Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2013 18:54 - НАРОД, ГРАЖДАНИ И ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО – ИСЛАНДСКИЯТ ОПИТ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2774 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 17.03.2013 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Гражданският протест в България позатихна и в това няма нищо чудно. Не че народът се измори, а се появи известна надежда, че неговият, на народа, глас ще бъде чут. Омразният парламент си отиде, още по-омразният министерски съвет – също, имаме служебен кабинет и страната се готви за избори. Ще видим какво ще стане.

            Скапаната българска партокрация и плутокрация, като че ли празнува победа. Чрез своите медийни прислужници тя се опита да замени „народа” с „гражданите”, а в последствие и тях - с „улицата”. Много хора не обръщат внимание на подобни подмени и дори се радват, че ги наричат „гражданско общество”. Вероятно, най-много се радва Иван Костов. Преди години той просто ридаеше по този повод : „Аз с най-голяма тревога чух как беше реабилитирано понятието „народ”. Народът ще измести гражданското общество и тогава България ще стане абсолютно непригодна за членство в Обединена Европа”(из изказване на пресконференция на СДС след загубените избори за 39-то НС – 18.06.2001 г.).

            На пръв поглед е очудващо, че човек като Иван Костов, писал кандидатска дисертация, може да допусне такова историческо невежество. Но, ако погледнем към въпроса малко по-дълбоко, ще установим, че във своите възгледи за света Костов е напълно последователен.

            Ето какво пише по този въпрос теоретикът на любимия на либералите „обществен договор” Жан Жак Русо : „ Всички клаузи на обществения договор се свеждат до една единствена : пълно отчуждаване на всеки член на сдружението с всичките му права в полза на цялата общност...И веднага на мястото на частната личност, на отделния договарящ, този акт на съдружие създава морално и колективно тяло, съставено от толкова членове, колкото гласа

има Общото събрание, което със същия този акт получава своето единство, своето общо АЗ, своя живот и воля. Тази обществена личност, възникнала от обединяването на всички останали носи името РЕПУБЛИКА или политическо тяло – когато то е пасивно, членовете му го наричат ДЪРЖАВА, когато е активно – СУВЕРЕН, когато го сравняват с подобни нему – ВЛАСТ. Що се отнася до членовете на сдружението, те възприемат колективното име НАРОД, а по отделно се наричат ГРАЖДАНИ в качеството си на на участници в суверенната власт и ПОДАНИЦИ в качеството си на подчинени на законите на държавата (виж съчинението „За обществения договор”. Избрани съчинения, том 1. Из-во „Наука и изкуство”. София, 1988. Стр. 90-92).

            Към казаното трябва да добавим, че думата РЕПУБЛИКА (от латински „рес публика”) означава „ОБЩОНАРОДНО ДЕЛО”, т.е. управлението на държавата е общонародно дело или властта  произтича от народа и принадлежи на народа. Затова в републиката навсякъде, където се полагат клетви, се използва фразата „В ИМЕТО НА НАРОДА”. Съдът съди по принципа „НАРОДът СРЕЩУ...” ” и присъдата е също „В ИМЕТО НА НАРОДА”, защото СУВЕРЕН е НАРОДА, а не гражданите.

            Идеята за „обществения договор” не е заслуга на Жан Жак Русо. За първи път тя възниква в древна Елада при суфистите и Ликофрон представя държавата като събрание на равноправни индивиди, които взаимно си осигуряват своята безопасност и ограничават своята естествена свобода. Тризимах твърди, че хората са намерили за полезно да се договарят да не си пречиняват несправедливост и да не страдат от нея.

            Къде е тук мястото на „гражданското общество” ?

            Понятието за гражданско общество възниква сред огъня на Великата френска революция и е чисто буржоазно творение.

