Разпадането на руската империя през 1917 и на съветската империя през 1991 г. поставя на преден план въпроса за руската национална идея. Евразийството – и “старото” (под “старо” евразийство разбирам най-ранната фаза от идейния живот на това течение – първата половина та 20-те години на ХХ век, когато П. Н. Савицки, Н. С. Трубецкой, Г. В. Флоровски, Я. Д. Садовски и Г. В. Вернадски поставят основите му), и “новото” (А. Дугин, Н. Назърбаев) възникват, за да запълнят постимперския (постсъветския) вакуум в руското национално съзнание. 

     Голяма група съвремени (модерни) руски патриоти, наскоро обединени в така наречения Изборски клуб (Изборское – селище в Псковска област), пое инициативата да доведе Евразийската идея до стадия на Глобален проект, който да предложи на руското ръководство. Засега в клуба влизат : Александър Проханов, Михаил Леонтиев, Максим Шевченко, Александър Дугин, Николай Стариков, Виталий Аверянов, Димитрий Рогозин, Михаил Делягин, Андрей Фурсов, Максим Калашников, Валерий Коровин, Леонид Ивашов, Шамил Султанов, Наталия Нарочницкая („Правая.ру” от 9.09.2012).

          Голяма част от изброените се позиционират като „леви”, но днес няма Глобален ляв проект. Има „лява рефлексия” останала от Великия Глобален Съветски проект.

            За сметка на това има Глобален Десен Либерален Западен  проект. Това е могъщ, материално и финансово осигурен проект, който вече 20 години печели победа след победа.

            Има и Глобален Мюсюлмански прокет, въвлякъл в себе си над 1 милиард хора по планетата и имащ реални шансове за успех.

            Друго няма.

          Левите в България са или „леви капиталисти”, или антисъветски русофили, или криптоантикомунисти, които в най-добрия случай стигат до банкрутиралите социалдемократи и до „широките” социалисти, наричани много точно от Димитър Благоев „катраник на буржоазията”. С други думи, в България има „леви резби”.

            Напоследък в България има странно раздвижване на русофилския фронт. Като русофили се позиционират партиите „Атака” и ВМРО, членове на ДСБ смятат да създадат дясна русофилска организация. Проличава очевидна тенденция да се разцепи българското русофилство по идеологически принцип и така то да се ликвидира окончателно като организирана политическа сила, макар че такава  никога не е било.

Трябва да се признае, че такъв подход може да има успех, особено ако се вземе предвид необузданото и вманиачено „русофилство без граници” на определен малък кръг от русофилите, както и безнадежният опит на някои партии да приватизират политически българската русофилия. От русофилски среди произхожда и идеята за създаване на български Евразийски клуб (виж в. „Нова зора” от 4.09.2012 г.), който да развива руската евразийска идея на българска почва. Няма да сбъркаме, ако предположим, че такъв регионален субпроект е инспириран от руски източници. Това предполага внимателен геополитически анализ на евразийството по принцип, с отчитане на неговата цивилизационна компонента и българското отношение към тази идея.

                                   1.Евразийското пространство

        Евразийският континент има площ от 53,5 милиона км.І с повече от 75% от планетарното население. Като географско понятие Евразия е въведено от австрийския геолог Е. Зюс в тритомното му съчинение „Лицето на земята” (1883-1909). Площта на континета е 36% от планетарната суша (149 милиона км.І от общо 510 милиона км.І планетарна площ). Евразия е най-големият земен континент (втори след него е континента Америка с площ от 43 милиона км.І).

