите поне малко не поумнеят. Мислите за въмущение, отвращение и възмездие тлеят в душата на народа и по-добре е той да не бъде повече дразнен. Засега народът ще опита и избори, но трябва да внимава с избора на „новите лица”. Обикновено, колкото по-малко „струва” един човек, толкова повече иска. Ако човек не струва нищо, той иска всичко. Но рано или късно, ще удари часът на разплата, защото всички ние отричаме съвременната американска хотентотска нравственост : моето си е мое, а за твоето – ще поговорим !