            Завършената политическа държава е по своята същност родов живот на човека, в противоположност на неговия материален живот. Всички предпоставки на този егоистичен живот продължават да съществуват извън държавната сфера, в гражданското общество, като негови свойства. Човекът не само в мислите си, но и в действителността, в живота, води двоен живот – небесен и земен, живот в политическата общност, в която той се изявява като обществено същество и живот в гражданското общество, в което той действа като частно лице, разглежда другите хора като средство, свежда самият себе си до ролята на средство и става играчка на чужди сили... Правата на човека като такъв (l΄homтe) се отличават от правата на гражданина на държавата (citoyen). Но кой е този  l΄homтe, който се различава от  citoyen? Не някой друг, а члена на гражданското общество, т.е. егоистичния човек, отделен от човешката същност и общност...

            Загадъчно е, че един народ, който тепърва започва да се освобождава, да руши всички прегради между различните си елементи, да създава политическа общност – че такъв народ провъзгласява тържествено правото на егоистичния човек, обособен от другите хора и от общността” ( К.Маркс, Ф.Енгелс – По еврейския въпрос. Съчинения, т. 1. Из-во на БКП. София, 1957. Стр. 376-385).

            Казано накратко, гражданскоито общество е обособена част от народа, свързана от своя личен егоизъм и частен интерес.

            Според някои съвременни интерпретации, западните граждански общества, в средата на 60-те години на 20-я век, започнаха да се преврпъщат в чисто потребителски общества. Те бяха използвани като основно агресивно оръжие срещу социалистическите солидарни общества, като насаждаха неограничен егоизъм и жажда за богатства и заедно с тях- всички ценности на егоизма. Днес на световната сцена сме свидетели на необуздания стремеж за превръщане на солидарните общества в потребителски общества, макар че това е невъзможно по еволюционен път. Така че на Запад няма граждански общества в класическия смисъл на думата, а само разпадащи се потребителски общества изявяващи видим стремеж за превръщане в солидарни общества. Както може и да се очаква, в България тенденцията е обратна, но не за превръщане в някакво общество, а в механичен хаос от егоистични индивиди, разделени по между си от личните си интереси. Чудесен анализ на съществуващото положение намираме у Н.Бердяев :

            Борба на противоположности, конкуренция, дълбоко осамотяване на всеки човек характеризират обществата на новото време (това е гражданското общество в чист вид. Бел. .моя). В техният духовен и идеен живот проличава все по - нарастваща анархия без никаква енергия – самият живот не може вече да се преживява патетично. Индивидуализмът в нашето време е загубил своята енергия – края на индивидуализма ще стане край на новата история. Либерализъм, демокрация, парламентаризъм, конституционализъм, юриспруденция, хуманистичен морал, рационална и емпирична философия са рожби на индивидуалния дух, на хуманистичното самоутвърждаване, но вече губят миналия си ореол. Какво онтологически реално има в  борсите, в хартиените пари, в чудовищните фабрики произвеждащи ненужни предмети или оръжия, във външния разкош, в парламентарните и съдебни речи, във вестникарските статии ? (това е потребителското общество.Бел. моя)Навсякъде шества глупова безкрайност без надежда за изчерпване” (цитира се според Дмитрий МИНИН в  www.iraqwar.mirror-world.ru – 21.02.2013)

           Ето защо българските „демократи” се стараят да представят протестите като протести на егоисти, втренчени само в личния си интерес и нямащи представа за „общото благо”, което се разбира само от „елита”. Но какъв е този „елит”, на който още му се виждат потурите и цървулите и който е изтъкан от безкраен егоизъм ?!

            Това е съвременният либерал. Само наивни филолози и буквоеди мислят, че днешния либерализъм е любов към свободата. В политиката и в икономиката, либерализмът е дълбоко, изкрено убеждение, че държавата трябва да служи не на своя народ, а на интересите на глобалните монополи и, ако взаимните интереси са несъвместими с оцеляването на народа, това си е негов проблем. Ако гледаме на последиците от такъв подход, това е фашистки и нацистки подход – същият нацизмо-фашизъм, който беше разгромен от нашите бащи преди 67 години и който избликна отново в нашата страна през последните 23 години като резултат от национално предателство.