        В политическо отношение към Евразия спадат всички държави, в континентите Азия и Европа. Физикогеографски, обаче, липсва съвпадение с политическата Евразия, тъй като в това отношение под Евразия следва да се разбира само голямата суша на материка, но не и заобикалящите го острови, тъй като във физикогеографско отношение не следва да се прави разлика или разграничение между различните по големина парчета суша на Земята — по-големите се наричат материци, а по-малките — острови. В смисъла на това деление Антарктида и Австралия са най-големите острови, тъй като не би следвало да се наричат материци — дори Антарктида с нейните над 14 млн. км.І е много-по малка от най-малкия от трите материка — Африка, с нейните над 30 млн. км.І

Така във физикогеографско отношение извън Евразия попадат  Япония, разположена на едноименния

архипелаг, Филипините, Индонезия, Бруней, Сингапур, Източен Тимор и Папуа-Нова Гвинея, разположени върху Малайският архипелаг, Шри ланка, разположена върху остров Цейлон, Малдивите на едноименния архипелаг , островите Кипър и Бахрейн и Великобритания.

            В цивилизационно отношение -  Евразия е „люлка” на четири от най-великите човешки цивилизации ( без египетската цивилизация с начало 3500 г пр.н.е.) : шумерска , преди 5300 г. пр.н. е; индийска – 3300 г. пр.н. е. ; егейска  -  3000 г. пр.н.е. ; китайска – 1500 г. пр. н. е.

            В расово отношение - от Евразия произлиза индоевропейската (бялата) раса, дала начало на народите на съвременна Европа. Ако пък говорим за цивилизационното и културно начало на съвремена Европа, то е тук, по нашите земи. Името „европа” е асирийско и означава „страна на залязващото слънце”. В старогръцката литература Европа наричали част от Балканския полуостров. През ІІІ век името означавало още и малка римска провинция около Дарданелите.

           Обединението на Европа и Азия е напълно естествено от физикогеографска гледна точка, тъй като двата континента имат единно сухоземно пространство. Сухоземната граница между тях е условна граница и досега е приемана за такава линията свързваща най-североизточен залив на Черно море с най-северната точка на Каспийско море и от там, на север по Уралския хребет. На юг границата е естествена : Черно море, Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Средиземно море.

            За съжаление, площа и границите на Евразия са плод на съглашение (конвенция) с привес и в интерес на политиката, и могат да придобиват фантастични размери и очертания.

           В религиозно отношение - на територията на Евразия са създадени трите световни религии : християнство (31%), ислям ( 22%) и будизъм (заедно с индуизма и конфуцианството)(32%).Географското разпределение на преобладаващите организирани религии в целия свят показва, че за Евразия преобладаващата религия е будизмаът следван от християнството и исляма. Численото превъзходство е на будизма.

           Териториално, най-голямата евразийска държава е Русия (17 075 200 км.І), по население – Китай (1 330 000 000 души). След нея е Индия – 1 112 000 000 души.

            За сведение !

            Европейска част на Турция – 23 485 км.І от общо 780 580 км.І или 3%.

            Европейска част на Руската Федерация – 4 584 250 км.І или  43 % от Европа

            Европа без европейската теритария на Русия – 5 915 750 км.І или 57  %

           Европа от Евразия е 7% по площ.

           Европейска Русия от Евразия е 3%

           Европа без Русия е 4% от Евразия

           Европейски съюз – 4 325 675 км.І или по-малък от европейската територия на Руската федерация  ( 41 % от територията на Европа)◄

                      2.Геополитически предпоставки за анализ

Несъмнено,  от геополитеческа гледна точка, светът  днес живее в „свят по Макиндер”. Англичанинът Хелфорд Макиндер известно време преподава география в Оксфорд и в Лондонския университет, след това възглавява Лондонската школа за икономически науки, а в 1919-1920 г. е назначен за върховен британски комисар на Южна Русия.

            На 25.01.1904 г. Макиндер изнася доклад пред Кралското географско дружество на тема „Географската ос на историята”, който доклад го прави знаменит. Смисълът на изложената в него теория е, че всички най-важни събития в човешката история като че ли се „въртят” около главния географски „централен регион” (pivot area, централна ос), който сам по себе си не е арена на тези събития, но контролът над който гарантира на контролиращия геополитическо господство над света.

С термина „централен регион” Макиндер означава просторите на Евразия и твърди, че точно този континентален масив, обграден от ледове на север, пронизан от реки и огромен по площ, е „географската ос”, около която се развива историческия процес.Приграничните райони на Евразия , наричани „маргинален полумесец” между сушата и морето са главната арена на противоборството между „сухоземните разбойници” от глъбините на Евразия и „морските разбойници”, господстващи на океанските простори на „външния (островен) полумесец”. Тази борба е катализаторът на всички исторически промени от най-древни времена.

Вътрешното ядро на евразийския континент Макиндер нарича „осев ареал” или „сърце на света”(световна съцевина) - Хартлендом (Heartland), тъй като точно това „сърце” остава недосегаемо от пряка експанзия на океанските държави и борбата за това географско пространство ще реши съдбините на света. Но борбата за „сърцето на света” се води в маргиналния полумесец. Тази идея е развита във военноморската стратегия на американеца Алфред Тайер Мехен и главно от приемника на Макиндер Николас Спайкмен. Тези трима завършват формирането на англосаксонския клон на геополитиката, т.е. представата на геополитиката от страна на морските държави наричани „таласокрации” (континенталните страни се наричат „телурокрации”).

            Според Спайкмен, основно внимание трябва да се обръща на буферната зона (маргиналния полумесец), която той нарича Римленд. За Хардленда буферната зона обхваща : Западна и Централна Европа, Турция, Близкия Изток, Арабския полуостров, Иран, Афганистан, Индия, Тибет, Индокитай, Китай и Източен Сибир. „Който контролира Римленда – господства в Евразия, който господства в Евразия – контролира съдбините на света” – постулира Спайкмен.

            Още Макиндер изразява тревога от факта, че целия Хартленд се притежава от Русия и тази тревога се споделя от всички англосаксонски геополитици. Няма да е преувеличение да се твърди, че цялата геополитическа наука започвайки от 19-я век търси отговор на въпроса : как да се ликвидира контрола на  Русия върху Хартленда , т.е. как да се омаломощи или да се ликвидира Русия ?

            В края на 20-я век лидерът на таласокрациите – САЩ не скриваше, че негова крайна геополитическа цел е „геополитически плураризъм в Евразия и на територията на бившия Съветски съюз (Бжежински в „Голямата шахматна дъска”). Казано другояче, Русия трябваше да бъде рездробена и поставена под опека на таласокрациите. „Новият геополитически баланс – продължаваше Бжежински – ще се постигне за сметка на Русия, против Русия и върху остатъците от  Русия”. Такава беше геополитическата постановка след ликвидирането на социалистическия лагер и победата на Запада в Студената война.

            Настъпилата планетарна криза на капиталистическата система във второто десетилетие на 21-век сложи временен край на геополитическите таласократични амбиции. Русия оцеля и е налице стремежът да се върне към своите естествени геополитически граници.  Русия е сред много малкото страни в света, в която пространството се правръща във време. Самият ход на природноисторическият процес се движи към някаква форма на възстановяване на евразийския вектор в руската геополитика ( по данни от „Военное обозрение”,  28.09.2012 ).    

                            3.България в геополитическия формат

            Според съществуващите постулати на геополитиката България се отнася към страните от маргиналния полумесец, към Римленда. По своето географско положение тя е повече телурокрация, отколкото таласокрация. Най-известния български геополитик от преди 9.09.1944 г. Иширков така описва ситуацията :

                    „Българите са сухоземен народ, за тях водната повърхнина е страшилище, корабът – дърво без корен. Те живеят повече от 1000 години край бреговете на Дунав, Черно, Бяло и Мраморно море, но те остават чужди за тях, те не се срастват с тяхната вода и богатите с подтик за всестранен развой наши крайбрежия са заселени най-често с чужденци : гърци, власи, турци и гагаузи. Българите са стигали много пъти до стените на Цариград и бреговете на мраморно и Бяло море, но никога не са се задържали там задълго – беломорското крайбрежие не е играло важна роля в българската история. Българите не са моряшки народ. Тяхната земя е богата, населението е рядко и то може да се изхрани добре без да напуща родните полета. Самата българска природа не подтиквала към мореплаване. Спомнете си знаменития изказ на шопите от прославената Първа софийска дивизия по време на Първата световна война, когато те достигнали до Дунав : „Не щеме да газим голямата бара!”