            Пишещият тези редове непрекъснато твърди, че българите, както никога, са в пълна информационна изолация и не знаят какво става по света. И като пример ще посоча какви процеси в последните години и днес се развиват в Исландия – малка страна от ЕС с територия по-малка от България (103 125 кмІ територия) и население по-малко от София – 316 252 души.

            На 23.10.2012 г. в Исландия стана напълно мирна Революция. Тя нагледно показа, колко е „опасно”, когато „демократичните процедури”, така любими на либералите, се контролират от мнозинството, а не от малцинството, каквато е световната буржоазна практика.

            Всичко започна от 23.10.2012 г., с проведения в Исландия референдум за приемане на нова Конституция. Референдумът стана завършващ етап на борбата на исландския народ от 2008 г., когато исландците узнаха, че тяхната страна е банкрутирала. Това беше неочаквано, защото стана след 5 години процъфтяване, осигурено от „най-ефективната” неолиберална икономика – през 2003 г. всички исландски банки бяха приватизирани и за привличане на чужди инвеститори те практикуваха онлайн-банкиране, което при минимални разходи дава висока доходност. Но колкото повече Исландия „цъфтеше”, толкова повече затъваше финансово : през 2003 г. външния дълг на банките беше 200% от БВП, през 2007 г. – 900%. Като резултат трите главни исландски банки Landbanki, Kapthing и Glitnir фалираха, исландската крона се обезцени с 85%, и в края на годината беше обявен държавен фалит.

            Започнаха народни протести срещу алчните банкери и невежите политици отговорни за кризата. В края на краищата народът победи и правителството подаде оставка. Отначало исландците прибягнаха към формата на представителната демокрация и през 2009 г. отидоха на избори. Победи лява коалиция, но ето че тя твърде бързо „клекна” пред Световната банка и под натиска на Евросъюза се съгласи да погаси дълга на банките от 3,5 милиарда евро, което означаваше всеки исландец да плаща месечно 100 евро в течение на 15 години, за да погаси дълга на едни частни лица (банкерите) пред други частни лица (гражданите). Това се оказа прекалено дори за спокойните исландци и те се вдигнаха на граждански бунт, който застави държавните ръководители да минат на страната на народа : президентът Олафур Рагнар Гримсон отказа да подпише грабителския закон, който правеше от исландските граждани виновници за кризата вместо банкерите и се съгласи да проведе общонационален референдум.

            „Демократичното международно съобщество” оказа върху Исландия безпрецедентен натиск : Великобритания и Холандия заплашиха с икономически санкции и със замразяване на текущите сметки на исландците, МВФ – със лишаване от всякаква помощ. Но исландците не трепнаха и тяхния президент отговори по следния начин : „Заплашват ни, че ако не приемем условията които ни налагат, Исландия ще се превърне във Северна Куба. Но, ако се съгласим, ще се превърнем в Северно Хаити”.

            Референдумът е проведен през март 2010 г. и чрез него исландците решиха да не връщат банковите кредите (93%). С пълна подръжка на народа  бяха повдигнати обвинения срещу лицата отговорни за финансовата криза. Интерпол издаде заповед за арестуване на директора на банка Kaupthing   Сигурдур Ейнарсон, а другите банкери избягаха от страната.

            Но исландците не спряха до тук и напук на философи, политолози и друга подобна сган, решиха да напишат и приемат нова Конституция, която да освободи страната от властта на международните финансови акули и от  виртуалните пари.

Тази нова конституция я писаха 950 обикновени граждани, избрани произволно по лотариен принцип за членове на Националната Асамблея (2010 г.)