            Широкият простор за търговия и съобщения, които откриват реката и моретата, остава слабо познат на българина ; него не го блазни морето със своите богатства, не го въодушевява патриотичната мисъл да развее българското знаме в широките океани. Той се е свил като охлюв в своята черупка и не поглежда надалеко. Плавателната вода вместо да разшири неговото движение, го спира. Той е роб на сухата земя ; тя го храни, наистина богато, нейните недра са пълни с благодатен имот, но тя го държи ревниво в яки окови, той е свързал тясно своята съдба с нея (А.Иширков – България и Бяло море : политикогеографски чертици. Придворна печатница. София, 1914 г. Стр. 36-37, 42, 48).

            Самата философия на геополитиката, която определя географския релеф като съдба,  отделя на българите съдбата на континентален народ - България е типична телурократична държава. Впрочем, целия Балкански полуостров е телукратична територия. Изключение прави Гърция, която явно е таласокрация.

            Можеше ли България да придобие равновесие между таласокритичния и телурократичния си облик ? Теоретично, да. Но само ако в далечната си история поне в една от двете реализирани български държави, се беше задържала с излаз на свободното Средиземно море. Даже в третата българска държава, нейните ръководители не разбраха, че детската емоционална  геостратегия да превземат Цариград – мечтата на всички български царе, е глупава  мечта  и илюзия. И че далеч по-важно е било да се установи контрол върху вратата Европа-Азия, която не е Босфора, а Дарданелите, там откъдето са минали всички велики древни завоеватели : от Дарий и Александър Македонски до османските турци. Там, където е била и Великата Троя (поводът за Троянската война не е сексуално-любовен, а стремежът на древните елини да отнемат от троянци контрола върху Проливите и да си осигурат свободен път за колонизиране на Черноморското крайбрежие).  Тогава и завоюването на Одринска и Беломорска Тракия не би бил сериозен проблем.

            Но като телурократична държава България в никакъв случай не принадлежи към Азия. Впрочем, в Европа е пълно с телурократични държави : Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Румъния, Сърбия, Харватия, Словения, Македония, Албания. България е една от тях. Дори Франция и Испания не могат напълно да бъдат отнесени към таласократичните държав. Затова се намират в „маргиналния полумесец” (Франция например няма нито една решаваща военна победа удържана по море).

           4.Съвременните виждания : от Макиндер към Хънгтингтън

          Настъпването на новите времена (20-я век) наложи козметична промяна във вековното противоборство за контролиране и завладяване на Световния остров (сърцето на света). Беше нужно суровите предписания на геополитиката да се облекат в дрехите на лозунгите на Великата Френска революция, да се прикрият зад модерната терминология за „демокрация и свобода на личността”. Така се роди идеята за сблъсъка между цивилизациите, като мобилизираща програма на евроатлантическите таласокрации. Формулирането в явен вид на тази идеологема принадлежи на американеца Самюел Хънгтингтън (Хънгтингтън е бивш шеф на отдела за планиране към Държавния департамент на САЩ, попечител на Американския институт за предприемачество, член на Съвета за международни отношения – световното правителство). Вместо противоборството между таласокрациите и телурокрациите като основен двигател на историята, Хънтигтън предложи сблъсъка между цивилизации.

            На пръв поглед идеологемата има исторически основания : от зараждането на човешките цивилизации, борбата е предимно телурократична – водните простори се усвояват по-трудно и по-продължително време, та нали човекът като вид е възникнал на сушата, а не във водата. В древните времена континеталните държави винаги побеждават слабите още „морски” държави. И до днес ечи споменът за епичната битка между  възмъжаващия Рим и наследника на Финикия Картаген. Всички главни европейски дела са се решавали на сушата, а не в морски битки. Господството на телурокрациите започва с индустриалното въздигане на Англия, САЩ и Япония. Но Втората световна война показа и настъпващата криза в телурокрациите, свързани с намаляване на влиянието на морското могъщество и доминиране. Новата геополитическа доктрина, геополитическата доктрина на космическия век, гласи : който контролира ниските орбити, контролира околоземното пространство, който контролира околоземното пространство доминира на земята, който доминира на земята, той определя съдбата на човечеството. Това ново геополитическо кредо е най-добре усвоено от САЩ и Китай

С изместване на акцента от почвата (територията, ареала) към духа (цивилизацията) Хънгтингтън не прави нищо ново, освен да обозначи едно съвременото  противоречие, което се формулира на днешния политически език по следния начин : процес на насилствено задържане на вертикалния прогрес или пряко влошаване на условията за съществуване на основната и увеличаваща се част от човечеството (континентални страни, индустриална периферия, неутрални страни) за сметка на ускореното развитие и увеличаване на благосъстоянието на абсолютно и непрекъснато съкращаващо се малцинство (морски страни, постиндустриален център, „златен милиард”). Проповядваният сблъсък на цивилизациите, за който най-много обвиняват ислямския фактор (радикален ислям = тероризъм), всъщност потвърждава в концентриран религиозен вид, т.е. в идеологически вид, вече формулираното противоречие, оказващо се доминиращо за 21- я век (погледнато крайно обобщено) : бедността срещу богатството, Югът срещу Севера, континенталната сърцевина срещу външния полумесец, индустриалната периферия срещу  технологическия център, „излишните страни” срещу „златния милиард”.

            По такъв начин преформулирани, геополитическия и цивилизационния подход, взети в единство, много добре се вписват в съвременна марксическа модификация : през 21-я век борбата между класите на експлоатираните и експлоататорите се трансформира в борба между експлоатирани и експлоатиращи държави (група държави), което много напомня антиколониалната борба. Това може да се приеме като общ фон допускащ най-различни вътрешни модификации, детайлизации и уточнявания. Например, такава трансформация не изключва класовата борба като такава, а й придава нови  планетарни измерения, възникващи по необходимост от Глобалния капиталистически проект, като изяснява и някои аспекти и особености на класовата борба в експлоатиращите страни.

            Имено изхождайки от гореизложеното някои руски политици и политолози (Евгений Фьодоров, Николай Стариков) смятат, че днешна Русия е арена на народно-освободителна война начело с Владимир Путин, в която Евразийския съюз е важна част. Войната се нарича „национал-освободителна” защото в разсъжденията се предполага, че днешна Русия е американска колония.

                   5.България в сблъсъка на цивилизациите

            В окончателна историческа интерпретация, българите принадлежат към славянската цивилизация и по-точно – към славяноправославната субцивилизация. Нещо повече. Славянобългарите имат основополагащ, главен принос за формирането на славяноправославната субцивилизация. В рамките на тази цивилизация българите са живели и развивали 1200 години.

Нека да погледнем картата на Европа. По цялата източна граница на континента, от Северния ледовит океан до топлите води на Средиземно море се простира славянската дъга, останала от 10-и век след разделянето на северните и южните славяни : руси, белоруси, малоруси, българи, хървати, словенци и сърби. Има едно малко изключение със Северна Добруджа, но това е временна “заблуда” на историята. Макар, че сега тези земи се намират във Влашко, и географски, и исторически това са български земи (в скоби се напомня, че власите до 16-я век са говорили на славянобългарски език, както и световно известният Влад Дракула, а до 19-и век са писали с българска азбука). Ако пък към наименованието славянска дъга прибавим и източно-православието, то споменатите пространствени противоречия изчезват и се очертава едно монолитно геополитическо пространство с ясно изразена славянска доминация ,обединена в славянско-православна субцивилизация. Това означава, че отделните народи в нея са свързани по култура, език, писменост, нрави, обичаи, история, надежди и въжделения. В основата на тази субцивилизация стои древната българска държава.