          За доработването на Конституцията исландският народ чрез избори състави Конституционен съвет от 25 най-обикновени граждани : рибари, фермери, домакини, избрани от 522 възрастни граждани непринадлежащи към нито една партия, всеки от които е препоръчан от минимум 30 други граждани.И никой в Исландия не се възмути, че е невъзможно да се прочетат биографиите на 522 души заедно с тяхните политически платформи, а също така да се ориентира избирателя в избирателните бюлетини с фамилии на огромен брой хора. И всичко това стана без участието на незаменимите специалисти и съветници. А нашите недорасли „демократи” се смееха на Ленин и Троцки, че щели да научат и готвачката да управлява държава.Наистина, идиотизмът на българския политически и всякакъв друг „елит” е безграничен !

          При доработката на Конституцията и на конституционните закони исландският Съвет използвал краудсорсинга – достъпа на всички хора до тяхната работа. Предложенията на гражданите се събирали чрез „Фейсбук”, „Туитър” и „Ютуб”. Постъпват 3600 коментарии от граждани и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в Интернет новите членове за обществено обсъждане, а след 2-3 седмици – финалната версия, която се обсъжда още един път. Членовете на Съвета един път седмично информират за своята лична работа чрез „Ютуб”и техните заседания се предават в пряко  в Интернет. В крайна сметка всичките 25 члена гласуват за завършване на работата по новата конституция. Тя започва с думите : „Ние, исландския народ, искаме да създадем справедливо общество, в което всеки гражданин ще има равен достъп до общата трапеза”.

            На всеобщ референдум на 23 октомври миналата година, Конституцията е одобрена от 80% от гласувалите 66% избиратели. Това беше пълен триумф на пряката демокрация. Трябваше само да се допусне мнозинството до разработването на новата Конституция и на новите конституционни закони, като вместо „приватизация”, като панацея от всички беди в икономиката, да се получи национализация на ресурсите, вместо държавна тайна – пълна откритост, вместо строго представителна демокрация – пряка демокрация.

            Това беше причината исландският опит да бъде напълно игнориран от световните средства за масово осведомяване, да бъдат отказани всички коментари по случая, изобщо – като че ли нищо не се е случило. Ето я ярката характеристика на престъпното общество в което живеем (по материали от в. „Своими именами” – 12.03.2013 г.)

            На този фон като се огледаме у нас, в България, какво виждаме ?

            Служебното правителство е първото от поредицата разочарования очакващи българите. По своя генезис то е либерално и неевропейско, а по своя състав е смесица от произволни личности и някой и друг професионалист, а по своята мирогледна настройка е либерално и конформистко.Съставителят на правителството още един път демонстрира пълна дилетантщина, своята невъзможност за взема системни управленски решения. По същество, точно тази характеристика показва какви хора трябва да стават висши управленци. Повечето коментари, които слушаме по този повод само изразяват ниското равнище на разбиране на ситуацията вътре и вън от страната. Не е лоша идеята, да се забрани под страх от най-строго наказание на опраделени категории граждани – артисти, попове, спортисти, мажоретки и журналисти, публично да разсъждават на политически теми.

            Служебното правителство няма да разреши проблемите на народа, защото неговите чуждестранни господари няма да позволят. Правителство, в което кадрите, както се говори, се избират дори по народността на съпругите на кандидатите и по степента на родовото предателство, не може да направи нищо по-добро от запазване на статуквото. Това е не просто служебно, а съвсем служебно правителство. Защото членовете му са експерти, които не са имали политическа кариера и техният професионализъм не е бил достатъчно публичен. Не трябва да очакваме друго, когато след 23 години политически експерименти, вместо пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи "пазарна демокрация" и "парламентарна икономика". И тук идва ред за осмислянето на исландския опит.

            Не е нужно да го приемаме буквално. Важното е да осъзнаем, че при определени условия ние, народът, можем всичко. И да не се страхуваме, когато скапания „елит” плаши с Апокалипсис след всяко по-решително народно действие.