Славянско-православната субцивилизация е една от трите европейски субцивилизации (романска, германска, славянска), които, взети заедно дават цивилизационния облик на континента Европа. Въпреки, че този облик  културно е твърде монолитен (дължим го на християнската религия), ментално и геополитически е нееднороден, с дълбоки вътрешни противоречия, много често дори антагонистични, което впрочем е съвсем естествено, тъй като точно тези противоречия са двигателят на историческия процес. В основата на тези противоречия е генетично присъщата подвижност на цивилизациите, техният естествен стремеж за географска миграция, който на научен език се нарича цивилизационна експанзия. До този момент цялата човешка история е низ от цивилизационни експанзии.

Обективното геостратегическо положение на славяно-православната субцивилизация я прави гранична, разположена между два континента. Тази даденост предопределя неизбежните експанзии по посоки изток-запад и запад-изток.

Славяно-православната субцивилизация е преди всичко уседнала цивилизация, цивилизация на спокойствието и стационарното развитие. И по силата на историческото развитие тя се превръща в бариера, спирачка, препятствие пред цивилизационната експанзия и в двете посоки.

          За първи път тази бариера беше спусната пред експанзията изток-запад в началото на средните векове. През 8-и век армиите на хан Тервел спряха арабското нашествие през Дарданелите и Босфора и спасиха Византийската империя. Арабското нашествие се пренасочи към Пиринейския полуостров (началото е в 711 г.) и въпреки, че беше спряно при Поатие (732 г.), Испания остана почти 600 години под властта на арабите (до 1492 г.).

          През 12-и век Киевска Русия спря татаро-монголските орди с цената на тежко и продължително полу-робство.

Три-четири века по-късно пак България и Русия погребаха задълго западната експанзия на изток. През 1203 г. българския владетел Калоян разгроми най-елитната западна армия, армията на ІV-я кръстоносен поход и отново спаси Византийската империя. Четиридесет години по-късно, през 1246 г. , новгородският княз Александър Невски издави в ледените води на Чудското езеро елитните части на Тевтонския орден.

За съжаление, в края на 14-и век славяно-православната дъга се пропука в невралгичното си място – Балканския полуоствов. Ислямската експанзия проби през България и Сърбия и застрашаващо стигна до Унгария, Австрия и Полша. С големи усилия и напрежение тя беше спряна пред Виена през 1683 г. и то пак от славяни, този път централно-европейските славяни. С цената на 5-вековното турско робство България даде своя общоевропейски  принос за запазването на европейската цивилизация.Югоизточното европейско направление остана и продължава да  остава главното направление за проникване на ислямската цивилизация.

След създаването на Руската империя североизточното направление е надежно прикрито и досега, всички опити то да бъде разтворено (експанзиите на Наполеон и Хитлер), се провалиха. Но и тук съществуват сериозни геополитически и геостратегически опасности. Поради разпадането на Съветския съюз част от това пространство е ерозирано (Украйна), а опитите да бъде докрай разложено продължават и ще подължават.

Генерална цел на всички планетарни геополитически проекти и от запад, и от изток, е славяно-православното пространство да бъде разпокъсано и ликвидирано, като ненужна и опасна пречка пред глобализационните мечти и утопии и на първо място,  за “Глобалния проект”. За преследването на тази цел се работи упорито и последователно така, както не се е работило за цялата европейска история. Специално място в тази “работа” се отделя на югоизточното направление, тъй като тук и успехите в последните 20 години са най-големи и очевидни.

Първият явен и очеваден удар беше нанесен през 1999 г. с агресията на НАТО срещу Югославия. В резултат Сърбия беше териториално изолирана, беше й отнета люлката на нейната православна цивилизация – областта Косово и Метохия, и бяха  активирани цивилизационните експанзионистични инстинкти на албанския етнос, който от своя адриатически анклав е носител на ислямското начало. Всъщност, това е продължение на вековните западноевропейски амбиции към Балканите, било то поради историческа комплексираност, било поради чисто геостратегически причини. За момента, Сърбия е омаломощена и се свива до размерите на белградския санджак, откъдето и тръгна преди около два века.

Колкото и да е странно, втория удар по югоизточното направление беше нанесен срещу България тихомълком, но постигна много повече отколкото срещу Сърбия. Причината е, че удара се стовари по българската менталност, т.е по духа на народа и той, народа, за този удар не беше подготвен и дори, в известен смисъл, го желаеше. Изглежда парадоксално, но е вярно. Ако дори повърхностно се проследят промените в душевността и в манталитета на мнозинството от българите, лесно се установява, че посоката на промените е антибългарска, антиславянска и антиправославна.Българската русофобия напълно съвпада с една от европейските цели на Глобалния проект – окончателното откъсване на България  от славянството, православието и от Русия. Българското наименование на тази акция се нарича “нов цивилизационен избор”.

         Цивилизационната капитулация на България слага началото на окончателното разкъсване на славянската православна дъга. Трябва да се признае, че това е успех за съвременния глобализъм, но и съдържа като потенция непредвидими последици (освен за България - и за Русия). Особено проектът за присъединяване на Турция към ЕС носи смъртна опасност за нашата страна. Той отново формира своеобразен римейк на геостратегическата роля на старата Турска империя, като създава ислямска берлинска стена на Балканите – от Адриатика (Албания), през албанските части на днешна Македония и южните Родопи в България. Пък и съотношението между населенията не е много утешително : 80 милиона към 7 милиона.

            Идеята за Голямото славянско пространство, днес трябва да се интерпретира по съвсем друг начин и е свързана с процесите на глобализацията. Тя е отбранително мероприятие на 200 милиона славяни срещу опитите на глобализма да унищожат, ликвидират или претопят славянския етнос (проект “Минерва”). Голямото славянско пространство е Голямото ментално славянско пространство, пространството на материализирания славянския дух, завещан ни от ранната славяно-българска България.

                                     6.Глобалния проект

            Под Глобален проект се разбира мобилизационната програма на най-развитите в света капиталистически държави (наричани условно „златния милиард”) за установяване на пълна и окончателна планетарна доминация в смисъла на Фукаяма за „края на историята”. Казано най-общо, интересите са на модерният глобализъм, реализиращ се в най-лошия вариант – англосаксонския. Целта е създаването на планетарна нация като съвкупност от «асоциирани» хора, хора без минало и без бъдеще, живеещи само в настоящето (много често наричат «асоциираните» хора „стадо глобални идиоти”). Много интересен е описваният профил на асоциираният човек със следни характеристики : „находчивост, предприемчивост, готовност и потребност да поеме риск, краткосрочност на ангажиментите и връзките, отговорност към изпълняваната задача (джентълменство, лоялност, ангажираност), разгръщане на интелектуалните способности, адаптивност, умения и нагласа за бърза реакция на промените в ценностите, зачитане на различията, уважаване на достойнството на другия, умения (стратегии) за справяне с екстремални ситуации, предпазване от агресивността и преодоляване на конфликтите, отговорно гражданско поведение, умения за избор».

       Подобни усилия имат сериозни исторически и гносеологически корени, сред които най-важният е  мондиализма - вярата в „единното човечество” и във „всеобщия прогрес”. За учените и интелектуалците това е нормално и мондиалисти са били много от най-известните световни учени. В основата на мондиализма е допускането, че съществуването на отделните народи и нации с техните специфични езици, религии и култури е междинен етап по общия път на развитието на човечеството – етап, който в някакъв момент ще бъде преодолян, а съответстващите му институти ще бъдат ликвидирани като ненужни.

          Какво представлява по определение глобалния свят (общество)?

            Очевидните компоненти са: глобален (общ) пазар, глобална (обща) икономика, глобална (обща) информационна среда, глобална (обща) цивилизация, глобална (обща) власт. И тъй като става дума за капиталистическа глобализация изброените компоненти трябва да се схващат в техния капиталистически смисъл.