          Знаете ли каква клетва са давали древноелинските аристократи, когато са влизали в тайните общества наричани хетерии, където са заговорничели срещу атинската демокрация: „Аз ще бъда враг на народа и ще се старая да му причинявам толкова злини, колкото мога” (Алристотел – Политика.Сочинения, т.4. Из-во „Мысль”. Москва, 1983. Стр. 550-551). Ето откъде идва „вековната злоба на роба” на Гео Милев, ето защо Михаил Шолохов пише забележителния разказ „Наука за омразата”, където главния герой възкликва : „ И ако любовта към Родината пазим в сърцата си, докато бият, омразата носим на върховете на щикове си”.   

          Суверенът може всичко !Затова първото което трябва да направим, да напишем началното изречение на нашата нова Конституц;ия : Властта произтича от народа и принадлежи на народа !

            Знаете ли какво стана в Полша през Ноември 2011 г.?

            Полската държава ИЗКУПИ продадените на немската корпорация Vattenfall своите енергийни обекти.  Изкупуването е акт близък по идея на национализацията, но реализиран с друг финансово-правен апарат. Да сте чули вопли в Европейския съюз или от страна на Германските стопански среди ?

            Сега около 72% от енергетиката е собственост на Полската държава, а останалите проценти са частно притежание, тоест Акционерно дружество.

            Приказките, че Държавата е лош стопанин, са на хора НЕГРАМОТНИ или злоумишлени ! Лоши са управляващите в даден момент !

            Знаете ли какво става в Германия в момента?

Общините в Германия (градски, селски) изкупуват малките енергийни обекти, водноелектрически, топлоцентрали, ВЕИ паркове и други, които са в района им и ги обслужват сами. Създават се акционерни дружества и кооперации, които връщат печалбата генерирана в общината обратно в икономиката и бита на общината. А при нас печалбите се изнасят по целия свят и естествено ще сме най-бедни и най-глупави.

Да, народът може всичко, ако много, много го иска.

Да, ще бъде много трудно и страшно.

И е възможно да не успеем и да изчезнем като народ и Държава.

            Но сериозна, системна надежда се появява за първи път в живота на цяло поколение и да пропуснем този шанс, значи да пропуснем своето бъдеще.




Гласувай:
5



1. анонимен - Беше ми изключително интересно. ...
17.03.2013 19:36
Беше ми изключително интересно. Благодаря!
цитирай
2. krizata - Е, и народът, гражданите и гражд...
18.03.2013 11:52
Е, и народът, гражданите и гражданското общество на Кипър бързо-бързо ще си решат проблемите, но отново за наша сметка: справка, решението на кипърските власти да обложат сметките в техните банки с около 10%. А при тях има доста българска, народна пара, открадната от родните корупционери и всякаква друга престъпна твар, и скрита на сигурно в местните банки!
цитирай
3. jelezov - България и исландският опит
24.03.2013 12:58
Безспорно е, че между исландските и българските социално-класова и политическа структури на обществото, геополитическа значимост и манталитета на хората съществуват значителни различия, и въпреки това е възможно да са поучим от опита на ирланците. „Не е нужно да го приемаме буквално. - пише проф. Гиндев – Важното и да осъзнаем, че при определени условия ние, народът, можем всичко”. Това „всичко”, като лозунг звучи добре, но социалната практика изисква точна равносметка за необходимото и възможното при съществуващите вътрешни и международни условия и обстоятелства. Днес големият проблем е: кой е политическият субект, който е способен да обедини, на основата на общи интереси, по голямата част от народа. Според мен, съществуват две възможности: или ще бъде създадена нова ЛЯВА партия, отстояваща интересите на всички класи и прослойки с изключение на олигарсите и компрадорската буржоазия, или БСП ще се нагърби с тази мисия. Тя би се справила успешно с задачата, само ако се освободи от дясната социалдемократическа идеология, която я завлече в лагера на социал-либерализма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950999
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031