             Каква е типологията на реализацията върху планетата Земя?

             Ще изхождаме от географките даденост : планетарна суша от 149 милиона кмІ. редуцирана без Антарктида до 135 милиона кмІ. с население от 6,5 милиарда души. От тях :

●приблизително 1,5 милиард души на територия от 14 милиона кмІ. живеят в условията на социализъм ;

●още 100 милиона души на територия от 1 милион кмІ. са извън и социалистическата и извън капиталистическата обществено-икономическа формация.◄

            Следователно, 25% от планетарното население на територия 10% от планетарната суша е извън глобалния капиталистически свят.

          Ако преценяваме глобализацията от гледна точка на доминиращото влияние на “златния милиард”, нещата се променят. Извън контрола и влиянието на претендентите за глобална власт (в какъвто и да е смисъл) са още 500 милиона души върху площ от 20 милиона кмІ., което общо прави 24% от планетарната суша с 36% от  населението.

          Що се отнася до глобалната информационна среда, тя е налице като потенция (възможност), но тази възможност се ползва от около 25% от населението на планетата. Приблизително толкова са обхванати от глобалната цивилизация. Малко повече, до 40% - от глобалната икономика.

            Следователно, по нито една от компонентите на определението за глобален свят (общество) не може да се твърди, че планетата се е глобализирала в достатъчна степен и по достатъчен начин, за да говорим, че живеем в глобален свят. В момента няма глобален свят. Има глобален пазар и то преимуществено – глобален пазар на стоки, пари,  футболисти и проститутки.

           Глобализацията е обективен природно-исторически процес на развитието на човешкото общество и произтича от самата същност на обществено-икономическото развитие. Този процес се декретира от непосредствено свързания с теорията на оцеляване принцип за оцеляването на човечеството като вид. Глобализация и глобализъм са различни неща.

            По един или друг начин глобализацията на човечеството ще продължи. Някои учени рисуват нейните перспективи така :

                 1.  Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.

                 2. Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.

                 3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави до 10-15 години.

                4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.

                5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.

                6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години.◄( Александър Игнатов – Стратегия глобализацинонного лидерства.  “Независимая газета”, 7.09.2000 г.).

           Предвижданията са спорни като всички предвиждания, но за да бъдат те потвърдени или опровергани трябва нов подход към перспективите и последиците от глобализацията и от тяхната връзка с реалната политика, с реалната съдба на милиарди хора.

            Като главен враг на Глобалния проект в контекста на изложеното се очертават : (а), всеки мироглед, който дава различна картина на света и предлага алтернативно решение на планетарните проблеми ; (б), всяка идеологема, която е в състояние да сплоти, организира и поведе след себе си огромни маси от хора.

            В практическа интерпретация, това са : остатъците от комунистическия мироглед, световните религии с изключение на господстващите в “златния милиард” католически и протестантски клонове на християнството, т.е източното православие, исляма,будизма и неговите разновидности, и лозунги като антиглобализъм, патриотизъм, социална справедливост и т.н.

            Участниците в глобалния проект не степенуват противниците си, а използвайки огромните си възможности действат по целия фронт. И все пак, известни приоритети може да се открият.

            1. Окончателно ликвидиране на всички остатъци на комунистическия мироглед в европейските постсоциалистически страни.

            2. “Опитомяване” на географски големи държави като Русия , Китай и  Индия.

            3. Мюсюлманската религия (ислямът).

            4. Все още съществуващите в света социалистически страни – Китай, Виетнам, Куба, Корейската народна и демократическа република (КНДР). Това са остатъците от могъщия социалистически лагер. От географска гледна точка и тези остатъци изглеждат внушително – площ от 10 256 000 кв.км. (по-голяма от площта на ЕС и САЩ) с население от 1 430 000 000 души – най-много в света. Три от държавите имат обща граница (Китай, Виетнам, КНДР), което геостратегически е много изгодно. Една от тях – Китай –е велика държава с атомно оръжие и с трета държавна мощ в света.